ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

Коментар от Ясен Бояджиев:

Една сложна година, изпълнена с премеждия и безплодни политически стихии, завихрили цели три парламентарни избори, наподобява ще приключи спокойно и безшумно - с болшинство в Народното събрание и постоянно държавно управление. Това сочат знаците, дадени от приключилия първи кръг от съдружните договаряния.

Ще е огромна изненада, в случай че не се случи

Сега мнозина с съображение повтарят известното предписание, че „ нищо не е контрактувано, до момента в който всичко не е договорено”. Защото, най-малко на доктрина, задачата в действителност наподобява сложна - цели четири партии (две от които са в действителност коалиции) би трябвало да намерят сглобката между тях. И тъй като, поучени от досегашния български политически опит, можем да предположим, че по този път има подводни камъни. Е, може би е рано договарящите да се заричат за цялостен 4-годишен мандат. Но все пак, коства ми се, към този момент може да се каже, че обединението наподобява „ изрисувана”. И че ще е доста огромна изненада, в случай че не се случи.

Въпрос на оцеляване

Основният мотив в интерес на този извод се набива на очи. Всеки от участниците извънредно се опасява от неуспех на договарянията - и най-много от това самият той да не се окаже в очите на гласоподавателите провинен за този неуспех. Защото ясно си дават сметка, че на фона на всеобщата отмалялост от досегашното изтощение и в подтекста на всеобщите упования за (най-после) благополучна развръзка, политическото оцеляване на всяка партия е неотменимо обвързвано с триумфа на това начинание. На всичко от горната страна никой не може да се отметне, тъй като обединението е невъзможна без която и да било от тези партии (гласовете няма да стигнат, а и „ аварийна скамейка” е празна). Това събитие, прочее, прави участниците значително равнопоставени, което също е гаранция за триумф.

И с камери, и без камери

Показателен за характера на договарянията е и фактът, че даже камерите и директното лъчение, които нормално водят до прочувствени речи, лозунги и взаимни нападки, в тази ситуация имат тъкмо противоположния резултат - всички бяха по-скоро спокойни, настоятелен и прагматични. Разбира се, във финалните стадии от договарянията (лидерските срещи по нерешените въпроси и определянето на бъдещите министри) евентуално ще е по-добре камерите да бъдат изключени. За да се даде на всеки шир за отстъпки, без да се тормози от погледите на партийните си почитатели.

Заобикаляне на противоречивите въпроси

И по този начин - никой не се заяжда за предишното, всички гледат в бъдещето. Никой не тропа по масата, нито един скандал. Никой не подчертава върху разликите, всеки акцентира какъв брой доста са разбирателствата, какъв брой „ огромна” е близостта. За разлика от различен път относително малко са и идващите в профил сериозни, провокативни, разколебаващи изказвания. Показателен е методът, по който бяха отсрочени, заобиколени и преодолени парещите въпроси и несъвместимостите. Как да вземем за пример Българска социалистическа партия съумя да предложи дефиниция за нуклеарната енергетика, без даже да спомене името „ Белене”. А най-„ острата” имитация, която чух, бе шеговитият въпрос на Мика Зайкова във връзка несъразмерните обществени въжделения на социалистите: " Извинете, само че става въпрос за бюджета на Съединените щати ли? ". Преговорите бяха необятни и подробни като тематичен кръг и планувани промени. От друга страна - не прекомерно детайлизирани. Така че има късмет да оказват помощ за слагането на здрава основа за бъдещата коалиция в програмно отношение - задоволително необятна, плътна и гъвкава. Оптимистично е и засвидетелстваното желание за бъдещо включване на по-широк кръг и професионални общности, които да създадат плануваните промени по-реалистични и ефикасни.

Защо ни беше цяла година

Това е нов за българската политика жанр на гласност, диалогичност и прагматичност. Ясно е, че за него бяха нужни ново съответствие на силите, нови играчи и най-много нови мандатоносители-модератори. И въпреки всичко остава въпросът: за какво ни бяха цяла година и цели три избора, за какво трябваше да стигнем до този резултат по толкоз заобиколен и сложен път? Както се споделя в остарелия анекдот: „ Оти ги ручааме жабетата?”. Дано най-малко поуката да е разбрана.