Как България може дългосрочно да се погрижи за възрастните хора - Цецка Бачкова за ФАКТИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
С няколко полемики, извършени през 2018 година, структурата на “ДСБ Жени” обърна внимание на тематиката за дълготрайната грижа у нас, както и за опциите за по-добри грижи за възрастните хора със болести у нас.
С обява в обществените мрежи Цецка Бачкова, заместник-председател на “Демократи за мощна България”, повдигна още веднъж тематиката. “Няма човек, който да не се е сблъскал с нуждата да се грижи за болен или възрастен родственик и да не е стоял пред сложни, постоянно физически, душевен и финансово непостижими решения. България е може би единствената страна, в която тематиката за грижата за възрастните хора е изцяло неглижирана от политиците, а хората са оставени да се оправят както намерят”, написа тя.
Какви са опциите и по какъв начин системата за грижа у нас би могла да бъде усъвършенствана - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с Цецка Бачкова .
“През 2018 година организирахме среща за бъдещето на дълготрайната грижа в България с немски специалисти. У нас грижата за възрастни хора е разпределена сред обществената и здравната система, не е обособена като независима политика. Знаем, че на всеки се е случвало да няма кой различен, с изключение на нас да се погрижи за нашия болен възрастен родственик. В Германия дълготрайната грижа за възрастните хора е проведена като независим застрахователен риск - по този начин както заплащат обезпечаване за опазване на здравето, за безработица, по този начин една част от осигурителната вноска е точно за тази грижа. Тези средства отиват в независим бюджет за грижа и след това всеки обезпечен има право на избрани услуги, в случай че му се наложи да се възползва от тях. Това и не натоварва идващите генерации. Знаем, че когато един човек се разболее и на неговите деца, внуци се наложи да се грижат за него, това е голяма смяна за тях. Често те губят работата си или не могат да я упражняват пълноценно. Развиването на такава система разрешава всеки да има успокоение, че в случай че му се наложи, има кой да се погрижи за него”, изясни Цецка Бачкова.
“Когато има самостоятелен независим бюджет, може да се стартира и построяването на системата - вложения в домове за възрастни хора, както и в фрагменти. В България единствено на едно място човек може да учи геронтология, която се отнася до грижите за възрастните хора. Дори няма такава компетентност обаче, а активността има своите специфики. грижата за възрастни хора да вземем за пример изисква покачване, което е тежка задача - хората, които го вършат, би трябвало да са подготвени, с цел да не навредят на личното си здраве. За да се построи системата за спомагателна грижа, би трябвало да има бюджет, който да бъде предопределен тъкмо за това. В България средствата са разпръснати по обществени стратегии, в здравния бюджет и така нататък Това е и причина тази система да не може даже да стартира да се изгражда”, уточни тя.
Според Цецка Бачкова надали системата може да стартира да се построява посредством средствата от бюджета за 2022 година, който към този момент се преглежда. “Трябва обаче да се мисли в посока от осигурителните вноски на жителите да се отдели настрана перо за грижа, което да поема точно разноските за дом за възрастни, за грижи в дома. Тези разноски и в този момент ги има, страната ги заплаща, само че не са обособени тъкмо за това, което основава и злоупотреби, и неизясненост в хората. Когато тези грижи се поемат от обособен бюджет, от настрана перо и всеки знае, че е обезпечен за такава обстановка, първо, самите хора са спокойни, знаят, че могат да потърсят правата си и знаят по какъв начин, второ, самата система действа по-добре”, предложи тя.
“В момента в цяла Европа се влага в комплекси и резиденции за възрастни хора, с цел да може трудоспособната част от популацията да не се товари с грижата. Тези комплекси са на доста положително равнище, с доста положителни услуги, жителите в Западна Европа влагат в старините си и в подобен вид настаняване. У нас това липсва, както липсват фрагменти и инфраструктура. У нас, когато някой се разболее, те оставят да се оправяш самичък - в случай че можеш, плащаш приют или пък търсиш човек, който да се грижи за твоя непосредствен. Всеки е оставен да се оправя както може”, разяснява тя и изясни повода за това:
“Тази тематика просто в никакъв случай не е поставяна. Да се сътвори такава система не е мъчно. Мисля, че България ще се сблъска с този проблем доста тежко. В момента понасяме тази тежест, тъй като сме възпитани да се грижим за възрастните хора към нас. Това обаче става невероятно, тъй като всеки би трябвало да работи, да изхранва и децата си. Грижата да вземем за пример за дементноболни възрастни хора е извънредно тежка за околните им, тъй като те имат потребност от 24-часова грижа. Психическото и физическото натоварване е извънредно огромно. В същото време в домовете и приютите няма положителни условия. В множеството случаи хората биват връзвани, с цел да не буйстват или да тръгнат нанякъде. Проблемът е сериозен, хората го осъзнават, приказват между тях, само че някак в политиката не се приказва за това”.
“През 2019 година беше импортиран план на Закон за възрастните хора, който включваше да вземем за пример интензивност на възрастните хора, само че не и главният въпрос кой да се грижи за тях. Пенсиите са значимо нещо, само че има обикновени услуги - да напазаруваш, да окажеш помощ в семейството, които в България липсват”, добави тя.
Според Цецка Бачкова решението на този въпрос е част от осигуровките ни автоматизирано да се отделят от страната за спомагателна грижа. От насъбраните средства пък ще може да се стартира както с построяването на комплекси за възрастни хора, по този начин и с образованието на експерти, които да се грижат за тях.
“По време на полемиките през 2018 година се сподели, че даже 1% от осигурителните вноски би бил задоволителен да стартира натрупването на бюджет, от който да се построи тази инфраструктура. Мисля, че всеки българин би бил подготвен да отдели тези средства. Да не приказваме, че може да не се отделят в допълнение, а просто да бъдат извадени от здравните и обществените вноски, с цел да се обособят в настрана перо”, уточни тя.
Според нея построяването на система за спомагателна грижа би довело и до усъвършенстване на системата на опазването на здравето, защото действия, които сега се правят от медици, биха могли да бъдат поети от болногледачи.
“Огромен запас в здравната система се харчи тъкмо за това, че един възрастен човек отива при персоналния си доктор да вземем за пример, с цел да му бъде измерено кръвното налягане. Лекарският труд е високоплатен труд, като в тази ситуация с измерването на кръвното налягане, той може да бъде елементарно сменен от услугата в домовете за грижа от хора без лекарска подготовка. В здравната система се прахосват пари. Всички сме виждали, че възрастните хора постоянно прибягват до престой в болница в обстановки, в които, в случай че имаше система за спомагателна грижа, техният проблем можеше да бъде решен доста по-евтино”, изясни Бачкова.
“Смятам, че България има всички предпоставки да се развива и да дава такива услуги и за възрастни хора от други страни. Имаме образци на хора, които идват у нас поради положителния климат, поради минералните извори - възрастни хора от северните страни, които избират да прекарат старините си в страна с добър климат. Ако предлагаме положителни условия, мисля, че България може да печели, да основава работни места. Вместо доста българи да отпътуват в чужбина, където да се грижат за възрастни хора, биха могли да го вършат тук, като от това да печели и стопанската система, а и самите те да са покрай фамилиите си”, приключи Цецка Бачкова.
С няколко полемики, извършени през 2018 година, структурата на “ДСБ Жени” обърна внимание на тематиката за дълготрайната грижа у нас, както и за опциите за по-добри грижи за възрастните хора със болести у нас.
С обява в обществените мрежи Цецка Бачкова, заместник-председател на “Демократи за мощна България”, повдигна още веднъж тематиката. “Няма човек, който да не се е сблъскал с нуждата да се грижи за болен или възрастен родственик и да не е стоял пред сложни, постоянно физически, душевен и финансово непостижими решения. България е може би единствената страна, в която тематиката за грижата за възрастните хора е изцяло неглижирана от политиците, а хората са оставени да се оправят както намерят”, написа тя.
Какви са опциите и по какъв начин системата за грижа у нас би могла да бъде усъвършенствана - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с Цецка Бачкова .
“През 2018 година организирахме среща за бъдещето на дълготрайната грижа в България с немски специалисти. У нас грижата за възрастни хора е разпределена сред обществената и здравната система, не е обособена като независима политика. Знаем, че на всеки се е случвало да няма кой различен, с изключение на нас да се погрижи за нашия болен възрастен родственик. В Германия дълготрайната грижа за възрастните хора е проведена като независим застрахователен риск - по този начин както заплащат обезпечаване за опазване на здравето, за безработица, по този начин една част от осигурителната вноска е точно за тази грижа. Тези средства отиват в независим бюджет за грижа и след това всеки обезпечен има право на избрани услуги, в случай че му се наложи да се възползва от тях. Това и не натоварва идващите генерации. Знаем, че когато един човек се разболее и на неговите деца, внуци се наложи да се грижат за него, това е голяма смяна за тях. Често те губят работата си или не могат да я упражняват пълноценно. Развиването на такава система разрешава всеки да има успокоение, че в случай че му се наложи, има кой да се погрижи за него”, изясни Цецка Бачкова.
“Когато има самостоятелен независим бюджет, може да се стартира и построяването на системата - вложения в домове за възрастни хора, както и в фрагменти. В България единствено на едно място човек може да учи геронтология, която се отнася до грижите за възрастните хора. Дори няма такава компетентност обаче, а активността има своите специфики. грижата за възрастни хора да вземем за пример изисква покачване, което е тежка задача - хората, които го вършат, би трябвало да са подготвени, с цел да не навредят на личното си здраве. За да се построи системата за спомагателна грижа, би трябвало да има бюджет, който да бъде предопределен тъкмо за това. В България средствата са разпръснати по обществени стратегии, в здравния бюджет и така нататък Това е и причина тази система да не може даже да стартира да се изгражда”, уточни тя.
Според Цецка Бачкова надали системата може да стартира да се построява посредством средствата от бюджета за 2022 година, който към този момент се преглежда. “Трябва обаче да се мисли в посока от осигурителните вноски на жителите да се отдели настрана перо за грижа, което да поема точно разноските за дом за възрастни, за грижи в дома. Тези разноски и в този момент ги има, страната ги заплаща, само че не са обособени тъкмо за това, което основава и злоупотреби, и неизясненост в хората. Когато тези грижи се поемат от обособен бюджет, от настрана перо и всеки знае, че е обезпечен за такава обстановка, първо, самите хора са спокойни, знаят, че могат да потърсят правата си и знаят по какъв начин, второ, самата система действа по-добре”, предложи тя.
“В момента в цяла Европа се влага в комплекси и резиденции за възрастни хора, с цел да може трудоспособната част от популацията да не се товари с грижата. Тези комплекси са на доста положително равнище, с доста положителни услуги, жителите в Западна Европа влагат в старините си и в подобен вид настаняване. У нас това липсва, както липсват фрагменти и инфраструктура. У нас, когато някой се разболее, те оставят да се оправяш самичък - в случай че можеш, плащаш приют или пък търсиш човек, който да се грижи за твоя непосредствен. Всеки е оставен да се оправя както може”, разяснява тя и изясни повода за това:
“Тази тематика просто в никакъв случай не е поставяна. Да се сътвори такава система не е мъчно. Мисля, че България ще се сблъска с този проблем доста тежко. В момента понасяме тази тежест, тъй като сме възпитани да се грижим за възрастните хора към нас. Това обаче става невероятно, тъй като всеки би трябвало да работи, да изхранва и децата си. Грижата да вземем за пример за дементноболни възрастни хора е извънредно тежка за околните им, тъй като те имат потребност от 24-часова грижа. Психическото и физическото натоварване е извънредно огромно. В същото време в домовете и приютите няма положителни условия. В множеството случаи хората биват връзвани, с цел да не буйстват или да тръгнат нанякъде. Проблемът е сериозен, хората го осъзнават, приказват между тях, само че някак в политиката не се приказва за това”.
“През 2019 година беше импортиран план на Закон за възрастните хора, който включваше да вземем за пример интензивност на възрастните хора, само че не и главният въпрос кой да се грижи за тях. Пенсиите са значимо нещо, само че има обикновени услуги - да напазаруваш, да окажеш помощ в семейството, които в България липсват”, добави тя.
Според Цецка Бачкова решението на този въпрос е част от осигуровките ни автоматизирано да се отделят от страната за спомагателна грижа. От насъбраните средства пък ще може да се стартира както с построяването на комплекси за възрастни хора, по този начин и с образованието на експерти, които да се грижат за тях.
“По време на полемиките през 2018 година се сподели, че даже 1% от осигурителните вноски би бил задоволителен да стартира натрупването на бюджет, от който да се построи тази инфраструктура. Мисля, че всеки българин би бил подготвен да отдели тези средства. Да не приказваме, че може да не се отделят в допълнение, а просто да бъдат извадени от здравните и обществените вноски, с цел да се обособят в настрана перо”, уточни тя.
Според нея построяването на система за спомагателна грижа би довело и до усъвършенстване на системата на опазването на здравето, защото действия, които сега се правят от медици, биха могли да бъдат поети от болногледачи.
“Огромен запас в здравната система се харчи тъкмо за това, че един възрастен човек отива при персоналния си доктор да вземем за пример, с цел да му бъде измерено кръвното налягане. Лекарският труд е високоплатен труд, като в тази ситуация с измерването на кръвното налягане, той може да бъде елементарно сменен от услугата в домовете за грижа от хора без лекарска подготовка. В здравната система се прахосват пари. Всички сме виждали, че възрастните хора постоянно прибягват до престой в болница в обстановки, в които, в случай че имаше система за спомагателна грижа, техният проблем можеше да бъде решен доста по-евтино”, изясни Бачкова.
“Смятам, че България има всички предпоставки да се развива и да дава такива услуги и за възрастни хора от други страни. Имаме образци на хора, които идват у нас поради положителния климат, поради минералните извори - възрастни хора от северните страни, които избират да прекарат старините си в страна с добър климат. Ако предлагаме положителни условия, мисля, че България може да печели, да основава работни места. Вместо доста българи да отпътуват в чужбина, където да се грижат за възрастни хора, биха могли да го вършат тук, като от това да печели и стопанската система, а и самите те да са покрай фамилиите си”, приключи Цецка Бачкова.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ