Катастрофата на Путин в Украйна
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Стивън Пайфър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Украйна и създател в Центъра за интернационална сигурност и съдействие (CISAC) към Станфордския университет:
По заповед на Владимир Путин съветската войска предприе нова инвазия в Украйна през февруари. Това аргументи покруса на украинците, само че седем месеца по-късно се оказа и злополука за Русия. По всичко проличава, че Путин остава вкопчен във войната, която самичък стартира, залагайки, че волята на Запада да поддържа Украйна ще отслабне с времето. Западът би трябвало да се увери, че това ще се трансформира в следващата му съдбовна неточност.
Една война, която не се разви по проектите на Путин
На 24 февруари съветските сили нападнаха Украйна от север, изток и юг. Векторите на нахлуване допускаха, че ще се стремят да окупират Киев, както и източните 2/3 от Украйна. Упоритата опозиция отблъскна руснаците от столицата. До началото на април съветските сили се изтеглиха от Киев и северната част, макар че окупираха елементи от Южна Украйна. След това Москва разгласи намалената си цел за завладяване на Донбас, в това число Луганска и Донецка области, елементи от които съветски и съветски прокси сили са окупирали от 2014 година
След повече от три месеца тежки борби съветската войска задържа по-голямата част от Луганска област. През юли руснаците насочиха военните си старания към Донецка област, само че реализираха дребен прогрес. Западните специалисти започваха да приказват за „ кулминационната точка “ на съветската войска – точката, в която комбинацията от жертви (особено на умел персонал), загуба на съоръжение, безсилие на войските и невисок морал затрудняват съветските сили да поддържат поредна атака.
След шест месеца борби спорът наподобява се е трансформирал във война на безсилие. Украинците обаче започнаха контранастъпление в Херсон, целящо да изтласка съветските сили от единствената окупирана от тях област западно от река Днепър. След това нападнаха региона на Харков, като разрушиха съветските сили и освободиха повече от 2000 квадратни благи през първите две седмици на септември. Докато съветската войска продължава да окупира огромни елементи от Украйна, развоят на войната се измести в интерес на Киев, защото неприятното управление, тактичност и логистика подкопават съветските сили.
Нарастващите загуби за Русия
Войната значи тежки загуби за Русия, на първо място в нейните военни редици. В средата на август западното разузнаване пресметна, че 15 000-25 000 съветски бойци са били убити в борба и други 45 000-60 000 ранени (руснаците не оповестяват броя на жертвите от март насам). Тези числа сигурно са нарастнали през последния месец. Руските военни също са изгубили обилни количества съоръжение, в това число доказани загуби на 1100 танка, 1200 бойни машини на пехотата и хиляди други военни машини. Руският бюджет за защита ще се нуждае от доста години, с цел да размени това съоръжение, а съветската войска от ден на ден би трябвало да се задоволява с по-стари оръжия, като танкове Т-62, създадени за първи път преди пет десетилетия. Руските експортьори на оръжие евентуално ще открият, че съветската марка е изгубила огромна част от блясъка си измежду задграничните клиенти.
Западните наказания носят възходяща икономическа цена. Въпреки че Централната банка на Русия се оправи с рецесията, инфлацията доближи сериозните 14 % през септември. През август Централната банка заяви, че съветската стопанска система се е свила с 4 % от 2021 година насам. Поверително изследване, което се твърди, че е направено за Кремъл, даде мрачна вероятност, предвиждайки „ инерционен “ сюжет на свиването на стопанската система, която да доближи дъното си през 2023 година с 8,3 % под равнището си от 2021 година Предстоящото ембарго на Европейския съюз върху по-голямата част от вноса на съветски нефт и плануваната горна граница на цените на Г-7 може доста да понижи приходите, които Москва печели от износа на нефт.
Забраната на Запада за експорт на полупроводници и други високотехнологични артикули визира както отбранителния, по този начин и гражданския индустриален бранш на Русия и въздействието ще нараства с времето. От началото на войната повече от 1000 мултинационални компании са напуснали Русия изцяло или доста са свили активността си там. Има и приключване на мозъци, като се оповестява, че десетки хиляди IT експерти са напуснали страната.
Русия също понесе огромни геополитически разноски. Почти всички членове на НАТО усилват разноските си за защита. Путин и Кремъл не харесаха дребните многонационални бойни групи, които НАТО разположи като закрепващи сили в балтийските страни през 2015 г.; още по-малко ще им харесат увеличените контингенти, ситуирани там в този момент. А влизането на Финландия и Швеция в Алианса ще трансформира Балтийско море на процедура в езеро на НАТО.
Казано в резюме, войната на Путин коства доста на Русия.
Катастрофа и алтернатива
Поредица от неверни калкулации доведоха Путин до тази злополука. В Кремъл очевидно не са вярвали, че украинците ще устоят и са очаквали бърза победа. Някои нахлуващи съветски елементи прекосяваха границата единствено с тридневни хранителни дажби. Кремъл надцени мощта на своята войска. Анекдотични отчети, като този, че реактивната ризница на танк Т-80 е била цялостна с гума вместо с избухлив заряд, допускат, че корупцията, ендемична в Русия, не е оставила бранша на защитата непокътнат. Кремъл също по този начин явно не е очаквал острия отговор на НАТО, решенията на Финландия и Швеция да се причислят към Алианса, западния поток от оръжия към Киев и мащаба на икономическите наказания.
Самата Русия към момента не е в рецесия. Икономиката, макар че се бори с възходящи проблеми, не се е сринала и съветската войска резервира застрашителни качества. Но Кремъл е изправен пред доста по-трудна обстановка, в сравнение с си представяше през януари, и тя ще се утежнява.
Дали Путин изцяло схваща това е открит въпрос. На 7 септември той сподели, че „ ние (Русия) не сме изгубили нищо и няма да загубим нищо “ - странна оценка, която хилядите съветски фамилии, които са изгубили близки в Украйна, сигурно не споделят. Руски публични лица показаха, че изискванията на Кремъл за преустановяване на войната остават непроменени и Москва желае цялостната капитулация (на Киев), която желаеха първоначално. След телефонен диалог с Путин на 13 септември немският канцлер Олаф Шолц означи, че „ няма индикации, че се появяват нови настройки “.
Путин е изправен пред ограничавания в продължаването на войната, някои самоналожени. Той назова нашествието „ специфична военна интервенция “ (наричането ѝ „ война “ в Русия може да докара до затвор) и се опита да минимизира мащаба на спора в очите на съветската общност. Въпреки тежките жертви, публични лица в Кремъл споделят, че „ не разискват “ готовност. Вместо това Русия отстрани възрастовата граница за военнослужещи на контракт, до момента в който търси пандизчии за доброволци. Зачестиха апелите отвън Кремъл за огромна готовност. Това обаче може да разтревожи по-широката съветска общност, която ще се опасява, че синовете им ще бъдат мобилизирани и изпратени да се бият. Във всеки случай образованието на нови елементи и оборудването им с съвременно оръжие ще отнеме доста време.
Големият залог на Путин
Украинската войска може да натрупа спомагателен подтик преди зимата, когато темпото на борбите ще се забави, само че войната ще продължи известно време. Въпросът е: ще подкопае ли възходящата икономическа болежка и агонизиращият поток от мъртви и ранени бойци вкъщи съветската воля за борба, или пък слабата стопанска система и неналичието на оръжия и муниции ще подкопаят способността на Украйна да се пази?
Западът има думата по този въпрос. Ако продължи да дава оръжията и финансовата поддръжка, от която се нуждаят украинците, техните военни имат решимостта да надделеят и победят съветската инвазия. Путин обаче залага, че поддръжката на Запада ще отслабне. Той се надява, че растящите цени на силата и разноските за подкрепяне на Украйна ще понижат поддръжката на Европа и Съединени американски щати за Киев.
Западът би трябвало да резервира курса и да покаже на Путин, че ще загуби този залог.
Коментар на Стивън Пайфър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Украйна и създател в Центъра за интернационална сигурност и съдействие (CISAC) към Станфордския университет:
По заповед на Владимир Путин съветската войска предприе нова инвазия в Украйна през февруари. Това аргументи покруса на украинците, само че седем месеца по-късно се оказа и злополука за Русия. По всичко проличава, че Путин остава вкопчен във войната, която самичък стартира, залагайки, че волята на Запада да поддържа Украйна ще отслабне с времето. Западът би трябвало да се увери, че това ще се трансформира в следващата му съдбовна неточност.
Една война, която не се разви по проектите на Путин
На 24 февруари съветските сили нападнаха Украйна от север, изток и юг. Векторите на нахлуване допускаха, че ще се стремят да окупират Киев, както и източните 2/3 от Украйна. Упоритата опозиция отблъскна руснаците от столицата. До началото на април съветските сили се изтеглиха от Киев и северната част, макар че окупираха елементи от Южна Украйна. След това Москва разгласи намалената си цел за завладяване на Донбас, в това число Луганска и Донецка области, елементи от които съветски и съветски прокси сили са окупирали от 2014 година
След повече от три месеца тежки борби съветската войска задържа по-голямата част от Луганска област. През юли руснаците насочиха военните си старания към Донецка област, само че реализираха дребен прогрес. Западните специалисти започваха да приказват за „ кулминационната точка “ на съветската войска – точката, в която комбинацията от жертви (особено на умел персонал), загуба на съоръжение, безсилие на войските и невисок морал затрудняват съветските сили да поддържат поредна атака.
След шест месеца борби спорът наподобява се е трансформирал във война на безсилие. Украинците обаче започнаха контранастъпление в Херсон, целящо да изтласка съветските сили от единствената окупирана от тях област западно от река Днепър. След това нападнаха региона на Харков, като разрушиха съветските сили и освободиха повече от 2000 квадратни благи през първите две седмици на септември. Докато съветската войска продължава да окупира огромни елементи от Украйна, развоят на войната се измести в интерес на Киев, защото неприятното управление, тактичност и логистика подкопават съветските сили.
Нарастващите загуби за Русия
Войната значи тежки загуби за Русия, на първо място в нейните военни редици. В средата на август западното разузнаване пресметна, че 15 000-25 000 съветски бойци са били убити в борба и други 45 000-60 000 ранени (руснаците не оповестяват броя на жертвите от март насам). Тези числа сигурно са нарастнали през последния месец. Руските военни също са изгубили обилни количества съоръжение, в това число доказани загуби на 1100 танка, 1200 бойни машини на пехотата и хиляди други военни машини. Руският бюджет за защита ще се нуждае от доста години, с цел да размени това съоръжение, а съветската войска от ден на ден би трябвало да се задоволява с по-стари оръжия, като танкове Т-62, създадени за първи път преди пет десетилетия. Руските експортьори на оръжие евентуално ще открият, че съветската марка е изгубила огромна част от блясъка си измежду задграничните клиенти.
Западните наказания носят възходяща икономическа цена. Въпреки че Централната банка на Русия се оправи с рецесията, инфлацията доближи сериозните 14 % през септември. През август Централната банка заяви, че съветската стопанска система се е свила с 4 % от 2021 година насам. Поверително изследване, което се твърди, че е направено за Кремъл, даде мрачна вероятност, предвиждайки „ инерционен “ сюжет на свиването на стопанската система, която да доближи дъното си през 2023 година с 8,3 % под равнището си от 2021 година Предстоящото ембарго на Европейския съюз върху по-голямата част от вноса на съветски нефт и плануваната горна граница на цените на Г-7 може доста да понижи приходите, които Москва печели от износа на нефт.
Забраната на Запада за експорт на полупроводници и други високотехнологични артикули визира както отбранителния, по този начин и гражданския индустриален бранш на Русия и въздействието ще нараства с времето. От началото на войната повече от 1000 мултинационални компании са напуснали Русия изцяло или доста са свили активността си там. Има и приключване на мозъци, като се оповестява, че десетки хиляди IT експерти са напуснали страната.
Русия също понесе огромни геополитически разноски. Почти всички членове на НАТО усилват разноските си за защита. Путин и Кремъл не харесаха дребните многонационални бойни групи, които НАТО разположи като закрепващи сили в балтийските страни през 2015 г.; още по-малко ще им харесат увеличените контингенти, ситуирани там в този момент. А влизането на Финландия и Швеция в Алианса ще трансформира Балтийско море на процедура в езеро на НАТО.
Казано в резюме, войната на Путин коства доста на Русия.
Катастрофа и алтернатива
Поредица от неверни калкулации доведоха Путин до тази злополука. В Кремъл очевидно не са вярвали, че украинците ще устоят и са очаквали бърза победа. Някои нахлуващи съветски елементи прекосяваха границата единствено с тридневни хранителни дажби. Кремъл надцени мощта на своята войска. Анекдотични отчети, като този, че реактивната ризница на танк Т-80 е била цялостна с гума вместо с избухлив заряд, допускат, че корупцията, ендемична в Русия, не е оставила бранша на защитата непокътнат. Кремъл също по този начин явно не е очаквал острия отговор на НАТО, решенията на Финландия и Швеция да се причислят към Алианса, западния поток от оръжия към Киев и мащаба на икономическите наказания.
Самата Русия към момента не е в рецесия. Икономиката, макар че се бори с възходящи проблеми, не се е сринала и съветската войска резервира застрашителни качества. Но Кремъл е изправен пред доста по-трудна обстановка, в сравнение с си представяше през януари, и тя ще се утежнява.
Дали Путин изцяло схваща това е открит въпрос. На 7 септември той сподели, че „ ние (Русия) не сме изгубили нищо и няма да загубим нищо “ - странна оценка, която хилядите съветски фамилии, които са изгубили близки в Украйна, сигурно не споделят. Руски публични лица показаха, че изискванията на Кремъл за преустановяване на войната остават непроменени и Москва желае цялостната капитулация (на Киев), която желаеха първоначално. След телефонен диалог с Путин на 13 септември немският канцлер Олаф Шолц означи, че „ няма индикации, че се появяват нови настройки “.
Путин е изправен пред ограничавания в продължаването на войната, някои самоналожени. Той назова нашествието „ специфична военна интервенция “ (наричането ѝ „ война “ в Русия може да докара до затвор) и се опита да минимизира мащаба на спора в очите на съветската общност. Въпреки тежките жертви, публични лица в Кремъл споделят, че „ не разискват “ готовност. Вместо това Русия отстрани възрастовата граница за военнослужещи на контракт, до момента в който търси пандизчии за доброволци. Зачестиха апелите отвън Кремъл за огромна готовност. Това обаче може да разтревожи по-широката съветска общност, която ще се опасява, че синовете им ще бъдат мобилизирани и изпратени да се бият. Във всеки случай образованието на нови елементи и оборудването им с съвременно оръжие ще отнеме доста време.
Големият залог на Путин
Украинската войска може да натрупа спомагателен подтик преди зимата, когато темпото на борбите ще се забави, само че войната ще продължи известно време. Въпросът е: ще подкопае ли възходящата икономическа болежка и агонизиращият поток от мъртви и ранени бойци вкъщи съветската воля за борба, или пък слабата стопанска система и неналичието на оръжия и муниции ще подкопаят способността на Украйна да се пази?
Западът има думата по този въпрос. Ако продължи да дава оръжията и финансовата поддръжка, от която се нуждаят украинците, техните военни имат решимостта да надделеят и победят съветската инвазия. Путин обаче залага, че поддръжката на Запада ще отслабне. Той се надява, че растящите цени на силата и разноските за подкрепяне на Украйна ще понижат поддръжката на Европа и Съединени американски щати за Киев.
Западът би трябвало да резервира курса и да покаже на Путин, че ще загуби този залог.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ