Жабетата като ежедневно меню
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Парламентът е най-дълготрайният фарс на Запада ", Сидни Смит (1764–1840 г.) – британски свещеник и публицист
Своята мотивация да не се кандидатира за втори мандат членът на Сената на Съединените американски щати Томас Иглетън изложи по този начин: „ Просто не желаех да вървя още веднъж с калаена чаша и да измолвам пари... Всеки Комитет за политически дейности има собствен личен интерес. Ако аз получа Х хиляди $ от Комитета за политически дейности, представляващ млечната индустрия, аз зная от какво тези млекари са заинтригувани. Ако взема Х хиляди $ от Комитета за политически дейности, представляващ тютюневата индустрия или пък товарните камиони, аз зная от какво са заинтригувани – имал съм контакт с тях. Затова веднага като се съгласиш да приемеш от тях пари, ти в действителност обявяваш, че разделяш тяхната философия “.
Най-разнообразни са образците за търсене на законодателно угаждане на тясно групови ползи.
Групите, които се управляват от световни публични цели, не търсят персонална полза за себе си. Например групата може да бъде заинтригувана в държавното финансиране за проучване на болест, от която страда толкоз дребна част от популацията, че финансирането на лабораторните проучвания и клиническите опити за разкриване на здравно противопоставяне е търговски неизгодно. Или пък групата си е сложила за цел страната да отделя по-голямо внимание на съответен проблем за запазване на околната среда. В тези случаи задачите на групата се явяват публично потребни и не опонират на публичния интерес.
Но представителите на някакъв бранш на индустрията, искащи да повлияят на държавната политика, като предписание, преследват персонални цели. Например група, ръководена от тесни ползи, има желание да анулира действието на закона, който задължава промишлените предприятия да заплащат налог, постъпленията от който се употребяват за битка със замърсяването на околната среда. Цел на машиностроителната индустрия стават държавните вложения за разширение на шосейната мрежа. Представителите на индустрията могат да се стремят към отбрана от задграничния импорт или към удобен данъчен режим и приемане на дотации от страната.
Тютюневите компании насочват своите дейности към възбрана на приемането на нов или към анулация на към този момент действителен закон, забраняващ пушенето на публични места. Фармацевтичните компании могат да упорстват за продължение на периода на деяние на патентите за лекарства, или да се опитат да повлияят на държавната организация, издаваща позволения за продажба на нови медикаменти (в Съединени американски щати това е Управлението за надзор върху храните и лекарствата), с цел да не бъде одобрен нов препарат, който може да съставлява съперник на към този момент патентовано лекарство от някоя компания.
Или пък компаниите, доставящи на пазара птичи артикули, желаят да реализират от държавната регулираща организация установяването на ниски стандарти за развъждането на птици. Инвестиционна компания, направила губещи вложения са финансовите пазари, би се надявала (и интензивно би се стремила), да получи финансова помощ от страната. Ипотечните банки слагат като своя цел да получат държавни средства, с цел да избегнат банкрута. Списъкът на изгодите, към които се стремят другите групи на ползи, може още дълго да бъде удължен. Общият принцип се състои в това, че те желаят да реализират своите тесни ползи за сметка на публичните.
Групите, с цел да реализиран своите цели, оферират на претендентите за политически длъжности подпомагане посредством обезпечаване на изборна поддръжка, а от време на време и посредством пари. Групите с тесни ползи са прекомерно дребни, с цел да имат опция да предложат забележителен брой гласоподаватели, те могат да оферират единствено пари или лични привилегии.
Именно терминът „ лихва “ може да бъде употребен за разказване на изгодите, извличани от групите с тесни ползи от приемането на едни или други политически решения. Политиците – настоящи или участници в конкуренцията за заемане на обществени длъжности, – са непрестанно ухажвани от търсачите на лихва. Понякога даже освен ухажвани, само че и изнудвани с компромати. Действа се на универсалния принцип за използване на „ моркова и тоягата “.
Политиците, приемащи пари и/или други облаги от заинтригуваните групи, подписват неписан контракт (понякога и писан), за даване на изгоди и лихва, нужни на заинтригуваната група. Тъй като ползите на групата, като предписание, се разграничават от публичните, приемайки от нея пари, политиците по-нататък в своите дейности нарушават публичните ползи. Такова оттегляне от публичните ползи лежи в основата на несъгласието във взаимоотношението „ принципал - сътрудник “ сред гласоподавателите и политиците.
Но тъй като корупционните практики, въпреки и като предписание ловко прикрити от публичния взор, неизбежно генерират нездравословни последствия за публичния интерес, които са както очевидни, по този начин и осезаеми. Затова е напълно резонно, че обичайното проучване през 2016 година на Университета „ Чапман “ в Съединените щати демонстрира, че най-големият боязън на американците е породен от корупцията в държавната администрация. Този боязън води с 20 % пред ужаса от терористична офанзива, а опасенията от ликвидиране отиват някъде към 30-о място. Проучването е извършено измежду 1 511 американци през април 2016 година, като са изследвани 79 типа боязън – човешка активност, естествени катаклизми, престъпна активност, личностни проблеми, технологии, стопанска система. Едва на трето място американското население е сложило своето терзание да не остане без задоволително пари.
На американския публицист Амброуз Биърс (1842–1914 г.) принадлежи заключението: „ Магьосничеството е античният първообраз и предходник на политическото въздействие. Тогава обаче не се е употребило със същото огромно почитание и от време на време е било наказвано с мъчения и гибел “.
Понастоящем в България единствената глоба, която гласоподавателите могат в границите на закона да наложат на политик, който не е оправдал техните упования, като се е отклонил от предизборните си задължения, е да му дадат негативен избор на изборите за идващ мандат. Ето по какъв начин гласоподавателите могат да употребяват изборите, с цел да дисциплинират политиците.
Но в този случай напълно се подменя смисълът на самия избирателен развой. Нормалният метод на гласоподавателите е да съпоставят стратегиите, т.е. плановете за обществен инженеринг, които политиците, според личните им изказвания, имат желание да въплътяват в живота, в случай, че бъдат определени. Или в действителност гласоподавателите са насочени към бъдещето, тъй като правят оценка политиците във връзка с техните идни задължения.
Използват ли обаче гласоподавателите урните, с цел да дисциплинират политиците, те преглеждат техните дейности в предишното, по време на техния мандат, а даже и по-раншен интервал, в случай че в средствата за всеобща информация се е появил компромат за даден политик, далечен обратно във времето.
Все отново гласуването като наказателна мярка не е панацея за дисциплиниране на политиците, тъй като тя може да бъде приложена единствено един път през няколко години. Понеже – нагледно казано, – е „ След дъжд качулка “, защото по време на самия мандат политикът, заел изборна служба, е неконтролируем от страна на суверена, т.е. той се е изплъзнал от осъществяването на публичния контракт и от статуса на равно задължена страна по него, като от лице, на което единствено са делегирани властови компетенции от страна на суверена (само той е властимеещ!), де факто се е трансформирал в грабител на власт.
Наистина съществува за някои изборни длъжности процедура на импийчмънт, само че тя е напълно резервирана за иницииране единствено от страна на (псевдо)елита. Редовите гласоподаватели, според понастоящем настоящото рестриктивно по отношение на демокрацията в България законодателство, нямат право да подхващат процедура на импийчмънт.
Българският суверен е лишен и от още един наличен за гласоподавателите в някои страни (включително и в доста американски щати), прийом за дисциплиниране на политиците – ограничаване на периода за заемане на изборна служба. Като претекст за ограничаване на периода е изгубването на така наречен „ резултат на Томас Бекет “ при престояване дълго време на изборна служба. Примерът, постоянно употребен за поясняване на наложителната личностна промяна, откакто обещано лице стане държавен служител, е изложение на принципиалното държание на Томас Бекет, на името на който е основано и понятието „ резултат на Томас Бекет “. Томас Бекет (1118–1170 г.) бил непосредствен другар на британския крал Хенри ІІ, който през 1162 година го назначава на длъжността „ архиепископ на Кентърбъри “. Кралят предполагал, че неговият другар ще бъде отстъпчив и би го подкрепил в различията му с римската (католическата – б. а.) черква. Но откакто станал архиепископ, Томас Бекет застанал на страната на римската черква, която той към този момент възглавявал в Англия. Кралят тогава възкликнал: „ Кой ще ме избави от този скучен духовник? “. Остава незнайно бил ли е въпросът на краля чисто риторически или не, обаче четирима рицари на краля възприемат изявлението като заповед и убиват Томас Бекет на 29 декември 1170 година
Едва ли Томас Бекет не е бил наясно, че поради неговата позиция го чакат неприятности. Но той предпочел да ги понесе, само че да не съобщи доверието на организацията (католическата църква), към която към този момент принадлежал.
Независимо дали знаят за този исторически образец или не, у гласоподавателите съществува вяра, че лицата, на които те са дали своят вот своето доверие по време на избори, ще работят според ползите на обществото, а не предвид на личната си полза, и че те ще се оградят от въздействието на предходните си другарства и персонални взаимоотношения, като оправдаят очакванията на своите съграждани.
Както обаче демонстрира практиката, известно време откакто претендентът встъпи в служба, като разследване от увеличението на неговото въздействие върху държавната политика и държавните разноски, укрепват и неговите връзки с лобистките групи, а резултатът на Томас Бекет изчезва. Ограничаването на периода на престояване на виновна държавна служба подсигурява, че резултатът на Томас Бекет няма да изчезне напълно и че политикът няма да разполага с нужното му софтуерно време да построи постоянни връзки с групите за специфични ползи.
Уви, демокрацията в България е още в своята проходилка!
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България .
" Парламентът е най-дълготрайният фарс на Запада ", Сидни Смит (1764–1840 г.) – британски свещеник и публицист
Своята мотивация да не се кандидатира за втори мандат членът на Сената на Съединените американски щати Томас Иглетън изложи по този начин: „ Просто не желаех да вървя още веднъж с калаена чаша и да измолвам пари... Всеки Комитет за политически дейности има собствен личен интерес. Ако аз получа Х хиляди $ от Комитета за политически дейности, представляващ млечната индустрия, аз зная от какво тези млекари са заинтригувани. Ако взема Х хиляди $ от Комитета за политически дейности, представляващ тютюневата индустрия или пък товарните камиони, аз зная от какво са заинтригувани – имал съм контакт с тях. Затова веднага като се съгласиш да приемеш от тях пари, ти в действителност обявяваш, че разделяш тяхната философия “.
Най-разнообразни са образците за търсене на законодателно угаждане на тясно групови ползи.
Групите, които се управляват от световни публични цели, не търсят персонална полза за себе си. Например групата може да бъде заинтригувана в държавното финансиране за проучване на болест, от която страда толкоз дребна част от популацията, че финансирането на лабораторните проучвания и клиническите опити за разкриване на здравно противопоставяне е търговски неизгодно. Или пък групата си е сложила за цел страната да отделя по-голямо внимание на съответен проблем за запазване на околната среда. В тези случаи задачите на групата се явяват публично потребни и не опонират на публичния интерес.
Но представителите на някакъв бранш на индустрията, искащи да повлияят на държавната политика, като предписание, преследват персонални цели. Например група, ръководена от тесни ползи, има желание да анулира действието на закона, който задължава промишлените предприятия да заплащат налог, постъпленията от който се употребяват за битка със замърсяването на околната среда. Цел на машиностроителната индустрия стават държавните вложения за разширение на шосейната мрежа. Представителите на индустрията могат да се стремят към отбрана от задграничния импорт или към удобен данъчен режим и приемане на дотации от страната.
Тютюневите компании насочват своите дейности към възбрана на приемането на нов или към анулация на към този момент действителен закон, забраняващ пушенето на публични места. Фармацевтичните компании могат да упорстват за продължение на периода на деяние на патентите за лекарства, или да се опитат да повлияят на държавната организация, издаваща позволения за продажба на нови медикаменти (в Съединени американски щати това е Управлението за надзор върху храните и лекарствата), с цел да не бъде одобрен нов препарат, който може да съставлява съперник на към този момент патентовано лекарство от някоя компания.
Или пък компаниите, доставящи на пазара птичи артикули, желаят да реализират от държавната регулираща организация установяването на ниски стандарти за развъждането на птици. Инвестиционна компания, направила губещи вложения са финансовите пазари, би се надявала (и интензивно би се стремила), да получи финансова помощ от страната. Ипотечните банки слагат като своя цел да получат държавни средства, с цел да избегнат банкрута. Списъкът на изгодите, към които се стремят другите групи на ползи, може още дълго да бъде удължен. Общият принцип се състои в това, че те желаят да реализират своите тесни ползи за сметка на публичните.
Групите, с цел да реализиран своите цели, оферират на претендентите за политически длъжности подпомагане посредством обезпечаване на изборна поддръжка, а от време на време и посредством пари. Групите с тесни ползи са прекомерно дребни, с цел да имат опция да предложат забележителен брой гласоподаватели, те могат да оферират единствено пари или лични привилегии.
Именно терминът „ лихва “ може да бъде употребен за разказване на изгодите, извличани от групите с тесни ползи от приемането на едни или други политически решения. Политиците – настоящи или участници в конкуренцията за заемане на обществени длъжности, – са непрестанно ухажвани от търсачите на лихва. Понякога даже освен ухажвани, само че и изнудвани с компромати. Действа се на универсалния принцип за използване на „ моркова и тоягата “.
Политиците, приемащи пари и/или други облаги от заинтригуваните групи, подписват неписан контракт (понякога и писан), за даване на изгоди и лихва, нужни на заинтригуваната група. Тъй като ползите на групата, като предписание, се разграничават от публичните, приемайки от нея пари, политиците по-нататък в своите дейности нарушават публичните ползи. Такова оттегляне от публичните ползи лежи в основата на несъгласието във взаимоотношението „ принципал - сътрудник “ сред гласоподавателите и политиците.
Но тъй като корупционните практики, въпреки и като предписание ловко прикрити от публичния взор, неизбежно генерират нездравословни последствия за публичния интерес, които са както очевидни, по този начин и осезаеми. Затова е напълно резонно, че обичайното проучване през 2016 година на Университета „ Чапман “ в Съединените щати демонстрира, че най-големият боязън на американците е породен от корупцията в държавната администрация. Този боязън води с 20 % пред ужаса от терористична офанзива, а опасенията от ликвидиране отиват някъде към 30-о място. Проучването е извършено измежду 1 511 американци през април 2016 година, като са изследвани 79 типа боязън – човешка активност, естествени катаклизми, престъпна активност, личностни проблеми, технологии, стопанска система. Едва на трето място американското население е сложило своето терзание да не остане без задоволително пари.
На американския публицист Амброуз Биърс (1842–1914 г.) принадлежи заключението: „ Магьосничеството е античният първообраз и предходник на политическото въздействие. Тогава обаче не се е употребило със същото огромно почитание и от време на време е било наказвано с мъчения и гибел “.
Понастоящем в България единствената глоба, която гласоподавателите могат в границите на закона да наложат на политик, който не е оправдал техните упования, като се е отклонил от предизборните си задължения, е да му дадат негативен избор на изборите за идващ мандат. Ето по какъв начин гласоподавателите могат да употребяват изборите, с цел да дисциплинират политиците.
Но в този случай напълно се подменя смисълът на самия избирателен развой. Нормалният метод на гласоподавателите е да съпоставят стратегиите, т.е. плановете за обществен инженеринг, които политиците, според личните им изказвания, имат желание да въплътяват в живота, в случай, че бъдат определени. Или в действителност гласоподавателите са насочени към бъдещето, тъй като правят оценка политиците във връзка с техните идни задължения.
Използват ли обаче гласоподавателите урните, с цел да дисциплинират политиците, те преглеждат техните дейности в предишното, по време на техния мандат, а даже и по-раншен интервал, в случай че в средствата за всеобща информация се е появил компромат за даден политик, далечен обратно във времето.
Все отново гласуването като наказателна мярка не е панацея за дисциплиниране на политиците, тъй като тя може да бъде приложена единствено един път през няколко години. Понеже – нагледно казано, – е „ След дъжд качулка “, защото по време на самия мандат политикът, заел изборна служба, е неконтролируем от страна на суверена, т.е. той се е изплъзнал от осъществяването на публичния контракт и от статуса на равно задължена страна по него, като от лице, на което единствено са делегирани властови компетенции от страна на суверена (само той е властимеещ!), де факто се е трансформирал в грабител на власт.
Наистина съществува за някои изборни длъжности процедура на импийчмънт, само че тя е напълно резервирана за иницииране единствено от страна на (псевдо)елита. Редовите гласоподаватели, според понастоящем настоящото рестриктивно по отношение на демокрацията в България законодателство, нямат право да подхващат процедура на импийчмънт.
Българският суверен е лишен и от още един наличен за гласоподавателите в някои страни (включително и в доста американски щати), прийом за дисциплиниране на политиците – ограничаване на периода за заемане на изборна служба. Като претекст за ограничаване на периода е изгубването на така наречен „ резултат на Томас Бекет “ при престояване дълго време на изборна служба. Примерът, постоянно употребен за поясняване на наложителната личностна промяна, откакто обещано лице стане държавен служител, е изложение на принципиалното държание на Томас Бекет, на името на който е основано и понятието „ резултат на Томас Бекет “. Томас Бекет (1118–1170 г.) бил непосредствен другар на британския крал Хенри ІІ, който през 1162 година го назначава на длъжността „ архиепископ на Кентърбъри “. Кралят предполагал, че неговият другар ще бъде отстъпчив и би го подкрепил в различията му с римската (католическата – б. а.) черква. Но откакто станал архиепископ, Томас Бекет застанал на страната на римската черква, която той към този момент възглавявал в Англия. Кралят тогава възкликнал: „ Кой ще ме избави от този скучен духовник? “. Остава незнайно бил ли е въпросът на краля чисто риторически или не, обаче четирима рицари на краля възприемат изявлението като заповед и убиват Томас Бекет на 29 декември 1170 година
Едва ли Томас Бекет не е бил наясно, че поради неговата позиция го чакат неприятности. Но той предпочел да ги понесе, само че да не съобщи доверието на организацията (католическата църква), към която към този момент принадлежал.
Независимо дали знаят за този исторически образец или не, у гласоподавателите съществува вяра, че лицата, на които те са дали своят вот своето доверие по време на избори, ще работят според ползите на обществото, а не предвид на личната си полза, и че те ще се оградят от въздействието на предходните си другарства и персонални взаимоотношения, като оправдаят очакванията на своите съграждани.
Както обаче демонстрира практиката, известно време откакто претендентът встъпи в служба, като разследване от увеличението на неговото въздействие върху държавната политика и държавните разноски, укрепват и неговите връзки с лобистките групи, а резултатът на Томас Бекет изчезва. Ограничаването на периода на престояване на виновна държавна служба подсигурява, че резултатът на Томас Бекет няма да изчезне напълно и че политикът няма да разполага с нужното му софтуерно време да построи постоянни връзки с групите за специфични ползи.
Уви, демокрацията в България е още в своята проходилка!
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България .
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ