Фараоните на Древен Египет
Фараоните в древността били освен хората, представляващи страната. Те се издигнали до могъщи политически и религиозни водачи, които властвали над Древен Египет повече от 3000 години, от към 3150 година прочие Хр. до 30 година прочие Хр. Те били възприемани като богове. Гордо били титуловани като Първосвещеник на всеки храм, Властелин на Двете земи или Цар на Земята и небето.
Фараоните основали строги закони, залегнали в душeвността на целия народ в долината на Нил и имали безспорна власт. Благодарение на войнствената си политика те основали мощна империя, която била съществена мощ и мотор на напредъка в античния свят в продължение на епохи. Откъде произлиза купата на господарите на Древен Египет, какъв живот са имали тези обожествявани хора и какво са оставили на поколенията?
Фараонът в Древен Египет
Фараон е купа на владетеля в древността в Египет, която в превод значи дворец, огромен дом. Така се е наричало в началото жилището на индивида, който управлявал в долината на Нил, а по-късно названието се трансферира и върху владетеля като купа.
Владетелите имали своите атрибути, които ги правели разпознаваеми. Носели украсена с кобра двойна корона, наречена Пшент, която символизирала обединяването на двете царства - Долен и Горен Египет. Носели жезъл и бич, които символизирали безспорната им власт.
Знаков признак на владетеля и е шапката Немес, която на процедура съставлява раирана забрадка за главата, носена от фараона. Такава забрадка е изобразена на погребалната златна маска на фараона Тутанкамон. Платът покривал главата на владетеля, спускал се към гърба, а две драперии падали към раменете му.
За да стане фараон и безспорен стопанин на Земята и небето, всеки престолонаследник се обучавал от ранна възраст. От четиригодишни бъдещите безспорни монарси се обучавали на четене, писане, броене, лов, бойни изкуства. Още на 8 или 10 години ги женели за жена от фамилията - най-често една от сестрите им - родна или природена, която ставала Великата брачна половинка на фараона. Освен нея владетелят имал още доста дами, както и деца, само че единствено първородното дете от Великата брачна половинка ставало престолонаследник.
Ролята на фараона била да бъде медиаторът сред боговете и хората. Затова го считали за олицетворение на господ Хор. След гибелта му ставал въплъщение на господ Озирис. Мъртвият към този момент фараон се пренасял в отвъдния свят, с цел да продължи да цари дружно с боговете.
Абсолютната власт на фараона се простирала и над религията. Владетелят бил и висш сановник, който надзиравал ежедневните ритуали, градежа на религиозни храмове, тъй че боговете да получават поклонението на хората и да бъдат благоразположени към тях. В противоположен случай те можели да санкционират египтяните със суша, апетит и заболявания. Заместници на владетеля в храмовете, където се правили ритуалите, били назначените от фараона жреци.
Фараонът бил главнокомандващ и на армията, ръководел завоевателните войни и походи, които задоволявали потребностите както на владетеля, по този начин и на цялата страна от запаси - от плебеи до кедрово дърво и благовонни масла.
Най-важният празник на фараона е празникът Сед. Той се отбелязвал на 30-годишнината от възкачването на владетеля на трона. Сред празненствата имало и бит фараонът да пробяга някакво разстояние, което да покаже, че той към момента е здрав и мощен и може сполучливо да управлява страната. Египтолозите считат, че този празник има доста античен генезис, още от времената, когато за този, който управлява съдбините на целия народ, било от изключителна значимост да е мощен и здрав. В противоположен случай то убивали ритуално и му избирали заместител.
Всеки фараон назначавал свои помощници - везир, който изпълнявал длъжността на сегашен министър, шефове на обособените провинции, офицери за армията и жреци.
В живота на всеки фараон главно място заемали градежите. Храмовете, пирамидите, дворците и публичните здания били белегът, който фараонът оставя за своето царуване. Личното негово дело било изграждане на гробницата му, което от време на време продължавало през цялото му ръководство. Гробницата била подготвяна да обезпечи всичко належащо за отвъдния живот и ръководство на владетеля. С него било погребвано и цялото му благосъстояние.
Ритуалът при изпращането на фараона към задгробния живот бил повдигнат на извънредно равнище. Тялото на мъртвия държател се балсамирало посредством комплицирана техника, тъй че мумията му да остане непокътната. Местонахождението на гробницата се пазело в дълбока загадка, с цел да не бъдат ограбени съкровищата на владетеля, а отбраната се правела освен посредством ритуали, само че и с разнообразни отровни субстанции, известни през днешния ден като проклятието на фараона.
Повечето фараони били мъже, само че в историческите извори се откриват и дами - владетели, които са носили купата фараон и са управлявали съдбините на хората по поречието на Нил. Най-влиятелните фараони в Древен Египет се подреждат и измежду най-значимите исторически персони в Стария свят.
Ето някои от най-известните и могъщи фараони в дългата история на Древен Египет.
Менес (ок. 3201 – 3101 година прочие Хр.)
Менес е първият египетски фараон. Това е владетелят, обединил Горен и Долен Египет. Менес основал и първата династия към 3150 година прочие Хр.
Първият фараон заслужил мястото си измежду най-великите владетели, тъй като съумял да трансформира двете воюващи царства в мощна и единна страна. Той основал първите закони и основал град Мемфис, станал столица на Египет в идващите епохи.
Тутмос III (1481 – 1425 година прочие Хр.)
Тутмос III управлявал Египет от 1479 прочие Хр. до 1425 година прочие Хр. Днешните египтолози го назовават Наполеон от Древен Египет поради завоевателната му политика. През първите 22 години от царуването си управлявал дружно с мащехата си Хатшепсут. След като тя умряла, Тутмос III се изявил в редица военни кампанни, довели до основаването на най-голямата империя, достигана в древността в долината на Нил. Земите му се простирали от Етиопия до днешна Турция на север и Ирак на изток.
Неговите военни завоевания създали страната доста богата, а фараонът се употребил с престижа на народен воин.
Хатшепсут (около 1507 – 1458 година прочие Хр.)
Хатшепсут е една от дребното жени-фараони в Древен Египет. Тя в никакъв случай не е била публично коронясана за държател. Хатшепсут управлявала като регент на Тутмос III след гибелта на татко му, Тумос II. Нейното ръководство е доста дълго, 22 години, като част от тях са в съуправление. Ползвала се е с известност на умен и добър държател.
По нейна поръчка са издигнати доста здания, издигнати са скулптури. Египетското царство процъфтяло и претърпяло невъобразим дълъг мир и разцвет при нея. Въпреки че след гибелта ѝ Тутмос III наредил да се отстранен нейните облици от всички храмове и монументи, народът я помнил и обичал и не била забравена в превратностите на историята.
Аменхотеп III (около 1411 – 1353 година прочие Хр.)
Аменхотеп III управлявал дълго за времето, в което живял, съвсем 40 години. Той е един от фараоните от 18-та династия. Управлението му било устойчиво и донесло разцвет. Станал фараон едвам на 12 години след гибелта на татко си, Тутмос IV. Аменхотеп III се възползвал от интернационалната мощ и разцвет на Египет по време на ръководството си, с цел да издигне голям брой превъзходни храмове, монументи и скулптури.
По негово време изкуството, науката и медицината претърпели същински Златен век.
Рамзес II (около 1303 – 1213 година прочие Хр.)
Рамзес II се счита за най-великият фараон на Египет. Той е и най-дълго управлявалия, повече от 60 години. За времето на античността това е феноменално достижение. По време на своето царуване от към 1279 година прочие Хр. до 1213 година прочие Хр., Рамзес II построил голям брой забележителни храмове, в това число Рамесеум и храмовете на Абу Симбел. Днес го считат и за боен талант. Той ръководел забележителна по бройка войска от 100 000 души. Това му дало опция да сътвори голяма империя.
На него се приписва и първия интернационален контракт с Хетското царство. Когато Рамзес умрял, поданиците му считали, че е пристигнал краят на света, тъй като никой от тях не бил роден, когато фараонът седнал на трона. Средната дълготрайност на живота в Египет по времето на Рамзес била 40 години. Така Рамзес станал прочут с още един неповторим факт, той надживял всичките си жители. Естествено египтяните го оповестили за господ и го почитали и след гибелта му, а идващите 9 приемници отпред на Египет след него носели неговото име..
