Кога синдикатите разбраха, че българите мизерстват?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Синдикатите проведоха митинг. Лидерите им обиколиха де що има медия и на всички места със сериозен взор упорстват - българите живеят мизерно, не може по този начин, би трябвало да покачваме приходите. Един даже бе толкоз безапелационен, че постави огромна точка след настояването си за приходите.
Браво! Така би трябвало! Но има колорит. Защо чак в този момент загрижените за добруването и приходите на българите прогледнаха? Да не би през последните 10 години в страната да са се изливали мед и масло и провсъюзите да са били спокойни за българите? Да напомним, че имаше всяка година повишаване на еленергията, че междинното нарастване на пенсиите за 10 години кабинети на Борисов се изрази в 130 лв. или по 13 лв. на година. Ами междинната работна заплата? Заетите в производството в България понижават всяка година, вижте статистиката.
Но синдикатите не видяха тези неща. Вместо това, министър председателят бе чакан и мечтан посетител на техните конгреси, прегръщаше се с водачите, апропо, несменяеми откогато са ги избрали и всичко беше цветя и рози.
Сега те стачкуват. Срещу кого? Служебното държавно управление не може да подвига приходи, постоянно няма. Бюджет също няма. Идеално време за протести-хем демонстрираме какъв брой сме загрижени, хем знаем, че няма кой да засегнем, обидим или нараним. Не ми се мисли какво ще стане, в случай че Борисов още веднъж оглави страната. Синдикатите ще изчезнат от новините, всичко ще им харесва, а митингите ще са единствено на книга и то доста премерени.
Така въпросът що е то синдикално придвижване и има ли то почва у нас остава без отговор. Поне към този момент. А водачите на двата профсъюза, което апропо не обичат да ги дефинират по този начин, ще продължат доживотно да ръководят организациите си. Просто тъй като няма други, почтени да се оправят с това.
Синдикатите проведоха митинг. Лидерите им обиколиха де що има медия и на всички места със сериозен взор упорстват - българите живеят мизерно, не може по този начин, би трябвало да покачваме приходите. Един даже бе толкоз безапелационен, че постави огромна точка след настояването си за приходите.
Браво! Така би трябвало! Но има колорит. Защо чак в този момент загрижените за добруването и приходите на българите прогледнаха? Да не би през последните 10 години в страната да са се изливали мед и масло и провсъюзите да са били спокойни за българите? Да напомним, че имаше всяка година повишаване на еленергията, че междинното нарастване на пенсиите за 10 години кабинети на Борисов се изрази в 130 лв. или по 13 лв. на година. Ами междинната работна заплата? Заетите в производството в България понижават всяка година, вижте статистиката.
Но синдикатите не видяха тези неща. Вместо това, министър председателят бе чакан и мечтан посетител на техните конгреси, прегръщаше се с водачите, апропо, несменяеми откогато са ги избрали и всичко беше цветя и рози.
Сега те стачкуват. Срещу кого? Служебното държавно управление не може да подвига приходи, постоянно няма. Бюджет също няма. Идеално време за протести-хем демонстрираме какъв брой сме загрижени, хем знаем, че няма кой да засегнем, обидим или нараним. Не ми се мисли какво ще стане, в случай че Борисов още веднъж оглави страната. Синдикатите ще изчезнат от новините, всичко ще им харесва, а митингите ще са единствено на книга и то доста премерени.
Така въпросът що е то синдикално придвижване и има ли то почва у нас остава без отговор. Поне към този момент. А водачите на двата профсъюза, което апропо не обичат да ги дефинират по този начин, ще продължат доживотно да ръководят организациите си. Просто тъй като няма други, почтени да се оправят с това.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ