Коварният злодей от Мълчанието на агнетата наистина е съществувал
Филмът Мълчанието на агнетата се развива към издирването на серийния палач Бъфало Бил. Този изверг обаче е въодушевен от действителна персона, а ужасяващите детайлности от убийствата са се случили в действителност.
Името на същинския палач, въодушевил кино лентата и книгата, е Ед Гийн, само че е бил прочут и като Касапина от Плейнфийлд поради ужасяващия метод, по който е убивал жертвите си.
Роден е на 27 август 1906 година. Майка му Аугуста била религиозна до степен на фанатизъм. Държала в дома ѝ да се съблюдава моралният закон от Библията и непрестанно повтаряла на двамата си сина, че са грешници. Опитвайки се да спре половите им стремежи в зародиш, тя им вменила, че дамите са демонски създания.
Била мощно доминантен човек, настояващ, че нейният светоглед е единствения верен. Бащата Джордж, въпреки това, бил много слабоволев и постоянно залитал по чашката.
Занимавали се с търговия на храни и макар че разполагали с задоволително пари, Аугуста забранила на децата си да се социализират в града, тъй като вярвала, че по този начин ги пази от аморалността на локалните.
Израснал откъснат от външния свят и непрестанно обиждан от майка си, единственият другар на Ед бил неговия брат Хенри. Въпреки че майка му се държала непоносимо с него, Ед я поставял на фундамент и я считал за същинското съвършенство.
Бащата умира в резултата на алкохолизма си, а Хенри се опитвал да разсее маниакалната обич, която брат му изпитвал към майка си. Но Ед не разрешавал и дума да се каже против нея.
Предполага се, че разногласията сред двамата братя довеждат до случай и загадъчната гибел на Хенри през май 1944 година. Във фермата избухва пожар, а Хенри умира, пробвайки се да потуши огъня. Но когато на място идват органите на реда, те не откриват тялото на момчето наоколо до пожара.
За тяхна изненада Ед ги води на друго място, а по тялото не се виждали следи от изгаряния, а следи от охлузвания. Версията за убийството обаче бързо била отхвърлена, защото никой не можел да допусне, че това стеснително момче ще посегне на нечий живот още по-малко на личния си брат.
Истинската покруса за Еди идва обаче година по-късно – когато умира майка му Аугуста. Той залоства половината стаи от вкъщи им, пазейки ги като неин храм. Тогава се разпалва и пристрастеността му да събира човешки остатъци от гробовете и да ги трансформира в домашен мебели.
Никой не приемал насериозно прикрития изверг до началото на 50-те години, когато в региона почнали мистериозно да изчезват хора. Първата от тях била кръчмарката Мери Хогън, а след нея и 15-годишната Евелин Хартли.
Последната жертва на Ед Гийн обаче води и до неговото залавяне. Той се прицелва в собсвеничката на магазин Бърнис Уордън, само че не обърнал внимание, че в региона има очевидци, който го показали на полицията като последния ѝ клиент.
Когато влизат в дома му, униформените намират немислим безпорядък. Почти не можело да се минава през стаите, защото във въздуха се носела миризмата на разлагаща се плът.
Но когато се качват на тавана, попадат на най-ужасяващата находка – провесен мъртвец, обезглавен, изкормен и нарязан. На служителите на реда са им нужни няколко секунди, с цел да схванат, че това не е животно, а човешко тяло. Тялото било на 50-годишната Бърнис Уордън.
При претърсването на къщата били открити още злокобни находки - кресло, тапицирано с човешка кожа, женски полови органи в кутия за обувки, носове и едно сърце.
Около дома му били открити кости и черепи на десетки хора, само че Еди твърдял, че те са от трупове и се признава за отговорен единствено за убийствата на Бърнис Уордън и Мери Хоган. В съда пледира безотговорност, поради което не е изпратен в пандиза, а психиатрична клиника, където умира от рак на 26 юли 1984 година.
