Банките имат рекордна година с печалби от 1.5 млрд. лв. към септември
Финансовият резултат на банките към септември доближи 1.5 милиарда лева и надвиши регистрираното за цялата 2021 година Секторът продължава да регистрира мощни растежи по всички линии - повече заеми, растящи доходи от лихви и такси. Покачването на лихвите може в началото да има благоприятен резултат за банките, само че носи риск от бързо утежняване на портфейлите.
След години историците надали ще разказват 2022 година с изключително позитивни краски. Тя е белязана от експлоадирането на най-големия въоръжен спор в Европа от Втората международна война насам, енергийна рецесия, невиждана от десетилетия инфлация и евентуално криза. А към това на локална почва в България може да се добави и съвсем две години политическа безтегловност след поредност избори, произвеждащи все по-фрагментирани парламенти.
Ако обаче попитате банкерите, сега те мъчно могат да се оплачат от нещо. До септември докладите им демонстрират растежи при на практика всички сегменти и индикатори. Печалбата за девет месеца е съвсем 1.5 милиарда лева и към този момент надвишава тази за цялата 2021 година, а последното тримесечие умерено може да я изведе и до безспорен връх. Тъй като постоянно се употребява клишето, че финансовият бранш е огледало на стопанската система, очевидно то е много накриво.
За тези на пръв взор разминаващи се картини си има пояснение. Всъщност надвисналите и сгъстяващите се облаци над стопанската система може и да вещаят стихия, само че тя още не е тук - безработицата е рекордно ниска, приходите порастват с ритъм, който в немалка степен компенсира инфлацията (а в някои браншове и напълно), индустриалното произвеждане и износът към момента по-скоро демонстрират прегряване, а не застоялост. Освен това резултатите от стягането на паричната политика от ЕЦБ към момента не са се пренесли тук и лихвите остават към историческите си дъна, а с помощта на това и кредитирането продължава да бумти с най-бързи темпове от 2009 година насам. Всичко това в композиция създава идеален миг за банковия бранш през 2022 година, само че и доста незнайни отсега нататък. Повсеместната облага
Реклама
Печалбата за деветмесечието е с над 400 млн. лева, или 37.4%, повече от тази за януари - септември 2021 година Тя обаче надвишава и равнищата за същия интервал в предковидните 2018 и 2019 година, когато секторът регистрира рекордни облаги по над 1.67 милиарда лева Сега надхвърлянето на тази граница за оставащите три месеца наподобява съвсем обезпечено поради настоящите прогнози за стопанската система, като даже и тя да се развие в по-негативен сюжет, резултатите ще проличат със забавяне.
Ако се гледа единствено трето тримесечие, облагата от 481 млн. лева демонстрира също мощно показване - растеж от над 11% на годишна база и 7.2% над осъществената в предходните три месеца. Това е връх за този интервал на годината, като по-силни тримесечия са регистрирани най-вече в първото полугодие, където се концентрират приходите от дивиденти.
Освен това всички 18 регистрирани в България банки регистрират облаги за деветмесечието, като само три дребни клона на непознати институции (от общо 7) са на дребни загуби. Все повече обаче се затвърждава наклонността облагата да се концентрира в огромните играчи, като настоящо двете най-големи банки по активи в страната - Уникредит Булбанк и ДСК, генерират съвсем половината от резултата. Ако към тях се прибавят ОББ и Кей Би Си банк (които следва да се слеят и да образуват трети гигант), както и четвъртата Пощенска банка, концентрацията наподобява още по-внушителна - над ¾ от облагата. Като цяло засилващата се регулаторна тежест прави все по-трудно за дребните банки да са рентабилни, тъй че актуалният миг несъмнено е изключение. Когато всички ветрове са попътни
Рекордът става вероятен поради удобното стичане на фактори, които поддържат приходите на банките по всички линии. Нетният лихвен приход за деветмесечието доближава 2.28 милиарда лева, като пораства с 246 млн. лева, или 10.7%. Показателят единствено за третото тримесечие е близо 820 млн. лева, което надвишава цената за второто с съвсем 80 млн. лева, а на годишна база покачването е със 127 млн. лева Основен фактор за това е продължаващият растеж на кредитирането, като леко се поддържа и от разширяващ се марж - покачването на лихвите по заеми (особено по евровите) към този момент се придвижва на локалния пазар, до момента в който при депозитите към момента не се вижда засилена конкуренция и лихвите се резервират покрай дъната си.
Реклама
Нетният приход от такси и комисиони също способства значително за растежа на облагата. Той се повишава с над 100 млн. лева (18.9%) до 1.07 милиарда лева В третото тримесечие още веднъж се доближава рекордна стойност - 376 млн. лева, като темпът на напредък се укротява. Тук още веднъж има два източника за растежа - от една страна, новото кредитиране и засилената икономическа интензивност генерират размери, а от друга, наклонността на покачвания в цените на банките продължи. Трябва да се регистрира и че от края на юли банките отстраниха таксата за предпазване върху огромните депозити.
Положителен, въпреки и несиметричен подтик идва и от приходите от дивиденти, които от 114 млн. лева през 2021 година скачат на над 287 млн. лева Тук резултатът е съвсем напълно съсредоточен в Уникредит Булбанк (чието потребителско кредитиране е в дъщерно дружество), ДСК (която извлича доходи от пенсионно и лизингово дружество) и Ти Би Ай банк (от небанковото й кредитиране в Румъния).
Все още позитивен принос към облагата имат и свиващите се разноски за обезценки - за деветмесечието те са съвсем 350 млн. лева и към 45 млн. лева под равнището предходната година. През третото тримесечие обаче те сензитивно се повишават по отношение на второто с над 80% и като цяло при влошаващите се стопански вероятности в идващите тримесечия растящите хранителни запаси може да се окажат съществена тежест за банковите резултати.
Към момента обаче единственият по-съществен отрицателен фактор остават растящите административни разноски - с над 146 млн. лева до 1.43 милиарда лева Това не е изненадващо при общия растеж на заплатите в страната, като исторически натискът по това перо се повишава в допълнение в последното тримесечие поради бонуси в края на годината. Добре смазано кредитиране
След години историците надали ще разказват 2022 година с изключително позитивни краски. Тя е белязана от експлоадирането на най-големия въоръжен спор в Европа от Втората международна война насам, енергийна рецесия, невиждана от десетилетия инфлация и евентуално криза. А към това на локална почва в България може да се добави и съвсем две години политическа безтегловност след поредност избори, произвеждащи все по-фрагментирани парламенти.
Ако обаче попитате банкерите, сега те мъчно могат да се оплачат от нещо. До септември докладите им демонстрират растежи при на практика всички сегменти и индикатори. Печалбата за девет месеца е съвсем 1.5 милиарда лева и към този момент надвишава тази за цялата 2021 година, а последното тримесечие умерено може да я изведе и до безспорен връх. Тъй като постоянно се употребява клишето, че финансовият бранш е огледало на стопанската система, очевидно то е много накриво.
За тези на пръв взор разминаващи се картини си има пояснение. Всъщност надвисналите и сгъстяващите се облаци над стопанската система може и да вещаят стихия, само че тя още не е тук - безработицата е рекордно ниска, приходите порастват с ритъм, който в немалка степен компенсира инфлацията (а в някои браншове и напълно), индустриалното произвеждане и износът към момента по-скоро демонстрират прегряване, а не застоялост. Освен това резултатите от стягането на паричната политика от ЕЦБ към момента не са се пренесли тук и лихвите остават към историческите си дъна, а с помощта на това и кредитирането продължава да бумти с най-бързи темпове от 2009 година насам. Всичко това в композиция създава идеален миг за банковия бранш през 2022 година, само че и доста незнайни отсега нататък. Повсеместната облага
Реклама
Печалбата за деветмесечието е с над 400 млн. лева, или 37.4%, повече от тази за януари - септември 2021 година Тя обаче надвишава и равнищата за същия интервал в предковидните 2018 и 2019 година, когато секторът регистрира рекордни облаги по над 1.67 милиарда лева Сега надхвърлянето на тази граница за оставащите три месеца наподобява съвсем обезпечено поради настоящите прогнози за стопанската система, като даже и тя да се развие в по-негативен сюжет, резултатите ще проличат със забавяне.
Ако се гледа единствено трето тримесечие, облагата от 481 млн. лева демонстрира също мощно показване - растеж от над 11% на годишна база и 7.2% над осъществената в предходните три месеца. Това е връх за този интервал на годината, като по-силни тримесечия са регистрирани най-вече в първото полугодие, където се концентрират приходите от дивиденти.
Освен това всички 18 регистрирани в България банки регистрират облаги за деветмесечието, като само три дребни клона на непознати институции (от общо 7) са на дребни загуби. Все повече обаче се затвърждава наклонността облагата да се концентрира в огромните играчи, като настоящо двете най-големи банки по активи в страната - Уникредит Булбанк и ДСК, генерират съвсем половината от резултата. Ако към тях се прибавят ОББ и Кей Би Си банк (които следва да се слеят и да образуват трети гигант), както и четвъртата Пощенска банка, концентрацията наподобява още по-внушителна - над ¾ от облагата. Като цяло засилващата се регулаторна тежест прави все по-трудно за дребните банки да са рентабилни, тъй че актуалният миг несъмнено е изключение. Когато всички ветрове са попътни
Рекордът става вероятен поради удобното стичане на фактори, които поддържат приходите на банките по всички линии. Нетният лихвен приход за деветмесечието доближава 2.28 милиарда лева, като пораства с 246 млн. лева, или 10.7%. Показателят единствено за третото тримесечие е близо 820 млн. лева, което надвишава цената за второто с съвсем 80 млн. лева, а на годишна база покачването е със 127 млн. лева Основен фактор за това е продължаващият растеж на кредитирането, като леко се поддържа и от разширяващ се марж - покачването на лихвите по заеми (особено по евровите) към този момент се придвижва на локалния пазар, до момента в който при депозитите към момента не се вижда засилена конкуренция и лихвите се резервират покрай дъната си.
Реклама
Нетният приход от такси и комисиони също способства значително за растежа на облагата. Той се повишава с над 100 млн. лева (18.9%) до 1.07 милиарда лева В третото тримесечие още веднъж се доближава рекордна стойност - 376 млн. лева, като темпът на напредък се укротява. Тук още веднъж има два източника за растежа - от една страна, новото кредитиране и засилената икономическа интензивност генерират размери, а от друга, наклонността на покачвания в цените на банките продължи. Трябва да се регистрира и че от края на юли банките отстраниха таксата за предпазване върху огромните депозити.
Положителен, въпреки и несиметричен подтик идва и от приходите от дивиденти, които от 114 млн. лева през 2021 година скачат на над 287 млн. лева Тук резултатът е съвсем напълно съсредоточен в Уникредит Булбанк (чието потребителско кредитиране е в дъщерно дружество), ДСК (която извлича доходи от пенсионно и лизингово дружество) и Ти Би Ай банк (от небанковото й кредитиране в Румъния).
Все още позитивен принос към облагата имат и свиващите се разноски за обезценки - за деветмесечието те са съвсем 350 млн. лева и към 45 млн. лева под равнището предходната година. През третото тримесечие обаче те сензитивно се повишават по отношение на второто с над 80% и като цяло при влошаващите се стопански вероятности в идващите тримесечия растящите хранителни запаси може да се окажат съществена тежест за банковите резултати.
Към момента обаче единственият по-съществен отрицателен фактор остават растящите административни разноски - с над 146 млн. лева до 1.43 милиарда лева Това не е изненадващо при общия растеж на заплатите в страната, като исторически натискът по това перо се повишава в допълнение в последното тримесечие поради бонуси в края на годината. Добре смазано кредитиране
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ