Фибрите носят дълголетие
Фибрите, известни още като " нишки " или " влакна ", би трябвало да участват в избрани количества в ежедневния ни хранителен режим. Те се съдържат най-вече в растителните артикули.
Продуктите с скотски генезис, мляко, яйца, месо, риба, не съдържат никакви фибри. Храните, богати на мазнини, съдържат минимални количества фибри, а храните с високо наличие на фибри, са лишени от мазнини.
Има два типа фибри: неразтворими и разтворими. Различните храни съдържат друго количество и тип фибри. Разтворимите фибри са по-важни за здравето ни, защото понижават неприятния и оказват помощ за поддържане равнището на положителния холестерол, като по този метод управляват диабета.
Фибрите понижават риска от стомашно-чревни болести, констипация, хемороиди, а в някои случаи защищават и от рак на дебелото черво.
Диетите с високо наличие на фибри са отлична профилактика на сърдечно-съдовите болести. Понеже се разграждат относително постепенно от организма, тово води до по-бавно повишение на кръвната захар, което пък ги прави доста потребни за болните от диабет. Фибрите понижават равнищата на холестерол и контролират равнището на кръвната захар.
Включването на повече фибри в ежедневната диета предотвратява и преяждане – фибрите основават чувство за задоволеност.
Фибри се срещат в пресните и сушени плодове, в зеленчуците, в житни растения, като овес, както и в дъвките. Най-големи източници на фибри са зърнените храни, сушените плодове и кореноплодните растения.
Все отново не трябва да се прекалява с тези храни - най-вече 10 грама от дневната ви дажба от фибри би трябвало да идва от тези добавки. Фибрите би трябвало да се одобряват с задоволително количество течности.
Дневните потребности от фибри зависят от възрастта. Повечето хора употребяват едвам 10 грама фибри дневно. Тялото има потребност от 12 грама фибри на всеки 1000 употребявани калории. Специалистите по здравословно хранене предлагат най-малко 25 година фибри дневно за дамите, и 30 година – за мъжете.
