Борислав Цеков: Конституцията не пречи на съдебната реформа*
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В Народното събрание се разисква (за следващ път) дали да се вършат промени в Конституцията, да се основава комисия по измененията и прочие. Няколко съображения за какво, като конституционалист, съм запазен към този развой. Това разяснява във " Facebook " Борислав Цеков.
Първо, 47-то Народно събрание страда от изострен недостиг на обществено-политическа легитимност и представителност - беше определено на историческото дъно на изборната интензивност (40.23%). И тъкмо този Парламент да трансформира Конституцията, която беше гласувана с повече от три четвърти болшинство от VII Велико народно събрание, което беше определено при изборна интензивност от 90,79%? Дори и да се сглоби конституционно болшинство в сегашния Парламент, измененията, които би дал своя вот, ще са нетрайни и политически мощно оспорими таман заради ниската му обществено-политическа легитимност.
Второ, до момента са стартирани в най-общ тип няколко хрумвания за конституционни промени - от Президента, от Демократична България и от Движение за права и свободи. Всички те обаче още веднъж са свързани с така наречен " процедурна народна власт " - по какъв начин да се конструира Висшият правосъден съвет, кой да е мандатът на основния прокурор, да се разшири ли гражданското присъединяване, да се вкара ли самостоятелна конституционна тъжба.
Всички тези оферти, даже и да бъдат признати вкупом, с нищо няма да трансформират осезаемо нито качеството на правораздаването, нито качеството на българската народна власт.
Защото същинският проблем на България е икономическият, а не процедурната народна власт. Участвал съм като депутат, в това число и като член конституционната комисия в 39-то Народно събрание, при измененията през 2003 година и 2005 година и тогава възразявах със същите причини на опитите да се излиза отвън минимално нужните промени, свързани с Европейски Съюз и отчетността на магистратите.
Като парламентарен специалист през 2015 година на заключителното чуване в конституционната комисия акцентирах, че обособяването на две колегии във Висшия правосъден съвет, което беше представяно като венец на правосъдната промяна, няма да промени нищо нито в кадровата политика, нито в качеството на правораздаването, заради което след няколко години ще си приказваме още веднъж за същите неща.
Е, одобриха ги, естествено нищо не се промени, както предупреждавах, в този момент отново приказват за сходни конституционни промени. Омагьосан кръг. Защото действителната правосъдна промяна е да се трансформират, в сходство с насъбраните на практика проблеми, процесуалното и материалното законодателство, правосъдните експертизи, подготовката на правосъдните фрагменти и прочие
Това няма нищо общо с Конституцията и тя не пречи по никакъв метод на такава съдържателна правосъдна промяна.
По отношение на директната народна власт и самостоятелната конституционна тъжба - това също са въпроси, от които не зависят действителните проблеми на България.
Казвам това от позицията на един от главните първопроходци на тези хрумвания още от 2000 година, с помощта на чиито законодателни начинания в 39-то Народно събрание и публичната полемика по тях, която събудихме, по-късно беше признат законът, който разрешава да има гражданска самодейност за народен референдум.
Вече имаше три национални референдума, които се организираха по искане на жителите. Това да реши някой от действителните проблеми? Сигурно може да се усъвършенства още процедурата, само че това се взема решение със законодателни промени, а не с промени в Конституцията. Дори и с конституционна корекция да се вкара обвързване на Народно събрание да преглежда законопроекти, импортирани с подписка, така наречен " национална законодателна самодейност ", това няма да има никакъв значителен на практика резултат.
А има ли илюзии, че като се одобри самостоятелната конституционна тъжба (идея, която се търкаля в експертното и публично пространство от повече от 20 години и има редица недостатъци), нещо ще се промени в качеството на българската народна власт? Хайде да ги приемем, пък да си приказваме след 3-4 години отново.
Нищо няма да се промени по този метод и с тези хрумвания.
Защото това са процедурни елементи, които не вземат решение действителните проблеми на България.
А истината е, че нито един от действителните проблеми на България - беднотия, корупция, назадничавост - не се дължи на Конституцията и няма връзка с конституционния ред. Дължат се на калпава политика и калпаво ръководство. Конституцията няма да смени политическата просвета на гласоподавателите, нито пък ще ще избере вместо нас по-компетентни и по-некорумпирани управници. Концентрирането на публичното внимание върху процедурната народна власт е замяна на действителните проблеми. И израз на безсилието на управниците да ги вземат решение.
Призовавам депутатите в този Парламент да се съсредоточат върху действителните проблеми, а не да стават следващото доказателство за прословутата аксиома на " Цеков-Бернщайнер-Смит ", която дублирам от две десетилетия - колкото по-безидеен и по-неспособен да реши действителните проблеми е един политик, толкоз повече се концентрира върху упоритости да промени Конституцията.
* Заглавието е на ФАКТИ
В Народното събрание се разисква (за следващ път) дали да се вършат промени в Конституцията, да се основава комисия по измененията и прочие. Няколко съображения за какво, като конституционалист, съм запазен към този развой. Това разяснява във " Facebook " Борислав Цеков.
Първо, 47-то Народно събрание страда от изострен недостиг на обществено-политическа легитимност и представителност - беше определено на историческото дъно на изборната интензивност (40.23%). И тъкмо този Парламент да трансформира Конституцията, която беше гласувана с повече от три четвърти болшинство от VII Велико народно събрание, което беше определено при изборна интензивност от 90,79%? Дори и да се сглоби конституционно болшинство в сегашния Парламент, измененията, които би дал своя вот, ще са нетрайни и политически мощно оспорими таман заради ниската му обществено-политическа легитимност.
Второ, до момента са стартирани в най-общ тип няколко хрумвания за конституционни промени - от Президента, от Демократична България и от Движение за права и свободи. Всички те обаче още веднъж са свързани с така наречен " процедурна народна власт " - по какъв начин да се конструира Висшият правосъден съвет, кой да е мандатът на основния прокурор, да се разшири ли гражданското присъединяване, да се вкара ли самостоятелна конституционна тъжба.
Всички тези оферти, даже и да бъдат признати вкупом, с нищо няма да трансформират осезаемо нито качеството на правораздаването, нито качеството на българската народна власт.
Защото същинският проблем на България е икономическият, а не процедурната народна власт. Участвал съм като депутат, в това число и като член конституционната комисия в 39-то Народно събрание, при измененията през 2003 година и 2005 година и тогава възразявах със същите причини на опитите да се излиза отвън минимално нужните промени, свързани с Европейски Съюз и отчетността на магистратите.
Като парламентарен специалист през 2015 година на заключителното чуване в конституционната комисия акцентирах, че обособяването на две колегии във Висшия правосъден съвет, което беше представяно като венец на правосъдната промяна, няма да промени нищо нито в кадровата политика, нито в качеството на правораздаването, заради което след няколко години ще си приказваме още веднъж за същите неща.
Е, одобриха ги, естествено нищо не се промени, както предупреждавах, в този момент отново приказват за сходни конституционни промени. Омагьосан кръг. Защото действителната правосъдна промяна е да се трансформират, в сходство с насъбраните на практика проблеми, процесуалното и материалното законодателство, правосъдните експертизи, подготовката на правосъдните фрагменти и прочие
Това няма нищо общо с Конституцията и тя не пречи по никакъв метод на такава съдържателна правосъдна промяна.
По отношение на директната народна власт и самостоятелната конституционна тъжба - това също са въпроси, от които не зависят действителните проблеми на България.
Казвам това от позицията на един от главните първопроходци на тези хрумвания още от 2000 година, с помощта на чиито законодателни начинания в 39-то Народно събрание и публичната полемика по тях, която събудихме, по-късно беше признат законът, който разрешава да има гражданска самодейност за народен референдум.
Вече имаше три национални референдума, които се организираха по искане на жителите. Това да реши някой от действителните проблеми? Сигурно може да се усъвършенства още процедурата, само че това се взема решение със законодателни промени, а не с промени в Конституцията. Дори и с конституционна корекция да се вкара обвързване на Народно събрание да преглежда законопроекти, импортирани с подписка, така наречен " национална законодателна самодейност ", това няма да има никакъв значителен на практика резултат.
А има ли илюзии, че като се одобри самостоятелната конституционна тъжба (идея, която се търкаля в експертното и публично пространство от повече от 20 години и има редица недостатъци), нещо ще се промени в качеството на българската народна власт? Хайде да ги приемем, пък да си приказваме след 3-4 години отново.
Нищо няма да се промени по този метод и с тези хрумвания.
Защото това са процедурни елементи, които не вземат решение действителните проблеми на България.
А истината е, че нито един от действителните проблеми на България - беднотия, корупция, назадничавост - не се дължи на Конституцията и няма връзка с конституционния ред. Дължат се на калпава политика и калпаво ръководство. Конституцията няма да смени политическата просвета на гласоподавателите, нито пък ще ще избере вместо нас по-компетентни и по-некорумпирани управници. Концентрирането на публичното внимание върху процедурната народна власт е замяна на действителните проблеми. И израз на безсилието на управниците да ги вземат решение.
Призовавам депутатите в този Парламент да се съсредоточат върху действителните проблеми, а не да стават следващото доказателство за прословутата аксиома на " Цеков-Бернщайнер-Смит ", която дублирам от две десетилетия - колкото по-безидеен и по-неспособен да реши действителните проблеми е един политик, толкоз повече се концентрира върху упоритости да промени Конституцията.
* Заглавието е на ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ