Бермудският триъгълник не е единствен
Фаталните места на планетата са на еднообразно разстояние едно от друго и образуват необяснима за учените поредност от равностранни триъгълници.
Бермудският триъгълник е онази част от територията на планетата, която обичайно се счита за най-ужасното, най-страшното и загадъчно място, където са изчезнали безследно голям брой самолети и кораби - множеството от тях след 1945 година Теориите за аргументите са хиляди. Появи се обаче една догадка, която търси връзка сред загадъчното място и Морето на дявола край Япония.
Къде в действителност се намира тази страховита зона на бермудския триъгълник? Зоната е наречена акваторията на Атлантическия океан, заключена сред Бермудските острови, полуостров Флорида и остров Порто Рико. Печалната си популярност получава още през 1840 година, когато недалече от Насау - столица на Бермудските острови, бил открит френският платноходен транспортен съд Розали. Всичките му платна били опънати, оборудването било налице, само че екипажът липсвал.
След този случай писъкът на изчезналите съдове в този регион стремглаво пораства. В края на януари 1880 година от Бермудските острови потегля английският образователен платноход " Атланта " с 290 офицери и курсанти на борда, само че не идва в крайното пристанище. Повече никой не го видял и нищо не е известно за ориста му.
На 4 март 1911 година от Барбадос за Балтимор потегля американският търговски транспортен съд " Циклоп ". Той бил един от най-големите морски съдове по това време с водоизместимост 19 000 т и 309-членен екипаж. Дължината му е 180 метра и има отлични мореходни качества. " Циклоп " не идва в Балтимор. Не били засечени никакви сигнали за злополучие. Просто липсващ.
През октомври 1920 година в Атлантическия океан бил открит немският търговски транспортен съд " Фрея ", също без екипаж на борда. Междувременно стартират да изчезват и самолети.
Един от най-забележителните случай е от 5 декември 1945 година Това бил елементарен ден за американските Военновъздушни сили, основани във Флорида. Опитният пълководец (с повече от 2500 летателни часа) Чарлз Тейлър оглавява задача на 19-о звено. Задачата им била да излетят към Чикън Шоул, намиращ се северно от остров Бимини. Времето било отлично, 5 триместни бомбардировача торпедоносци изхвърчали и поели курс на изток, имащи на борда гориво за 5, 5 часа. В 15:45 ч в командния център на авиобазата Форт Лодърдейл се получава първото необичайно известие от командира на ескадрилата: " Имаме спешна обстановка. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, дублирам, не виждаме земя! " Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът мощно озадачил всички присъстващи офицери: " Не можем да определим своето местонахождение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили. " Диспечерът ги посъветвал: " Дръжте курс на запад! " Нямало по какъв начин водачите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но идната фраза била още по-смайваща: " Не знаем накъде е запад. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът наподобява друго! " Последните засечени думи на Тейлър били: " Под мен земя, пресечена околност. Уверен съм, че това е Кис… " По-нататъшната орис на асовете е незнайна.
Необичайните събития в зоната на Бермудския триъгълник са причина за пораждане на голям брой митове. Най-поразяващи обаче са разказите за съществуването на изкуствени уреди на морското дъно.
Жак Ив Кусто в книгата си " В търсене на Атлантида " цитира описа на своя наследник Филип, който персонално е изследвал построен път на дъното на океана и бил уверен, че е дело на човешки ръце. Той споделя: " Няма никакво подозрение, че единствено изкусни строители могат да издялат такива каменни блокове под прав ъгъл и да ги положат компактно един до различен. Блоковете са направени от материал, който няма нищо общо със скалните породи в близост... "
Има една доктрина обаче, която като че ли съдържа в себе си повече смисъл - теорията за магнитните аномалии. Промените в показанията на компасите са събитие, познато даже на начеващите водачи и моряци. Компасът рядко сочи действителния север - Северния полюс. Обикновено той се ориентира към магнитния полюс, който е настрана. В доста места отклонението е важен фактор, който би трябвало да се вземе поради. В противоположен случай даден кораб може да се окаже на стотици благи от мястото, където се допуска, че се намира.
Има два региона върху повърхността на Земята, където компасът сочи същинския север - Бермудския триъгълник и една зона, югоизточно от крайбрежията на Япония, известна под името Морето на дявола, където също изчезват много кораби. Между 1950-а и 1954 година повече от 10 съда са изчезнали в Морето на дявола. При това огромни товарни кораби, а не риболовен лодки. Само един от тях съумял да подаде сигнала SOS. Продължителните търсения не разкрили никаква диря от хора или избавителни лодки. Разтревожено, японското държавно управление наредило регионът да се изследва, само че бил открит единствено един нов вулкан. Изригването му потопило един от изследователските кораби. Тогава управляващите оповестиха региона за рисков.
Военноморските сили на Съединени американски щати също са провели серия от секретни геомагнитни проучвания, като при тях били осъвременени доста данни отпреди повече от 30 години. Акцент в тях е проучването на теорията за " намаляване на свръзките ".
Тя е дело на експерта по електроника Уилбър Б. Смит, претрупан от канадското държавно управление да оглави през 1950 година изследването на магнетизма и гравитацията в рисковите места. Той разкрил в атмосферата зони, в които съществува явлението, наречено от него " намаляване на свръзките ". Тези зони са с диаметър към 300 м и се простират до незнайна височина. Те се реалокират и изчезват, с цел да се появят в друго място. Смит открил, че полета с " намаляване на свръзките " постоянно има там, където са ставали необясними произшествия. Той изрича догатката, че до момента в който върху множеството самолети тези зони евентуално не оказват въздействие, някои самолети със характерна структура и размери могат да бъдат подложени на задоволително мощно влияние. Възможно е тези сили да влияят освен върху самолетите, техните компаси и радиопредаватели, само че и да се отразяват върху човешките сетива, като провокират виене на свят и загуба на възприятие за насочване в пространството.
Други откриватели пък наскоро лансираха тезата, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са единствено два от няколкото аномални региона, пръснати по земното кълбо. Математици и инженери са разкрили 12 такива региона, наречени " подли водовъртежи ". Екипът твърди, че такива завихряния стават на Северния, на Южния полюс и на още 10 места в двете полукълба. Установено е, че всички те са на еднообразно разстояние едно от друго и линиите, прекарани по глобуса от всяко завихряне до прилежащите му, образуват поредност от равностранни триъгълници. Учените към момента не могат да схванат какво е смисъла на този модел.
Особена страница в летописите на Бермудския триъгълник заема удивителното произшествие с бригантината " Мария Целеста ". На 7 ноември 1872 година корабът потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, капитанът бил придружаван от фамилията си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. " Мария Целеста " била извънредно лека и маневрена. Условията за пътешестване били превъзходни, само че бригантината по този начин и не пристигнала в крайния пункт. Изчезнала. Открита е по-късно наоколо до Азорските острови, плаваща с опънати платна. И без жива душа на борда. Цялото имущество и полезности на изчезналите хора били налице. Товарът на кораба бил недокоснат. И по този начин, тайната на " Мария Целеста " остава неразкрита до през днешния ден.
