Ще хвърли ли Путин целия свят в невиждана криза
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Войните и рецесиите постоянно трансформират доста неща, а от време на време - всичко. След Втората международна война породи напълно нов международен ред, породиха и такива институции като Организация на обединените нации, чиято цел е да предотвратяват експлоадирането на сходни опустошителни войни. След международната финансова рецесия държавната власт стегна контрола над банките и укрепи надзорните органи. А в следствие от пандемията ние най-сетне оценихме по достолепие изгодите от дигитализацията и опцията да се работи по-гъвкаво.
Войната на Путин
Сега обаче върху главите ни се стовари тази война, разпалена от един човек, който желае да поправи някакви исторически несправедливости - или по-точно събитията, които той персонално счита за историческа неправда. Един човек, който към този момент от десетилетия ни продава газ, с цел да отопляваме жилищата си. Президентът на една страна, която има всички дадености да бъде суперсила, даже без да нахлува в други страни. Защото Русия има всевъзможни естествени благосъстояния, разполага с чудесно образовани хора, стъпва върху една забележителна просвета. Само дето така и не съумява да надгради нещо свястно върху всичко това. Стотиците милиарди от търговията с естествените благосъстояния не бяха вложени в стратегии, които биха извели страната на челно място в света в региона на високите технологии. Вместо това босовете на концерните, наричани за по-кратко " олигарси ", се втурнаха в налудничаво състезание кой ще си купи най-дългата яхта, най-луксозния замък или най-скъпия футболен клуб.
А в този момент и тази война, за която знаем, че е брутална, само че въобще не знаем по кое време и по какъв начин ще приключи и до каква степен е подготвен да стигне управникът в Кремъл. Виждаме най-малко едно: той сплоти по този начин наречения Запад и си навлече извънредно мъчителни наказания. Рублата бързо се девалвира, кредитният рейтинг на страната удари дъното, вложителите си взимат капиталите и бягат. Но дали глобите ще провокират резултата, на който се надяваме? Дали ще ударят тези, които го заслужават - или ще пострадат елементарните хора?
Цените удрят тавана. Но това може да е единствено началото.
Европа, която е подвластна от съветския петрол и газ, се тревожи за своята промишленост, която значително зависи от тези минерални горива. Европейците се боят от идната зима, тъй като жилищата им могат да останат без отопление. Цените по бензиностанциите удариха тавана, а цената на суровия нефт продължава да върви нагоре. И това като че ли е единствено началото. Знаете ли да вземем за пример, че никелът единствено за едно денонощие нарастна с повече от 50%? А Русия доставя доста никел, който е абсолютно нужен при производството на стомана. Нагоре вървят и цените на алуминия, на паладия, на неона и ксенона - все значими първични материали, които западноевропейските компании частично внасят таман от Русия.
Експертите към този момент се обзалагат по кое време цената на един барел нефт ще доближи 200 $. И към този момент е несъмнено, че в основен проблем ще се трансформира инфлацията, тъй като сега нищо не ни дава съображение да се надяваме, че галопът на цените ще се забави. Тъкмо противоположното. Така че, взето в своята цялост, всичко към този момент стартира да звучи като международна икономическа рецесия. А финансовите министри нямат никакви пари за черни дни, тъй като те отидоха в милиардните финансови стратегии за справяне с пандемията. Как ли освен това състояние могат да се финансират възможните държавни ограничения за подкрепяне на икономическата обстановка?
В момента в европейските столици под пара се коват проекти за понижаване на зависимостта от съветския газ и нефт. Лесно е да се реши, само че е доста мъчно да се реализира. Ще трае дълго. И ще излезе скъпо. Само с цел да се изпълнят европейските резервоари с задоволително полутечен газ, който да размени съветския газ за идната зима, ще бъдат нужни към 70 милиарда евро, считат специалистите.
В същото време Москва надали гори от предпочитание да затвори газовото кранче. Защото продажбата на газ налива в Русия десетки милиони. Дневно. Само през февруари европейците са платили цели 5,6 милиарда евро на " Газпром " и присъдружни. А при сегашните цени на суровия нефт Русия печели 70-90 $ на барел. Единствената допустима мярка е внезапно да се усили добивът и предлагането на нефт на международните тържища, с цел да падне цената. От друга страна: хазната в Москва е натъпкана догоре, а задълженията на Русия са релативно ниски. Да не приказваме, че в лицето на Китай Русия има благонадежден другар, който непрестанно ламти за от ден на ден първични материали и все по-големи пазари.
Можем ли без Русия?
За този въпрос е вероятно към момента доста рано, само че въпреки всичко: огромният въпрос гласи по какъв начин ще наподобяват нашите бъдещи връзки с Русия. И дали ще ги има въобще. Няма подозрение: войната би трябвало да завърши, най-добре начаса. Страданията на хората в Украйна не трябва да не престават нито минута повече. Но допустимо ли е Русия трайно да бъде изолирана от международната търговия? Много сложна работа. Възможно ли е международните проблеми да се вземат решение без присъединяване на Русия - да вземем за пример климатичните промени? По-скоро не. Всичко това може да се реализира само и единствено СЪС Русия. Но с една Русия БЕЗ Путин.
Автор: Хенрик Бьоме
Войните и рецесиите постоянно трансформират доста неща, а от време на време - всичко. След Втората международна война породи напълно нов международен ред, породиха и такива институции като Организация на обединените нации, чиято цел е да предотвратяват експлоадирането на сходни опустошителни войни. След международната финансова рецесия държавната власт стегна контрола над банките и укрепи надзорните органи. А в следствие от пандемията ние най-сетне оценихме по достолепие изгодите от дигитализацията и опцията да се работи по-гъвкаво.
Войната на Путин
Сега обаче върху главите ни се стовари тази война, разпалена от един човек, който желае да поправи някакви исторически несправедливости - или по-точно събитията, които той персонално счита за историческа неправда. Един човек, който към този момент от десетилетия ни продава газ, с цел да отопляваме жилищата си. Президентът на една страна, която има всички дадености да бъде суперсила, даже без да нахлува в други страни. Защото Русия има всевъзможни естествени благосъстояния, разполага с чудесно образовани хора, стъпва върху една забележителна просвета. Само дето така и не съумява да надгради нещо свястно върху всичко това. Стотиците милиарди от търговията с естествените благосъстояния не бяха вложени в стратегии, които биха извели страната на челно място в света в региона на високите технологии. Вместо това босовете на концерните, наричани за по-кратко " олигарси ", се втурнаха в налудничаво състезание кой ще си купи най-дългата яхта, най-луксозния замък или най-скъпия футболен клуб.
А в този момент и тази война, за която знаем, че е брутална, само че въобще не знаем по кое време и по какъв начин ще приключи и до каква степен е подготвен да стигне управникът в Кремъл. Виждаме най-малко едно: той сплоти по този начин наречения Запад и си навлече извънредно мъчителни наказания. Рублата бързо се девалвира, кредитният рейтинг на страната удари дъното, вложителите си взимат капиталите и бягат. Но дали глобите ще провокират резултата, на който се надяваме? Дали ще ударят тези, които го заслужават - или ще пострадат елементарните хора?
Цените удрят тавана. Но това може да е единствено началото.
Европа, която е подвластна от съветския петрол и газ, се тревожи за своята промишленост, която значително зависи от тези минерални горива. Европейците се боят от идната зима, тъй като жилищата им могат да останат без отопление. Цените по бензиностанциите удариха тавана, а цената на суровия нефт продължава да върви нагоре. И това като че ли е единствено началото. Знаете ли да вземем за пример, че никелът единствено за едно денонощие нарастна с повече от 50%? А Русия доставя доста никел, който е абсолютно нужен при производството на стомана. Нагоре вървят и цените на алуминия, на паладия, на неона и ксенона - все значими първични материали, които западноевропейските компании частично внасят таман от Русия.
Експертите към този момент се обзалагат по кое време цената на един барел нефт ще доближи 200 $. И към този момент е несъмнено, че в основен проблем ще се трансформира инфлацията, тъй като сега нищо не ни дава съображение да се надяваме, че галопът на цените ще се забави. Тъкмо противоположното. Така че, взето в своята цялост, всичко към този момент стартира да звучи като международна икономическа рецесия. А финансовите министри нямат никакви пари за черни дни, тъй като те отидоха в милиардните финансови стратегии за справяне с пандемията. Как ли освен това състояние могат да се финансират възможните държавни ограничения за подкрепяне на икономическата обстановка?
В момента в европейските столици под пара се коват проекти за понижаване на зависимостта от съветския газ и нефт. Лесно е да се реши, само че е доста мъчно да се реализира. Ще трае дълго. И ще излезе скъпо. Само с цел да се изпълнят европейските резервоари с задоволително полутечен газ, който да размени съветския газ за идната зима, ще бъдат нужни към 70 милиарда евро, считат специалистите.
В същото време Москва надали гори от предпочитание да затвори газовото кранче. Защото продажбата на газ налива в Русия десетки милиони. Дневно. Само през февруари европейците са платили цели 5,6 милиарда евро на " Газпром " и присъдружни. А при сегашните цени на суровия нефт Русия печели 70-90 $ на барел. Единствената допустима мярка е внезапно да се усили добивът и предлагането на нефт на международните тържища, с цел да падне цената. От друга страна: хазната в Москва е натъпкана догоре, а задълженията на Русия са релативно ниски. Да не приказваме, че в лицето на Китай Русия има благонадежден другар, който непрестанно ламти за от ден на ден първични материали и все по-големи пазари.
Можем ли без Русия?
За този въпрос е вероятно към момента доста рано, само че въпреки всичко: огромният въпрос гласи по какъв начин ще наподобяват нашите бъдещи връзки с Русия. И дали ще ги има въобще. Няма подозрение: войната би трябвало да завърши, най-добре начаса. Страданията на хората в Украйна не трябва да не престават нито минута повече. Но допустимо ли е Русия трайно да бъде изолирана от международната търговия? Много сложна работа. Възможно ли е международните проблеми да се вземат решение без присъединяване на Русия - да вземем за пример климатичните промени? По-скоро не. Всичко това може да се реализира само и единствено СЪС Русия. Но с една Русия БЕЗ Путин.
Автор: Хенрик Бьоме
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ