Меглена Антонова, Грийнпийс за ФАКТИ: Kлиматичните промени имат потенциал да засегнат буквално всеки аспект от живота ни
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“За да намерим решение за климатичната рецесия, светът се нуждае от понижение на въглеродните излъчвания при източника – а точно от незабавни дейности за последователно извеждане на изкопаемите горива от производството на сила и бързо понижаване на емисиите”.
Така счита Меглена Антонова, началник на акциите на „ Грийнпийс “ – България.
На фона на 26-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата, която се организира в Глазгоу, от ФАКТИ потърсихме “Грийнпийс” - България, с цел да научим тяхната позиция за решенията, взети в рамките ѝ.
“За да бъде конференцията сполучлива, ни е належащо финално съглашение, което начертава по какъв начин светът се оправя с климатичната рецесия, а не следващия дипломатически общителен текст, който единствено ни оставя да се надяваме, че нещата някак си ще се разрешат”, уточни Антонова.
" Големият риск, който държавните управления поемат, в случай че не вземат навременни ограничения, е да достигнем до свят с повишение на температурата дотам, че последствията да са невиждани горещи талази, тежка суша и огромни наводнения в доста райони ", сподели тя.
Говорихме още за естеството на климатичните промени, за въздействието им, за оправянето с тях и по отношение на качеството на въздуха, който дишаме в България.
Цялото изявление с Меглена Антонова от “Грийнпийс” - България, четете в идващите редове:
- Г-жо Антонова, съгласно Вас по време на 26-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата стигна ли се до ясни и безапелационни задължения по отношение на намаляването на тези промени?
- 26-тата подред конференция за климата беше предстояща с съвсем толкоз, а може би и по-големи, очаквания от тази в Париж през 2015 година. Това е, тъй като откакто светът си сложи за цел да ограничи покачването на междинната температура до най-вече 1,5°C, в Глазгоу международните водачи трябваше да начертаят какви ще са уговорките и ограниченията за преобразяване на обещанията от Париж в действителност.
Конференцията завършва през днешния ден - на 12 ноември, и сега сме в най-интензивния интервал на договарянията. Днес излезе и следващата чернова на финалния текст на съглашението, което ще е и крайният резултат от конференцията, само че всеки ред от текста се предоговаря. Едно от по-обнадеждаващите послания е апелът за последователно прекъсване на дотациите за изкопаеми горива, както и последователно понижаване на потреблението на въглища. Това би било счетено за огромен прогрес в договарянията – споменаването на изкопаеми горива в окончателното съглашение е казус, който ясно би изобличил причинителите на климатичната рецесия. Без съответни задължения обаче, които да съпровождат този текст, той ще си остане пожелателен.
Същевременно видяхме взаимно изказване на Съединени американски щати и Китай, в което държавните управления на двете страни признаха потребността от задържане на международната температура до 1,5°C. Приветстваме заемането на дейна позиция от тези международни водачи, само че държим да отбележим, че чакаме доста по-сериозна ангажираност от тяхна страна – най-много за съответните дейности, които ще подхващат.
Русия също направи много неуверена поръчка за въглеродна индиферентност до 2060 година с възможна опция и за по-ранен интервал. Въпреки че страната е измежду мощно изумените от климатичната рецесия, датата е прекомерно късна.
В последна сметка, с цел да бъде конференцията сполучлива, ни е належащо финално съглашение, което начертава по какъв начин светът се оправя с климатичната рецесия, а не следващия дипломатически общителен текст, който единствено ни оставя да се надяваме, че нещата някак си ще се разрешат.
- Обещанията са за нулеви излъчвания, които да лимитират стоплянето на планетата – това задоволително ли е?
- Много е значимо да се обръща внимание, когато се слушат обещания на държавни управления и корпорации, дали приказват за „ чисти “ нулеви излъчвания или за инстински нулеви излъчвания.
Големите замърсители прикриват мръсния си бизнес, като се преструват на зелени благодарение на принадлежности като въглеродните обезщетения (от англ. език carbon offsets).
Една компания, чиято активност генерира огромни количества парникови газове, може да обмени или „ компенсира “ замърсяването си, като си купи въглероден „ заем “ от някоя страна или под формата на план, който или е предотвратил изпускането на излъчвания на парникови газове, или ги е извадил от атмосферата. Например, посадени са нови дървета или пък е направено заричане, че избрана повърхност от гора няма да бъде унищожена.
Това е счетоводен трик, който разрешава на фирмите за изкопаеми горива и на държавните управления, които им подражават, да продължат да изгарят въглища, петрол и изкопаем газ в подмяна на въглеродни заеми, закупени от далечни планове, с цел да „ компенсират “ своите въглеродни излъчвания. В резултат, тези, които могат да си платят, не са длъжни да трансформират старите си привички да замърсяват.
Но с цел да намерим решение за климатичната рецесия, светът се нуждае от понижение на въглеродните излъчвания при източника – а точно незабавни дейности за последователно извеждане на изкопаемите горива от производството на сила и бързо понижаване на излъчванията.
- При състояние, че това е 26-та конференция по този въпрос, а в действителност не виждаме междинната температура на стопляне да понижава, обезнадеждаващи ли са дейностите на международните водачи в тази посока?
- Обещанията сами по себе си са хубаво нещо, само че са нужни действителни дейности оттатък конференциите и сладките приказки. Обещанията биха били обнадеждаващи, в случай че са подкрепени от конкретика във връзка с периодите и ограниченията, а решенията са действителни, а не подправени като потреблението на природен газ, изгаряне на боклуци или хващане на въглерод. За страдание, най-малко към този момент от тази конференция не виждаме задоволителна конкретика и упоритост, с цел да се почувстваме обнадеждени.
- В Глазгоу беше оповестено, че е допустимо до края на този век растежът на температурите да надмине 2,4 °C – коства ли Ви се допустимо?
- Да, сега сме стигнали до повишение от 1,1°C над пред-индустриалните равнища от 90-те години. Според едно от изявленията на основния секретар на Организация на обединените нации, Антониу Гутериш преди 26-тата конференция, светът се е насочил към стопляне от 2,7°C. След първата вълна от държавни обещания за по-амбициозни ограничения и дейности по време на конференцията в Глазгоу, беше изчислено, че те са задоволителни да понижим нарастването на световната температура едвам до 2,4°C. Това значи, че този сюжет е изцяло действителен и даже може да бъде оптимистичен, в случай че държавните управления не извършват обещанията, които до момента са поели.
- До какво ще докара това повишаване на температурите?
- Вече сме очевидци на последствията от климатичната рецесия даже при повишение на температурата единствено с градус и малко (1,1°C).
Само през 2021 година поройни превалявания предизвикаха опустошителни наводнения в Китай - в провинция Шанкси през октомври и в Хенан през юли, а също и в Европа - в Германия, Австрия, Италия, Белгия, като взеха човешки жертви. Във Франция също имаше наводняване, само че то не взе човешки жертви.
Жертви имаше и поради рисково високите температури, на които бяхме очевидци в тихоокеанския северозападен район на Северна Америка тази година.
В Гренландия имаше рисково размразяване на ледове; пожари унищожиха огромни територии в Средиземноморието - от Турция до Тунис, в това число и България, също и в Сибир; рекордни суши бяха регистрирани в Бразилия.
Покачването на температурата с всяка десета от градуса би направило рисковите феномени още по-екстремни и още по-чести. Според Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) рисково събитие, което се е случвало един път на десетилетие преди, би се случвало четири пъти на десетилетие при стопляне с 1,5°C и близо шест пъти на десетилетие при стопляне от 2°C, а при стопляне от 4°C това събитие би станало съвсем годишно.
Повишаването на световната температура способства за изместването на хабитатите на растителни и скотски типове, намаляването на земеделската продукция и зачестяване на рискови феномени като горски пожари и наводнения. Топенето на ледниците води до повишение на равнището на международния океан, което е непосредствена опасност за милиони хора, които обитават крайбрежни региони. Температурите обаче не се трансформират с идентична скорост на всички места – стоплянето е най-силно на континентите, в региона на Арктика през студеното полугодие и в умерените ширини през топлото полугодие. В някои елементи на света температурата към този момент се е повишила с повече от 1,5°C над прединдустриалните равнища.
Учените са безапелационни, че всяка десета от градуса има значение и всяко изпитание за понижаване на въглеродните излъчвания е основно. При повишение на температурата оттатък 1,5°C се усилва вероятността за прекрачване на така наречен преломни точки – прагове, оттатък които избрани рискови резултати не могат да бъдат предотвратени, а резултатите от тях са мъчно предвидими и изправят напъните за акомодация пред прекалено много незнайни.
- По какъв метод могат да ни се отразят климатичните промени в бъдеще?
- Последствията от климатичните промени имат капацитета да обиден безусловно всеки аспект от нашия живот. Непостоянните реколти основават опасения за хранителната сигурност на популацията, а повишението на морското ниво може да провокира опустошения по крайбрежната инфраструктура, замърсяване на почвите и водоизточниците със солена вода. Екстремните метеорологични феномени основават непосредствена опасност за човешкия живот, само че и слагат огромни провокации пред здравните и обществените системи в дълготраен проект.
- Възможно ли е в бъдеще да следим катаклизми, в случай че не се вземат ограничения?
- Математическите модели, които пресмятат вероятните последици от измененията в климата, преглеждат разнообразни степени на повишението на световните температури. Един от най-екстремните такива сюжети е за увеличение на междинната температура с 4°C до края на века при положение, че държавните управления и огромните корпорации продължат да вършат това, което са правили до момента, и не поемат никакви или прекомерно слаби ограничения за понижаване на въглеродните излъчвания.
При подобен сюжет, по-голямата част от човечеството евентуално ще би трябвало да изпита по-високи междинни температури, тъй като живеем на сушата, където температурата е по-висока по отношение на тази в световния океан, а една междинна температура обгръща повърхността както на земята, по този начин и на водата.
Повишаването на морското ниво е една от най-сигурните последствия от стопляне от порядъка на 4°C. Средно в международен мащаб това мощно стопляне може да докара до повишение на морското ниво с сред 0,5 и два метра, според от скоростта на размразяване на леда на сушата.
Трудно е да се предвиждат тъкмо други типове въздействия, изключително при сюжети с по-високи равнища на стопляне на междинната температура, защото не е несъмнено какви ще са „ реакциите “ на климатичната система. Но тези въздействия евентуално ще бъдат доста по-сериозни, в сравнение с биха били в свят със приблизително нарастване на температурата от 1,5°C.
Големият риск, който държавните управления поемат, в случай че не вземат навременни ограничения, е да достигнем до свят с повишение на температурата дотам, че последствията да са невиждани горещи талази, тежка суша и огромни наводнения в доста райони.
, Нидерландия, от лятото на 2021 година за резултата на климатичните промени върху водните запаси и производството на сила в Маришкия басейн откри, че се обрисува в интервала до 2050 година климатичните промени към този момент да стартират да оказват значително въздействие върху величините на средногодишния и изключително на минималния отток на р. Марица, който се следи през сухите месеци (август – октомври). Следователно при най-лошия климатичен сюжет се планува фрапантно понижаване на оттока, с висок капацитет за засушавания и воден недостиг, освен във връзка с енергопроизводството, само че и за потребностите на градовете, селскостопанския и промишления бранш.
- Какви са за Вас нужните ограничения в съвършения вид?
- Предвид мащаба на предизвикването, пред което сме изправени, разчитаме да забележим поемането на огромни задължения по време на 26-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата. На първо място: декларация от държавните управления по света, че ерата на изкопаемите горива е завършила и от този ден нататък няма да има нови планове за въглища, петрол и изкопаем газ. На второ място: ангажимент за понижаване на половина на световните излъчвания до 2030 година. На трето място: отменяне на проектите за световен пазар на въглеродните обезщетения, които обсъждаме и нагоре, тъй като те са подправени и неработещи решения за климата. На четвърто място: обезпечаването на 100 милиарда $ годишно от богатите към по-слабо развитите страни, с цел да се приспособяват към въздействията на климатичната рецесия, да развият системи за произвеждане на сила въз основа на възобновими източници и да се откажат от потреблението на изкопаеми горива. Допълнителни средства ще са нужни и с цел да се компенсират вредите, които към този момент са породени от климатичните промени в по-слабо развитите страни.
- На фона на тази конференция у нас стартира отоплителният сезон и въздухът в обитаемоте места осезаемо мирише на изгоряло, на дим – за какво България не съумява да се оправи с мръсния въздух в страната?
- На този въпрос най-общо може да се отговори, като се каже, че нито едно от държавните управления ни към момента не е подхванало смели стъпки за отвод от зависимостта от горенето на изкопаеми и на други твърди горива. А тя е надълбоко обвързвана със замърсяването на въздуха. Колкото по-категорични са ограниченията за модернизиране на отоплението на популацията и намаляването на персоналните транспортни средства за сметка на по-достъпни и свързани градове, толкоз повече ще стартираме да усещаме възстановяване в качеството на въздуха, който дишаме.
В множеството градове в България, главният източник на замърсяване на въздуха е битовото отопление на въглища и дърва. Транспортът в допълнение утежнява казуса в огромните градове. А във връзка с някои обитаеми места – имаме и съществени индустриални замърсители. Например откритите въглищни мини в град Перник и ТЕЦ-овете от комплекса „ Марица-изток “ в град Гълъбово.
По отношение на другите източници би следвало да се вземат и разнообразни ограничения от страна на управляващите – локални и национални, с цел да бъде решен казусът при източника, а не след това, да вземем за пример с филтриране на към този момент породено замърсяване.
Няколко образеца за вероятни решения за семействата и кварталите, където отоплението е на самостоятелно (битово) равнище – належащо е да се подкрепя замяната на остарели уреди с по-нови такива и за предпочитане отоплителни уреди, които не горят нито въглища, нито дърва или газ, а непосредствено се минава към потребление на термопомпи. Това е изключително значимо за семействата с финансови усложнения. Тази подпомагаща мярка под формата на финансиране следва да е съпроводена и от слагане на период, след който да бъде неразрешено потреблението на замърсяващите уреди и горива, с цел да има ясна вероятност и проект накъде да се ориентират пазарът и потребителите.
В градовете и кварталите с огромни системи за централно отопление има крещяща потребност от създаване на хрумвания и проекти за възобновяване на остарелите мрежи. Това е годно за градове, които разчитат на централно отопление на въглища като Перник, Сливен, Русе, Гълъбово, да вземем за пример, само че и София, където плануваните други възможности като нови газови бойлери или инсинератор за боклуци нито са евтини, нито са екологични. Надяваме се локалните управляващи да мислят по доста по-амбициозен и напредничав метод.
- Столична община беше наказана поради мръсния въздух в столицата, което обаче надали ще промени обстановката бързо и трагично. Какво би трябвало да сторим всички, с цел да бъде чист въздухът, който дишаме?
- Много е значимо да се означи, че съдът, като се изключи че установи съществуването на нарушаване от страна на Столичната община, дава и съответни указания на общината по отношение на това какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати и то в период от 12 месеца. Сред тях са създаване на паркове в кварталите, ограничавания на превоза и горенето на твърдо битово гориво в дните с високи равнища на замърсяване, създаване на цялостна и обвързвана велосипедна мрежа, анализиране на опциите за създаване на етажни паркинги. Това значи, че при съблюдаване на рекомендациите на съда би могло още в границите на идната година да се види възстановяване.
Затова всички би трябвало да бъдем дейни, да заявяваме гражданската си позиция и да отстояваме правото си на чист въздух. Можем да го създадем, като следим съвещанията на общинския съвет в нашия град, задаваме въпроси на съветниците, включваме се в публични разисквания на решения на общината и като протестираме, когато се бездейства.
Ако разполагаме с камина, печка или различен сходен апарат, който обаче не използваме за главно отопление на жилището си, е по-добре да се въздържаме от използването му, изключително в дни с висока централизация на замърсяване. Ако пък имаме остарял сходен апарат и нямаме опция сами да го сменяем с по-чист, може да потърсим общината и да заявим включване в програмата за замяна. Можем да настояваме и общината да подкрепя финансирането на възобновими източници на сила като опция.
Основните ни рекомендации към общините са незабавно внедряване на други възможности на изгарянето на изкопаеми горива за произвеждане на сила, в битовото отопление, превоза и индустрията, защото изгарянето на въглища, нефт и изкопаем газ са главните причинители на смъртност вследствие замърсяване на въздуха. Също по този начин, ускорение на подмяната на замърсяващите уреди за отопление, ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с ограничения за енергийна успеваемост, източници на сила без горене и поддръжка за енергийно бедните семейства. Нужно е и приоритизиране на построяването и даването на транспортна инфраструктура за вървене и колоездене, а за по-дълги дистанции и за хора с спомагателни потребности – публичен превоз, електрически рейсове, трамваи и влакове, като последователно се извеждат от приложимост транспортните средства с мотор с вътрешно горене.
Препоръчваме също да се откри практиката избрани дни или зони да се обособяват, като се лимитират персоналните моторни транспортни средства в урбанизираните места за понижаване на замърсяването, поощряване на хората да се насладят на улиците безвредно и насърчаване на опциите да се пътува из града без персонални моторни транспортни средства. Важно е и основаването на зелени площи в урбанизираните региони и поощряване на биологичното многообразие посредством засаждане на дървета и поощряване растежа на дива растителност., както и да се дава отворена, налична и настояща информация на локалните поданици: разказване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния район (градски или селски) и показване на решения.
Властите са тези, които следва да поведат смяната с политически и систематични дейности и в това време да поддържат хората да подхващат самостоятелни стъпки, които да са удобни за качеството на въздуха.
“За да намерим решение за климатичната рецесия, светът се нуждае от понижение на въглеродните излъчвания при източника – а точно от незабавни дейности за последователно извеждане на изкопаемите горива от производството на сила и бързо понижаване на емисиите”.
Така счита Меглена Антонова, началник на акциите на „ Грийнпийс “ – България.
На фона на 26-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата, която се организира в Глазгоу, от ФАКТИ потърсихме “Грийнпийс” - България, с цел да научим тяхната позиция за решенията, взети в рамките ѝ.
“За да бъде конференцията сполучлива, ни е належащо финално съглашение, което начертава по какъв начин светът се оправя с климатичната рецесия, а не следващия дипломатически общителен текст, който единствено ни оставя да се надяваме, че нещата някак си ще се разрешат”, уточни Антонова.
" Големият риск, който държавните управления поемат, в случай че не вземат навременни ограничения, е да достигнем до свят с повишение на температурата дотам, че последствията да са невиждани горещи талази, тежка суша и огромни наводнения в доста райони ", сподели тя.
Говорихме още за естеството на климатичните промени, за въздействието им, за оправянето с тях и по отношение на качеството на въздуха, който дишаме в България.
Цялото изявление с Меглена Антонова от “Грийнпийс” - България, четете в идващите редове:
- Г-жо Антонова, съгласно Вас по време на 26-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата стигна ли се до ясни и безапелационни задължения по отношение на намаляването на тези промени?
- 26-тата подред конференция за климата беше предстояща с съвсем толкоз, а може би и по-големи, очаквания от тази в Париж през 2015 година. Това е, тъй като откакто светът си сложи за цел да ограничи покачването на междинната температура до най-вече 1,5°C, в Глазгоу международните водачи трябваше да начертаят какви ще са уговорките и ограниченията за преобразяване на обещанията от Париж в действителност.
Конференцията завършва през днешния ден - на 12 ноември, и сега сме в най-интензивния интервал на договарянията. Днес излезе и следващата чернова на финалния текст на съглашението, което ще е и крайният резултат от конференцията, само че всеки ред от текста се предоговаря. Едно от по-обнадеждаващите послания е апелът за последователно прекъсване на дотациите за изкопаеми горива, както и последователно понижаване на потреблението на въглища. Това би било счетено за огромен прогрес в договарянията – споменаването на изкопаеми горива в окончателното съглашение е казус, който ясно би изобличил причинителите на климатичната рецесия. Без съответни задължения обаче, които да съпровождат този текст, той ще си остане пожелателен.
Същевременно видяхме взаимно изказване на Съединени американски щати и Китай, в което държавните управления на двете страни признаха потребността от задържане на международната температура до 1,5°C. Приветстваме заемането на дейна позиция от тези международни водачи, само че държим да отбележим, че чакаме доста по-сериозна ангажираност от тяхна страна – най-много за съответните дейности, които ще подхващат.
Русия също направи много неуверена поръчка за въглеродна индиферентност до 2060 година с възможна опция и за по-ранен интервал. Въпреки че страната е измежду мощно изумените от климатичната рецесия, датата е прекомерно късна.
В последна сметка, с цел да бъде конференцията сполучлива, ни е належащо финално съглашение, което начертава по какъв начин светът се оправя с климатичната рецесия, а не следващия дипломатически общителен текст, който единствено ни оставя да се надяваме, че нещата някак си ще се разрешат.
- Обещанията са за нулеви излъчвания, които да лимитират стоплянето на планетата – това задоволително ли е?
- Много е значимо да се обръща внимание, когато се слушат обещания на държавни управления и корпорации, дали приказват за „ чисти “ нулеви излъчвания или за инстински нулеви излъчвания.
Големите замърсители прикриват мръсния си бизнес, като се преструват на зелени благодарение на принадлежности като въглеродните обезщетения (от англ. език carbon offsets).
Една компания, чиято активност генерира огромни количества парникови газове, може да обмени или „ компенсира “ замърсяването си, като си купи въглероден „ заем “ от някоя страна или под формата на план, който или е предотвратил изпускането на излъчвания на парникови газове, или ги е извадил от атмосферата. Например, посадени са нови дървета или пък е направено заричане, че избрана повърхност от гора няма да бъде унищожена.
Това е счетоводен трик, който разрешава на фирмите за изкопаеми горива и на държавните управления, които им подражават, да продължат да изгарят въглища, петрол и изкопаем газ в подмяна на въглеродни заеми, закупени от далечни планове, с цел да „ компенсират “ своите въглеродни излъчвания. В резултат, тези, които могат да си платят, не са длъжни да трансформират старите си привички да замърсяват.
Но с цел да намерим решение за климатичната рецесия, светът се нуждае от понижение на въглеродните излъчвания при източника – а точно незабавни дейности за последователно извеждане на изкопаемите горива от производството на сила и бързо понижаване на излъчванията.
- При състояние, че това е 26-та конференция по този въпрос, а в действителност не виждаме междинната температура на стопляне да понижава, обезнадеждаващи ли са дейностите на международните водачи в тази посока?
- Обещанията сами по себе си са хубаво нещо, само че са нужни действителни дейности оттатък конференциите и сладките приказки. Обещанията биха били обнадеждаващи, в случай че са подкрепени от конкретика във връзка с периодите и ограниченията, а решенията са действителни, а не подправени като потреблението на природен газ, изгаряне на боклуци или хващане на въглерод. За страдание, най-малко към този момент от тази конференция не виждаме задоволителна конкретика и упоритост, с цел да се почувстваме обнадеждени.
- В Глазгоу беше оповестено, че е допустимо до края на този век растежът на температурите да надмине 2,4 °C – коства ли Ви се допустимо?
- Да, сега сме стигнали до повишение от 1,1°C над пред-индустриалните равнища от 90-те години. Според едно от изявленията на основния секретар на Организация на обединените нации, Антониу Гутериш преди 26-тата конференция, светът се е насочил към стопляне от 2,7°C. След първата вълна от държавни обещания за по-амбициозни ограничения и дейности по време на конференцията в Глазгоу, беше изчислено, че те са задоволителни да понижим нарастването на световната температура едвам до 2,4°C. Това значи, че този сюжет е изцяло действителен и даже може да бъде оптимистичен, в случай че държавните управления не извършват обещанията, които до момента са поели.
- До какво ще докара това повишаване на температурите?
- Вече сме очевидци на последствията от климатичната рецесия даже при повишение на температурата единствено с градус и малко (1,1°C).
Само през 2021 година поройни превалявания предизвикаха опустошителни наводнения в Китай - в провинция Шанкси през октомври и в Хенан през юли, а също и в Европа - в Германия, Австрия, Италия, Белгия, като взеха човешки жертви. Във Франция също имаше наводняване, само че то не взе човешки жертви.
Жертви имаше и поради рисково високите температури, на които бяхме очевидци в тихоокеанския северозападен район на Северна Америка тази година.
В Гренландия имаше рисково размразяване на ледове; пожари унищожиха огромни територии в Средиземноморието - от Турция до Тунис, в това число и България, също и в Сибир; рекордни суши бяха регистрирани в Бразилия.
Покачването на температурата с всяка десета от градуса би направило рисковите феномени още по-екстремни и още по-чести. Според Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) рисково събитие, което се е случвало един път на десетилетие преди, би се случвало четири пъти на десетилетие при стопляне с 1,5°C и близо шест пъти на десетилетие при стопляне от 2°C, а при стопляне от 4°C това събитие би станало съвсем годишно.
Повишаването на световната температура способства за изместването на хабитатите на растителни и скотски типове, намаляването на земеделската продукция и зачестяване на рискови феномени като горски пожари и наводнения. Топенето на ледниците води до повишение на равнището на международния океан, което е непосредствена опасност за милиони хора, които обитават крайбрежни региони. Температурите обаче не се трансформират с идентична скорост на всички места – стоплянето е най-силно на континентите, в региона на Арктика през студеното полугодие и в умерените ширини през топлото полугодие. В някои елементи на света температурата към този момент се е повишила с повече от 1,5°C над прединдустриалните равнища.
Учените са безапелационни, че всяка десета от градуса има значение и всяко изпитание за понижаване на въглеродните излъчвания е основно. При повишение на температурата оттатък 1,5°C се усилва вероятността за прекрачване на така наречен преломни точки – прагове, оттатък които избрани рискови резултати не могат да бъдат предотвратени, а резултатите от тях са мъчно предвидими и изправят напъните за акомодация пред прекалено много незнайни.
- По какъв метод могат да ни се отразят климатичните промени в бъдеще?
- Последствията от климатичните промени имат капацитета да обиден безусловно всеки аспект от нашия живот. Непостоянните реколти основават опасения за хранителната сигурност на популацията, а повишението на морското ниво може да провокира опустошения по крайбрежната инфраструктура, замърсяване на почвите и водоизточниците със солена вода. Екстремните метеорологични феномени основават непосредствена опасност за човешкия живот, само че и слагат огромни провокации пред здравните и обществените системи в дълготраен проект.
- Възможно ли е в бъдеще да следим катаклизми, в случай че не се вземат ограничения?
- Математическите модели, които пресмятат вероятните последици от измененията в климата, преглеждат разнообразни степени на повишението на световните температури. Един от най-екстремните такива сюжети е за увеличение на междинната температура с 4°C до края на века при положение, че държавните управления и огромните корпорации продължат да вършат това, което са правили до момента, и не поемат никакви или прекомерно слаби ограничения за понижаване на въглеродните излъчвания.
При подобен сюжет, по-голямата част от човечеството евентуално ще би трябвало да изпита по-високи междинни температури, тъй като живеем на сушата, където температурата е по-висока по отношение на тази в световния океан, а една междинна температура обгръща повърхността както на земята, по този начин и на водата.
Повишаването на морското ниво е една от най-сигурните последствия от стопляне от порядъка на 4°C. Средно в международен мащаб това мощно стопляне може да докара до повишение на морското ниво с сред 0,5 и два метра, според от скоростта на размразяване на леда на сушата.
Трудно е да се предвиждат тъкмо други типове въздействия, изключително при сюжети с по-високи равнища на стопляне на междинната температура, защото не е несъмнено какви ще са „ реакциите “ на климатичната система. Но тези въздействия евентуално ще бъдат доста по-сериозни, в сравнение с биха били в свят със приблизително нарастване на температурата от 1,5°C.
Големият риск, който държавните управления поемат, в случай че не вземат навременни ограничения, е да достигнем до свят с повишение на температурата дотам, че последствията да са невиждани горещи талази, тежка суша и огромни наводнения в доста райони.
, Нидерландия, от лятото на 2021 година за резултата на климатичните промени върху водните запаси и производството на сила в Маришкия басейн откри, че се обрисува в интервала до 2050 година климатичните промени към този момент да стартират да оказват значително въздействие върху величините на средногодишния и изключително на минималния отток на р. Марица, който се следи през сухите месеци (август – октомври). Следователно при най-лошия климатичен сюжет се планува фрапантно понижаване на оттока, с висок капацитет за засушавания и воден недостиг, освен във връзка с енергопроизводството, само че и за потребностите на градовете, селскостопанския и промишления бранш.
- Какви са за Вас нужните ограничения в съвършения вид?
- Предвид мащаба на предизвикването, пред което сме изправени, разчитаме да забележим поемането на огромни задължения по време на 26-тата Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата. На първо място: декларация от държавните управления по света, че ерата на изкопаемите горива е завършила и от този ден нататък няма да има нови планове за въглища, петрол и изкопаем газ. На второ място: ангажимент за понижаване на половина на световните излъчвания до 2030 година. На трето място: отменяне на проектите за световен пазар на въглеродните обезщетения, които обсъждаме и нагоре, тъй като те са подправени и неработещи решения за климата. На четвърто място: обезпечаването на 100 милиарда $ годишно от богатите към по-слабо развитите страни, с цел да се приспособяват към въздействията на климатичната рецесия, да развият системи за произвеждане на сила въз основа на възобновими източници и да се откажат от потреблението на изкопаеми горива. Допълнителни средства ще са нужни и с цел да се компенсират вредите, които към този момент са породени от климатичните промени в по-слабо развитите страни.
- На фона на тази конференция у нас стартира отоплителният сезон и въздухът в обитаемоте места осезаемо мирише на изгоряло, на дим – за какво България не съумява да се оправи с мръсния въздух в страната?
- На този въпрос най-общо може да се отговори, като се каже, че нито едно от държавните управления ни към момента не е подхванало смели стъпки за отвод от зависимостта от горенето на изкопаеми и на други твърди горива. А тя е надълбоко обвързвана със замърсяването на въздуха. Колкото по-категорични са ограниченията за модернизиране на отоплението на популацията и намаляването на персоналните транспортни средства за сметка на по-достъпни и свързани градове, толкоз повече ще стартираме да усещаме възстановяване в качеството на въздуха, който дишаме.
В множеството градове в България, главният източник на замърсяване на въздуха е битовото отопление на въглища и дърва. Транспортът в допълнение утежнява казуса в огромните градове. А във връзка с някои обитаеми места – имаме и съществени индустриални замърсители. Например откритите въглищни мини в град Перник и ТЕЦ-овете от комплекса „ Марица-изток “ в град Гълъбово.
По отношение на другите източници би следвало да се вземат и разнообразни ограничения от страна на управляващите – локални и национални, с цел да бъде решен казусът при източника, а не след това, да вземем за пример с филтриране на към този момент породено замърсяване.
Няколко образеца за вероятни решения за семействата и кварталите, където отоплението е на самостоятелно (битово) равнище – належащо е да се подкрепя замяната на остарели уреди с по-нови такива и за предпочитане отоплителни уреди, които не горят нито въглища, нито дърва или газ, а непосредствено се минава към потребление на термопомпи. Това е изключително значимо за семействата с финансови усложнения. Тази подпомагаща мярка под формата на финансиране следва да е съпроводена и от слагане на период, след който да бъде неразрешено потреблението на замърсяващите уреди и горива, с цел да има ясна вероятност и проект накъде да се ориентират пазарът и потребителите.
В градовете и кварталите с огромни системи за централно отопление има крещяща потребност от създаване на хрумвания и проекти за възобновяване на остарелите мрежи. Това е годно за градове, които разчитат на централно отопление на въглища като Перник, Сливен, Русе, Гълъбово, да вземем за пример, само че и София, където плануваните други възможности като нови газови бойлери или инсинератор за боклуци нито са евтини, нито са екологични. Надяваме се локалните управляващи да мислят по доста по-амбициозен и напредничав метод.
- Столична община беше наказана поради мръсния въздух в столицата, което обаче надали ще промени обстановката бързо и трагично. Какво би трябвало да сторим всички, с цел да бъде чист въздухът, който дишаме?
- Много е значимо да се означи, че съдът, като се изключи че установи съществуването на нарушаване от страна на Столичната община, дава и съответни указания на общината по отношение на това какви ограничения би трябвало да бъдат подхванати и то в период от 12 месеца. Сред тях са създаване на паркове в кварталите, ограничавания на превоза и горенето на твърдо битово гориво в дните с високи равнища на замърсяване, създаване на цялостна и обвързвана велосипедна мрежа, анализиране на опциите за създаване на етажни паркинги. Това значи, че при съблюдаване на рекомендациите на съда би могло още в границите на идната година да се види възстановяване.
Затова всички би трябвало да бъдем дейни, да заявяваме гражданската си позиция и да отстояваме правото си на чист въздух. Можем да го създадем, като следим съвещанията на общинския съвет в нашия град, задаваме въпроси на съветниците, включваме се в публични разисквания на решения на общината и като протестираме, когато се бездейства.
Ако разполагаме с камина, печка или различен сходен апарат, който обаче не използваме за главно отопление на жилището си, е по-добре да се въздържаме от използването му, изключително в дни с висока централизация на замърсяване. Ако пък имаме остарял сходен апарат и нямаме опция сами да го сменяем с по-чист, може да потърсим общината и да заявим включване в програмата за замяна. Можем да настояваме и общината да подкрепя финансирането на възобновими източници на сила като опция.
Основните ни рекомендации към общините са незабавно внедряване на други възможности на изгарянето на изкопаеми горива за произвеждане на сила, в битовото отопление, превоза и индустрията, защото изгарянето на въглища, нефт и изкопаем газ са главните причинители на смъртност вследствие замърсяване на въздуха. Също по този начин, ускорение на подмяната на замърсяващите уреди за отопление, ползващи дърва и въглища, като тя се съчетае с ограничения за енергийна успеваемост, източници на сила без горене и поддръжка за енергийно бедните семейства. Нужно е и приоритизиране на построяването и даването на транспортна инфраструктура за вървене и колоездене, а за по-дълги дистанции и за хора с спомагателни потребности – публичен превоз, електрически рейсове, трамваи и влакове, като последователно се извеждат от приложимост транспортните средства с мотор с вътрешно горене.
Препоръчваме също да се откри практиката избрани дни или зони да се обособяват, като се лимитират персоналните моторни транспортни средства в урбанизираните места за понижаване на замърсяването, поощряване на хората да се насладят на улиците безвредно и насърчаване на опциите да се пътува из града без персонални моторни транспортни средства. Важно е и основаването на зелени площи в урбанизираните региони и поощряване на биологичното многообразие посредством засаждане на дървета и поощряване растежа на дива растителност., както и да се дава отворена, налична и настояща информация на локалните поданици: разказване на здравните и финансовите проблеми на замърсяването на въздуха в съответния район (градски или селски) и показване на решения.
Властите са тези, които следва да поведат смяната с политически и систематични дейности и в това време да поддържат хората да подхващат самостоятелни стъпки, които да са удобни за качеството на въздуха.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ