Семейство, образование и работа – възможни у дома
Маринела Петрова е младеж, чието детство минава в Испания. В началото на ученическите ѝ години майка ѝ стартира работа в топлата страна. Не след дълго желанието на Маринела да бъде покрай нея и стремежът към новото я провокират да се откри трайно в чужбина.
Днес обаче тя още веднъж живее вкъщи, в България. Отглежда детето си тук и желае да помогне за развиването на страната, с ясната концепция и фантазия синът ѝ да направи избора си да не отпътува за чужбина, когато порасне.
Повече за живота си и опита, добит в Испания, Маринела описа през Юриета Иванова.
Заминаваш за Испания още в ученическите си години. С какво посрещна на пръв взор топлата страна едно българско дете?
Хората в Испания не са толкоз слънчеви и топли, въпреки че страната основава това усещане.
За да се приспособя по-бързо там се наложи да отивам на учебно заведение през лятото. За два месеца се срещнах с особеностите на образованието там.
Когато образователната година стартира всички бяха малко по-студени към мен. Трябваше им време да се приспособят с моята поява. На мен също ми трябваше време, защото не знаех езика и всичко беше ново.
В първата година учителите ми вършиха всичко допустимо, с цел да привиква по-бързо. Но за жал не се получаваше. Не знам дали е поради това, че не съумях да намеря своите хора, компанията си, само че не се вписах. Децата страняха, а аз си търсех българските другари!
Не споделях с испанците, с тях не се разбирах доста добре. Децата от класа ми не ме одобряваха. От днешната позиция си изяснявам това с детска ревнивост, само че тогава нямаха този опит и не ми беше прелестно.
Общувах повече с чужденци, които са в моето състояние. Запознах се с момиче от Аржентина, с което бях близка.
Това ли беше една от причинете, поради които реши да се прибереш - неприемствеността?
Една от основните аргументи беше това, че не съумях да интегрирам в испанското общество по метода по който българите, родени там, се интегрират. Знаех, че мястото ми не е там. Нямаше потребност да понасям мненията и неприветливото отношение на хората към себе си. Имах потребност да споделям, да се развличам, а там нямах тази опция.
Учебната ми стратегия беше извънредно натоварена и бях заета съвсем непрекъснато.
Интензитетът и възприятието, че не съм призната, ме накараха да се прибера при по-голямата част от фамилията си, вкъщи.
С каква България се срещна, когато се прибра?
Прибрах се в България, когато бях 11.клас. Поради ред аргументи, главно документални, се наложи да стартира учебно заведение по-късно от другите, през декември.
Появата ми беше потрес за съучениците ми. Тъй като момиче, завърнало се от Испания, беше новият възпитаник. Беше забавно за всички ни.
Никога няма да не помни първото прекрачване на учебния предел откакто се върнах още веднъж вкъщи. Наложи ми се да вляза в час по Информатика. Никой не ме поздрави, аз също не поздравих никого. Всеки обаче ме огледа доста деликатно и обширно. Когато звънецът би и излязохме в междучасие малко по малко съучениците ми започнаха да се срещат с мен. Приобщих се ужасно бързо. Или както аз споделям – климатизирах се. Тогава разбрах, че решението ми е било вярно! Липсваха ми хората в България. И чувството, че си част от своето място.
Как продължава твоето развиване в този момент, след учебно заведение, в едно твое място, което избираш с цялото си сърце?
След като приключих учебно заведение желаех да последвам „ Медицина “, само че пропуснах датата за кандидатстване в София. Може би е орис! И въпреки всички старания, които поставих за тази своя фантазия, взех решение да сменя посоката и се преориентирах.
Подадох документи за банкет в Икономическия университет във Варна, компетентност „ Бизнес стопанска система “. С течение на семестрите обикнах това, което уча. Получавам поддръжката на преподавателите си. Скоро ще се дипломирам! А по-късно ми предстоят магистратура и докторантура.
Ти намираш своя смисъл в България. Според теб могат ли и други хора, които са в сходна на твоята обстановка преди години, да намерят щастието си, завръщайки се тук?
Разбира се, че могат! Макар че финансовото положение на доста хора не е доста приемливо или най-малко не е такова като в техните показа. Ако би трябвало да сравня живота си тук и в Испания, по-скоро мога да обобщя, че ние сами се дърпаме обратно. Българският ни нрав ни дърпа обратно.
Тук капацитетът и опциите за развиване са големи. Стига да следваме възгледите и фантазиите си!
Щом аз съумях да намеря щастието си тук, да основа семейство, тогава всеки различен може.
Сама отвори тематиката за фамилията! Как успяваш да съчетаеш образователните, работните и фамилните си задължения и по едно и също време с това да не губиш ентусиазма си?
Да, с изключение на всичко друго, съм и родител! Паралелно с това изучавам, тъй като ми е забавно! Съчетавам уговорките си, следвайки стегнат график.
Една от фантазиите ми е да трансформира с нещо страната, въпреки че не знам дали ще стигна толкоз високо. Искам да покажа на младите, че тук те могат да се развиват, стига да имат предпочитание, хъс, борбеност и да се отличават с качествата си, тъй като това е най-важното. Все повече компании търсят от ден на ден образовани фрагменти. (…)
А другояче, в случай че би трябвало да отговоря плътно – мъчно е! Изисква се доста добра организация и отдаденост. Но може да се случи. Аз, също като множеството младежи, не бях подготвена да сътворявам семейство, беше ме боязън, само че по-късно разбрах, че верният миг в никакъв случай няма да пристигна и че в никакъв случай няма да си идеално подготвен да се изкачиш в йерархията до степен „ родител “. Това просто се случва, когато би трябвало да се случи.
Избирате България за себе си, само че и за фамилията си. Заради това в края на нашия диалог бих желала да Ви помоля да довършите изречението „ Избрах България, защото… “
Избрах България, тъй като имам вяра, че с общи старания, с добрина, с осъзнатост и с може би малко повече религия, можем да реализираме всичко.
