За невежия човек всичко изглежда възможно - ФРАНЦ КАФКА
Франц Кафка е измежду най-значимите немскоезични писатели на XX век. Роден е в Прага (Австро-Унгария) в фамилията на търговец от еврейски генезис. Кафка е основоположник на екзистенциализма в литературата – възприема човек като индивид, а не като обект на творчеството си. Не единствено като мислещ индивид, само че и като действена, чувстваща, жива човешка персона.
Любовта е това което се случва на мъжа и дамата, които не се познават един различен.
Животът от самото начало отвлича вниманието ни и ние даже не съумяваме да видим от какво точно.
Щастието изключва старостта. Който запази способността си да вижда красивото, той не остарява.
Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае какъв брой високо, а единствено малко над земята. Изглежда сложено по този начин, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.
Понякога е по-сигурно да си в окови, в сравнение с свободен.
Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди.
Всяка гражданска война оставя след себе си единствено тинята на една нова администрация.
Не бива да се притегля вниманието на постоянно жадното за отплата чиновничество. Трябва да се държим умерено, даже когато всичко се прави обратно на здравия разсъдък.
Обемът на работата напълно не дефинира степента на значимост на делата.
При служителите няма нещастна обич.
Всички служители са раздразнени, дори когато външно наподобяват спокойни.
Да вярваш в напредъка не значи да вярваш, че е изработен някакъв напредък.
Любовта е мъдростта на лудия и лудостта на мъдреца.
Започни с това, което е вярно, а не с общоприетото.
Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива открит.
Ако имаме вяра мощно в нещо, което не съществува, ние го сътворяваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали задоволително.
Само не спирайте по средата, това е най-безсмислено освен в делата, само че и като цяло постоянно и на всички места.
Любовта е тежко заболяване на мозъка.
Първият симптом, че започваш да разбираш, е желанието да умреш.
Да обичаш е по-добре, в сравнение с да си обичан. Много по-сигурно е.
Любовта е като шарка – колкото по-късно пристигна, толкоз по-зле.
Колкото по-малко обичаш една жена, толкоз по-сигурно, че я притежаваш.
За да напишеш любовно писмо, би трябвало да започнеш без да знаеш какво искаш да кажеш и да завършиш без да знаеш какво си написал.
Няма лимит за безбройните нелепости, които можеш да изречеш на жена в която си влюбен.
Общуването с хора съблазнява към самоанализ.
Колкото по-дълбоко копаете ямата, толкоз по-тихо става.
От спокойното разсъждение има доста повече смисъл, в сравнение с поривите на обезсърчение.
Любовта е като пура – в случай че изгасне можеш да я запалиш още веднъж, само че към този момент няма да има същият усет.
Всяка неопределеност, дори в най-незначителните неща, постоянно е мъчителна.
Невежият човек работи смело… за невежия човек всичко наподобява допустимо.
Правилното разбиране на явленията и неправилното им пояснение в никакъв случай не се изключва изцяло взаимно.
Любовта е нарцисизъм за двама.
Всичко, в това число и лъжата служи на истината. Сенките не гасят слънцето.
В битката сред себе си и света оставам на страната на света.
От това ранно ставане можеш напълно да обезумееш. Човек би трябвало да се наспи.
Само хората, изумени с идентичен кусур, се схващат един различен.
Впрочем, задоволително е да си напомня предишното: аз изгубих религия в себе си, по тази причина получих безгранично възприятие за виновност.
Без подозрение има зли хора, които просто пръскат зло.
Човек, малтретиран от своите демони, изцяло безсъзнателно отмъщава на близък си.
Алчността е един от най-сигурните признаци, че индивидът е надълбоко трагичен.
Не позволявайте на злото да ви убеди, че можете да имате секрети от него.
Разговорите лишават всичките ми мисли от голяма важност, съвестност, истина.
Натрапчивото любознание на някои наподобява още по-лошо от мрачната изолираност на други.
Любовта е път без проблем – казусът е единствено във лидера, в пасажерите и в пътя.
Лесно е да бъдеш радостен, когато лятото едвам стартира.
