Швеция и Финландия влизат в НАТО. Какво ще направи Русия?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В четвъртък финландският президент Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин направиха взаимно изказване, в което приканиха за присъединение към НАТО " без отсрочване ". Очаква се документите за присъединение да бъдат подадени публично идната седмица. Швеция се готви да последва образеца на Хелзинки, като подаде молба за участие в НАТО идната седмица. Външната министърка Ан Линде съобщи, че Стокхолм ще регистрира оценката на Финландия за присъединението. Очаква се държавното управление на премиерката Магдалена Андершон да подаде молба още в понеделник. Според публикуван в петък отчет на шведското държавно управление,изготвен от министри от държавното управление и членове на разнообразни парламентарно показани партии, страната би имала изгода от участието в Алианса, написа Българска телеграфна агенция.
Какво ще направи Москва?
В продължение на години страхът да не предизвикат Москва връзваше ръцете на Швеция и Финландия, разяснява в. “Гардиън” в публицистична публикация. Мащабното нахлуване против Украйна, водено сега, накара мнозина да считат, че няма какво да губят, а съветските провали в прилежащата страна демонстрират, че тя може да не е толкоз страшна, колкото се е считало.
Финландия и Швеция са пресметнали, че Русия е прекомерно въвлечена в спора с Украйна. Това им дава опция да подхващат дейности за присъединение към Алианса, счита Андреа-Кендъл Тейлър, откривател от Центъра за нова американска сигурност.
За разлика от реакцията на Москва в предходни случаи, когато прилежаща страна опита да се причисли към НАТО, като Грузия през 2008 година, Москва евентуално ще прибегне към дезинформация, хакерски атаки и други провокации. Възможно е и Русия да заплаши да спре доставките си на газ за Хелзинки, само че релативно дребна част от финландската енергийна кошница зависи от газа, което значи, че резултатът от сходно решение няма да бъде толкоз тежък за Финландия.
Ако помни историята, Русия няма да се опита да стартира настъпление във Финландия, склонен е и консервативният английски в. " Телеграф ", който припомня за огромния брой жертви, дадени от Съюз на съветските социалистически републики в Съветско-финландската война от 1939 година. Тази война е оформила финландската отбранителна теория и страната има дълготраен опит с Русия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков към този момент съобщи, че е прекомерно рано да се каже какъв ще бъде отговорът на Руската федерация: “Всичко ще зависи от това в какво ще се показва този развой на разширение, до каква степен ще се придвижва военната инфраструктура, приближавайки се към нашите граници”.
Още в четвъртък Дмитрий Полянски, първи заместител на непрекъснатия представител на Москва в Организация на обединените нации, предизвести, че присъединението на Финландия и Швеция към НАТО и разполагането на подразделения на Алианса на тяхна територия може да направи тези страни евентуални военни цели за Русия, написа организация “УНН”. Той направи това изказване в изявление за английското онлайн-издание UnHerd News. За Кремъл НАТО е зложелател, тъй че с включването си в пакта те се трансформират от неутрални страни в част от врага, акцентира дипломатът.
Дмитрий Медведев, съветският експрезидент, който през днешния ден заема поста заместник-председател на Съвета по национална сигурност, насочи остри рецензии против евентуалното разширение на НАТО. " Страните от НАТО, които доставят оръжие на Украйна, образоват войските да употребяват западна техника, изпращат наемници, както и ученията на страните от Алианса наоколо до нашите граници, усилват вероятността от директен и открит спор сред НАТО и Русия ", предизвести той в Телеграм. " Подобен спор постоянно носи риска да прерасне в същинска нуклеарна война ", добави Медведев.
Руското външно министерство от своя страна съобщи, че Русия " ще бъде принудена да предприеме ответни стъпки, както от военно-техническо, по този начин и от друго естество, с цел да спре възходящите закани за националната си сигурност ". Руските дипломати упрекнаха НАТО, че се пробва да сътвори нов фланг, с цел да заплашва Русия и предизвестиха Хелзинки, че би трябвало да има поради " отговорността и следствията от сходно решение ".
Какви тъкмо ще са следствията?
Руският боен специалист Иван Коновалов, шеф на Фонда за подпомагане на технологиите на XXI век, присъединението на Финландия и Швеция към НАТО няма да промени изключително салдото в района. “Швеция постоянно е била в действителност страна от НАТО”, изясни той. От своя страна Хелзинки, даже при положение на присъединение към Алианса, ще се постарае да избегне изостряне на връзките с Москва. С тази цел те няма да разрешат разполагане на инфраструктура на пакта на своя територия, счита той. “Защото те прелестно знаят какъв брой рисковано е това в връзките с Русия”, акцентира военният специалист.
Програмният шеф на клуб “Валдай” Иван Тимофеев от своя страна обаче счита, че присъединението на двете страни към НАТО е еднопосочно неприятна вест за Русия. " Отношенията сред Русия и НАТО имат конфронтационен темперамент, разширението на Алианса е контрапродуктивно от позиция на сигурността на Русия ", отбелязва той. " Непосредствената граница сред Русия и НАТО ще се усили с над 1200 км. И става дума не за някакви незначителни страни, а за много богати страни ", чиито въоръжени сили, въпреки и не най-големите, сигурно не ги вършат подвластни от други за сигурността си. Членството на скандинавските страни в НАТО евентуално ще докара до увеличение или най-малко преразпределяне на съветския боен бюджет. “Всяка смяна наоколо до държавните граници изисква съответни решения. Тези решения изискват съответни разходи”, акцентира той.
Още по-песимистична е оценката на Игор Истомин, доцент от катедрата за прибавен разбор на интернационалните проблеми в МГИМО. Присъединяването на двете скандинавски страни в НАТО основава по-неблагоприятна обстановка, в сравнение с в годините на Студената война, съобщи той пред " Лента ". По време на Студената война имаше група от страни, запазващи неутралитет сред блоковете. " При все че материалните им благоприятни условия бяха несъпоставими с тези на конкуриращите се блокове, те изпълняваха потребни функционалности, като даваха опция за предаване на някои чувствителни сигнали или образуване на контакти ", акцентира той. Но с присъединението си към НАТО Швеция и Финландия губят неутралитета си, с което описът от сходни страни понижава.
Не единствено това, само че и страните, запазващи неутралитет, сега на процедура работят в руслото на западната политика, присъединявайки се към глобите против Русия. Това отстранява един от дребното предпазители пред борбата, счита съветският политолог.
Ще бъде ли приемането безпроблемно?
Администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън работи за изясняване на позицията на Турция във връзка с желанието на Финландия и Швеция да аплайват за участие в НАТО, заяви в петък говорителката на Белия дом Джен Саки, представена от Ройтерс. По-рано същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че не е допустимо Турция, която е член на НАТО, да поддържа проектите на Швеция и Финландия да се причислят към пакта, като се има поради, че скандинавските страни са " дом на доста терористични организации ".
До какво ще доведат тези договаряния, следва да забележим.
В умозаключение...
Независимо от всичко, ясно е едно: решението на съветския президент Владимир Путин за навлизане в Украйна беше взето под въздействие на заблуди, една от най-големите от които беше, че това ще отслаби НАТО. Вместо това Алиансът е по-единен от всеки път и се готви да одобри страни, които не се причислиха даже в разгара на Студената война, отбелязва в. “Уолстрийт джърнъл”.
В четвъртък финландският президент Саули Нинистьо и министър-председателката Сана Марин направиха взаимно изказване, в което приканиха за присъединение към НАТО " без отсрочване ". Очаква се документите за присъединение да бъдат подадени публично идната седмица. Швеция се готви да последва образеца на Хелзинки, като подаде молба за участие в НАТО идната седмица. Външната министърка Ан Линде съобщи, че Стокхолм ще регистрира оценката на Финландия за присъединението. Очаква се държавното управление на премиерката Магдалена Андершон да подаде молба още в понеделник. Според публикуван в петък отчет на шведското държавно управление,изготвен от министри от държавното управление и членове на разнообразни парламентарно показани партии, страната би имала изгода от участието в Алианса, написа Българска телеграфна агенция.
Какво ще направи Москва?
В продължение на години страхът да не предизвикат Москва връзваше ръцете на Швеция и Финландия, разяснява в. “Гардиън” в публицистична публикация. Мащабното нахлуване против Украйна, водено сега, накара мнозина да считат, че няма какво да губят, а съветските провали в прилежащата страна демонстрират, че тя може да не е толкоз страшна, колкото се е считало.
Финландия и Швеция са пресметнали, че Русия е прекомерно въвлечена в спора с Украйна. Това им дава опция да подхващат дейности за присъединение към Алианса, счита Андреа-Кендъл Тейлър, откривател от Центъра за нова американска сигурност.
За разлика от реакцията на Москва в предходни случаи, когато прилежаща страна опита да се причисли към НАТО, като Грузия през 2008 година, Москва евентуално ще прибегне към дезинформация, хакерски атаки и други провокации. Възможно е и Русия да заплаши да спре доставките си на газ за Хелзинки, само че релативно дребна част от финландската енергийна кошница зависи от газа, което значи, че резултатът от сходно решение няма да бъде толкоз тежък за Финландия.
Ако помни историята, Русия няма да се опита да стартира настъпление във Финландия, склонен е и консервативният английски в. " Телеграф ", който припомня за огромния брой жертви, дадени от Съюз на съветските социалистически републики в Съветско-финландската война от 1939 година. Тази война е оформила финландската отбранителна теория и страната има дълготраен опит с Русия.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков към този момент съобщи, че е прекомерно рано да се каже какъв ще бъде отговорът на Руската федерация: “Всичко ще зависи от това в какво ще се показва този развой на разширение, до каква степен ще се придвижва военната инфраструктура, приближавайки се към нашите граници”.
Още в четвъртък Дмитрий Полянски, първи заместител на непрекъснатия представител на Москва в Организация на обединените нации, предизвести, че присъединението на Финландия и Швеция към НАТО и разполагането на подразделения на Алианса на тяхна територия може да направи тези страни евентуални военни цели за Русия, написа организация “УНН”. Той направи това изказване в изявление за английското онлайн-издание UnHerd News. За Кремъл НАТО е зложелател, тъй че с включването си в пакта те се трансформират от неутрални страни в част от врага, акцентира дипломатът.
Дмитрий Медведев, съветският експрезидент, който през днешния ден заема поста заместник-председател на Съвета по национална сигурност, насочи остри рецензии против евентуалното разширение на НАТО. " Страните от НАТО, които доставят оръжие на Украйна, образоват войските да употребяват западна техника, изпращат наемници, както и ученията на страните от Алианса наоколо до нашите граници, усилват вероятността от директен и открит спор сред НАТО и Русия ", предизвести той в Телеграм. " Подобен спор постоянно носи риска да прерасне в същинска нуклеарна война ", добави Медведев.
Руското външно министерство от своя страна съобщи, че Русия " ще бъде принудена да предприеме ответни стъпки, както от военно-техническо, по този начин и от друго естество, с цел да спре възходящите закани за националната си сигурност ". Руските дипломати упрекнаха НАТО, че се пробва да сътвори нов фланг, с цел да заплашва Русия и предизвестиха Хелзинки, че би трябвало да има поради " отговорността и следствията от сходно решение ".
Какви тъкмо ще са следствията?
Руският боен специалист Иван Коновалов, шеф на Фонда за подпомагане на технологиите на XXI век, присъединението на Финландия и Швеция към НАТО няма да промени изключително салдото в района. “Швеция постоянно е била в действителност страна от НАТО”, изясни той. От своя страна Хелзинки, даже при положение на присъединение към Алианса, ще се постарае да избегне изостряне на връзките с Москва. С тази цел те няма да разрешат разполагане на инфраструктура на пакта на своя територия, счита той. “Защото те прелестно знаят какъв брой рисковано е това в връзките с Русия”, акцентира военният специалист.
Програмният шеф на клуб “Валдай” Иван Тимофеев от своя страна обаче счита, че присъединението на двете страни към НАТО е еднопосочно неприятна вест за Русия. " Отношенията сред Русия и НАТО имат конфронтационен темперамент, разширението на Алианса е контрапродуктивно от позиция на сигурността на Русия ", отбелязва той. " Непосредствената граница сред Русия и НАТО ще се усили с над 1200 км. И става дума не за някакви незначителни страни, а за много богати страни ", чиито въоръжени сили, въпреки и не най-големите, сигурно не ги вършат подвластни от други за сигурността си. Членството на скандинавските страни в НАТО евентуално ще докара до увеличение или най-малко преразпределяне на съветския боен бюджет. “Всяка смяна наоколо до държавните граници изисква съответни решения. Тези решения изискват съответни разходи”, акцентира той.
Още по-песимистична е оценката на Игор Истомин, доцент от катедрата за прибавен разбор на интернационалните проблеми в МГИМО. Присъединяването на двете скандинавски страни в НАТО основава по-неблагоприятна обстановка, в сравнение с в годините на Студената война, съобщи той пред " Лента ". По време на Студената война имаше група от страни, запазващи неутралитет сред блоковете. " При все че материалните им благоприятни условия бяха несъпоставими с тези на конкуриращите се блокове, те изпълняваха потребни функционалности, като даваха опция за предаване на някои чувствителни сигнали или образуване на контакти ", акцентира той. Но с присъединението си към НАТО Швеция и Финландия губят неутралитета си, с което описът от сходни страни понижава.
Не единствено това, само че и страните, запазващи неутралитет, сега на процедура работят в руслото на западната политика, присъединявайки се към глобите против Русия. Това отстранява един от дребното предпазители пред борбата, счита съветският политолог.
Ще бъде ли приемането безпроблемно?
Администрацията на президента на Съединени американски щати Джо Байдън работи за изясняване на позицията на Турция във връзка с желанието на Финландия и Швеция да аплайват за участие в НАТО, заяви в петък говорителката на Белия дом Джен Саки, представена от Ройтерс. По-рано същия ден турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че не е допустимо Турция, която е член на НАТО, да поддържа проектите на Швеция и Финландия да се причислят към пакта, като се има поради, че скандинавските страни са " дом на доста терористични организации ".
До какво ще доведат тези договаряния, следва да забележим.
В умозаключение...
Независимо от всичко, ясно е едно: решението на съветския президент Владимир Путин за навлизане в Украйна беше взето под въздействие на заблуди, една от най-големите от които беше, че това ще отслаби НАТО. Вместо това Алиансът е по-единен от всеки път и се готви да одобри страни, които не се причислиха даже в разгара на Студената война, отбелязва в. “Уолстрийт джърнъл”.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ