Отражение на военния конфликт Русия-Украйна върху живота в ЕС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Доц. доктор Николай Крушков е учител по стопанска система и ръководство в УНСС. Обучението му включва курсове и стратегии на няколко континента – Европа, Азия и Северна Америка. През 2016 година приключва Homeland Security Academy, Израел. Книгата му Security Leadership Creativity, издадена на британски език в Италия през 2019 година, е рецензирана от Нир Ран (Израел) и редактирана от Сет Грийн (САЩ). Николай Крушков е член на директорските бордове и шеф по сигурността на водещи интернационалните корпорации.
Всички вероятни сюжети - от 1) скорошно преустановяване на огъня и инсталиране на „ марионетно проруско държавно управление “ в Киев, през 2) делене на Украйна на Западна и Източна да вземем за пример, до 3) продължителни военни дейности и окончателното сриване на украинската страна, в това число и на гражданската инфраструктура на Украйна – не плануват цялостно или бързо отдръпване на съветските въоръжени сили от територията на Украйна.
Русия ще желае да „ наложи новите правила “ в Украйна – такива, каквито устройват точно и единствено съветската политическа теория – за което е нужно време от 2-3 години. Като „ поръчител на правото на по-силния “ и за задачите на „ необратимостта на процесите след прекъсването на огъня “ съветските въоръжени сили най-вероятно ще би трябвало да останат на територията на Украйна до 2024-2025 година.
Вторият мотив за евентуалната дългосрочност на спора Русия-Украйна се съдържа в допускането, че даже Владимир Путин да не е президент в идващите години, надали идващият президент на Русия би бил с доста по-различно лице към Украйна поради съветската политика през последните години обратно.
Международните стопански наказания против Русия в кратковременен проект ще имат доста тежко отражение върху съветската стопанска система и финанси, върху стоките за бита и търговията, върху елементарния жител на Русия. Международните стопански наказания обаче наподобява няма да могат директно да повлияят върху продължителността на военния спор Русия-Украйна, тъй като цената на глобите ще заплати елементарният съветски жител, само че резултатите от глобите не могат бързо да обиден военната машина на Русия, която разчита на механически и софтуерно самостоятелен, личен запас.
Не би следвало да се чака, че началото на връщането към нормалността на живота в Украйна ще стартира по-рано от лятото на 2022 година Възстановяването на унищожената гражданска инфраструктура и възможното завръщане на част от милионите бежанци ще продължи не по-малко от 2-3 години. Трябва да се регистрира, че в случай че не бъде разграничена, Украйна най-вероятно ще бъде страна, ръководена от проруско държавно управление и в кръга на съдружниците на РФ, което не допуска връщане на Украйна към действителности отпреди военния спор.
Какво е мястото на България във военния спор?
Заради участието си в интернационалните съюзи, каквито са Европейски Съюз и НАТО, България не може да води независима политика по нито един от аспектите на военния спор Русия-Украйна. Съюзите императивно изискват обща позиция и общи решения на страните членки.
Отвъд международноправните и политическите причини, ограничаващи опцията за водене на независима политика, би трябвало да се уточни категорично, че военната и икономическата уязвимост на България не разрешават каквато и да било дейна роля на нашата страна, още по-малко лидерска позиция при образуването или използването на съдружните европейски или североатлантически политики и дейности.
Какво ще е отражението на военния спор върху живота на елементарния човек в Европейски Съюз?
Пълната изолираност на Украйна от Европейски Съюз след нашествието на Русия слага Европа пред още едно ограничаване – след дългогодишната алена линия по границите на Русия и Беларус в този момент европейският жител губи и Украйна.
И до спора Русия-Украйна европейският жител географски граничи със слаби страни или страни, с които обичайно няма положителни стопански връзки: на юг граничи с полуразрушените северноафрикански държави; на изток граничи с Турция, която от повече от 4 десетилетия не приема в европейското семейство; на запад граничи с Англия, която напусна Европейски Съюз след референдум за Брекзит; на североизток граничи с Русия и нейните спътници, против които са в ход наказания от доста години.
Международната среда на географски лимитирани стопански връзки със прилежащите страни, в която среда Европейски Съюз продължава да се затваря, не разрешава ускорено икономическо развиване. Тази действителност затруднява и трагично оскъпява достъпа до обвързвана интернационална транспортна инфраструктура, до естествени запаси, до пазари и до консуматори от друг темперамент.
Обикновеният човек в Европейски Съюз няма да е във фокуса на бюджетните разноски на страните членки на Европейски Съюз за първи път от десетилетия. Това ще рече, че страните членки на Европейски Съюз ще влагат огромна част от обществения запас в области, в които от години не се влага точно тъй като елементарният човек в ежедневния си живот няма нужда от тях и това са: въоръжение и прилежаща техника; военни технологии; военно-медицински технологии; лична резервирана енергийна инфраструктура; лични добивни технологии; създаване на аварийни мощности и в допълнение предпазени свързаности от друго естество, всички представляващи „ замразен запас “. Все области, изискващи голям по размер финансов запас, които обаче не задоволяват потребностите на елементарния европеец, не покачват нито приходите му, нито стандарта му на живот.
Какво ще е отражението на военния спор върху европейската промишленост, европейския бизнес?
Повишената цена на енергоресурсите прави европейската индустриална промишленост ценово неконкурентоспособна по повод крайната цена на създадените артикули. На интернационалния пазар стоките, създадени в Европейски Съюз, стартират да стават ценово неконкурентни спрямо страни като Китай и Турция, разполагащи с енергийни източници на по-ниски от европейските цени.
Европейската промишленост бързо губи суровинните си пазари като Русия, Беларус и Украйна, доставящи жито и зърнени култури, включително и за европейското отглеждане на животни, метали за строителството и машиностроенето, въглища и други
С прилаганите наказания през годините Европа губи Русия, Беларус, в този момент Украйна като крайни консуматори на европейски артикули и услуги.
Географските ограничавания на Европа, дефицитът или високите равнища на цените на суровините за промишлеността, загубата на пазари поради глобите, възприятието за неустановеност в европейското общество – всичко това ще докара до понижение на вложенията (международни и местни) и неизбежното обезценяване на европейската валута.
Натоварването на обществените системи в Европейски Съюз с бежанци от Украйна несъмнено води със себе си разнообразни диспропорции в европейската стопанска система, само че и основава благоприятни условия с повишаването на работната мощ в Европейски Съюз.
Комбинацията от повишението на цените на горивата и обезценяването на европейската валута ще сложи тежки провокации пред бизнеса в Европа. Както в индустриалния бранш, по този начин и в туризма. Фалитите и растежът на безработицата са измежду предстоящите последствия от усложненията в производството и туризма.
По всяка възможност европейските страни Турция и Сърбия, които значително няма да пострадат от понижаването на цената на еврото и повишението на цените на енергоизточниците, защото са страни с другарска политика към Русия, ще станат страни на стопански благоприятни условия в Европа.
На фона на опасността от бедността европейският бизнес ще би трябвало доста бързо да търси и основава нови конкурентни благоприятни условия, само че това наподобява постижимо единствено при общоевропейско централизирано обмисляне, специализация в обособените страни членки (не пълномащабна конкуренция) и шестдневна работна седмица (не и обсъжданата четиридневна такава).
Производителността на труда в Европа ще би трябвало да нарасне като неизбежно изискване за възобновяване от стагнацията, в която континентът навлиза.
Ако би трябвало да разгледаме рисковете за Европейски Съюз в конкретика и по какъв начин можем да ги минимизираме?
Военни опасности – малко евентуално е развиването на стандартния боен спор отвън територията на Украйна в околните 1-2 години. Русия не би имала никакъв стопански интерес от това, а политическите опасности пред нея биха били непостижими. Независимо от това Европа би следвало да стартира да основава свои общоевропейски отбранителни качества през този интервал.
Политически опасности – предстоящата икономическа турбуленция на континента през идващите месеци и години може да докара до политическо разцепление на Европейски Съюз. Във всевъзможен случай идните политически различия в Европейски Съюз следва да бъдат доста бързо преодолявани с цената на наложителни за времето взаимни отстъпки. Ключова става опцията за обединяване към концепцията за федерализация на Европейски Съюз. Единно държавно управление, обединен бюджет, единна войска като начало на процеса. На последващо място – обезпечаване на ежедневно взаимоотношение сред водачите на обществения и водачите на частния бранш като основа за икономическо развиване. И не на последно място – нови политико-икономически съюзи на Европейски Съюз, да вземем за пример с Израел, с страни от Африка, с Китай, с Индия, като опция за бързо техническо и софтуерно развиване.
Икономически опасности – бяха посочени в резюме нагоре, като минимизирането им е допустимо при централизирано ръководство на равнище Европейски Съюз. Именно централизацията би разрешила релативно бързо (за 3-5 години), в сравнение с при съществуващия децентрализиран модел през днешния ден, Европейски Съюз да се откъсне от зависимостта си от евразийските запаси и технологии. Трябват нови, ясни и точно дефинирани стратегически цели, съобразено с действителностите приоритизиране на дилемите на обособените страни членки, дълготрайно икономическо договаряне от името на Европейски Съюз, специализация на обособените страни в развиването на обособени промишлености и/или технологии, огромно финансиране на обучение и просвета на общоевропейско равнище и единна система за обучение.
Административни опасности – бавната администрация в Европа, която докара до времена, в които взимането на решение е годишен развой, е проблем, който Европейски Съюз би трябвало да реши в най-кратки периоди. Взимането на решения в рецесия би трябвало да е гъвкаво, да разрешава светкавична реакция на динамичността на измененията в средата.
Ръст на престъпността – усложненията пред бизнеса в Европа ще доведат до обедняване на хората и до растеж на безработицата, а това са фактори за растеж на престъпността в Европейски Съюз. Необходими са общоевропейски стратегии за преквалификация и бързи ограничения, които да подкрепят хората, оставащи без работа.
Културологични опасности – консерватизмът в Европа заплашва развиването. Също и посредствеността в образованието. Следва да се търси възобновяване с блестящо поощряване на творчеството и иновативността от най-ранна възраст в детските градини и учебните заведения. Развитие на възприятие за принадлежност към общи полезности, религия в бъдещето на съюза, възприятие за горделивост, че сме европейци. Необходимо е ентусиазъм, което да върне ентусиазма в очите на европейските жители.
Анализът е оповестен във в. " Монитор "
Доц. доктор Николай Крушков е учител по стопанска система и ръководство в УНСС. Обучението му включва курсове и стратегии на няколко континента – Европа, Азия и Северна Америка. През 2016 година приключва Homeland Security Academy, Израел. Книгата му Security Leadership Creativity, издадена на британски език в Италия през 2019 година, е рецензирана от Нир Ран (Израел) и редактирана от Сет Грийн (САЩ). Николай Крушков е член на директорските бордове и шеф по сигурността на водещи интернационалните корпорации.
Всички вероятни сюжети - от 1) скорошно преустановяване на огъня и инсталиране на „ марионетно проруско държавно управление “ в Киев, през 2) делене на Украйна на Западна и Източна да вземем за пример, до 3) продължителни военни дейности и окончателното сриване на украинската страна, в това число и на гражданската инфраструктура на Украйна – не плануват цялостно или бързо отдръпване на съветските въоръжени сили от територията на Украйна.
Русия ще желае да „ наложи новите правила “ в Украйна – такива, каквито устройват точно и единствено съветската политическа теория – за което е нужно време от 2-3 години. Като „ поръчител на правото на по-силния “ и за задачите на „ необратимостта на процесите след прекъсването на огъня “ съветските въоръжени сили най-вероятно ще би трябвало да останат на територията на Украйна до 2024-2025 година.
Вторият мотив за евентуалната дългосрочност на спора Русия-Украйна се съдържа в допускането, че даже Владимир Путин да не е президент в идващите години, надали идващият президент на Русия би бил с доста по-различно лице към Украйна поради съветската политика през последните години обратно.
Международните стопански наказания против Русия в кратковременен проект ще имат доста тежко отражение върху съветската стопанска система и финанси, върху стоките за бита и търговията, върху елементарния жител на Русия. Международните стопански наказания обаче наподобява няма да могат директно да повлияят върху продължителността на военния спор Русия-Украйна, тъй като цената на глобите ще заплати елементарният съветски жител, само че резултатите от глобите не могат бързо да обиден военната машина на Русия, която разчита на механически и софтуерно самостоятелен, личен запас.
Не би следвало да се чака, че началото на връщането към нормалността на живота в Украйна ще стартира по-рано от лятото на 2022 година Възстановяването на унищожената гражданска инфраструктура и възможното завръщане на част от милионите бежанци ще продължи не по-малко от 2-3 години. Трябва да се регистрира, че в случай че не бъде разграничена, Украйна най-вероятно ще бъде страна, ръководена от проруско държавно управление и в кръга на съдружниците на РФ, което не допуска връщане на Украйна към действителности отпреди военния спор.
Какво е мястото на България във военния спор?
Заради участието си в интернационалните съюзи, каквито са Европейски Съюз и НАТО, България не може да води независима политика по нито един от аспектите на военния спор Русия-Украйна. Съюзите императивно изискват обща позиция и общи решения на страните членки.
Отвъд международноправните и политическите причини, ограничаващи опцията за водене на независима политика, би трябвало да се уточни категорично, че военната и икономическата уязвимост на България не разрешават каквато и да било дейна роля на нашата страна, още по-малко лидерска позиция при образуването или използването на съдружните европейски или североатлантически политики и дейности.
Какво ще е отражението на военния спор върху живота на елементарния човек в Европейски Съюз?
Пълната изолираност на Украйна от Европейски Съюз след нашествието на Русия слага Европа пред още едно ограничаване – след дългогодишната алена линия по границите на Русия и Беларус в този момент европейският жител губи и Украйна.
И до спора Русия-Украйна европейският жител географски граничи със слаби страни или страни, с които обичайно няма положителни стопански връзки: на юг граничи с полуразрушените северноафрикански държави; на изток граничи с Турция, която от повече от 4 десетилетия не приема в европейското семейство; на запад граничи с Англия, която напусна Европейски Съюз след референдум за Брекзит; на североизток граничи с Русия и нейните спътници, против които са в ход наказания от доста години.
Международната среда на географски лимитирани стопански връзки със прилежащите страни, в която среда Европейски Съюз продължава да се затваря, не разрешава ускорено икономическо развиване. Тази действителност затруднява и трагично оскъпява достъпа до обвързвана интернационална транспортна инфраструктура, до естествени запаси, до пазари и до консуматори от друг темперамент.
Обикновеният човек в Европейски Съюз няма да е във фокуса на бюджетните разноски на страните членки на Европейски Съюз за първи път от десетилетия. Това ще рече, че страните членки на Европейски Съюз ще влагат огромна част от обществения запас в области, в които от години не се влага точно тъй като елементарният човек в ежедневния си живот няма нужда от тях и това са: въоръжение и прилежаща техника; военни технологии; военно-медицински технологии; лична резервирана енергийна инфраструктура; лични добивни технологии; създаване на аварийни мощности и в допълнение предпазени свързаности от друго естество, всички представляващи „ замразен запас “. Все области, изискващи голям по размер финансов запас, които обаче не задоволяват потребностите на елементарния европеец, не покачват нито приходите му, нито стандарта му на живот.
Какво ще е отражението на военния спор върху европейската промишленост, европейския бизнес?
Повишената цена на енергоресурсите прави европейската индустриална промишленост ценово неконкурентоспособна по повод крайната цена на създадените артикули. На интернационалния пазар стоките, създадени в Европейски Съюз, стартират да стават ценово неконкурентни спрямо страни като Китай и Турция, разполагащи с енергийни източници на по-ниски от европейските цени.
Европейската промишленост бързо губи суровинните си пазари като Русия, Беларус и Украйна, доставящи жито и зърнени култури, включително и за европейското отглеждане на животни, метали за строителството и машиностроенето, въглища и други
С прилаганите наказания през годините Европа губи Русия, Беларус, в този момент Украйна като крайни консуматори на европейски артикули и услуги.
Географските ограничавания на Европа, дефицитът или високите равнища на цените на суровините за промишлеността, загубата на пазари поради глобите, възприятието за неустановеност в европейското общество – всичко това ще докара до понижение на вложенията (международни и местни) и неизбежното обезценяване на европейската валута.
Натоварването на обществените системи в Европейски Съюз с бежанци от Украйна несъмнено води със себе си разнообразни диспропорции в европейската стопанска система, само че и основава благоприятни условия с повишаването на работната мощ в Европейски Съюз.
Комбинацията от повишението на цените на горивата и обезценяването на европейската валута ще сложи тежки провокации пред бизнеса в Европа. Както в индустриалния бранш, по този начин и в туризма. Фалитите и растежът на безработицата са измежду предстоящите последствия от усложненията в производството и туризма.
По всяка възможност европейските страни Турция и Сърбия, които значително няма да пострадат от понижаването на цената на еврото и повишението на цените на енергоизточниците, защото са страни с другарска политика към Русия, ще станат страни на стопански благоприятни условия в Европа.
На фона на опасността от бедността европейският бизнес ще би трябвало доста бързо да търси и основава нови конкурентни благоприятни условия, само че това наподобява постижимо единствено при общоевропейско централизирано обмисляне, специализация в обособените страни членки (не пълномащабна конкуренция) и шестдневна работна седмица (не и обсъжданата четиридневна такава).
Производителността на труда в Европа ще би трябвало да нарасне като неизбежно изискване за възобновяване от стагнацията, в която континентът навлиза.
Ако би трябвало да разгледаме рисковете за Европейски Съюз в конкретика и по какъв начин можем да ги минимизираме?
Военни опасности – малко евентуално е развиването на стандартния боен спор отвън територията на Украйна в околните 1-2 години. Русия не би имала никакъв стопански интерес от това, а политическите опасности пред нея биха били непостижими. Независимо от това Европа би следвало да стартира да основава свои общоевропейски отбранителни качества през този интервал.
Политически опасности – предстоящата икономическа турбуленция на континента през идващите месеци и години може да докара до политическо разцепление на Европейски Съюз. Във всевъзможен случай идните политически различия в Европейски Съюз следва да бъдат доста бързо преодолявани с цената на наложителни за времето взаимни отстъпки. Ключова става опцията за обединяване към концепцията за федерализация на Европейски Съюз. Единно държавно управление, обединен бюджет, единна войска като начало на процеса. На последващо място – обезпечаване на ежедневно взаимоотношение сред водачите на обществения и водачите на частния бранш като основа за икономическо развиване. И не на последно място – нови политико-икономически съюзи на Европейски Съюз, да вземем за пример с Израел, с страни от Африка, с Китай, с Индия, като опция за бързо техническо и софтуерно развиване.
Икономически опасности – бяха посочени в резюме нагоре, като минимизирането им е допустимо при централизирано ръководство на равнище Европейски Съюз. Именно централизацията би разрешила релативно бързо (за 3-5 години), в сравнение с при съществуващия децентрализиран модел през днешния ден, Европейски Съюз да се откъсне от зависимостта си от евразийските запаси и технологии. Трябват нови, ясни и точно дефинирани стратегически цели, съобразено с действителностите приоритизиране на дилемите на обособените страни членки, дълготрайно икономическо договаряне от името на Европейски Съюз, специализация на обособените страни в развиването на обособени промишлености и/или технологии, огромно финансиране на обучение и просвета на общоевропейско равнище и единна система за обучение.
Административни опасности – бавната администрация в Европа, която докара до времена, в които взимането на решение е годишен развой, е проблем, който Европейски Съюз би трябвало да реши в най-кратки периоди. Взимането на решения в рецесия би трябвало да е гъвкаво, да разрешава светкавична реакция на динамичността на измененията в средата.
Ръст на престъпността – усложненията пред бизнеса в Европа ще доведат до обедняване на хората и до растеж на безработицата, а това са фактори за растеж на престъпността в Европейски Съюз. Необходими са общоевропейски стратегии за преквалификация и бързи ограничения, които да подкрепят хората, оставащи без работа.
Културологични опасности – консерватизмът в Европа заплашва развиването. Също и посредствеността в образованието. Следва да се търси възобновяване с блестящо поощряване на творчеството и иновативността от най-ранна възраст в детските градини и учебните заведения. Развитие на възприятие за принадлежност към общи полезности, религия в бъдещето на съюза, възприятие за горделивост, че сме европейци. Необходимо е ентусиазъм, което да върне ентусиазма в очите на европейските жители.
Анализът е оповестен във в. " Монитор "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ