Най-влиятелните египетски фараони
Фараоните били могъщи политически и религиозни водачи, които царували над Древен Египет повече от 3000 години, от към 3150 година прочие Хр. до 30 година прочие Хр. Известни още като богове от Древен Египет, фараоните гордо носели трофеи като Първосвещеник на всеки храм, Властелин на Двете земи или Цар на Земята и небето.
Те основали ненарушими закони, залегнали в душeвността на целия им народ, и имали безспорна власт. Войната била значима част в ръководството на всеки фараон. Те съумели да основат мощна империя, която била съществена мощ и мотор на напредъка в античния свят в продължение на стотици години.
В сходство със статута си на богове на земята, фараоните построили монументи и храмове в чест на себе си и на боговете на земята. Повечето фараони били мъже, макар че историческите книги също ни описват за дами фараони.
Вижте в идващите ни редове няколко от най-великите мъже и дами, носели купата фараон и управлявали съдбините на хората по поречието на Нил, а и в целия Стар свят. Това са най-влиятелните египетски фараони:
Менес (ок. 3201 - 3101 година прочие Хр.)
Менес е първият египетски фараон след обединяването на Горния и Долния Египет. Той е създател на първата династия към 3150 година прочие Хр. Показван на паметниците достинали до наши дни с две корони – тази на Долен и Горен Египет.
Менес трансформирал двете непрекъснато воюващи царства мощна единна страна, основал закони и основал град Мемфис, който станал столица на Египет в идващите епохи.
Тутмос III (1481 - 1425 година прочие Хр.)
Тутмос III управлявал Египет от 1479 прочие Хр. до 1425 година прочие Хр. Той е именуван от актуалните историци Наполеон от Древен Египет. През първите 22 години от царуването си управлявал дружно с мащехата си Хатшепсут. След като тя умряла, Тутмос III почнал редица военни кампанни, довели до основаването на най-голямата империя, която Египет в миналото е виждал. Земите му се простирали от Етиопия до днешна Турция на север и Ирак на изток. Неговите военни завоевания донесли огромно благосъстояние в страната и трансформирали Тутмос III в народен воин.
Хатшепсут (около 1507 - 1458 година прочие Хр.)
Хатшепсут въпреки и в никакъв случай да не била коронясвана, действително била една от дребното дами фарони на Древен Египет. Тя управлявала страната, като служила като регент на Тутмос III, до момента в който бил прекомерно млад след гибелта на татко си, Тумос II. Дори като сърегент Хатшепсут управлявала 22 години и била считана от съвременниците си за мъдра и добра. Поръчала строителството на стотици здания и скулптури. Египет процъфтявал и претърпял невиждано дълъг интервал на мир и разцвет под ръководството на Хатшепсут. Въпреки че след гибелта ѝ Тутмос III наредил да се отстранен нейнните облици от всички храмове и монументи, народът толкоз я обичал, че името ѝ оживяло през мъглите на историята.
Аменхотеп III (около 1411 - 1353 година прочие Хр.)
Аменхотеп III царувал съвсем 40 години. Той е представител на 18-та династия (1570 година прочие Хр. До 1293 година прочие Хр.). Управлението му било устойчиво и проспериращо. Станал фараон на 12-годишна възраст след гибелта на татко си, Тутмос IV. Аменхотеп III се възползвал от интернационалната мощ и разцвет на Египет по време на ръководството си, с цел да издигне голям брой превъзходни храмове, монументи и скулптури. По негово време изкуствата, науката и медицината претърпели невъобразим подем.
Рамзес II (около 1303 - 1213 година прочие Хр.)
Рамзес II се счита за най-великият фараон, властвал над Египет. Той управлявал повече от 60 години – невъобразим феномен в Античността, даже и в Средновековието. По време на царуването си от към 1279 година прочие Хр. до 1213 година прочие Хр., Рамзес II построил голям брой забележителни храмове, в това число Рамесеум и храмовете на Абу Симбел. Бил считан и за боен талант. Под свое ръководство имал невиждана за времето си войска от 100 000 души, с която основал голяма империя.
На негово име се приписва и първия дипломатически интернационален контракт. Той бил подписан с Хетското царство. Когато Рамзес умрял, поданиците му считали, че е пристигнал краят на света, тъй като никой от тях не бил роден, когато фараонът взел трона. Средната дълготрайност на живота в Египет била 40 години. Така Рамзес надживял всичките си жители. Наследството на фараона било толкоз значимо за египтяните, че те го оповестили за господ, който почитали, а след гибелта му идващите девет други фараона приели неговото име.
