Украинският неофашизъм – мит или реалност?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В модерна Европа, във връзка със събитията в някои прибалтийски страни членове на Европейски Съюз, и най-много в Украйна, още веднъж стана настоящ въпросът за съществуването на актуален фашизъм. Да, фашизъм, само че не в неговите остарели параметри и външна форма. Ясно се обрисуват три публични, политически и осведомителни групи връзки:
1/. Отричане на съществуването на прояви и развиване на неофашистки придвижвания и политики, отказване на актуален фашизъм и нацизъм в Украйна, както това вършат френските (Макрон) и немските (Шолц) дейци и съвсем всички брюкселски бюрократи;
2/. Безразличие, отношение на незабелязване, че нещо има, че нещо профашистко става в Европа, единствено обособени политици, специалисти и публицисти виждат единствено някои профашистки прояви;
3/. Критика, политическо и морално наказание на неофашистките прояви и политики, най-вече измежду съветски и източноевропейски политици от по-старото потомство, добре познаващо и знаещо за фашизма и неговата същина.
Спорът за съществуването на украински неофашизъм изключително се ускори след профашисткият прелом (2013 г.) в Украйна, дезинформационно именуван „ майдан “ или „ Евромайдан “. В българските средства за всеобща дезинформация, сходно на европейските и американските, няма даже и намек за съществуването на неофашистката заплаха в Европа и особено в Украйна. Дори българският Майдановец (прякор в Интернет) – пръв от министрите в Европейски Съюз с наличието си в Киев узакони осъщественият профашистки прелом. На общоевропейско ниво се заобикаля даже споменаването на думата украински фашизъм, нацизъм. Този метод прилича държанието на щрауса със зариването на главата в пясъка. А има ли фашистки прояви в Украйна и Прибалтика? Националистическите прояви там носят ли белезите на фашизъм? Ето на тези въпроси всеки образован и публично насочен човек би трябвало да може да си отговори самичък.
Отговорът може и би трябвало да се откри посредством методите на съпоставяне и на прилика на актуалните политически идеологии и практики в Украйна и някои от прибалтийските страни с тези от фашисткото минало, с присъщите съдържателни белези на класическия фашизъм, без значение от настоящия външен облик и форма. Фашизъм и фашистки прояви е имало и има в голям брой европейски страни. Но във всяка от тях той има своя специфичност на идеологията и практиката. Фашизмът като идеология се заражда във Франция, само че като идеология и всеобщо придвижване се развива и осъществя на първо време в Италия. Самата дума фашизъм е с италиански генезис и е въведена в приложимост от Бенито Мусолини. Той я употребява в качеството на знак на неговото придвижване с древноримските фасции – обвързвано снопче от пръти с секира в средата. Свързаните пръти изразявали, съгласно Мусолини, единството на народа, а брадвата – управлението.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Фашизмът е идеология, само че той е и проведено придвижване и процедура посредством държавната власт. Не е обикновено да се съди дали има нацизъм и фашизъм единствено по думите и документите на обособените придвижвания и организации, а най-вече по действителните на практика дейности. Това, че липсва думата фашизъм и национал-социализъм, а има единствено свръхнационал-патриотични послания и други общи думи не значи, че не е имало всеобщи убийства, етнически геноцид, гнет и всеобщо принуждение. Основополагащите хрумвания на фашизма са антидемократични (против демократичната политическа демокрация) и антикомунистически. Сред учените философи, политолози, социолози и други всевъзможни други -лози няма единно мнение и трактовка на главните съдържателни детайли на фашистката идеология. Според моя авторски прочит, главните съдържателни детайли и характерности на фашизма са:
Първо. Краен шовинизъм, разбирането, че съществува „ чиста “ нация, която по своите присъщи единствено на нея черти и просвета превъзхожда всички другите народи. Тази нация е „ велика “, когато е единна, доминира над другите народи. Загубата на „ чистотата “ на нацията води до компликации в развиването ѝ. Главна социална полезност при фашизма става националното, предпочитаният народен интерес, който мощно господства над всички други човешки ползи (класови, съсловни, групови, материално-икономически, духовно-културни и т.н.), полезности и потребности. При него няма всемирен полезности, няма хуманизъм, обществена правдивост, съпричастност и взаимност, помощ и така нататък Фашистката идеология открива собствен необикновен народен духовен кодекс, който може и да е писан, само че може и да не е писан и утвърден от някаква фашистка инстанция.
В модерна Украйна това с особена мощ се отнася за нравствените оценки на историческото предишното. В тази братска славянска страна има за жалост реституция на фашизма, в нови условия, с нови способи, само че със остарялата идейна закваска на укрофашистите на Бандера и Шушкевич, от времето на Втората международна война. Оказа, че за актуалните украинските свръхнационалисти надълбоко нравствено е да се величаят идеолозите и практиката на съратниците на фашистка Германия като Бандера, Шушкевич и така нататък, на присъщия на организациите на фашистката УПА ((укр. Українська повстанська армія) терористични и подтиснически способи на политическо и военно деяние. Това на украинска земя е съчетано с отказване на битката против фашизма, принизяване на ролята на Съветския съюз и най-много е подплатено с русофобска ненавист и принуждение против русите. И в Украйна се стартира всеобщо обругаване и заличаване на паметниците за битката с фашизма, на хората воювали за успеха над фашизма. В Украйна в едно се сляха русобофска ненавист и антикомунизъм, въведени като основната политическа линия на държание на политици и държавници.
Същностен белег на актуалния украински неофашизъм е пренаписване на историята от ултранационалистическа украинска позиция. Подобни процеси има и в прибалтийските страни с маршовете на наследниците на фашистките Секретен сътрудник дивизии, с Луков марш в България, с антиемигрантските погроми на Алтернатива за Германия, придвижванията скинхедс и така нататък Реабилитацията на помагачите на Хитлер е най-голямото доказателство за въвеждане на нов духовен фашистки кодекс в модерна Украйна. Използват се и нови способи – срутване на монументи, смяна на имена на селища (името на маршал Ватутин бе сменено с това на откровения фашист Бандера), предприятия, учебни заведения и така нататък, всевъзможни знаци на някогашната руска власт, като че ли Украйна не е била част от Съветския съюз. И това е демонстрация освен на прям нацизъм, само че и е съчетано с същностният за фашизма антикомунизъм. Отмяната на празнуването на успеха над фашизма е най-вярната оценка за фашисткия темперамент на актуалната украинска власт. Но сходно значение то има и в другите източноевропейски страни, в това число и в България. Сега в Украйна напълно не е инцидентно, че така наречен нацбатальони носят намерено фашистки знаци и употребяват намерено фашистки ритуали. Съвсем не са инцидентни неофашистките факелни шествия в Украйна. Новото в нравствения кодекс на украинските неонацисти е заместването на величаенето на немския фашизъм с американския хегемонизъм.
Второ. Насаждането на ненавист към другите народи. Политиката на надменно отношение към тях и даже към заличаване. На тази основа се развива концепцията за йерарахия на расите и омразата и преследването на евреите, ромите и славяните, руснаците, сърбите (хърватските ножове наречени „ сърбосеки “), стремежът те да бъдат унищожени или най-малко поробени. В резултат на това в хитлеристка Германия бяха унищожени милиони хора – съвсем напълно евреи, славяни (руснаци, сърби, белоруси) и роми. Същността на линия на идеологията на фашизма е налагането на възгледа за особената задача на „ определения народ “ (по Ницше) в народен, а и в интернационален проект посредством присъединяване в интернационалните съюзи, пактове и оси. Засилването на национализма преди време докара до образуването на Тройната ос Рим-Берлин-Токио и включилите се към нея Румъния, Унгария, България, Словакия и Хърватия.
В нравствения кодекс на актуалния неофашизъм значимо и водещо място има ксенофобията към другите етноси . В модерна Украйна такава идеология набра скорост в връзките съвсем извънредно към рускоезичното население на страната. Това най-рязко се изрази на Майдана, а и след него, в политическата антируска устременост на средства за информация, политическите хрумвания и изяви. „ Който не скача е москал “ – е единствено един незадълбочен принцип на разграничение и присмехулно отношение към съветското население на Украйна. Такова значение има словесното – „ русняка “. Нещо повече – „ Москаляку на гилляку! “, „ Москаля на сук! “, т.е. „ Московците на бесилото “. Подобни изрази и отношението към руснаците е и определянето им като към „ ватници “, „ недочеловеци “, „ колоради “ и така нататък Това е отношението на украинските нацисти, на дейците на „ Десен бранш “, „ Баткивщина “ и други В редица случаи омразата и преследването са вплетени в одобряваните от Украинската Дума, а и от парламентите на прибалтийските република и става законова форма за гонене на породист, етнически, духовно-културен симптом. Приетите в Украйна ксенофобски и русофобски закони удостоверяват нацизма на властващите в тази страна.
В Европа, в актуалните условия, има някои нови моменти, маскиращи неофашисткия темперамент на властта. Сега в множеството западноевропейски страни битката за „ чистотата “ на нацията се концентрира, се трансформира единствено в битка с мигрантите от други страни, в антиемигрантски придвижвания и послания. В предишното на фашизма външнополитическата експанзия бе под мотото на битката за нужното „ витално пространство “, което не доближава за развиването на „ чистата “ нация, на „ определения “ народ, за реализация на политиката на Бисмарк за поход на изток (Драх нах Остен), на Хаусфоферовите геополитически хрумвания. Сега концепцията за „ виталното пространство “ за развиването на националистическа Украйна се свързва освен и не толкоз с външна териториална експанзия към прилежащите страни, а най-вече към Русия. Това става с изказванието, че Ростовска област и земите северно от Кавказ са исторически украински земи. През последните осем години фашистката концепция за „ виталното пространство “ се трансформира в концепцията и политическия блян да се украинизират всички други етноси и най-много да се обезлюди, заеманото от други етноси географско пространство в самата Украйна. Това става посредством политико-военните средства, за изтребване на голям брой руснаци (т.е. „ недочеловеци “ и „ ватници “) – към 15 000 в Донбас, а огромна група руснаци (около 2.5 млн.) да бъдат принудени да изоставен своите родни места, обитаеми от техните предци преди повече от 200 години, с цел да се освободи „ виталното пространство “ на „ великия “ новоучреден украински народ. Тази политика на обезлюдяване на обитаеми с други етноси територии в Украйна всъщност е израз на неофашистка политика на геноцид, не посредством газовите камери на хитлеристка Германия, а посредством авиационни бомбардировки, ракети, гаубични снаряди, мини, всяване на потрес и смут и така нататък
Използва се и методът на хитлеристките окупатори на руските земи (включително днешните украински) през 1941-1944 година на изгорената (опустошената, изпепелената и разрушената) земя. Тава се прави в Донбас посредством унищожаването на съветското население директно, физически, посредством неговото прогонване в емиграция от страха за живота, целенасоченото заличаване на детски градини, учебни заведения и лечебни заведения, битовата инфраструктура – електроснабдяване, топлоподаване, газоподаване, водоснабдяване, посредством разрушение на пътни уреди, най-вече мостове, взривяване на мини (рудници), заводи, фабрики и така нататък
Третият обновен метод на фашисткото деяние е правене и издание в Интернет уеб сайтове на описи на лица, които могат да бъдат унищожавани, застрашавани, сплашвани и в последна сметка прогонвани „ колорадите “, „ русняка “, „ москалите “ и така нататък В интернет има посочени домашният им адрес, телефон, фотография и така нататък и остава на инициативните нацисти набелязания да го „ отстрелят “.
Най-зловещият фашистки способ, употребен от хитлеристите в окупираните руски земи и в този момент от украинските нацисти от профилираните батальони и задграничните наемници е потреблението на деца, дами и старци като жив щит против донбаските милиции, а в този момент и против съветските войски. Човешкият живот на безпомощният, на невъоръженият младенец, майка, дъртак и баба не костват и пет копейки в очите на актуалните нацисти. Хитлеристите в Украйна при сраженията с партизаните и поделенията на Червената войска в полето, навън се прикриват с веригата деца, дами и старци. Така те се борят против постоянните елементи на Червената войска, само че и против множеството разнообразни партизански отряди и в това число и тези на Сидор Ковпак (укр. Сiдор Артемевич Ковпак; 1887-1967) на украинска територия. Сегашните украински ултранационалисти (фашисти, нацисти) не се борят в намерено поле, а употребяват гъстонаселените жилищни блокове в градовете. В тях те конфигурират своите смъртоносни оръжия, не позволяват евакуацията на дребни деца, дами, старци.
Трето . Главна цел на укрофашизма е усилване на украинската нация, превръщането ѝ в господстваща нация посредством преодоляване на държавната власт, потребление властта за гнет над всички иначе мислещи хора, за унищожаване и заличаване на политическите съперници, за угнетяване на „ малоценните “ народности и геноцид, т.е. тяхното заличаване и прогонване от родните им територии. Засилването на ролята на украинската националност е същностен белег на деянията на актуалния украински неофашизъм. Това става посредством изкуственото налагане на един единствен държавен формален език, без значение от това, че в тази страна по-голямата част от популацията има други майчини езици и най-вече съветски език. Преди оповестяването на независимостта на Украйна през 1991 година всички на тази територия бяха един народ – руски и говореха публично на един език – съветски. Насилствената украинизация мина през наложително проучване и прилагане на украински език, уверено понижаване на броя на учебните заведения, в които се преподава на съветски и други локални езици, въвеждане на украинската именна система, принизяване ролята на православната черква, възбрана за лъчение на съветски радио и телевизионни стратегии.
За „ усилването “ на украинската нация е безусловно нужен зложелател, който да сплоти редиците на колебаещите в своята етническа еднаквост жители на Украйна. И напълно естествено този зложелател са русите, не съветското държавно управление, а русите като етнос и съветската нация. И това даже е част от държавни украински документи.
Четвърто. Отказ от демокрацията, нейното разглеждане като средство за разцепление на народа, и нужда от налагане на ред и порядък в обществото. Един от идеолозите на фашизма буквално развива тази теза: „ …може да се ръководи около и срещу всякаква демократична идеология … Хората се умориха от свободата … има други думи, предизвикващи омагьосване, които са по-величествени: ред, подчиненост, дисциплинираност “ (Н. Устрялов). В Украйна като знак на сходни дейности за „ ред, подчиненост и дисциплинираност “ са дейностите на „ Десен бранш “, нацистките батальони „ Азов “, „ Айдар “, „ SS мечки “ и други Това е отвод от народна власт в интерес на тирания . Сега в Украйна отводът от демокрацията се реализира посредством няколко дейности. Най-силното от тях е ликвидиране без съд и присъда на деятелите в Донецката и Луганската области, взели участие в подготовката и провеждането на референдума за самостоятелност от Украйна, разстрела на мирни поданици, в това число деца, дами, старци, на хора без оръжие, посредством гаубици, системите за залпов огън и така нататък А в последно време и даже на договарящите от името на украинското държавно управление с Русия. Участниците в демократичната форма на ръководство, образувана посредством национален референдум, са просто измъчвани и убивани на територията на Източна Украйна. Вторият метод са всеобщите арести и арестувания на хора с друго мнение за ръководството на страната. Само в Харков през 2014 година това са над 1000 души, които седят без съд и присъда в пандиза. В Одеса съвсем 100 души, които стачкуват са изгорени живи или отровени в дома на профсъюзите.
Всичко това недвусмислено демонстрира, че в Украйна има отвод от демокрацията. Проведените избори за президент в изискванията на революция, засилена военна готовност и образуване на боязън единствено прикриват неналичието на народна власт. Забраната на комунистическата идеология и на Комунистическата партия е най-прекият аналог с тирания във фашистка Германия. Подобен темперамент имат така наречен лустрации на хора взели участие в ръководството по време на друга политическа партия – „ Демократическа партия на районите “. Подобен неофашистки темперамент има украинското „ откритие “ опозиционни депутати и публицисти да бъда унижавани посредством хвърлянето им в кофите за отпадък. Провежданите избори за президент и Украинска дума са единствено украсителен либерален заслон, зад който надничат украинските олигарси (Коломойски, Порошенко и др.) и ползите на Съединени американски щати.
Пето. Пълно покоряване на страната и цялостен надзор над личността , на свободата на преписка, на другарство, на напредване и така нататък основаване на профилирани места за уединяване и заличаване на друго мислещите хора (Освиенцим, Бухенвалд, Треблинка и др), на хората от друга националност, раса и вяра. Държавата има право да убива без съд и присъда, единствено по командата на някакъв офицер. Да си спомним Лидице, Бабий яр, Ястребино и доста други. Фашистката страна има право и може по своя преценка да прави всичко, даже да лишава живот и персонално частно имущество. При фашизма страната се трансформира в основен орган на фашисткия гнет. Държавата е псевдодемократично устроена, има си парламент, Правителство и така нататък
Нещата в Украйна се повтарят като гротеска. Украинската Рада може да приема всевъзможни закони за принуда против жителите. Държавата може да организира така наречен антитерористични акция (АТО), които са безспорен гнет. Това е акция на поголовно изтребване на мирни жители на своята страна, даже на престарели хора и бебенца, поголовни заличаване на инфраструктура и предприятия, случайно лишаване на обществени права (пенсии др.) и така нататък Украинската Рада планува със закон отпращане на друго мислещи в специфични лагери (интерниране), отчуждаване на имуществото на жителите, въвеждане на наложителна трудова тегоба за трудоспособните хора. И нещо „ свръх демократично “ – никой не може да желае и отпраща в оставка Правителството, да избира нов Президент и така нататък Подобно на фашизма в Италия, Германия, Унгария, Румъния и България (преди и по време на Втората международна война) фашистката идеология и политика изцяло подчинява правосъдната система и тя става цялостен придатък на фашистките дейности. Е, в Украйна освен не са разкрити убийците от Майдана, не са разкрити убийците от Одеса, само че и никой от правосъдната система няма желание да ги разкрива и преследва. Нещо повече, потърпевшите от гнет не могат да получат отбрана и правдивост освен от украинския съд, само че и от Европейския съд за правата на индивида. В този интернационален съд поданици от Донбаска и Луганска национална република са подали над 5000 тъжби против украинските военни насилия и жестокости против спокойно население, само че нито една от тях не е прегледана. Поставя се въпросът: Европейският съд за правата на индивида пази ли потърпевшите хора от гнет и принуждение или прикрива и пази фашизоидните дейности на украински военни? А за какво безотговорността на Европейски съд по правата на човека не стои на вниманието ва Европарламента?
Шесто. Тотално идеологическо влияние върху популацията на страната посредством цялостно преодоляване на средствата за всеобща информация, потребление на обществена измама за „ ползите на нацията “, втълпяване на русофобия, преодоляване на всеобщи организации и придвижвания или основаване на нови такива. Особен привкус има фашистката измама в стила на непрестанно натрапване единствено на манипулирана, само вярната, на „ вярната “ политическа информация и оценка на събитията, и голословно отказване на „ нездравословната “, „ неверната “ позиция и процедура (с едностранно потребление на правилни и в множеството случаи на измислени факти). За фашистката тирания на всички места по света е присъщ метода на цялостно осведомително затъмнение за другите политически и идейни позиции, неналичието на достъп до медиите на инакомислещите хора. Този метод в този момент е натрапен освен в Украйна, само че и в Прибалтика, в Полша, Румъния и България и други някогашни социалистически страни. Но в това, в което сегашната украинска власт се отличава е ликвидиране на публицисти освен в Донбас, само че и на улиците на Киев, всеобщото „ самоубиване “ на видни представители на някогашните ръководещи и най-много превръщането на публицистите и културните деятели в послушници и пропагандатори на свръхнационализма (нацизма).
В модерни условия насаждането на русофобия мина всевъзможни граници. В Украйна се разви необикновен развой на дерусификация – унищожаване отвред на всичко съветско – просвета, филми, музика, спектакъл, художествена литература, обичаи, традиции и така нататък За страдание това уродливо укрофашистко русофобско деяние мина и интернационалните граници и от ден на ден се придвижва в Европа. Четем разнообразни известия, които рационалният човек не може по никой метод да схване. Украински съд е разпоредил неприсъствен арест на известния съветски естраден артист Олег Газманов. Украинците афишират за интернационално търсене на международно известният съветски кино режисьор Никита Михалков. Укрофашисткият антирусизъм засегна и световноизвестните съветски писатели от XIX век. В Милано бе неразрешено изнасянето на лекции за Фьодор Достоевски, евентуално италианските просветителни управляващи го смятат за помощник на „ съветския деспот “ Путин! Дори бе неразрешено и дървото на Тургенев. Дъбът от вкъщи на майката на писателя Иван Тургенев в Орел е изключен от присъединяване в интернационалния конкурс „ Европейско дърво на годината “ през 2022 година
Седмо. Политическа тирания, възбрана на разпространението, проповядването на други политически хрумвания и полезности, с изключение на свръхнационализма и фашизма, възбрана на други политически партии и придвижвания или тяхното покоряване на ултранационалистическата политика и процедура. Тоталитаризъм и милитаризъм в ръководството на всичко на територията на страната. Е, тук към момента украинският фашизъм буксува и не може да се приближи до оригиналите, само че се е запътил, посредством заличаване на партията на районите и Комунистическата партия. Но към този момент има нов изчерпателен модел на еднопартийно ръководство – посредством две паралелни еднотипни партии, които прокарват една и съща политика. В изгода на двупартиен профашистки модел на ръководство за Украйна е и неналичието към момента на изявен харизматичен фашизоиден водач, който да сплоти всички профашистки и националистически партии и придвижвания.
Политическата профашистка тирания в Украйна се осъществя и посредством съществуването на независими, отвън армията и полицията, въоръжени отряди (паравоенни формирования от вида на черноризците в Италия и кафяворизците в Германия). Те се употребяват за смачкване каквато и да е опозиция, за всяване на боязън и смут у инакомислещите поданици на Украйна. Такива паравоенни формирания има в историята и на България – така наречен шпицкоманди. В Украйна има по-голямо многообразие Нещо повече, сходно на фашистка Италия и нацистка Германия има образуване на фетиш към потребление на силата, в това число и военната и полицейската мощ както вътре в страната, по този начин и при решение на интернационалните разногласия. Батальоните от вида „ Азов “, „ Айдар “ и така нататък не се преценяват с никакви интернационалните договорености, с инструкции от страна на военното командване и така нататък Изпълзяха и анонимни убийци на интелигенцията, сходно на убийството на поета Гео Милев в България. Само, че в Украйна това е писателят Олес Бузина. И нещо ново – привличане към дейна поддръжка и брутални дейности против инакомислещите посредством потребление на платените футболни агитки, щедро финансирани от украинския олигархат. Те са оръжие на украинските олигарси, участници в митингите на Майдана и в всеобщите убийства в Одеса и други
Главното средство за одобряване и удържане на власт на фашизоидните детайли в Украйна е насаждането на боязън. Страх от безработица и лустриране, боязън от директно ликвидиране, боязън от мъчения и задържане случайно и дълготрайно време без обвинявания в арестите и пандизите, боязън от насилствена военна готовност и изпращане на фронта, боязън от изпращане в лагерите, боязън за бъдещето на фамилията, на децата, боязън даже да напишеш истината в интернет-мрежата (за невнимателно написана дума можеш да попаднеш даже в затвора) и така нататък Само страхът, целево налаган и образуван, задържа за в този момент украинските нации – украинци, руснаци, румънци, поляци, унгарци, българи, татари и така нататък от свалянето на пристигналата на власт фашистка хунта. Но евентуално украинските неофашисти не си дават ясната сметка, че страхът на народите е единствено до време.
Факторите за развиването на актуалния неофашизъм общо и съответно в Украйна са няколко. И в предишното, и в този момент, фашистката идеология се основава на монистическите възгледи за някакви фундаментални и всеобхватни истини за света и хората, опростенческо пояснение на събитията и дейностите, на основата на две крайни оценъчни позиции – „ положително “ и „ неприятно “, без всевъзможни нюанси. Подходът – нашето, украинското е единствено положително, а непознатото и най-вече съветското, е единствено неприятно, е същностен белег на национал-социализма в модерна Украйна. Доброто е тотално доминиране на „ националния, на всенародния интерес “, всеобхватно и цялостно единение на нацията за реализацията на утранационалистическите цели. Всичко останало е неприятно, непознато и би трябвало да бъде отстранявано и преследвано.
Почвата за развиването на фашизма в обособените страни е друга, само че факторите, подпомагащи развиването му са единствено няколко.
Първият от тях е задълбочаването на обществените проблеми, всеобщото обедняване на хората, несигурността и страхът за бъдещето. Това е най-благоприятната обществена среда за пораждане и развиване на фашистките идеологии, придвижвания, политики и ръководства. На тази почва се възраждат и неофашистките придвижвания в някогашните социалистически страни от Източна Европа. Събарянето на социализма, бе съпроводено с разрушение на естествените стопански връзки сред страните от някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ, навлизане на техния пазар на западни и източни артикули, внедряването на неолибералните правила в стопанската система, които доведоха да разрушаването на икономическата база на обществото, изкуственото разделяне на обществото посредством основаването нови капиталисти, образуване на конюнктура, в която голямата маса от хората изгубиха своите работни места и своята обществена непоклатимост, обезвериха се за бъдещето си.
Вторият фактор за пораждане и развиване на фашизма е националното оскърбление на народите на Германия, Италия, Австрия, Унгария, България и други страни от несправедливите интернационалните контракти, наложени от страната на страните победителки в Първата международна война. Неофашизмът в Източна Европа в този момент се възражда освен заради неудовлетворението от разгрома на обществената система в Източна Европа, бедността и мизерията, само че и останките и наслоенията от историческото минало, които образуват избрани етнофобски настроения като тези в Естония, Литва, Латвия, Полша и Западна Украйна. Тези етнофобски настроения в Източна Европа бързо бяха премоделирани под външно въздействие в краен, коренен шовинизъм (нацизъм) и характерната за политиците на модерна Европа русофобия. В Украйна в този момент да си родолюбец се възприема като да си наложително русофоб, без значение дали си от някакъв различен етнос.
Третият фактор, характерен за XXI век, е външното политическо въздействие и стимулиране на фашистките придвижвания. Това се осъществя в този момент директно от Съединени американски щати и Англия, както и ръчно ръководените от тях „ велики “ сили като Германия и Франция. В битката за отстояването на своето досегашно международно владичество Съединени американски щати и Колективния Запад употребяват голям брой идеологически, политически, стопански и военни средства. В идеологически проект преобладаващ е неолиберализма, който употребява като оръжие комунистофобията и русофобията. Чрез тях желаят да изолират от интернационалното поле Русия и Китай и да продължат безразделното си международно владичество. Европейските политически водачи се трансфораха в деен асистент и реализатор на тази политика на Съединени американски щати. Американската дипломатка Нюланд сама призна, че фашизоидния прелом в Украйна е коствал на Съединени американски щати 5 милиарда $, а поляк разкри, че снайперистите на Майдана, проляли кръвта на доста хора, са подготвяни в Полша.
Сега в Украйна тече развой на разглобяване на фашизоидната власт. Военно-политическата интервенция на Русия в Украйна има за една от главните си цели точно това. Тази интервенция не е война, както не бяха война и военно-политическите интервенции на Съединени американски щати „ Пустинна стихия “ и „ Шок и смут “ в Близкия Изток. Но това наподобява е ясно в България единствено на ген. Стефан Янев, само че не е известно на „ харвардците “ Петков и Василeв.
Този развой на разглобяване на нацизма в Украйна е почнал, форсира се скоростта на неговото протичане, само че той към момента не е приключил и е надалеч от завършването си. Съвременният украински фашизъм (нацизъм) не е мит, а сурова действителност. Този, който в този момент не вижда тази действителност, има заплаха в бъдеще доста съществено да съжалява, тъй като битката с фашизма постоянно е доста сложна.
И в новите исторически условия, и при новите технологии, фашизмът си остава фашизъм – извънредно дясна националистическа идеология, политика и държавна власт, основаваща се на тоталитарни и репресивни структури, на антидемократичното и даже терористично деяние. Засега той е под контрола на американците в страните от Европейски Съюз, само че историята учи, че политическите обстановки от време на време внезапно се трансформират. Засега фашизмът освен е под контрола, само че и се употребява и като средство за битка против Русия и комунистически Китай.
В тази извънредно тревожна и комплицирана интернационална конюнктура във връзка военно-техническата интервенция на Русия в Украйна, българските политици реагират първосигнално, и евентуално без да желаят това, и профашистки и най-важното – антибългарски. Своята неопитност те прекомерно постоянно показват посредством несъответстващи политически дейности и изявления. Например, наскоро известният в света русофоб Маккейн изрече изказванието, че „ Русия е бензиностанция, която се прави на страна “. И незабавно верноподаническото американофилско и с колониално уважение към метрополията възприятие на наш Кирчо сработи: „ Русия е бензиностанция с ракети “. Кирчо единствено замести страна с ракети. Така може да написа и да се държи всеки безконтролен публицист от вида „ мисирка “, готован на Сорос, подлудял политолог и така нататък, само че не и общественик. Маккейн не е президент, не е министър-председател, външен министър и така нататък само че нашия български Кирчо е ръководещ. Но това вероятно не се преподава в Харвард. Русия, колкото и Съединени американски щати да я ненавиждат, колкото и русофобите като Христо Иванов и Атанасов да я ненавиждат си е Велика мощ в света. И даже НАТО си подви койрука в събитията към Украйна, въпреки че преди този момент прелъсти, само че в този момент изостави Украйна.
Нещо повече сегашните ръководещи от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ имат упоритостта да се изявят на интернационалното поле като свръх войнолюбиви ястреби и свръх русофоби, без да държат сметка за българския народен интерес, българската историческа памет и обичаи. Те очевидно желаят да изместят в този политически агитационен проект и позиция вековно антируската Полша и възобновилите се великорумънски упоритости.
Войната и военните дейности постоянно са били и са част от човешка покруса. Цели осем години Кирчо не видя нещастието на русите в Донбас, преди този момент не видя нещастието на нападнатите от НАТО сърби и така нататък И чак в този момент прогледнал бил за нещастието на нашите „ освободители “, „ великите украинци “. Ама че никой по време на нашето Освобождение не се е чувствал украинец, че тогава не съществува украинска нация на харвардеца не му е известно. Украйна и украинска нация е австрийски политически артикул, сходно на сръбския артикул на така наречен „ македонска нация “ на Балканите. За нашия Министър-председател това няма никакво значение, значимо е да се хареса на госпожа Херо Мустафа и нейните началници във Вашингтон, на командването на НАТО. Само на наивници може да се изяснява че сме съдружници на Съединени американски щати и НАТО и като такива би трябвало да се изпъчим на напред във времето и гръмогласно да заявяваме своите верноподанически евроатлантичски усеща и непримирима русофобия. Нека да понамалят колониалното си смирение харвардците. Защо?
Между държавните управляващи на Русия и Украйна има политико-военен спор. И двете страни не са членове на НАТО и на Европейски Съюз. Този спор те да си го водят. Дори НАТО се отхвърли от приемане на Украйна и от нейна военна отбрана, само че ние българите сме „ по-велика мощ от НАТО и Съединени американски щати “ и се хвърляме в офанзива за отбрана на Украйна и срещу Русия. Да погледнем реакцията на част от така наречен наши „ партньорски страни “. Значително умерена позиция на Гърция и Мицотакис. По-разграничителна позиция на Унгария и на Орбан, отбрана на енергийните връзки на Унгария с Русия и обезпечаване на евтини горива и създаване на надеждни нуклеарни мощности. Турция, която доставя модерно оръжие на Украйна (безпилотните самолети „ Байрактар “), и която е най-значимият член (по военни характеристики) на НАТО от европейските страни, не затвори своето небе за съветските самолети, не затвори своите пристанища за съветските кораби, не затвори Босфора за съветски кораби. И през лятото съветските туристи, които обичайно посещаваха българското Черноморие ще отидат в по-добрите турски курорти, а ние, българските данъкоплатци, ще продължаваме да наливаме пари в бездънните каси на хотелиерите под разнообразни форми – 60/40 или 80/20 и така нататък и ще живеем все по-бедно. Парите, най-много на бедните, а не на едрия бизнес, ще отидат у хотелиерите. Но за милионерите Петков, Василев, Събев и компания от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ това няма персонално никакво значение. За тях е значим не българският народен интерес, а послушанието пред Вашингтон и Брюксел. Да затвориш българските пристанища за съветски кораби е равнозначно да затвориш и съветските пристанища за български кораби. Е, а кой и от кое място ще доставят петрол и въглища в България? Американските кораби ли ще придвижват петрол до Лукойл-Нефтохим? Урсула фон дер Лайен ли ще доставя петрол и горива в България? Защо ербапът Шолц не се откаже от доставката на съветски петрол и на съветски природен газ?
Българска социалистическа партия постоянно е била срещу глобите против Русия. А за какво нейното управление в този момент не реагира (след като взе участие в правителството), за какво не спря глобите, не спря затварянето на въздушното пространство за съветски самолети и на българските пристанища за съветски кораби? Това елементарно можеше да стане посредством излизане от обединението с военнолюбците от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ и с антикомунистите и русофобите от Политическа партия „ Демократична България “. Но, нали четирима министри, 7-8 зам. министри, 7-8 регионални шефове и редица други социалисти-властогонци ще отпаднат от държавната ясла. Ръководството на Българска социалистическа партия чии ползи показва – на властогонците или на бедните и онеправдани хора, който би трябвало да заплащат от своите нищожни приходи войнолюбските желания на харвардските предприемачи?
Забележка: Настоящата публикация е допълнен вид на едноименната обява в персоналния блог (Политкомент) на авто
В модерна Европа, във връзка със събитията в някои прибалтийски страни членове на Европейски Съюз, и най-много в Украйна, още веднъж стана настоящ въпросът за съществуването на актуален фашизъм. Да, фашизъм, само че не в неговите остарели параметри и външна форма. Ясно се обрисуват три публични, политически и осведомителни групи връзки:
1/. Отричане на съществуването на прояви и развиване на неофашистки придвижвания и политики, отказване на актуален фашизъм и нацизъм в Украйна, както това вършат френските (Макрон) и немските (Шолц) дейци и съвсем всички брюкселски бюрократи;
2/. Безразличие, отношение на незабелязване, че нещо има, че нещо профашистко става в Европа, единствено обособени политици, специалисти и публицисти виждат единствено някои профашистки прояви;
3/. Критика, политическо и морално наказание на неофашистките прояви и политики, най-вече измежду съветски и източноевропейски политици от по-старото потомство, добре познаващо и знаещо за фашизма и неговата същина.
Спорът за съществуването на украински неофашизъм изключително се ускори след профашисткият прелом (2013 г.) в Украйна, дезинформационно именуван „ майдан “ или „ Евромайдан “. В българските средства за всеобща дезинформация, сходно на европейските и американските, няма даже и намек за съществуването на неофашистката заплаха в Европа и особено в Украйна. Дори българският Майдановец (прякор в Интернет) – пръв от министрите в Европейски Съюз с наличието си в Киев узакони осъщественият профашистки прелом. На общоевропейско ниво се заобикаля даже споменаването на думата украински фашизъм, нацизъм. Този метод прилича държанието на щрауса със зариването на главата в пясъка. А има ли фашистки прояви в Украйна и Прибалтика? Националистическите прояви там носят ли белезите на фашизъм? Ето на тези въпроси всеки образован и публично насочен човек би трябвало да може да си отговори самичък.
Отговорът може и би трябвало да се откри посредством методите на съпоставяне и на прилика на актуалните политически идеологии и практики в Украйна и някои от прибалтийските страни с тези от фашисткото минало, с присъщите съдържателни белези на класическия фашизъм, без значение от настоящия външен облик и форма. Фашизъм и фашистки прояви е имало и има в голям брой европейски страни. Но във всяка от тях той има своя специфичност на идеологията и практиката. Фашизмът като идеология се заражда във Франция, само че като идеология и всеобщо придвижване се развива и осъществя на първо време в Италия. Самата дума фашизъм е с италиански генезис и е въведена в приложимост от Бенито Мусолини. Той я употребява в качеството на знак на неговото придвижване с древноримските фасции – обвързвано снопче от пръти с секира в средата. Свързаните пръти изразявали, съгласно Мусолини, единството на народа, а брадвата – управлението.
var width = window.innerWidth || document.documentElement.clientWidth || document.body.clientWidth; window.googletag = window.googletag || {cmd: []}; googletag.cmd.push(function() { googletag.defineSlot(`/401112551/m.fakti_post_2`, [[728, 90], [300, 100], [660, 250], [750, 200], [336, 280], [300, 250], [320, 50], [600, 250], [300, 600], [300, 75], [320, 100], [750, 300]], `div-gpt-ad-1646992589137-0`).addService(googletag.pubads()); googletag.pubads().enableSingleRequest(); googletag.pubads().collapseEmptyDivs(); googletag.enableServices(); }); googletag.cmd.push(function() { googletag.display(`div-gpt-ad-1646992589137-0`); });
Фашизмът е идеология, само че той е и проведено придвижване и процедура посредством държавната власт. Не е обикновено да се съди дали има нацизъм и фашизъм единствено по думите и документите на обособените придвижвания и организации, а най-вече по действителните на практика дейности. Това, че липсва думата фашизъм и национал-социализъм, а има единствено свръхнационал-патриотични послания и други общи думи не значи, че не е имало всеобщи убийства, етнически геноцид, гнет и всеобщо принуждение. Основополагащите хрумвания на фашизма са антидемократични (против демократичната политическа демокрация) и антикомунистически. Сред учените философи, политолози, социолози и други всевъзможни други -лози няма единно мнение и трактовка на главните съдържателни детайли на фашистката идеология. Според моя авторски прочит, главните съдържателни детайли и характерности на фашизма са:
Първо. Краен шовинизъм, разбирането, че съществува „ чиста “ нация, която по своите присъщи единствено на нея черти и просвета превъзхожда всички другите народи. Тази нация е „ велика “, когато е единна, доминира над другите народи. Загубата на „ чистотата “ на нацията води до компликации в развиването ѝ. Главна социална полезност при фашизма става националното, предпочитаният народен интерес, който мощно господства над всички други човешки ползи (класови, съсловни, групови, материално-икономически, духовно-културни и т.н.), полезности и потребности. При него няма всемирен полезности, няма хуманизъм, обществена правдивост, съпричастност и взаимност, помощ и така нататък Фашистката идеология открива собствен необикновен народен духовен кодекс, който може и да е писан, само че може и да не е писан и утвърден от някаква фашистка инстанция.
В модерна Украйна това с особена мощ се отнася за нравствените оценки на историческото предишното. В тази братска славянска страна има за жалост реституция на фашизма, в нови условия, с нови способи, само че със остарялата идейна закваска на укрофашистите на Бандера и Шушкевич, от времето на Втората международна война. Оказа, че за актуалните украинските свръхнационалисти надълбоко нравствено е да се величаят идеолозите и практиката на съратниците на фашистка Германия като Бандера, Шушкевич и така нататък, на присъщия на организациите на фашистката УПА ((укр. Українська повстанська армія) терористични и подтиснически способи на политическо и военно деяние. Това на украинска земя е съчетано с отказване на битката против фашизма, принизяване на ролята на Съветския съюз и най-много е подплатено с русофобска ненавист и принуждение против русите. И в Украйна се стартира всеобщо обругаване и заличаване на паметниците за битката с фашизма, на хората воювали за успеха над фашизма. В Украйна в едно се сляха русобофска ненавист и антикомунизъм, въведени като основната политическа линия на държание на политици и държавници.
Същностен белег на актуалния украински неофашизъм е пренаписване на историята от ултранационалистическа украинска позиция. Подобни процеси има и в прибалтийските страни с маршовете на наследниците на фашистките Секретен сътрудник дивизии, с Луков марш в България, с антиемигрантските погроми на Алтернатива за Германия, придвижванията скинхедс и така нататък Реабилитацията на помагачите на Хитлер е най-голямото доказателство за въвеждане на нов духовен фашистки кодекс в модерна Украйна. Използват се и нови способи – срутване на монументи, смяна на имена на селища (името на маршал Ватутин бе сменено с това на откровения фашист Бандера), предприятия, учебни заведения и така нататък, всевъзможни знаци на някогашната руска власт, като че ли Украйна не е била част от Съветския съюз. И това е демонстрация освен на прям нацизъм, само че и е съчетано с същностният за фашизма антикомунизъм. Отмяната на празнуването на успеха над фашизма е най-вярната оценка за фашисткия темперамент на актуалната украинска власт. Но сходно значение то има и в другите източноевропейски страни, в това число и в България. Сега в Украйна напълно не е инцидентно, че така наречен нацбатальони носят намерено фашистки знаци и употребяват намерено фашистки ритуали. Съвсем не са инцидентни неофашистките факелни шествия в Украйна. Новото в нравствения кодекс на украинските неонацисти е заместването на величаенето на немския фашизъм с американския хегемонизъм.
Второ. Насаждането на ненавист към другите народи. Политиката на надменно отношение към тях и даже към заличаване. На тази основа се развива концепцията за йерарахия на расите и омразата и преследването на евреите, ромите и славяните, руснаците, сърбите (хърватските ножове наречени „ сърбосеки “), стремежът те да бъдат унищожени или най-малко поробени. В резултат на това в хитлеристка Германия бяха унищожени милиони хора – съвсем напълно евреи, славяни (руснаци, сърби, белоруси) и роми. Същността на линия на идеологията на фашизма е налагането на възгледа за особената задача на „ определения народ “ (по Ницше) в народен, а и в интернационален проект посредством присъединяване в интернационалните съюзи, пактове и оси. Засилването на национализма преди време докара до образуването на Тройната ос Рим-Берлин-Токио и включилите се към нея Румъния, Унгария, България, Словакия и Хърватия.
В нравствения кодекс на актуалния неофашизъм значимо и водещо място има ксенофобията към другите етноси . В модерна Украйна такава идеология набра скорост в връзките съвсем извънредно към рускоезичното население на страната. Това най-рязко се изрази на Майдана, а и след него, в политическата антируска устременост на средства за информация, политическите хрумвания и изяви. „ Който не скача е москал “ – е единствено един незадълбочен принцип на разграничение и присмехулно отношение към съветското население на Украйна. Такова значение има словесното – „ русняка “. Нещо повече – „ Москаляку на гилляку! “, „ Москаля на сук! “, т.е. „ Московците на бесилото “. Подобни изрази и отношението към руснаците е и определянето им като към „ ватници “, „ недочеловеци “, „ колоради “ и така нататък Това е отношението на украинските нацисти, на дейците на „ Десен бранш “, „ Баткивщина “ и други В редица случаи омразата и преследването са вплетени в одобряваните от Украинската Дума, а и от парламентите на прибалтийските република и става законова форма за гонене на породист, етнически, духовно-културен симптом. Приетите в Украйна ксенофобски и русофобски закони удостоверяват нацизма на властващите в тази страна.
В Европа, в актуалните условия, има някои нови моменти, маскиращи неофашисткия темперамент на властта. Сега в множеството западноевропейски страни битката за „ чистотата “ на нацията се концентрира, се трансформира единствено в битка с мигрантите от други страни, в антиемигрантски придвижвания и послания. В предишното на фашизма външнополитическата експанзия бе под мотото на битката за нужното „ витално пространство “, което не доближава за развиването на „ чистата “ нация, на „ определения “ народ, за реализация на политиката на Бисмарк за поход на изток (Драх нах Остен), на Хаусфоферовите геополитически хрумвания. Сега концепцията за „ виталното пространство “ за развиването на националистическа Украйна се свързва освен и не толкоз с външна териториална експанзия към прилежащите страни, а най-вече към Русия. Това става с изказванието, че Ростовска област и земите северно от Кавказ са исторически украински земи. През последните осем години фашистката концепция за „ виталното пространство “ се трансформира в концепцията и политическия блян да се украинизират всички други етноси и най-много да се обезлюди, заеманото от други етноси географско пространство в самата Украйна. Това става посредством политико-военните средства, за изтребване на голям брой руснаци (т.е. „ недочеловеци “ и „ ватници “) – към 15 000 в Донбас, а огромна група руснаци (около 2.5 млн.) да бъдат принудени да изоставен своите родни места, обитаеми от техните предци преди повече от 200 години, с цел да се освободи „ виталното пространство “ на „ великия “ новоучреден украински народ. Тази политика на обезлюдяване на обитаеми с други етноси територии в Украйна всъщност е израз на неофашистка политика на геноцид, не посредством газовите камери на хитлеристка Германия, а посредством авиационни бомбардировки, ракети, гаубични снаряди, мини, всяване на потрес и смут и така нататък
Използва се и методът на хитлеристките окупатори на руските земи (включително днешните украински) през 1941-1944 година на изгорената (опустошената, изпепелената и разрушената) земя. Тава се прави в Донбас посредством унищожаването на съветското население директно, физически, посредством неговото прогонване в емиграция от страха за живота, целенасоченото заличаване на детски градини, учебни заведения и лечебни заведения, битовата инфраструктура – електроснабдяване, топлоподаване, газоподаване, водоснабдяване, посредством разрушение на пътни уреди, най-вече мостове, взривяване на мини (рудници), заводи, фабрики и така нататък
Третият обновен метод на фашисткото деяние е правене и издание в Интернет уеб сайтове на описи на лица, които могат да бъдат унищожавани, застрашавани, сплашвани и в последна сметка прогонвани „ колорадите “, „ русняка “, „ москалите “ и така нататък В интернет има посочени домашният им адрес, телефон, фотография и така нататък и остава на инициативните нацисти набелязания да го „ отстрелят “.
Най-зловещият фашистки способ, употребен от хитлеристите в окупираните руски земи и в този момент от украинските нацисти от профилираните батальони и задграничните наемници е потреблението на деца, дами и старци като жив щит против донбаските милиции, а в този момент и против съветските войски. Човешкият живот на безпомощният, на невъоръженият младенец, майка, дъртак и баба не костват и пет копейки в очите на актуалните нацисти. Хитлеристите в Украйна при сраженията с партизаните и поделенията на Червената войска в полето, навън се прикриват с веригата деца, дами и старци. Така те се борят против постоянните елементи на Червената войска, само че и против множеството разнообразни партизански отряди и в това число и тези на Сидор Ковпак (укр. Сiдор Артемевич Ковпак; 1887-1967) на украинска територия. Сегашните украински ултранационалисти (фашисти, нацисти) не се борят в намерено поле, а употребяват гъстонаселените жилищни блокове в градовете. В тях те конфигурират своите смъртоносни оръжия, не позволяват евакуацията на дребни деца, дами, старци.
Трето . Главна цел на укрофашизма е усилване на украинската нация, превръщането ѝ в господстваща нация посредством преодоляване на държавната власт, потребление властта за гнет над всички иначе мислещи хора, за унищожаване и заличаване на политическите съперници, за угнетяване на „ малоценните “ народности и геноцид, т.е. тяхното заличаване и прогонване от родните им територии. Засилването на ролята на украинската националност е същностен белег на деянията на актуалния украински неофашизъм. Това става посредством изкуственото налагане на един единствен държавен формален език, без значение от това, че в тази страна по-голямата част от популацията има други майчини езици и най-вече съветски език. Преди оповестяването на независимостта на Украйна през 1991 година всички на тази територия бяха един народ – руски и говореха публично на един език – съветски. Насилствената украинизация мина през наложително проучване и прилагане на украински език, уверено понижаване на броя на учебните заведения, в които се преподава на съветски и други локални езици, въвеждане на украинската именна система, принизяване ролята на православната черква, възбрана за лъчение на съветски радио и телевизионни стратегии.
За „ усилването “ на украинската нация е безусловно нужен зложелател, който да сплоти редиците на колебаещите в своята етническа еднаквост жители на Украйна. И напълно естествено този зложелател са русите, не съветското държавно управление, а русите като етнос и съветската нация. И това даже е част от държавни украински документи.
Четвърто. Отказ от демокрацията, нейното разглеждане като средство за разцепление на народа, и нужда от налагане на ред и порядък в обществото. Един от идеолозите на фашизма буквално развива тази теза: „ …може да се ръководи около и срещу всякаква демократична идеология … Хората се умориха от свободата … има други думи, предизвикващи омагьосване, които са по-величествени: ред, подчиненост, дисциплинираност “ (Н. Устрялов). В Украйна като знак на сходни дейности за „ ред, подчиненост и дисциплинираност “ са дейностите на „ Десен бранш “, нацистките батальони „ Азов “, „ Айдар “, „ SS мечки “ и други Това е отвод от народна власт в интерес на тирания . Сега в Украйна отводът от демокрацията се реализира посредством няколко дейности. Най-силното от тях е ликвидиране без съд и присъда на деятелите в Донецката и Луганската области, взели участие в подготовката и провеждането на референдума за самостоятелност от Украйна, разстрела на мирни поданици, в това число деца, дами, старци, на хора без оръжие, посредством гаубици, системите за залпов огън и така нататък А в последно време и даже на договарящите от името на украинското държавно управление с Русия. Участниците в демократичната форма на ръководство, образувана посредством национален референдум, са просто измъчвани и убивани на територията на Източна Украйна. Вторият метод са всеобщите арести и арестувания на хора с друго мнение за ръководството на страната. Само в Харков през 2014 година това са над 1000 души, които седят без съд и присъда в пандиза. В Одеса съвсем 100 души, които стачкуват са изгорени живи или отровени в дома на профсъюзите.
Всичко това недвусмислено демонстрира, че в Украйна има отвод от демокрацията. Проведените избори за президент в изискванията на революция, засилена военна готовност и образуване на боязън единствено прикриват неналичието на народна власт. Забраната на комунистическата идеология и на Комунистическата партия е най-прекият аналог с тирания във фашистка Германия. Подобен темперамент имат така наречен лустрации на хора взели участие в ръководството по време на друга политическа партия – „ Демократическа партия на районите “. Подобен неофашистки темперамент има украинското „ откритие “ опозиционни депутати и публицисти да бъда унижавани посредством хвърлянето им в кофите за отпадък. Провежданите избори за президент и Украинска дума са единствено украсителен либерален заслон, зад който надничат украинските олигарси (Коломойски, Порошенко и др.) и ползите на Съединени американски щати.
Пето. Пълно покоряване на страната и цялостен надзор над личността , на свободата на преписка, на другарство, на напредване и така нататък основаване на профилирани места за уединяване и заличаване на друго мислещите хора (Освиенцим, Бухенвалд, Треблинка и др), на хората от друга националност, раса и вяра. Държавата има право да убива без съд и присъда, единствено по командата на някакъв офицер. Да си спомним Лидице, Бабий яр, Ястребино и доста други. Фашистката страна има право и може по своя преценка да прави всичко, даже да лишава живот и персонално частно имущество. При фашизма страната се трансформира в основен орган на фашисткия гнет. Държавата е псевдодемократично устроена, има си парламент, Правителство и така нататък
Нещата в Украйна се повтарят като гротеска. Украинската Рада може да приема всевъзможни закони за принуда против жителите. Държавата може да организира така наречен антитерористични акция (АТО), които са безспорен гнет. Това е акция на поголовно изтребване на мирни жители на своята страна, даже на престарели хора и бебенца, поголовни заличаване на инфраструктура и предприятия, случайно лишаване на обществени права (пенсии др.) и така нататък Украинската Рада планува със закон отпращане на друго мислещи в специфични лагери (интерниране), отчуждаване на имуществото на жителите, въвеждане на наложителна трудова тегоба за трудоспособните хора. И нещо „ свръх демократично “ – никой не може да желае и отпраща в оставка Правителството, да избира нов Президент и така нататък Подобно на фашизма в Италия, Германия, Унгария, Румъния и България (преди и по време на Втората международна война) фашистката идеология и политика изцяло подчинява правосъдната система и тя става цялостен придатък на фашистките дейности. Е, в Украйна освен не са разкрити убийците от Майдана, не са разкрити убийците от Одеса, само че и никой от правосъдната система няма желание да ги разкрива и преследва. Нещо повече, потърпевшите от гнет не могат да получат отбрана и правдивост освен от украинския съд, само че и от Европейския съд за правата на индивида. В този интернационален съд поданици от Донбаска и Луганска национална република са подали над 5000 тъжби против украинските военни насилия и жестокости против спокойно население, само че нито една от тях не е прегледана. Поставя се въпросът: Европейският съд за правата на индивида пази ли потърпевшите хора от гнет и принуждение или прикрива и пази фашизоидните дейности на украински военни? А за какво безотговорността на Европейски съд по правата на човека не стои на вниманието ва Европарламента?
Шесто. Тотално идеологическо влияние върху популацията на страната посредством цялостно преодоляване на средствата за всеобща информация, потребление на обществена измама за „ ползите на нацията “, втълпяване на русофобия, преодоляване на всеобщи организации и придвижвания или основаване на нови такива. Особен привкус има фашистката измама в стила на непрестанно натрапване единствено на манипулирана, само вярната, на „ вярната “ политическа информация и оценка на събитията, и голословно отказване на „ нездравословната “, „ неверната “ позиция и процедура (с едностранно потребление на правилни и в множеството случаи на измислени факти). За фашистката тирания на всички места по света е присъщ метода на цялостно осведомително затъмнение за другите политически и идейни позиции, неналичието на достъп до медиите на инакомислещите хора. Този метод в този момент е натрапен освен в Украйна, само че и в Прибалтика, в Полша, Румъния и България и други някогашни социалистически страни. Но в това, в което сегашната украинска власт се отличава е ликвидиране на публицисти освен в Донбас, само че и на улиците на Киев, всеобщото „ самоубиване “ на видни представители на някогашните ръководещи и най-много превръщането на публицистите и културните деятели в послушници и пропагандатори на свръхнационализма (нацизма).
В модерни условия насаждането на русофобия мина всевъзможни граници. В Украйна се разви необикновен развой на дерусификация – унищожаване отвред на всичко съветско – просвета, филми, музика, спектакъл, художествена литература, обичаи, традиции и така нататък За страдание това уродливо укрофашистко русофобско деяние мина и интернационалните граници и от ден на ден се придвижва в Европа. Четем разнообразни известия, които рационалният човек не може по никой метод да схване. Украински съд е разпоредил неприсъствен арест на известния съветски естраден артист Олег Газманов. Украинците афишират за интернационално търсене на международно известният съветски кино режисьор Никита Михалков. Укрофашисткият антирусизъм засегна и световноизвестните съветски писатели от XIX век. В Милано бе неразрешено изнасянето на лекции за Фьодор Достоевски, евентуално италианските просветителни управляващи го смятат за помощник на „ съветския деспот “ Путин! Дори бе неразрешено и дървото на Тургенев. Дъбът от вкъщи на майката на писателя Иван Тургенев в Орел е изключен от присъединяване в интернационалния конкурс „ Европейско дърво на годината “ през 2022 година
Седмо. Политическа тирания, възбрана на разпространението, проповядването на други политически хрумвания и полезности, с изключение на свръхнационализма и фашизма, възбрана на други политически партии и придвижвания или тяхното покоряване на ултранационалистическата политика и процедура. Тоталитаризъм и милитаризъм в ръководството на всичко на територията на страната. Е, тук към момента украинският фашизъм буксува и не може да се приближи до оригиналите, само че се е запътил, посредством заличаване на партията на районите и Комунистическата партия. Но към този момент има нов изчерпателен модел на еднопартийно ръководство – посредством две паралелни еднотипни партии, които прокарват една и съща политика. В изгода на двупартиен профашистки модел на ръководство за Украйна е и неналичието към момента на изявен харизматичен фашизоиден водач, който да сплоти всички профашистки и националистически партии и придвижвания.
Политическата профашистка тирания в Украйна се осъществя и посредством съществуването на независими, отвън армията и полицията, въоръжени отряди (паравоенни формирования от вида на черноризците в Италия и кафяворизците в Германия). Те се употребяват за смачкване каквато и да е опозиция, за всяване на боязън и смут у инакомислещите поданици на Украйна. Такива паравоенни формирания има в историята и на България – така наречен шпицкоманди. В Украйна има по-голямо многообразие Нещо повече, сходно на фашистка Италия и нацистка Германия има образуване на фетиш към потребление на силата, в това число и военната и полицейската мощ както вътре в страната, по този начин и при решение на интернационалните разногласия. Батальоните от вида „ Азов “, „ Айдар “ и така нататък не се преценяват с никакви интернационалните договорености, с инструкции от страна на военното командване и така нататък Изпълзяха и анонимни убийци на интелигенцията, сходно на убийството на поета Гео Милев в България. Само, че в Украйна това е писателят Олес Бузина. И нещо ново – привличане към дейна поддръжка и брутални дейности против инакомислещите посредством потребление на платените футболни агитки, щедро финансирани от украинския олигархат. Те са оръжие на украинските олигарси, участници в митингите на Майдана и в всеобщите убийства в Одеса и други
Главното средство за одобряване и удържане на власт на фашизоидните детайли в Украйна е насаждането на боязън. Страх от безработица и лустриране, боязън от директно ликвидиране, боязън от мъчения и задържане случайно и дълготрайно време без обвинявания в арестите и пандизите, боязън от насилствена военна готовност и изпращане на фронта, боязън от изпращане в лагерите, боязън за бъдещето на фамилията, на децата, боязън даже да напишеш истината в интернет-мрежата (за невнимателно написана дума можеш да попаднеш даже в затвора) и така нататък Само страхът, целево налаган и образуван, задържа за в този момент украинските нации – украинци, руснаци, румънци, поляци, унгарци, българи, татари и така нататък от свалянето на пристигналата на власт фашистка хунта. Но евентуално украинските неофашисти не си дават ясната сметка, че страхът на народите е единствено до време.
Факторите за развиването на актуалния неофашизъм общо и съответно в Украйна са няколко. И в предишното, и в този момент, фашистката идеология се основава на монистическите възгледи за някакви фундаментални и всеобхватни истини за света и хората, опростенческо пояснение на събитията и дейностите, на основата на две крайни оценъчни позиции – „ положително “ и „ неприятно “, без всевъзможни нюанси. Подходът – нашето, украинското е единствено положително, а непознатото и най-вече съветското, е единствено неприятно, е същностен белег на национал-социализма в модерна Украйна. Доброто е тотално доминиране на „ националния, на всенародния интерес “, всеобхватно и цялостно единение на нацията за реализацията на утранационалистическите цели. Всичко останало е неприятно, непознато и би трябвало да бъде отстранявано и преследвано.
Почвата за развиването на фашизма в обособените страни е друга, само че факторите, подпомагащи развиването му са единствено няколко.
Първият от тях е задълбочаването на обществените проблеми, всеобщото обедняване на хората, несигурността и страхът за бъдещето. Това е най-благоприятната обществена среда за пораждане и развиване на фашистките идеологии, придвижвания, политики и ръководства. На тази почва се възраждат и неофашистките придвижвания в някогашните социалистически страни от Източна Европа. Събарянето на социализма, бе съпроводено с разрушение на естествените стопански връзки сред страните от някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ, навлизане на техния пазар на западни и източни артикули, внедряването на неолибералните правила в стопанската система, които доведоха да разрушаването на икономическата база на обществото, изкуственото разделяне на обществото посредством основаването нови капиталисти, образуване на конюнктура, в която голямата маса от хората изгубиха своите работни места и своята обществена непоклатимост, обезвериха се за бъдещето си.
Вторият фактор за пораждане и развиване на фашизма е националното оскърбление на народите на Германия, Италия, Австрия, Унгария, България и други страни от несправедливите интернационалните контракти, наложени от страната на страните победителки в Първата международна война. Неофашизмът в Източна Европа в този момент се възражда освен заради неудовлетворението от разгрома на обществената система в Източна Европа, бедността и мизерията, само че и останките и наслоенията от историческото минало, които образуват избрани етнофобски настроения като тези в Естония, Литва, Латвия, Полша и Западна Украйна. Тези етнофобски настроения в Източна Европа бързо бяха премоделирани под външно въздействие в краен, коренен шовинизъм (нацизъм) и характерната за политиците на модерна Европа русофобия. В Украйна в този момент да си родолюбец се възприема като да си наложително русофоб, без значение дали си от някакъв различен етнос.
Третият фактор, характерен за XXI век, е външното политическо въздействие и стимулиране на фашистките придвижвания. Това се осъществя в този момент директно от Съединени американски щати и Англия, както и ръчно ръководените от тях „ велики “ сили като Германия и Франция. В битката за отстояването на своето досегашно международно владичество Съединени американски щати и Колективния Запад употребяват голям брой идеологически, политически, стопански и военни средства. В идеологически проект преобладаващ е неолиберализма, който употребява като оръжие комунистофобията и русофобията. Чрез тях желаят да изолират от интернационалното поле Русия и Китай и да продължат безразделното си международно владичество. Европейските политически водачи се трансфораха в деен асистент и реализатор на тази политика на Съединени американски щати. Американската дипломатка Нюланд сама призна, че фашизоидния прелом в Украйна е коствал на Съединени американски щати 5 милиарда $, а поляк разкри, че снайперистите на Майдана, проляли кръвта на доста хора, са подготвяни в Полша.
Сега в Украйна тече развой на разглобяване на фашизоидната власт. Военно-политическата интервенция на Русия в Украйна има за една от главните си цели точно това. Тази интервенция не е война, както не бяха война и военно-политическите интервенции на Съединени американски щати „ Пустинна стихия “ и „ Шок и смут “ в Близкия Изток. Но това наподобява е ясно в България единствено на ген. Стефан Янев, само че не е известно на „ харвардците “ Петков и Василeв.
Този развой на разглобяване на нацизма в Украйна е почнал, форсира се скоростта на неговото протичане, само че той към момента не е приключил и е надалеч от завършването си. Съвременният украински фашизъм (нацизъм) не е мит, а сурова действителност. Този, който в този момент не вижда тази действителност, има заплаха в бъдеще доста съществено да съжалява, тъй като битката с фашизма постоянно е доста сложна.
И в новите исторически условия, и при новите технологии, фашизмът си остава фашизъм – извънредно дясна националистическа идеология, политика и държавна власт, основаваща се на тоталитарни и репресивни структури, на антидемократичното и даже терористично деяние. Засега той е под контрола на американците в страните от Европейски Съюз, само че историята учи, че политическите обстановки от време на време внезапно се трансформират. Засега фашизмът освен е под контрола, само че и се употребява и като средство за битка против Русия и комунистически Китай.
В тази извънредно тревожна и комплицирана интернационална конюнктура във връзка военно-техническата интервенция на Русия в Украйна, българските политици реагират първосигнално, и евентуално без да желаят това, и профашистки и най-важното – антибългарски. Своята неопитност те прекомерно постоянно показват посредством несъответстващи политически дейности и изявления. Например, наскоро известният в света русофоб Маккейн изрече изказванието, че „ Русия е бензиностанция, която се прави на страна “. И незабавно верноподаническото американофилско и с колониално уважение към метрополията възприятие на наш Кирчо сработи: „ Русия е бензиностанция с ракети “. Кирчо единствено замести страна с ракети. Така може да написа и да се държи всеки безконтролен публицист от вида „ мисирка “, готован на Сорос, подлудял политолог и така нататък, само че не и общественик. Маккейн не е президент, не е министър-председател, външен министър и така нататък само че нашия български Кирчо е ръководещ. Но това вероятно не се преподава в Харвард. Русия, колкото и Съединени американски щати да я ненавиждат, колкото и русофобите като Христо Иванов и Атанасов да я ненавиждат си е Велика мощ в света. И даже НАТО си подви койрука в събитията към Украйна, въпреки че преди този момент прелъсти, само че в този момент изостави Украйна.
Нещо повече сегашните ръководещи от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ имат упоритостта да се изявят на интернационалното поле като свръх войнолюбиви ястреби и свръх русофоби, без да държат сметка за българския народен интерес, българската историческа памет и обичаи. Те очевидно желаят да изместят в този политически агитационен проект и позиция вековно антируската Полша и възобновилите се великорумънски упоритости.
Войната и военните дейности постоянно са били и са част от човешка покруса. Цели осем години Кирчо не видя нещастието на русите в Донбас, преди този момент не видя нещастието на нападнатите от НАТО сърби и така нататък И чак в този момент прогледнал бил за нещастието на нашите „ освободители “, „ великите украинци “. Ама че никой по време на нашето Освобождение не се е чувствал украинец, че тогава не съществува украинска нация на харвардеца не му е известно. Украйна и украинска нация е австрийски политически артикул, сходно на сръбския артикул на така наречен „ македонска нация “ на Балканите. За нашия Министър-председател това няма никакво значение, значимо е да се хареса на госпожа Херо Мустафа и нейните началници във Вашингтон, на командването на НАТО. Само на наивници може да се изяснява че сме съдружници на Съединени американски щати и НАТО и като такива би трябвало да се изпъчим на напред във времето и гръмогласно да заявяваме своите верноподанически евроатлантичски усеща и непримирима русофобия. Нека да понамалят колониалното си смирение харвардците. Защо?
Между държавните управляващи на Русия и Украйна има политико-военен спор. И двете страни не са членове на НАТО и на Европейски Съюз. Този спор те да си го водят. Дори НАТО се отхвърли от приемане на Украйна и от нейна военна отбрана, само че ние българите сме „ по-велика мощ от НАТО и Съединени американски щати “ и се хвърляме в офанзива за отбрана на Украйна и срещу Русия. Да погледнем реакцията на част от така наречен наши „ партньорски страни “. Значително умерена позиция на Гърция и Мицотакис. По-разграничителна позиция на Унгария и на Орбан, отбрана на енергийните връзки на Унгария с Русия и обезпечаване на евтини горива и създаване на надеждни нуклеарни мощности. Турция, която доставя модерно оръжие на Украйна (безпилотните самолети „ Байрактар “), и която е най-значимият член (по военни характеристики) на НАТО от европейските страни, не затвори своето небе за съветските самолети, не затвори своите пристанища за съветските кораби, не затвори Босфора за съветски кораби. И през лятото съветските туристи, които обичайно посещаваха българското Черноморие ще отидат в по-добрите турски курорти, а ние, българските данъкоплатци, ще продължаваме да наливаме пари в бездънните каси на хотелиерите под разнообразни форми – 60/40 или 80/20 и така нататък и ще живеем все по-бедно. Парите, най-много на бедните, а не на едрия бизнес, ще отидат у хотелиерите. Но за милионерите Петков, Василев, Събев и компания от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ това няма персонално никакво значение. За тях е значим не българският народен интерес, а послушанието пред Вашингтон и Брюксел. Да затвориш българските пристанища за съветски кораби е равнозначно да затвориш и съветските пристанища за български кораби. Е, а кой и от кое място ще доставят петрол и въглища в България? Американските кораби ли ще придвижват петрол до Лукойл-Нефтохим? Урсула фон дер Лайен ли ще доставя петрол и горива в България? Защо ербапът Шолц не се откаже от доставката на съветски петрол и на съветски природен газ?
Българска социалистическа партия постоянно е била срещу глобите против Русия. А за какво нейното управление в този момент не реагира (след като взе участие в правителството), за какво не спря глобите, не спря затварянето на въздушното пространство за съветски самолети и на българските пристанища за съветски кораби? Това елементарно можеше да стане посредством излизане от обединението с военнолюбците от Политическа партия „ Продължаваме подмяната “ и с антикомунистите и русофобите от Политическа партия „ Демократична България “. Но, нали четирима министри, 7-8 зам. министри, 7-8 регионални шефове и редица други социалисти-властогонци ще отпаднат от държавната ясла. Ръководството на Българска социалистическа партия чии ползи показва – на властогонците или на бедните и онеправдани хора, който би трябвало да заплащат от своите нищожни приходи войнолюбските желания на харвардските предприемачи?
Забележка: Настоящата публикация е допълнен вид на едноименната обява в персоналния блог (Политкомент) на авто
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ