Берковица с бюст на Йордан Радичков
фото Агенция Тенев
Нов портрет от бронз на Йордан Радичков извая именитият ваятел професор Георги Чапкънов. Бюстът на великия сладкодумец бе осветлен в паметния му ъгъл в Берковица по случай 90 години от рождението му. Чапкънов е създател и на един от най - впечатляващите облици на Радичков, увековечили приживе изключителния повествовател. Новата си творба Чапа отля в най-модерната столична леярна – тази на скулптора Марин Марков.
Произведенията на Радичков, който се появява на бял свят на 24 октомври, са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Той е номиниран два пъти за Нобеловата премия за литература. На него е наречен Радичков връх на остров Ливингстън в Антарктида.
" Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности ", е може би най-известният откъс на Радичков освен от „ Домашна тетрадка “. Една от паметните му мъдрости в „ Ние, врабчетата “ е " Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. " А измежду най-разтърсващите му заключения е и този: „ За да се помогне на индивида, би трябвало човечност. Господ е дал човещината на хората, само че всеки я тегли към себе си, всеки я ръфа, всеки се бие за нея, както ромът се бие за катуна си. Няма човечност, индивидите са я раздрали, насекли са я, заровили са я в земята както картоф се заравя. " Ето и моменти от живота на Радичков. Момчето от село Калиманица през 1947 година приключва гимназия в Берковица. Работи като сътрудник и редактор във вестниците „ Народна юноша “, „ Вечерни вести “, „ Литературен фронт “, след това и в „ Българска кинематография “. От 1973-а до 1986-а е в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото в Държавния съвет, от 1986 до 1989-а е заместник-председател на Съюза на писателите.
Радичков разгласява импресии, разкази и очерци от 1949 година. През 1959-а издава първата си книга с разкази „ Сърцето бие за хората “. Следват сборниците „ Прости ръце “ (1961), „ Обърнато небе “ (1962), „ Планинско цвете “ (1964), „ Шарена рогозка “ (1964). През 1965-а излиза „ Свирепо въодушевление “ – една от най-емблематичните му книги. През 1966-а е премиерата на романа-пътепис „ Неосветените дворове “. Докато печели аплодисменти с „ Ние, врабчетата “, написа и сюжетите за игрални филми „ Горещо пладне “ (1966) и „ Привързаният балон “ (1967). 1967-а е годината на „ Суматоха “, в която споделя „ Човек не всеки път е там, където е капата му. А при паниката въобще не може да се разбере под коя капа какво има “. През 1969-а се появява „ Барутен буквар “. След това настава епохата на романите „ Всички и никой “ и „ Прашка “, на пиесите „ Януари “, „ Лазарица “ и „ Опит за хвърчене “, които дружно със „ Суматоха “ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, Съединени американски щати, Румъния... През 1984-а излиза сборникът с разкази и новели „ Верблюд “, а през 1988-а - романът „ Ноев ковчег “. През „ пупавото време “, както Радичков иронично назовава последните години на предишния и първите на новия век – пупа на монтански акцент значи стомах – той дава съглание интервютата му да бъдат събрани в „ Скитащи думи “. Корифеят на словото, който имаше десетки награди у нас и по света, си отиде през 2004-а. Напусна го с усмивка – като един от обичаните си герои в „ Ние, врабчетата “, който споделяше: „ Да крачиш пеша по света, като си подсвиркваш повърхностно с уста - чунким може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен тип да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пеша и си подсвиркваш повърхностно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи подвига, а ти вървиш през преспите пеша, като си подсвиркваш най-небрежно - чунким може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, демонстрира безмълвно своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пешком сред пчелите, тревата постепенно се изправя след петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно ".
Нов портрет от бронз на Йордан Радичков извая именитият ваятел професор Георги Чапкънов. Бюстът на великия сладкодумец бе осветлен в паметния му ъгъл в Берковица по случай 90 години от рождението му. Чапкънов е създател и на един от най - впечатляващите облици на Радичков, увековечили приживе изключителния повествовател. Новата си творба Чапа отля в най-модерната столична леярна – тази на скулптора Марин Марков.
Произведенията на Радичков, който се появява на бял свят на 24 октомври, са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Той е номиниран два пъти за Нобеловата премия за литература. На него е наречен Радичков връх на остров Ливингстън в Антарктида.
" Човек е дълго изречение, написано с доста обич и ентусиазъм, но цялостно с правописни неточности ", е може би най-известният откъс на Радичков освен от „ Домашна тетрадка “. Една от паметните му мъдрости в „ Ние, врабчетата “ е " Оня, който е бил затворен, най-добре схваща жаждата за независимост. " А измежду най-разтърсващите му заключения е и този: „ За да се помогне на индивида, би трябвало човечност. Господ е дал човещината на хората, само че всеки я тегли към себе си, всеки я ръфа, всеки се бие за нея, както ромът се бие за катуна си. Няма човечност, индивидите са я раздрали, насекли са я, заровили са я в земята както картоф се заравя. " Ето и моменти от живота на Радичков. Момчето от село Калиманица през 1947 година приключва гимназия в Берковица. Работи като сътрудник и редактор във вестниците „ Народна юноша “, „ Вечерни вести “, „ Литературен фронт “, след това и в „ Българска кинематография “. От 1973-а до 1986-а е в Съвета за развиване на духовните полезности на обществото в Държавния съвет, от 1986 до 1989-а е заместник-председател на Съюза на писателите.
Радичков разгласява импресии, разкази и очерци от 1949 година. През 1959-а издава първата си книга с разкази „ Сърцето бие за хората “. Следват сборниците „ Прости ръце “ (1961), „ Обърнато небе “ (1962), „ Планинско цвете “ (1964), „ Шарена рогозка “ (1964). През 1965-а излиза „ Свирепо въодушевление “ – една от най-емблематичните му книги. През 1966-а е премиерата на романа-пътепис „ Неосветените дворове “. Докато печели аплодисменти с „ Ние, врабчетата “, написа и сюжетите за игрални филми „ Горещо пладне “ (1966) и „ Привързаният балон “ (1967). 1967-а е годината на „ Суматоха “, в която споделя „ Човек не всеки път е там, където е капата му. А при паниката въобще не може да се разбере под коя капа какво има “. През 1969-а се появява „ Барутен буквар “. След това настава епохата на романите „ Всички и никой “ и „ Прашка “, на пиесите „ Януари “, „ Лазарица “ и „ Опит за хвърчене “, които дружно със „ Суматоха “ са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, Съединени американски щати, Румъния... През 1984-а излиза сборникът с разкази и новели „ Верблюд “, а през 1988-а - романът „ Ноев ковчег “. През „ пупавото време “, както Радичков иронично назовава последните години на предишния и първите на новия век – пупа на монтански акцент значи стомах – той дава съглание интервютата му да бъдат събрани в „ Скитащи думи “. Корифеят на словото, който имаше десетки награди у нас и по света, си отиде през 2004-а. Напусна го с усмивка – като един от обичаните си герои в „ Ние, врабчетата “, който споделяше: „ Да крачиш пеша по света, като си подсвиркваш повърхностно с уста - чунким може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен тип да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пеша и си подсвиркваш повърхностно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи подвига, а ти вървиш през преспите пеша, като си подсвиркваш най-небрежно - чунким може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, демонстрира безмълвно своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пешком сред пчелите, тревата постепенно се изправя след петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ