Това е друга Русия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Инженерът на хаоса
© Виталий Портников
На писателя Джулиано де Емполи не му доближи безусловно един глас да завоюва премията Гонкур за романа си „ Кремълският вълшебник “, учреден даже не на биографията, а на облика на съветника на Путин Владислав Сурков. Наградата получи Брижит Жиро за доста по-съкровена и интимна, доста по-„ френска “ книга в сравнение с романа на дe Емполи. Фактът обаче, че романът за кремълския консултант беше на крачка от приемането на една от най-престижните литературни награди в света, че той към този момент завоюва Голямата премия за литература на Френската академия, че единствено за няколко месеца е преведен на 26 езика, демонстрира наклонност, която не е доста забележима за нас в мъглата на войната.
Говорим за обстоятелството, че ползата към Украйна, към нашата история и просвета се е нараснал доста. И това е натурален и логически развой. Светът просто не може да подмине страна, която самоуверено се бори за оцеляването си против нечовечен зложелател - изключително откакто светът, почтено казано, не знаеше доста за тази страна и нейната просвета преди тази война, Украйна за света, даже и след 2014 година остана в сянката на Русия. И през днешния ден излязохме от тази сянка, уповавам се, към този момент вечно.
Но в това време в света нараства ползата към Русия. Но не онази Русия, с която европейците са привикнали през тези десетилетия. Не Русия на Толстой, Достоевски, Чайковски и Римски-Корсаков. А Русия като сърцето на злото. Русия на Иван Грозни, Путин и Сурков. Ето за какво романът на Джулиано де Емполи удари в самия нерв на новия интерес и преоценка на отношението към Русия. Де Емполи, наследник на професионален политик и самият той професионален политолог, към този момент писа за Сурков - не като за фиктивен книжовен воин, а като за напълно действителен персонаж. Неговата книга “Инженерите на хаоса ” е за хората, които помогнаха на властнически водачи и популисти да трансфорат политиката в зло. И Сурков се оказа един от героите на тази политологична история, също доста известна. Но Сурков се открояваше даже на фона на другите „ инженери “ – каква алюзия към едва ли известните на де Емполи думи на Сталин, който един път назова писателите „ инженери на човешките души “. Така Сурков стана същинският воин на известен разказ, който излезе тъкмо преди съветското нахлуване над Украйна и в действителност предсказа огромна война в Европа. Читателят на книгата на де Емполи няма да има нито един въпрос за какво Путин атакува Украйна. Русия не наподобява мощна в тази книга, не, в противен случай, наподобява слаба. Но тъкмо по тази причина той желае да " дестабилизира всичко и всички, които не се отнасят към Русия като към велика страна ". Руски вести? Те не са да трансформират вярванията, а да посеят подозрения. Власт? Причнината е измислена още от Иван Грозни. Група доверени лица на краля, укрепващи позицията си благодарение на ласкателства и утвърждаващи позицията на господаря си благодарение на неукротими закононарушения.
Да, това е друга Русия. Не такава, с която са привикнали в Европа. И такава, с която сме привикнали в Украйна. Ако знаехме по-добре същинската Русия, в случай че сами пишехме за нея и не използвахме творбите на съветски писатели, с цел да разберем прилежащата страна, може би доста от нашите съграждани нямаше да живеят живота си в наивно незнание и нямаше да се разсънят на 24 февруари с потрес, от който още не могат да се съвземат - в потрес от рухването на цивилизационни ориентири.
Затова, в случай че желаеме да оцелеем като общество и страна и да се подготвим за бъдещето, не би трябвало да “отхвърляме “ Русия, а сами да я разбираме, сами да пишем за нея, да проучваме процесите, които са протичали и ще се случват в нея. Изглежда един украински де Емполи би могъл да разбере Сурков по-добре от европейски създател. Но това единствено наподобява по този начин, тъй като до неотдавна украинският де Емполи би гледал на Сурков - човек като цяло незабележим, некултурен и забавен единствено с дълбочината на своята порочност - с възхищението на провинциалец, който има опция да беседва със столична " съчка ". Ето за какво романът, който с удивителна изясненост предсказа огромната война в Украйна и се трансформира в анатомия на възгледите и решенията, довели до тази война, беше оповестен не в Украйна, а във Франция и към момента остава в периферията на нашият личен културен интерес. Ето за какво всевъзможни опити да се приказва за Русия съществено, без сантименти и възторг стопираха в нашето общество заради самата липса на поръчка за подобен диалог – да, даже и след 2014 година Ето за какво обръщението на украинските създатели към съветската тема е епизодично и не може да сътвори цялостна картина на живота.
Трябва един път вечно да се отървем от комплексите си. А в нашата политика и в нашата просвета би трябвало един път вечно да се отървем от тези, които към момента имат такива комплекси.
Източник: Виталий Портников за zbruc
Бесарабски фронт
Инженерът на хаоса
© Виталий Портников
На писателя Джулиано де Емполи не му доближи безусловно един глас да завоюва премията Гонкур за романа си „ Кремълският вълшебник “, учреден даже не на биографията, а на облика на съветника на Путин Владислав Сурков. Наградата получи Брижит Жиро за доста по-съкровена и интимна, доста по-„ френска “ книга в сравнение с романа на дe Емполи. Фактът обаче, че романът за кремълския консултант беше на крачка от приемането на една от най-престижните литературни награди в света, че той към този момент завоюва Голямата премия за литература на Френската академия, че единствено за няколко месеца е преведен на 26 езика, демонстрира наклонност, която не е доста забележима за нас в мъглата на войната.
Говорим за обстоятелството, че ползата към Украйна, към нашата история и просвета се е нараснал доста. И това е натурален и логически развой. Светът просто не може да подмине страна, която самоуверено се бори за оцеляването си против нечовечен зложелател - изключително откакто светът, почтено казано, не знаеше доста за тази страна и нейната просвета преди тази война, Украйна за света, даже и след 2014 година остана в сянката на Русия. И през днешния ден излязохме от тази сянка, уповавам се, към този момент вечно.
Но в това време в света нараства ползата към Русия. Но не онази Русия, с която европейците са привикнали през тези десетилетия. Не Русия на Толстой, Достоевски, Чайковски и Римски-Корсаков. А Русия като сърцето на злото. Русия на Иван Грозни, Путин и Сурков. Ето за какво романът на Джулиано де Емполи удари в самия нерв на новия интерес и преоценка на отношението към Русия. Де Емполи, наследник на професионален политик и самият той професионален политолог, към този момент писа за Сурков - не като за фиктивен книжовен воин, а като за напълно действителен персонаж. Неговата книга “Инженерите на хаоса ” е за хората, които помогнаха на властнически водачи и популисти да трансфорат политиката в зло. И Сурков се оказа един от героите на тази политологична история, също доста известна. Но Сурков се открояваше даже на фона на другите „ инженери “ – каква алюзия към едва ли известните на де Емполи думи на Сталин, който един път назова писателите „ инженери на човешките души “. Така Сурков стана същинският воин на известен разказ, който излезе тъкмо преди съветското нахлуване над Украйна и в действителност предсказа огромна война в Европа. Читателят на книгата на де Емполи няма да има нито един въпрос за какво Путин атакува Украйна. Русия не наподобява мощна в тази книга, не, в противен случай, наподобява слаба. Но тъкмо по тази причина той желае да " дестабилизира всичко и всички, които не се отнасят към Русия като към велика страна ". Руски вести? Те не са да трансформират вярванията, а да посеят подозрения. Власт? Причнината е измислена още от Иван Грозни. Група доверени лица на краля, укрепващи позицията си благодарение на ласкателства и утвърждаващи позицията на господаря си благодарение на неукротими закононарушения.
Да, това е друга Русия. Не такава, с която са привикнали в Европа. И такава, с която сме привикнали в Украйна. Ако знаехме по-добре същинската Русия, в случай че сами пишехме за нея и не използвахме творбите на съветски писатели, с цел да разберем прилежащата страна, може би доста от нашите съграждани нямаше да живеят живота си в наивно незнание и нямаше да се разсънят на 24 февруари с потрес, от който още не могат да се съвземат - в потрес от рухването на цивилизационни ориентири.
Затова, в случай че желаеме да оцелеем като общество и страна и да се подготвим за бъдещето, не би трябвало да “отхвърляме “ Русия, а сами да я разбираме, сами да пишем за нея, да проучваме процесите, които са протичали и ще се случват в нея. Изглежда един украински де Емполи би могъл да разбере Сурков по-добре от европейски създател. Но това единствено наподобява по този начин, тъй като до неотдавна украинският де Емполи би гледал на Сурков - човек като цяло незабележим, некултурен и забавен единствено с дълбочината на своята порочност - с възхищението на провинциалец, който има опция да беседва със столична " съчка ". Ето за какво романът, който с удивителна изясненост предсказа огромната война в Украйна и се трансформира в анатомия на възгледите и решенията, довели до тази война, беше оповестен не в Украйна, а във Франция и към момента остава в периферията на нашият личен културен интерес. Ето за какво всевъзможни опити да се приказва за Русия съществено, без сантименти и възторг стопираха в нашето общество заради самата липса на поръчка за подобен диалог – да, даже и след 2014 година Ето за какво обръщението на украинските създатели към съветската тема е епизодично и не може да сътвори цялостна картина на живота.
Трябва един път вечно да се отървем от комплексите си. А в нашата политика и в нашата просвета би трябвало един път вечно да се отървем от тези, които към момента имат такива комплекси.
Източник: Виталий Портников за zbruc
Бесарабски фронт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ