ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Референдум за НАТО: в страна, в която се лекуват с белина?

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Задълбочаващата се украинска рецесия остро сложи въпроса за уговорките на страната ни към НАТО. Лидерът на " Възраждане " Костадинов повтори тезата си, че е необходим референдум за напускането на Алианса, като посочи, че това може да стане най-рано през 2024, в случай че не бъде изменен закона, който не разрешава допитване по въпроса. Чл. 13 от контракта от 2004, подписан от България за участието в Пакта, планува след 20 години страната да има право да изиска прекратяването му. България „ не избра НАТО, а бе анексирана от НАТО”, твърди Костадинов. Данни на Галъп от 2001 обаче демонстрират, че след терористичните актове на 11 септември против Съединени американски щати, поддръжката в България за присъединение към Пакта в действителност нараства и доближава 52%. Тезата на господин Костадинов за „ анексията” е, меко казано, художествено пресилване.

Какво завоюва България с участието си в НАТО

Бившите социалистически страни в Централна и Източна Европа изгубиха Студената война, а Варшавският контракт престана да съществува през 1991. Лидерите на БКП/БСП, чиито правилни фрагменти продължиха да дърпат политическите лостове и овладяха множеството позиции в „ бизнеса”, обаче продължиха да гледат с трогване към Москва. След свирепата Виденова зима, държавното управление на ОДС (1997-2001) вкара валутния ръб, удостовери курса към присъединението на България към Европейски Съюз, стихотворец от кабинета на Филип Димитров, и застана на безапелационна проатлантическа позиция. Това бе опит страната да скъса с предишното. Решението България да кандидатства за участие в НАТО бе взето от служебното държавно управление на Стефан Софиянски, което бе назначено през февруари 1997 от президента Стоянов.

С участието в НАТО (2004 г.) България завоюва гаранции за своята сигурност. Това докара до забележителен растеж на непознатите вложения. Позитивните промени в стопанската система, стабилизирането на институциите помогнаха да се изпълнят Копенхагенските критерии. Присъединяването към НАТО бе ключът към общия европейски дом – цел, реализирана през 2007 година. Днес Кремъл упорства България да се върне 25 години обратно в предишното, когато тя се намираше в тежка политическа и икономическа рецесия. Това значи страната да бъде запокитена назад в безизходицата и отчаянието на Виденовата зима.

България си остава слабото звено в Пакта

„ Възраждане” е мощно отрицателно настроена партия освен към НАТО, само че и към Европейски Съюз. Ала обикновената инспекция демонстрира, че България получава в пъти повече средства от Европейски Съюз, в сравнение с внася в общия бюджет. Що се отнася до „ тегобите” от участието ни в Алианса: още след приемането ни в НАТО разноските ни за защита спаднаха под 2% от Брутният вътрешен продукт, макар поетия ангажимент. В резултат на това модернизацията на армията безобразно закъсня. Страната продължи да купува елементи от Русия, с цел да поддържа остарялата съветска военна техника.

Срещу закупуването на американските изтребители F-16 – политическо решение, с което се задълбочиха връзките със Съединени американски щати – през 2019 гласоподаваха Българска социалистическа партия, „ Воля”, „ Атака” и НФСБ, привеждайки слаби причини. Макар да застана зад договорката с F-16, държавното управление на Борисов сподели с реакцията си към аферата „ Скрипал”, че за България северноатлантическата взаимност в действителност не е приоритет. Опитът за потулване на аферата „ Гебрев”, срамната търговия с български документи за идентичност, която беше осветена от американските наказания „ Магнитски” през 2021, илюстрираха, че българските служби за сигурност остават едва звено в НАТО.

Независимо, че тезата на господин Костадинов за „ анексираната от НАТО” България е опровергана от обстоятелствата, има възможност той сполучливо да я продаде на публиката. Така „ Възраждане” ще усили електоралната си тежест в политическия развой. През последните 10 години утвърждението на българите за участието в НАТО е спаднало с близо 1/4, (данни на изследователския център „ Пю”, 2020). През 2007 година 54% утвърждават НАТО, 27% – не; през 2020 едвам 42% имат позитивно отношение към Пакта. В България, спрямо всички членки на НАТО, левите хора са най-антинатовски настроени, а българите, като се изключи че доста харесват президента Путин, са минимум подготвени да поддържат страна съдружник при положение на съветска експанзия.

Въпреки ескалацията на напрежението, вероятността България да бъде директно въвлечена в спор сред Русия и НАТО е доста ниска. Москва обаче може да употребява мощната взаимозависимост на страната ни от съветските първични материали, с цел да извива ръце. Правителствата на ГЕРБ не направиха съвсем нищо, с цел да ни изтръгнат от енергийната хватка на Кремъл.

Капаните на директната народна власт

Референдумът, който желаят от „ Възраждане” за участието в НАТО, наподобява с предвидим резултат. Но смисълът на представителната народна власт е в това, че елементарният човек няма по какъв начин да бъде способен по всички въпроси, а също така относително елементарно може да бъде манипулиран. Пряката народна власт е хубаво нещо, само че дали да питаме суверена за изключително значими неща, като участието в НАТО и Европейски Съюз, откакто 70% от българите се „ консултират” с врачки и оракули, болшинството е срещу имунизациите против COVID-19 и не се интересува от просвета, а хиляди се лекуват от пандемията с белина.

Автор: Петър Чолаков
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР