ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Една от аргументите за неуспеха на нашето общество е, че не си слагаме високи цели. Задоволяваме се с малко. Не държим на качеството. Работим на правилото „ абе, карай, може и по този начин “. Това дава посредствени резултати, на които се радваме с голямо вдъхновение.

Това разяснява във " Facebook " Иво Сиромахов.
Преди известно време, на някаква гала за връчване на театрални награди, някакво момче, чието име не запомних, беше наречено „ актьорище “.

Айде малко по-кротко, в случай че обичате! Актьорища бяха Наум Шопов, Велко Кънев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова.

Тоя просто е някакъв запалянко блед, изиграл десетина неугледни функции.

За „ шедьоври на театралното изкуство “ се афишират някакви спектакли, които едвам събират по десетина индивида аудитория.

Кинаджиите пък на всички места изясняват, че правели „ фестивални “ филми. Ми отлично, но от кой фестивал са ви премиите? Кан, Берлин, Венеция?

Спортните уеб сайтове току прогласяват някой впиянчен нещастник за „ българския Роналдо “ или „ българския Меси “. Той, благият, не се е научил да стопира топката и след 15 минути бягане ще си изплюе дробовете, обаче за наште е огромна работа.

Извинявайте, но това е обидно за същинските звезди на българския футбол. Ако всеки негодник от жалкото ни състезание може да бъде разгласен за „ талантлив “, тогава какъв е Бербатов, който е вкарвал хеттрик на Ливърпул?

Някакви певици, които без плейбек не могат да уцелят два правилни тона, са провъзгласявани за „ звезди “ и „ паметни реализатори “. Това е несериозно.

Летвата във всички области е свалена толкоз ниско, че и червей може да я прескочи.

Посредствеността към този момент е мярка. Тя е пример.

Според тази мярка всички ние сме гении.

А като се погледнем в огледалото, виждаме все същата жалка картинка.