`Идвам от Слънцето`: Зашеметяващата история на едно дете за живота му, преди да се роди на Земята
Флавио Кабобианко, прочут като детето медиум, пристигнало от Слънцето, е роден в Буенос Айрес през 1981 година Той е единствено на 8 години, когато написва невероятната книга „ Идвам от Слънцето “.
Флавио е едвам 3-годишен, когато за първи път стартира да приказва за живота си, преди да се роди на планетата Земя, потвърждавайки, че е създание от Светлина и че идва от Духовното Слънце.
Книгата „ Идвам от Слънцето “ е напълно основана на бележки и рисунки по мемоари, които аржентинското момче си е водело в интервала от три до осемгодишна възраст, с цел да бъдат събрани по-късно от родителите му (Алба и Омар Нестор) и предадени на журналиста Ама Хилде Бростром. Така те се трансформират в книга, която превзема мозъците и сърцата на милиони хора по света. Първото издание е на Editorial Errepar и излиза през декември 1991 година в Аржентина. Малко по-късно следват и първите изяви на дребния феномен в общественото пространство. Детето споделя историите си в аржентински телевизионни стратегии през 1991 и 1992 година По-късно, по решение на родителите му и с цел да не навреди на персоналното му развиване, той се отдръпва от публичния живот.
Пред необятната аудитория към този момент 14-годишният Флавио се появява през 1996 година в „ Шоуто на Кристина “, а през 1997 година дава изявление за вестник Renocer.
Заради книгата си, в която той разказва своите мемоари от различен нефизически живот, през днешния ден Флавио продължава да бъде именуван „ детето, пристигнало от Слънцето “. Благодарение на записките си той дава на читателите удивителен набор от познания в интерпретация за духовните измерения, до които могат да доближават човешките души. В книгата си момчето отбелязва още, че той не е единственият роден на Земята, запазил спомените си от нефизическия си живот.
Книгата е разграничена на 4 фрагмента, които ни дават визия за пътя, през който Флавио минава, с цел да стигне до сегашния си живот.
Цитати от книгата:
Раждат се нови деца
Те са разнообразни хора, макар че не наподобяват по този начин. Аз съм единствено един от тях, един от първите. Човечеството се трансформира. По-достъпна е връзката с духовното. Всички деца към този момент могат да бъдат обединени със своята същина.
Защо бебетата плачат
Бебетата плачат, тъй като тази планета е доста сложна за живеене. Опитват се да поддържат връзка телепатично, само че не се получава, тъй като всичко тук е доста компактно. Когато човек е още бебе, той вижда всичко – неприятното и положителното, подправеното и същинското. На други планети човек вижда това, което желае. Бебетата копнеят за своя нравствен източник, откъдето идват, заради това те бързо се привързват към хората, които се грижат за тях – техните родители. Те просто търсят протекция и я усещат, когато са обградени от грижи и обич.
Ако родителите са единствено материалисти, ще въвлекат детето от ден на ден и повече към материалното, учейки го да се интересува единствено от земните богатства. Така те лимитират мисленето му. Децата в своето развиване губят връзка с произхода. Затова, с цел да се помогне на тези деца, би трябвало първо да се помогне на техните родители. Ако родителите са по-възвишени или духовни, те ще се грижат за тях, без да им постановат личните си показа и визия за света. Основното нещо е да им дадем пространство, да им дадем време, да ги оставим да мислят, да приказват по собствен личен метод. “
Спомени преди раждането на Земята
Един от спомените ми преди раждането ми тук са светещите топки. Всички живи същества са топки от светлина/енергия. Виждам някои, които могат да ми оказват помощ да пребивавам на тази сложна и плътна планета. Виждам две евентуални бъдещи майки – първата има мощно Его, а втората – по-меко, само че по-справедливо Его. Тази последна майка е съпроводена от друга топка светлина, която свети доста блестящо със своите зелени и виолетови цветове. Тяхната осцилация ме притегля, тъй като са споени от обич. Това щяха да бъдат бъдещите ми родители. Чувствам, че би трябвало да отида с тях и се усещам все по-привлечен от тях. Виждам светещ тунел в мрака, в който влизам. В този тунел се усещам затворен, тъй като за мен да се родя е като да умра на физическо равнище, с всички страхове от незнайното.
Какво е да умреш на физическо равнище
Някои хора имат вяра, че физическата гибел поставя завършек на целия живот. Вярно е, че физическият живот свършва с края на физическото тяло, само че не е вярно да се мисли, че цялото създание умира, защото Душата отива при Бог или духовното Слънце или Източник на сила. Ние се опасяваме от физическата гибел, тъй като при овакантяване на физическото тяло настава голяма смяна, само че в реалност това е като завършването на един клас и продължаването в различен.
За скритите сили на силите
Имам повече другари, тъй като в този момент имам повече надзор над моя „ Любовен магнит “ и мога да привличам повече положителни хора към себе си. Всички имаме вътре в себе си магнит от обич и ненавист. Магнитът на любовта притегля всичко, което носи обич. Ако знаете по какъв начин да контролирате силите в себе си, любовта ще погълне омразата.
Флавио е едвам 3-годишен, когато за първи път стартира да приказва за живота си, преди да се роди на планетата Земя, потвърждавайки, че е създание от Светлина и че идва от Духовното Слънце.
Книгата „ Идвам от Слънцето “ е напълно основана на бележки и рисунки по мемоари, които аржентинското момче си е водело в интервала от три до осемгодишна възраст, с цел да бъдат събрани по-късно от родителите му (Алба и Омар Нестор) и предадени на журналиста Ама Хилде Бростром. Така те се трансформират в книга, която превзема мозъците и сърцата на милиони хора по света. Първото издание е на Editorial Errepar и излиза през декември 1991 година в Аржентина. Малко по-късно следват и първите изяви на дребния феномен в общественото пространство. Детето споделя историите си в аржентински телевизионни стратегии през 1991 и 1992 година По-късно, по решение на родителите му и с цел да не навреди на персоналното му развиване, той се отдръпва от публичния живот.
Пред необятната аудитория към този момент 14-годишният Флавио се появява през 1996 година в „ Шоуто на Кристина “, а през 1997 година дава изявление за вестник Renocer.
Заради книгата си, в която той разказва своите мемоари от различен нефизически живот, през днешния ден Флавио продължава да бъде именуван „ детето, пристигнало от Слънцето “. Благодарение на записките си той дава на читателите удивителен набор от познания в интерпретация за духовните измерения, до които могат да доближават човешките души. В книгата си момчето отбелязва още, че той не е единственият роден на Земята, запазил спомените си от нефизическия си живот.
Книгата е разграничена на 4 фрагмента, които ни дават визия за пътя, през който Флавио минава, с цел да стигне до сегашния си живот.
Цитати от книгата:
Раждат се нови деца
Те са разнообразни хора, макар че не наподобяват по този начин. Аз съм единствено един от тях, един от първите. Човечеството се трансформира. По-достъпна е връзката с духовното. Всички деца към този момент могат да бъдат обединени със своята същина.
Защо бебетата плачат
Бебетата плачат, тъй като тази планета е доста сложна за живеене. Опитват се да поддържат връзка телепатично, само че не се получава, тъй като всичко тук е доста компактно. Когато човек е още бебе, той вижда всичко – неприятното и положителното, подправеното и същинското. На други планети човек вижда това, което желае. Бебетата копнеят за своя нравствен източник, откъдето идват, заради това те бързо се привързват към хората, които се грижат за тях – техните родители. Те просто търсят протекция и я усещат, когато са обградени от грижи и обич.
Ако родителите са единствено материалисти, ще въвлекат детето от ден на ден и повече към материалното, учейки го да се интересува единствено от земните богатства. Така те лимитират мисленето му. Децата в своето развиване губят връзка с произхода. Затова, с цел да се помогне на тези деца, би трябвало първо да се помогне на техните родители. Ако родителите са по-възвишени или духовни, те ще се грижат за тях, без да им постановат личните си показа и визия за света. Основното нещо е да им дадем пространство, да им дадем време, да ги оставим да мислят, да приказват по собствен личен метод. “
Спомени преди раждането на Земята
Един от спомените ми преди раждането ми тук са светещите топки. Всички живи същества са топки от светлина/енергия. Виждам някои, които могат да ми оказват помощ да пребивавам на тази сложна и плътна планета. Виждам две евентуални бъдещи майки – първата има мощно Его, а втората – по-меко, само че по-справедливо Его. Тази последна майка е съпроводена от друга топка светлина, която свети доста блестящо със своите зелени и виолетови цветове. Тяхната осцилация ме притегля, тъй като са споени от обич. Това щяха да бъдат бъдещите ми родители. Чувствам, че би трябвало да отида с тях и се усещам все по-привлечен от тях. Виждам светещ тунел в мрака, в който влизам. В този тунел се усещам затворен, тъй като за мен да се родя е като да умра на физическо равнище, с всички страхове от незнайното.
Какво е да умреш на физическо равнище
Някои хора имат вяра, че физическата гибел поставя завършек на целия живот. Вярно е, че физическият живот свършва с края на физическото тяло, само че не е вярно да се мисли, че цялото създание умира, защото Душата отива при Бог или духовното Слънце или Източник на сила. Ние се опасяваме от физическата гибел, тъй като при овакантяване на физическото тяло настава голяма смяна, само че в реалност това е като завършването на един клас и продължаването в различен.
За скритите сили на силите
Имам повече другари, тъй като в този момент имам повече надзор над моя „ Любовен магнит “ и мога да привличам повече положителни хора към себе си. Всички имаме вътре в себе си магнит от обич и ненавист. Магнитът на любовта притегля всичко, което носи обич. Ако знаете по какъв начин да контролирате силите в себе си, любовта ще погълне омразата.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ