Подивели ли са българите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Може би всеки народ има способността понякога да подивява. Да изпада от рамките на цивилизованото държание и да се трансформира в свирепа глутница. Това, знаем, се е случило на германците в интервала 1933-45 година. В момента в това състояние се намира съветският народ. А българският?
Разликата сред цивилизовано и диво държание
Цивилизовано държание - това ще рече държание обрано, почтително, дисциплинирано, следване на поведенчески код, който не позволява мощните да тормозят слабите, а в противен случай - чака от мощните да закрилят слабите. Различните не се схващат като заплаха за групата, а като опция за обогатяване на опита на индивидите.
Цивилизацията целеустремено основава изискванията за това, елементарните хора да живеят добър, спретнат и комфортен живот, тъй като са сигурни, че на следващия ден няма да пристигна някой принудител (или държавен орган), който да им вземе всичко. Цивилизованото държание е изкуствено. То не съществува в природата, а е подбудено от съзнателните старания на човешкия разсъдък.
Дивото държание е това държание, което не е подбудено от напъните на човешкия разсъдък. То е част от природата. В рамките на дивото държание мощните тормозят слабите, " другите " се схващат като врагове на групата, всяко разграничение се схваща като заплаха или израз на уязвимост и се санкционира. Насилието се въздига в главен принцип на социална класификация и мощните имат безусловното право да вземат каквото желаят от слабите, които на собствен ред не виждат смисъл да си подреждат живота, който неизбежно някой ден ще бъде опустошен от някой минаващ в близост престъпник или държавен шеф.
Подивели ли са българите?
Цивилизацията, в резюме, е сцена на приличието. Диващината е сцена на противоположното на приличието. Погледнете Филип Димитров и ще видите порядъчен човек, представител на цивилизацията. Погледнете Костадин Костадинов и ще видите противоположното на порядъчен човек, представител на диващината. Първият, до момента в който беше министър председател, искаше да реализира това " оптимално улеснение за необятните маси ", което Чърчил разказва като сърцевината на цивилизацията. Вторият, през днешния ден настоящ политик, желае да трича, вкарва в затвори и заключва в лагери всички, които са разнообразни от него.
При лекомислен взор, българинът като че подивява. Украинските бежанци от войната бягат назад, прогонени от диваците по българското Черноморие и от органите на страната, оказали се неспособни да дават на жертвите на путинските орди цивилизовани условия за живот. Очевидно е, че пораства поддръжката за партията на гореспоменатия Костадинов, чиято идеология е омразата и насилието. Като че болшинството българи, подбутнати от позорното несъгласие на ГЕРБ-ВМРО против Северна Македония, заявяват ненавист към македонските си родственици.
И различен път е имало признаци за сходно българско подивяване. Във втората половина на 1980-те години множеството българи като че се бяха подвели по пропагандата на Българска комунистическа партия и се опитваха да ненавиждат българските турци. В началото на 1990-те години имаше интервали, когато изглеждаше напълно действително българското общество да влезе в " югославски режим " на междуетническо изтребване. По мотив на прословутата " Истанбулска спогодба " изглеждаше, че българите са на косъм от това да бесят по дърветата всички, които им наподобяват като да са с " нетрадиционна " полова ориентировка.
После обаче, когато пушилката се подвигна, се оказа, че българите нито са намразили турците, нито са подготвени да ги изтребват, нито пък същински желаят да бесят " нетрадиционните ".
Декларативно - дивак, в същината - порядъчен и сгънат
Изглежда, че българският народ е див и безчовечен само на декларативно равнище. Това има своето пояснение. Учен генерации наред, че от неговите старания нищо не зависи, българският народ е " сгънат " и с изключително ниско самочувствие. Това основава празнина в неговата душа, която празнина той запълва с заявления, че е принудител и че обича насилниците - като да вземем за пример Путин или Хитлер, или Пиночет. Така, мисли свитият българин, той ще бъде видян и припознат като " някой ", колкото и да няма никакви забележими достижения.
Под декларативната дивотия обаче се крие един порядъчен, въпреки и сгънат, народ. Това проличава даже по неговия обичай, съпоставен да вземем за пример с съветския подобен. Погледнете съветските села и по-малки градове. Това са кочини. Нищо не е подредено, в нищо не е вложено по простата причина, че в тамошната дивотия всеки миг някой шеф може да пристигна и да ти вземе всичко. И да те тикне в пандиза. Защо да инвестираш старания в подредбата на елементарния си животец?
Българският обичай не е подобен. Не толкоз спретнат като, да речем, немския, българският обичай е светлинни години по-цивилизован от съветския и по този начин разкрива базисното възпитание на българското схващане. Поговорете с народа си и ще констатирате, че той споделя полезностите на диващината в кръчмата. У дома си той е мирен, порядъчен и даже оправдателен. Това е видно и в огромното европейско проучване на полезностите - European Values Study - което се организира в Европейски Съюз на всеки 10 години от 1990 година насам. В него е видно, че българинът, въпреки по-малко цивилизован от холандеца или французина да вземем за пример, общо взето се вписва в общата европейска картина. По някои индикатори българите, както и унгарците, наподобяват много по-диви от междинното за Европа. Но въпреки всичко българите не позволиха Борисов да се трансформира в дивак като Орбан.
В България източникът на дисциплината идва главно извън
Българският народ като че се бои да споделя своята базисна приличност заради ниското си самочувствие. Някак не наподобява доста героично просто да си порядъчен човек. По-героично е да славиш Путин, Хитлер или Пиночет и да крещиш, че Македония е българска. От това състояние следва, че би трябвало да се направи нещо със самочувствието на българите, което нещо да делегитимира дивашкото държание и да легитимира приличието като съществена полезност.
Тук на помощ ни идват огромните проучвания на холандския социолог Хеерт Хофстеде. В последните десетилетия на 20-ти век той изследва въпроса със самодисциплината, която е главен симптом за цивилизованост: колкото по-самодисциплиниран е един човек, толкоз по-цивилизован е той. Хофстеде открива, че при другите европейски нации центърът на дисциплината ( " локусът на надзор " ) се намира на разнообразни места. При северните и западните нации локусът на надзор е вътре в самите човеци, т.е. дисциплината иде от вътрешната страна. При източните и южните нации локусът на надзор е най-вече външен: дисциплината върху държанието е налагана извън - от традицията, родата, вярата, обществото, страната. Българите, бидейки хем южен, хем източен народ, имат най-вече външен източник на дисциплинираност.
Днешните ръководещите би трябвало да убедят народа, че е по-добре да си цивилизован
Това състояние отваря голямо пространство за упражняването на водачество. Бойко Борисов, когато правеше това, легитимираше дивашкия съставен елемент в българското схващане и в някаква степен българското общество подивя. Или най-малко стигна до извода, че да си цивилизован човек не е кой-знае какъв брой значимо. Днешните ръководещи са прилични хора, социализирани в цивилизовани страни, в които локусът на надзор е вътрешен. Ако те упражнят задоволително водачество върху объркания български народ, то няма да е мъчно този народ да бъде уверен, че е по-добре да е цивилизован, в сравнение с да подивява.
Това няма да е мъчно, тъй като въпреки комплициран и объркан, въпреки всичко българският народ, за разлика от съветския, съумя да остане базисно порядъчен.
Автор: Евгений Дайнов
Може би всеки народ има способността понякога да подивява. Да изпада от рамките на цивилизованото държание и да се трансформира в свирепа глутница. Това, знаем, се е случило на германците в интервала 1933-45 година. В момента в това състояние се намира съветският народ. А българският?
Разликата сред цивилизовано и диво държание
Цивилизовано държание - това ще рече държание обрано, почтително, дисциплинирано, следване на поведенчески код, който не позволява мощните да тормозят слабите, а в противен случай - чака от мощните да закрилят слабите. Различните не се схващат като заплаха за групата, а като опция за обогатяване на опита на индивидите.
Цивилизацията целеустремено основава изискванията за това, елементарните хора да живеят добър, спретнат и комфортен живот, тъй като са сигурни, че на следващия ден няма да пристигна някой принудител (или държавен орган), който да им вземе всичко. Цивилизованото държание е изкуствено. То не съществува в природата, а е подбудено от съзнателните старания на човешкия разсъдък.
Дивото държание е това държание, което не е подбудено от напъните на човешкия разсъдък. То е част от природата. В рамките на дивото държание мощните тормозят слабите, " другите " се схващат като врагове на групата, всяко разграничение се схваща като заплаха или израз на уязвимост и се санкционира. Насилието се въздига в главен принцип на социална класификация и мощните имат безусловното право да вземат каквото желаят от слабите, които на собствен ред не виждат смисъл да си подреждат живота, който неизбежно някой ден ще бъде опустошен от някой минаващ в близост престъпник или държавен шеф.
Подивели ли са българите?
Цивилизацията, в резюме, е сцена на приличието. Диващината е сцена на противоположното на приличието. Погледнете Филип Димитров и ще видите порядъчен човек, представител на цивилизацията. Погледнете Костадин Костадинов и ще видите противоположното на порядъчен човек, представител на диващината. Първият, до момента в който беше министър председател, искаше да реализира това " оптимално улеснение за необятните маси ", което Чърчил разказва като сърцевината на цивилизацията. Вторият, през днешния ден настоящ политик, желае да трича, вкарва в затвори и заключва в лагери всички, които са разнообразни от него.
При лекомислен взор, българинът като че подивява. Украинските бежанци от войната бягат назад, прогонени от диваците по българското Черноморие и от органите на страната, оказали се неспособни да дават на жертвите на путинските орди цивилизовани условия за живот. Очевидно е, че пораства поддръжката за партията на гореспоменатия Костадинов, чиято идеология е омразата и насилието. Като че болшинството българи, подбутнати от позорното несъгласие на ГЕРБ-ВМРО против Северна Македония, заявяват ненавист към македонските си родственици.
И различен път е имало признаци за сходно българско подивяване. Във втората половина на 1980-те години множеството българи като че се бяха подвели по пропагандата на Българска комунистическа партия и се опитваха да ненавиждат българските турци. В началото на 1990-те години имаше интервали, когато изглеждаше напълно действително българското общество да влезе в " югославски режим " на междуетническо изтребване. По мотив на прословутата " Истанбулска спогодба " изглеждаше, че българите са на косъм от това да бесят по дърветата всички, които им наподобяват като да са с " нетрадиционна " полова ориентировка.
После обаче, когато пушилката се подвигна, се оказа, че българите нито са намразили турците, нито са подготвени да ги изтребват, нито пък същински желаят да бесят " нетрадиционните ".
Декларативно - дивак, в същината - порядъчен и сгънат
Изглежда, че българският народ е див и безчовечен само на декларативно равнище. Това има своето пояснение. Учен генерации наред, че от неговите старания нищо не зависи, българският народ е " сгънат " и с изключително ниско самочувствие. Това основава празнина в неговата душа, която празнина той запълва с заявления, че е принудител и че обича насилниците - като да вземем за пример Путин или Хитлер, или Пиночет. Така, мисли свитият българин, той ще бъде видян и припознат като " някой ", колкото и да няма никакви забележими достижения.
Под декларативната дивотия обаче се крие един порядъчен, въпреки и сгънат, народ. Това проличава даже по неговия обичай, съпоставен да вземем за пример с съветския подобен. Погледнете съветските села и по-малки градове. Това са кочини. Нищо не е подредено, в нищо не е вложено по простата причина, че в тамошната дивотия всеки миг някой шеф може да пристигна и да ти вземе всичко. И да те тикне в пандиза. Защо да инвестираш старания в подредбата на елементарния си животец?
Българският обичай не е подобен. Не толкоз спретнат като, да речем, немския, българският обичай е светлинни години по-цивилизован от съветския и по този начин разкрива базисното възпитание на българското схващане. Поговорете с народа си и ще констатирате, че той споделя полезностите на диващината в кръчмата. У дома си той е мирен, порядъчен и даже оправдателен. Това е видно и в огромното европейско проучване на полезностите - European Values Study - което се организира в Европейски Съюз на всеки 10 години от 1990 година насам. В него е видно, че българинът, въпреки по-малко цивилизован от холандеца или французина да вземем за пример, общо взето се вписва в общата европейска картина. По някои индикатори българите, както и унгарците, наподобяват много по-диви от междинното за Европа. Но въпреки всичко българите не позволиха Борисов да се трансформира в дивак като Орбан.
В България източникът на дисциплината идва главно извън
Българският народ като че се бои да споделя своята базисна приличност заради ниското си самочувствие. Някак не наподобява доста героично просто да си порядъчен човек. По-героично е да славиш Путин, Хитлер или Пиночет и да крещиш, че Македония е българска. От това състояние следва, че би трябвало да се направи нещо със самочувствието на българите, което нещо да делегитимира дивашкото държание и да легитимира приличието като съществена полезност.
Тук на помощ ни идват огромните проучвания на холандския социолог Хеерт Хофстеде. В последните десетилетия на 20-ти век той изследва въпроса със самодисциплината, която е главен симптом за цивилизованост: колкото по-самодисциплиниран е един човек, толкоз по-цивилизован е той. Хофстеде открива, че при другите европейски нации центърът на дисциплината ( " локусът на надзор " ) се намира на разнообразни места. При северните и западните нации локусът на надзор е вътре в самите човеци, т.е. дисциплината иде от вътрешната страна. При източните и южните нации локусът на надзор е най-вече външен: дисциплината върху държанието е налагана извън - от традицията, родата, вярата, обществото, страната. Българите, бидейки хем южен, хем източен народ, имат най-вече външен източник на дисциплинираност.
Днешните ръководещите би трябвало да убедят народа, че е по-добре да си цивилизован
Това състояние отваря голямо пространство за упражняването на водачество. Бойко Борисов, когато правеше това, легитимираше дивашкия съставен елемент в българското схващане и в някаква степен българското общество подивя. Или най-малко стигна до извода, че да си цивилизован човек не е кой-знае какъв брой значимо. Днешните ръководещи са прилични хора, социализирани в цивилизовани страни, в които локусът на надзор е вътрешен. Ако те упражнят задоволително водачество върху объркания български народ, то няма да е мъчно този народ да бъде уверен, че е по-добре да е цивилизован, в сравнение с да подивява.
Това няма да е мъчно, тъй като въпреки комплициран и объркан, въпреки всичко българският народ, за разлика от съветския, съумя да остане базисно порядъчен.
Автор: Евгений Дайнов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ