Политическата система в Италия благоприятства нестабилността
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От Втората международна война насам Италия има дълга традиция да избира краткотрайни държавни управления - плод на система, благоприятстваща обединенията и като разследване, индиректно - неустойчивостта.
Тази политическа система произтича от желанието на създателите на републиката в следвоенна Италия да се избегне съсредоточаването на цялата власт в ръцете на един-единствен човек, когато споменът за диктатора Бенито Мусолини към момента е бил прекомерно жив.
Резултатът е режим, при който Народното събрание сформира и разпуска държавни управления, управителен от изборна система, смесваща пропорционалния и мажоритарния избор и принуждаваща партиите да се коалират. Така от 1946 година, когато е провъзгласена републиката, са се сменили минимум 67 държавни управления. Първата изпълнителна власт в младата италианска страна е държавното управление на Алчиде де Гаспери, (второ за Де Гаспери, който преди този момент оглавява кабинет в границите на краткотраен режим).
Правителството " Де Гаспери " -2 сплотява към този момент четири партии и съдържа зародиша на хроничната неустойчивост, белязала италианската политика - в случай че никоя партия, колкото и да е мощна, не може да ръководи сама, значи тя напълно зависи от своите сътрудници. Де Гаспери, който държи връх, тъй като е оглавявал осем кабинета, е трябвало да се преценява с четири партии, само че какво да кажем за второто държавно управление на Романо Проди от 2006 година, когато обединението му включва тъкмо 14 и при все че разполага с болшинство от едвам два гласа в Сената.
" Свинщина "
Иронията на ориста е там, че изборният закон, разрешил на Проди да завоюва изборите от 2006 година, въпреки и с такова нежно болшинство, е скърпен от десницата по време на предходното законодателно заседание с вярата по този начин да се избегне победа на левите сили. И в действителност в Италия назовават този закон Porcellum ( " скотщина " ), произнасяйки думата на латински, с цел да звучи по-благородно. Така прочее го дефинира и самият му създател.
Друга присъща линия на италианската система е, че депутатите се отмятат от позициите си: депутат, определен като член на дадена партия, може умерено да мине в някоя друга към този момент в Народното събрание и да стане член на друга парламентарна група - освен това толкоз пъти, колкото сметне за належащо или потребно. " Не разбирам доста от италианската политика. Само че тези 20 държавни управления за 20 години са нещо малко необичайно, само че всеки танцува танго по собствен личен метод ", разяснява неотдавна папа Франциск.
При гласуването на 25 септември италианците ще срещнат някои нововъведения, идващи от последния изборен закон и смяната в конституцията: съставът на Камарата на депутатите се понижава от 630 на 400 парламентаристи, а Сенатът - от 315 на 200. Италианците ще могат за пръв път да избират сенатори от 18-годишна възраст при нужни 25 навършени години до момента. Кандидатите за Сената би трябвало да са минимум 40-годишни, само че условието не се отнася за Камарата на депутатите.
И в двете камари, разполагащи с изцяло идентични компетенции, 61 на 100 от местата се разпределят посредством симетричен избор (при разнообразни прагове, които дадена групировка би трябвало да доближи, с цел да претендира за едно място), 37 % от парламентаристите се избират с мажоритарно гласоподаване, а 2 % са непокътнати за италианците с непрекъснато жителство в чужбина.
Активността на избори за парламент в Италия постоянно е относително висока, при все това наклонността е към спад - през 2008 година гласоподават над 80 на 100 от гласоподавателите, през 2013 година - повече от 75 на 100, а през 2018 година до урните отиват 73 %.
/БТА/
/Андрей Шарков/
От Втората международна война насам Италия има дълга традиция да избира краткотрайни държавни управления - плод на система, благоприятстваща обединенията и като разследване, индиректно - неустойчивостта.
Тази политическа система произтича от желанието на създателите на републиката в следвоенна Италия да се избегне съсредоточаването на цялата власт в ръцете на един-единствен човек, когато споменът за диктатора Бенито Мусолини към момента е бил прекомерно жив.
Резултатът е режим, при който Народното събрание сформира и разпуска държавни управления, управителен от изборна система, смесваща пропорционалния и мажоритарния избор и принуждаваща партиите да се коалират. Така от 1946 година, когато е провъзгласена републиката, са се сменили минимум 67 държавни управления. Първата изпълнителна власт в младата италианска страна е държавното управление на Алчиде де Гаспери, (второ за Де Гаспери, който преди този момент оглавява кабинет в границите на краткотраен режим).
Правителството " Де Гаспери " -2 сплотява към този момент четири партии и съдържа зародиша на хроничната неустойчивост, белязала италианската политика - в случай че никоя партия, колкото и да е мощна, не може да ръководи сама, значи тя напълно зависи от своите сътрудници. Де Гаспери, който държи връх, тъй като е оглавявал осем кабинета, е трябвало да се преценява с четири партии, само че какво да кажем за второто държавно управление на Романо Проди от 2006 година, когато обединението му включва тъкмо 14 и при все че разполага с болшинство от едвам два гласа в Сената.
" Свинщина "
Иронията на ориста е там, че изборният закон, разрешил на Проди да завоюва изборите от 2006 година, въпреки и с такова нежно болшинство, е скърпен от десницата по време на предходното законодателно заседание с вярата по този начин да се избегне победа на левите сили. И в действителност в Италия назовават този закон Porcellum ( " скотщина " ), произнасяйки думата на латински, с цел да звучи по-благородно. Така прочее го дефинира и самият му създател.
Друга присъща линия на италианската система е, че депутатите се отмятат от позициите си: депутат, определен като член на дадена партия, може умерено да мине в някоя друга към този момент в Народното събрание и да стане член на друга парламентарна група - освен това толкоз пъти, колкото сметне за належащо или потребно. " Не разбирам доста от италианската политика. Само че тези 20 държавни управления за 20 години са нещо малко необичайно, само че всеки танцува танго по собствен личен метод ", разяснява неотдавна папа Франциск.
При гласуването на 25 септември италианците ще срещнат някои нововъведения, идващи от последния изборен закон и смяната в конституцията: съставът на Камарата на депутатите се понижава от 630 на 400 парламентаристи, а Сенатът - от 315 на 200. Италианците ще могат за пръв път да избират сенатори от 18-годишна възраст при нужни 25 навършени години до момента. Кандидатите за Сената би трябвало да са минимум 40-годишни, само че условието не се отнася за Камарата на депутатите.
И в двете камари, разполагащи с изцяло идентични компетенции, 61 на 100 от местата се разпределят посредством симетричен избор (при разнообразни прагове, които дадена групировка би трябвало да доближи, с цел да претендира за едно място), 37 % от парламентаристите се избират с мажоритарно гласоподаване, а 2 % са непокътнати за италианците с непрекъснато жителство в чужбина.
Активността на избори за парламент в Италия постоянно е относително висока, при все това наклонността е към спад - през 2008 година гласоподават над 80 на 100 от гласоподавателите, през 2013 година - повече от 75 на 100, а през 2018 година до урните отиват 73 %.
/БТА/
/Андрей Шарков/
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ