И Финландия като България, но с повече национален интерес -
„ Финландците се чудят по какъв начин по-бързо да влязат в НАТО “. Лаконичният отговор е от първите дни на март на запитване за обстановката при тях към по-малката ми сестра, която към този момент близо 20 години живее във Финландия. По същото време, осведомителният поток стартира да прелива от вести за руснаци, които напущат страната си, заформяйки дълги опашки по единствената налична западна граница.
„ Не са толкоз доста “, споделя Поли. „ Трябват им визи “.
В идващите седмици и месеци, съветската експанзия от ден на ден припомня на дейностите на злата магьосница Лоухи (от финския народен епос „ Калевала “) и подухва мемоари за бурната финландска, че и българска, история.
Белязана от траяла няколко десетилетия автономност в границите на Руската империя, със личен парламент и даже държавно управление, през 20-ти век, Финландия – оповестила самостоятелност през 1917 година - води четири войни за отстояването ѝ, поддържа тесни стопански връзки със руската страна и претърпява икономически срив след разпада на комунизма. И сходно на днешна България, с която споделя част от общите тегоби на попадналите в руската сфера на въздействие, претърпява траяло с десетилетия мощно разделяне в обществото.
Финландия става член на Европейски Съюз 12 години преди България. В средата на 90-те реформира армията си – към момента наборна, малко над 30-хилядна, с 10 пъти повече резервисти - по стандартите на НАТО, без грам желание да се причисли към пакта. По-малко от една пета от финландците тогава изявяват сходно предпочитание. За сметка на това, съвсем 80 на 100 от популацията е квалифицирано за териториална защита.
Историята и дългата над 1300 км. обща граница с Русия, с десетилетия държат финландците нащрек, спазвайки политика на въоръжен неутралитет. „ Всичко се корени във въпроса „ Кое е в интерес на националния интерес? “, разяснява Поли.
Разговорите ми през годините с нея непроменяемо водят до възприемането ми за Финландия като страна на благоденствието, в която интензивно се работи за стесняване на ножицата сред по-бедни и по-богати и превъзмогване на разликите на всякакво ниво.
Колкото и клиширано да звучи, в основата на всичко е образованието.
„ Децата в началния курс имат специфични часове, в които да се учат да отсяват операции и лъжи “, споделя Ицо, чийто живот в последните 20 години също е обвързван с Финландия.
Чудно ли е тогава, за какво Финландия непроменяемо заема челните места в класациите на „ Репортери без граници “ по независимост на словото? Защото даже свободата на словото там се оказва в сферите на националния интерес.
Понякога чак ѝ изпитвам завист на спокойствието, с което приказва и в което живее – „ като в санаториум “, обобщава Поли преди време.
Въпросът по какъв начин от север наподобява българският народен интерес в днешната политическа и военна обстановка, поради войната в Украйна, остава незададен.
Към днешна дата, финландците към този момент не наподобяват толкоз обезпокоени като в края на февруари. Някои от военните са изпратени към границата, мисли се повече за енергийната самостоятелност, прецизират и Поли, и Ицо.
Заради поръчката за участие в НАТО, Русия спря тока – от 14 май, и природния газ – от 21 май, на Финландия.
И въпреки Украйна да наподобява умерено надалеч, и финландци, и украинци имат много общо.
По-малко от век преди украинския Голодомор, тогавашното Велико Финландско княжество също било подложено на апетит. Между 1866 и 1868 година от него умира над 15 на 100 от популацията. Няколко десетилетия по-късно, финският език, въпреки и краткотрайно, бил неразрешен от извънредно реакционната власт на Александър III (вторият формален език – шведският, липсващ изцяло от формалните документи), а финландците като етнос били подложени на русификация. Такава се предполагала и след Зимната война от 1939/40 година когато пленени руски бойци се оправдавали с думите, че са „ пристигнали да освободят финландските си приятели от капитализма “.
Загубите за Финландия от тази война доста припомнят проблема с окупирания през 2014 година Донбас, прочут като икономическото сърце на Украйна.
За финландците, Зимната война завършва със загуба на повече от една десета от територията им и малко повече от стопанската система. До 1956 година, регион наоколо до Хелзинки – Поркала, се трансформира в руска военна база, която направлявала фарватера на Финския залив и подстъпите към Санкт Петербург (тогава Ленинград), който на процедура се намира на 130 км от границата. Единствено съотношението на починалите и ранените било в интерес на финландците – 1:6.
Въпреки компромисите и рестриктивните мерки обаче, Финландия съумява да опази независимостта си, а основно изискване за нея е запазването на неутралитет – т.е. страната да не влиза в учредения през 1949 година Северноатлантически пакт. Дори след края на руската епоха, финландците остават мощно резервирани към вероятно присъединение на страната им в НАТО.
„ И по този начин, до преди два месеца, когато безусловно за дни след съветската експанзия в Украйна, поддръжката за алианса набъбна близо четири пъти “, добавя Ицо.
„ Финландия е страна на разпоредбите и аз, като неин жител, съм се научила да имам вяра, че държавното управление взема най-хубавите решения за всяка съответна обстановка. Ако някой не го устройва, има избори, на които отиваш и гласуваш, за който смяташ, че ще се оправи по-добре. Винаги за финландците водещ е националният интерес (онзи, който в България пренебрегваме – б.моя) “, заключава Поли.
И несъмнено, историческата памет.
През 2006 година, план на въоръжените сили на страната цифровизира голяма част от финландските отбранителни архиви от времето сред 1939 и 1944 година, включително описи на починали или престояли в руски плен бойци, разрушена инфраструктура, както и хиляди фотоси. Значителна част от тях са декласифицирани и касаят отношението на руските бойци към елементарните финландци по време на Зимната война – голям брой екзекутирани цивилни, горящи здания, разрушени от касетъчни и елементарни бомби пътища и инфраструктура.
Голяма част от фотосите са със свободен достъп и могат да се открият в цифровия финландски списък, а и на не малко други места под лиценза
„ Не са толкоз доста “, споделя Поли. „ Трябват им визи “.
В идващите седмици и месеци, съветската експанзия от ден на ден припомня на дейностите на злата магьосница Лоухи (от финския народен епос „ Калевала “) и подухва мемоари за бурната финландска, че и българска, история.
Белязана от траяла няколко десетилетия автономност в границите на Руската империя, със личен парламент и даже държавно управление, през 20-ти век, Финландия – оповестила самостоятелност през 1917 година - води четири войни за отстояването ѝ, поддържа тесни стопански връзки със руската страна и претърпява икономически срив след разпада на комунизма. И сходно на днешна България, с която споделя част от общите тегоби на попадналите в руската сфера на въздействие, претърпява траяло с десетилетия мощно разделяне в обществото.
Финландия става член на Европейски Съюз 12 години преди България. В средата на 90-те реформира армията си – към момента наборна, малко над 30-хилядна, с 10 пъти повече резервисти - по стандартите на НАТО, без грам желание да се причисли към пакта. По-малко от една пета от финландците тогава изявяват сходно предпочитание. За сметка на това, съвсем 80 на 100 от популацията е квалифицирано за териториална защита.
Историята и дългата над 1300 км. обща граница с Русия, с десетилетия държат финландците нащрек, спазвайки политика на въоръжен неутралитет. „ Всичко се корени във въпроса „ Кое е в интерес на националния интерес? “, разяснява Поли.
Разговорите ми през годините с нея непроменяемо водят до възприемането ми за Финландия като страна на благоденствието, в която интензивно се работи за стесняване на ножицата сред по-бедни и по-богати и превъзмогване на разликите на всякакво ниво.
Колкото и клиширано да звучи, в основата на всичко е образованието.
„ Децата в началния курс имат специфични часове, в които да се учат да отсяват операции и лъжи “, споделя Ицо, чийто живот в последните 20 години също е обвързван с Финландия.
Чудно ли е тогава, за какво Финландия непроменяемо заема челните места в класациите на „ Репортери без граници “ по независимост на словото? Защото даже свободата на словото там се оказва в сферите на националния интерес.
Понякога чак ѝ изпитвам завист на спокойствието, с което приказва и в което живее – „ като в санаториум “, обобщава Поли преди време.
Въпросът по какъв начин от север наподобява българският народен интерес в днешната политическа и военна обстановка, поради войната в Украйна, остава незададен.
Към днешна дата, финландците към този момент не наподобяват толкоз обезпокоени като в края на февруари. Някои от военните са изпратени към границата, мисли се повече за енергийната самостоятелност, прецизират и Поли, и Ицо.
Заради поръчката за участие в НАТО, Русия спря тока – от 14 май, и природния газ – от 21 май, на Финландия.
И въпреки Украйна да наподобява умерено надалеч, и финландци, и украинци имат много общо.
По-малко от век преди украинския Голодомор, тогавашното Велико Финландско княжество също било подложено на апетит. Между 1866 и 1868 година от него умира над 15 на 100 от популацията. Няколко десетилетия по-късно, финският език, въпреки и краткотрайно, бил неразрешен от извънредно реакционната власт на Александър III (вторият формален език – шведският, липсващ изцяло от формалните документи), а финландците като етнос били подложени на русификация. Такава се предполагала и след Зимната война от 1939/40 година когато пленени руски бойци се оправдавали с думите, че са „ пристигнали да освободят финландските си приятели от капитализма “.
Загубите за Финландия от тази война доста припомнят проблема с окупирания през 2014 година Донбас, прочут като икономическото сърце на Украйна.
За финландците, Зимната война завършва със загуба на повече от една десета от територията им и малко повече от стопанската система. До 1956 година, регион наоколо до Хелзинки – Поркала, се трансформира в руска военна база, която направлявала фарватера на Финския залив и подстъпите към Санкт Петербург (тогава Ленинград), който на процедура се намира на 130 км от границата. Единствено съотношението на починалите и ранените било в интерес на финландците – 1:6.
Въпреки компромисите и рестриктивните мерки обаче, Финландия съумява да опази независимостта си, а основно изискване за нея е запазването на неутралитет – т.е. страната да не влиза в учредения през 1949 година Северноатлантически пакт. Дори след края на руската епоха, финландците остават мощно резервирани към вероятно присъединение на страната им в НАТО.
„ И по този начин, до преди два месеца, когато безусловно за дни след съветската експанзия в Украйна, поддръжката за алианса набъбна близо четири пъти “, добавя Ицо.
„ Финландия е страна на разпоредбите и аз, като неин жител, съм се научила да имам вяра, че държавното управление взема най-хубавите решения за всяка съответна обстановка. Ако някой не го устройва, има избори, на които отиваш и гласуваш, за който смяташ, че ще се оправи по-добре. Винаги за финландците водещ е националният интерес (онзи, който в България пренебрегваме – б.моя) “, заключава Поли.
И несъмнено, историческата памет.
През 2006 година, план на въоръжените сили на страната цифровизира голяма част от финландските отбранителни архиви от времето сред 1939 и 1944 година, включително описи на починали или престояли в руски плен бойци, разрушена инфраструктура, както и хиляди фотоси. Значителна част от тях са декласифицирани и касаят отношението на руските бойци към елементарните финландци по време на Зимната война – голям брой екзекутирани цивилни, горящи здания, разрушени от касетъчни и елементарни бомби пътища и инфраструктура.
Голяма част от фотосите са със свободен достъп и могат да се открият в цифровия финландски списък, а и на не малко други места под лиценза
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ