Финикийците, които през ІІ хилядолетие преди Христа живеели на тясна

Финикийците, които през ІІ хилядолетие преди Христа живеели на тясна линия земя по брега на Средиземно море, основали своя колония на територията на сегашен Тунис - град Картаген. Според преданията това се случило през 814 година преди новата епоха. Малко повече от половин век по-късно бил учреден и града - противник на Картаген - античен Рим.

Устройство и развиване на Картаген

Историята на Картаген е повече от вълнуваща и непредсказуема.Картаген бързо съумял да се въздигне и станал богат и мощен град, с самостоятелен живот и развиване. Градът бил планиран като населено място от три елементи - горен град на рид, низък град към пристанището и предградие със селско население. Пристанището било от две елементи - за търговски и за военни кораби, свързани с канал.

Управлението било поверено на богати аристократи. Сенатът от 300 индивида се избирал от богатото комерсиално съсловие.

Религиозният живот бил зависещ на култа към двойка божества, на които били пренасяни жертвоприношения. Смята се, че на финикийците от Картаген не били непознати детските жертвоприношения.

Картагенците не образували своя войска, а набирали наемници, които били командвани от картагенски военачалници. Този факт дал опция да се съсредоточат напъните в стопанското развиване и замогване на града.

Картаген разпрострял въздействието си над други пунически градове на островите Сицилия, Сардиния и Корсика, в Испания и се утвърдил като медиатор сред африканските номади и градовете към Средиземно море. Картагенците били към 5 века основен снабдител на слонова кост, плебеи от Африка, скъпоценности и храни.

Съперничеството сред Картаген и Римската република. Пунически войни

Между Картаген и Римската Империя, която се наложила като водач в остарелия свят, почнало съревнование кой да господства в западната част на Средиземно море. Това довело до поредност войни, известни като Пунически войни.

Първата пуническа война била с дълготрайност 23 години, до 241 година преди Христа и римляните завладели Сицилия.

Втората пуническа война била доминирана от картагенския пълководец Ханибал, който направил нещо немислимо за времето. Преминал Алпите и навлязъл в Италия, като за три години унищожил по-голямата част от Римската войска.

По-късно бил заставен да се върне в Картаген, тъй като градът бил зарязан от съдружниците и Рим минал в нахлуване.

През 202 година преди новата епоха Ханибал бил разрушен от римските легиони на Публий Корнелий Сципион, а на идната година Картаген, който бил обсаден от римляните, капитулирал. Така приключила Третата пуническа война. Областта станала римска провинция, а богатият град Картаген бил изцяло опустошен. С това се поставя завършек на неговите най-славни години.

По-късна история

След това Ютика става столица на африканските провинции на Рим и Картаген лежи в съсипия до 122 година преди новата епоха, когато римският военачалник Гай Семпроний Гракх (154-121 прочие н.е.) основава там дребна колония. Политическите проблеми на Гай и споменът за пуническите войни, които към момента са прекомерно свежи, обаче предизвикват крах на колонията.  

Юлий Цезар предлага и възнамерява възобновяване на Картаген и пет години след смъртта му Картаген още веднъж се издига. Сега властта се трансферира от Ютика назад в Картаген - който се трансформира в житница на Рим заради същия селскостопански триумф, който го е обогатявал и преди - и той остава значима римска колония, до момента в който не падне под притежание вандалите при техния крал Гайзерик (р. 428-478 сл. н.е.) през 439 година сл. н. е.  

Картаген се е издигнал на видно място, когато християнството се популяризира и Августин от Хипо (Св. Августин, 354-430 година сл. н. е.) способства за неговия авторитет, като живее и преподава там.

Всъщност градът е считан за толкоз фамозен, че там се организира съборът в Картаген от 397 година с поредицата от синоди.

Нахлуването на вандали в Северна Африка не е спряло развиването на християнството там, само че напрежението нараства сред арианските християни (предимно вандалите) и тринитарните християни.

Вандалите под управлението на Гайзерик се възползваха изцяло от местоположението на новия си град и ограбват преминаващите кораби на воля, като в същото време нахлуват в крайбрежните градове.

Римските опити да бъдат изместени са несполучливи и по този начин през 442 година сл. Хр. сред Гайзерик и Валентиниан III (425-455 година н. е.) е подписан контракт за признание на Вандалското кралство в Северна Африка за законно политическо определяне на мирни връзки.

Когато Валентиниан III е погубен през 455 година сл. н. е., обаче, Гайзерик подценява контракта, вярвайки, че това е съглашение единствено сред него и императора, и отплава за Рим. Той разграбва града, само че в сходство с молбата на папа Лъв I (служил 440-461 година н. е.), не го е развалил, нито е навредил на популацията. Вандалите ще продължат да държат Картаген и ще се възползват от местоположението му до гибелта на Гайзерик.

По-късният вандалски крал Гелимер (530-534 година н. е.), арианец, възвръща преследването на тринитарните християни, което вбесява източноримския император Юстиниан I (р. 527-565 година н. е.), тринитарист, който изпраща своя популярен пълководец Велизарий (505-565 г.) до Северна Африка. Велизарий печели краткотрайната вандалска война (533-534 г.), връща Гелимер във вериги в Константинопол и възвръща Картаген във Византийската империя (330-1453 г.), при която той продължи да процъфтява.

При византийците Картаген процъфтява посредством търговия и като главен източник на зърно за Източната Римска империя (Западната Римска империя пада към 476 година сл. н. е.). Около 585 година от н. е. Картаген става седалище на Африканския екзархат при византийския император Маврикий (582–602 година н. е.), обособен административен регион, основан за по-ефективно ръководство на западните области на империята.

През 698 година сл. Хр. мюсюлманите разрушават византийските сили в борбата при Картаген, унищожават града изцяло и изтласкват византийците от Африка. След това те укрепват и развиват прилежащия град Тунис и го откриват като новия център за търговия и губернаторство в района. При арабските мюсюлмани Тунис се оправя по-добре от Картаген, само че градът продължава да процъфтява до Осмия кръстоносен поход от 1270 година, когато е високомерен от европейските кръстоносци. След като са победени, Мохамед I ал-Мустансир унищожава отбраната на града и доста от постройките са разрушени, с цел да се предотврати по-нататъшна сходна окупация.

Заключение

Мястото на античния град продължава да бъде населявано и е включено в региона, високомерен от Османската империя (1299-1922 г.), която не е имала интерес да разкопава руините. Камъните на падналите къщи, храмове и стени са отнесени за персонални или административни сградни планове или оставени там, където са открити. Съвременните археологически разкопки стартират през 30-те години на Хр. с напъните на датското консулство и не престават при французите сред ок. 1860-1900 г.

По-нататъшна работа на мястото е била подхваната през първата част на 20-ти век, само че както и в Сабрата и други обекти, археолозите са се интересували повече от римската история на Картаген.