Политическа корпорация Лицемерие
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Автор - Славчо Кънчев*
През 387 година пр.н.е. Платон купил имот в западните околности на Атина и основал първия в света университет, наименуван Академията. Също като питагорейците от Южна Италия членовете на Академията считали, че проучването на математиката е ключът към всички знания. Именно по тази причина надписът над вратата на Академията гласял: „ Вход неразрешен за всички, които не познават математиката “.
Ето я повода, заради която тази публикация ще бъде конструирана не по обичайния метод: пролог, ревю и най-после умозаключение. Структурата ѝ ще бъде аналогична на математична теорема: първо е изказванието, което предстои на доказателство, а след това следва и самото доказателство.
Твърдението, което предстои на доказателство, е: „ От 2007 година до момента парламентарно представяните партии в своите изяви по проблемите за контрола, противодействието за минимизиране, както и санкционирането на корупционните практики по високите равнища на властприлагането, показват долнопробно двуличие “.
Но първо да изясним изцяло понятието „ двуличие “.
В том 8 на Речник на българския език, издание на Българска академия на науките, 1995 година, стр. 704, е обещано пояснение: „ Качество или демонстрация на двуличник, лицемерка; престореност, лицемерие, двуличност... “.
Първото лице на политическия псевдоелит у нас, през тези петнадесет години от 2007 година до момента, изскача безчет пъти, от електронните и печатните средства за всеобща информация. Всички членове на управленията на парламентарно представяните партии не пропускаха да се легитимират като „ фанатично предани борци срещу корупцията “, да хвърлят тежки обвинявания против политическите съперници за забъркването им в корупционни афери, а и да поемат тържествени обещания за натикването на операторите със „ сребърни причини “, както още античните римляни наричали подкупите, в миша дупка. Като след това тя бъде и зазидана, пък от корупцията остане единствено скелетът ѝ – артефакт от интервала на така наречен „ преход “ от 10 ноември 1989 година до момента. Е, първото лице, без подозрение, е прекомерно привлекателно.
Но второто лице е като изскочило от холивудски филм на ужасите. Лице без каквато и да е разкрасяваща козметика по него. Състои се от документираните реакции от 2007 година до момента на управленията на парламентарно представяните партии по отношение на предложенията на Асоциацията за битка с корупцията в България за въвеждане у нас на задгранична нормативна уредба за управление, противопоставяне за минимизиране, както и санкциониране на корупционните практики по високите равнища на властприлагането в неговите три сфери: законодателна, изпълнителна и правосъдна.
Прилагана в разнообразни разновидности в продължение на дълъг интервал от време в Съединените американски щати, страни от Западна Европа, както и други страни по света, тази нормативна уредба е потвърдила чрез резултатите от нея своята успеваемост.
От 2007 година до момента Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А. Б. К. Б.) поставя сизифовски старания да бъдат осъществени съответните законодателни промени и въведени подзаконови нормативни актове, с цел да бъде допустимо да бъде реализирана доста усъвършенстване в противодействието на корупционните практики у нас, изключително тези при осъществяването на тръжни процедури с огромен публичен финансов запас.
... През декември 2007 година ръководителят на Управителния съвет на А. Б. К. Б. реализира, по негово предложение, среща с представител на управлението на Българска социалистическа партия, с цел да го запознае с нуждата за основаване на експертна група, която в къс период да приготви проекто-нормативна база, въз основа на положителни задгранични практики, за ефикасни дейности против корупцията по високите равнища на властприлагането (властимащ е само суверенът!).
Първоначално признато с утвърждение, предлагането скоропостижно зацикли. Както беше обяснено от Ивелин Николов, член тогава на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българска социалистическа партия: „ Предложението среща доста мощна опозиция “. На въпроса ми: „ След като от Европейския съюз има изрично гледище за ефикасни дейности против корупцията, а и „ тройната коалиция “ разполага с парламентарно болшинство “, то се появява уместният въпрос у кого са действителните лостове на властта? „ Няма да разясня! “ – отговори ми Ивелин Николов.
Проектът, най-малко що се отнася до Българската социалистическа партия, беше натикан дефинитивно в чекмеджето на Бездействието.
През идващите години А. Б. К. Б. насочи публични оферти, с входящи номера на съответните институции, и адресирани до Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Димитър Главчев, Ива Митева, Тошко Йорданов, Мая Манолова, Николай Хаджигенов, Станислав Трифонов, Мустафа Карадайъ, Антон Кутев, Янаки Стоилов, ген. Атанас Атанасов, Христо Иванов, Иван Гешев и прочие, и прочие за определяне на действено съдействие с Асоциацията за битка срещу корупцията в България, за въвеждане у нас на положителни задгранични закони и подзаконови актове за справяне с корупцията, изключително при тръжните процедури с огромен обществен финансов запас. Не беше пропуснат като получател и президентът Румен Радев. Но, уви, без удобна реакция.
Кои са вероятните промени в българската нормативна уредба, които да послужат като основа (при съществуване на предпочитание и политическа воля), за внезапна позитивна смяна в противодействието на корупцията в България? Те са прекалено много на брой, да вземем за пример:
1. Приемане на закон, според който цялата нормативна база (включително и подзаконовата нормативна база), да бъде изследвана за корупциогенност, т.е. за основаване на предпоставки за корупция, като предвид на резултата от разбора вероятно бъдат нанесени ремонти във формулирането на съответния детайл от нормативната база. Същата методика в бъдеще да бъде прилагана авансово при правенето на проектозакони и подзаконова нормативна уредба.
Всички политически обединения, обитавали във трите сфери на властприлагането от 2003 година до момента, се съпротивляваха на въвеждането на този инструмент за предварителна защита на корупцията. И то макар, че тя има изцяло наложителен темперамент още от 2003 година, когато Общото заседание на Организация на обединените нации я приема като инструкция за осъществяване от страна на страните членки на тази организация.
2. Да бъде въведен употребяваният в продължение на дълъг интервал от страна на американското държавно управление широкоспектърен компютърен разбор на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, посредством който да се открият корупционните настройки при присъединяване в публични поръчки;
3. Да бъде въведена системата ARACHNE, създадена от Европейската комисия като инструмент за оценка на риска по оперативни стратегии. Системата е действен софтуерен инструмент за установяване на най-рисковите планове и дава опция за дълготрайно и систематично наблюдаване и обзор на данни от вътрешни и външни източници във връзка с планове, бенефициари, контракти и изпълнители;
4. Да бъде основан предпазен програмен продукт във връзка с спора на ползи при осъществяване на тръжни процедури, който върху необятна база данни за свързани (по една или друга линия) лица, да прави оценка на риска, посредством контролни знаци, като при съществуването на високи техни стойности, във връзка с съответен претендент за осъществяване на дадена тръжна процедура, това да послужи за законово съображение за вероятно преустановяване на възлагането на дадената социална поръчка на горепосочения кандидат;
5. Промяна на член 225, алинея 4 от Наказателния кодекс, която гласи: „ Който умишлено сформира погрешни сведения или показа погрешни данни за установяване цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват вреди за държавно институция или дружество, за социална организация или за жителите се санкционира с отнемане от независимост до една година или „ пробация “.
Необходимо е внезапно да бъде повишена наказателната отговорност по отношение на действия, съставомерни по член 4, на член 225 от Наказателен кодекс. В настоящия си тип тази алинея е безпричинно „ жалостива “ по отношение на лицата, които умишлено показват повишени планирани цени по идни тръжни процедури с публичен финансов запас. Асоциацията за битка срещу корупцията в България има насъбран стабилен опит по какъв начин точно авансово квалифицираните повишени планирани цени след това служат като „ опрощение “ на прокуратурата „ да не откри задоволително данни “ за ощетяване на бюджета или пък за разхищаване при изразходването на средства по европейски стратегии, макар че става въпрос за милиони, от време на време даже за десетки милиони левове. Ето за какво наказателната отговорност за правене на погрешна планирана цена при тръжни процедури до 200 000 лева би трябвало да бъде от 3 до 12 години отнемане от независимост, а над тази сума – от 5 до 20 години.
6. Необходимо е да бъдат осъществени промени в Закона за достъп до социална информация, за да бъде обезпечена цялостна бистрота при осъществяването на тръжни процедури, когато финансирането е чрез обществен запас. За задачата е неотложно в този случай да не е годна алинея 3 на член 37 на ЗДОИ, съгласно която е налице съображение за отвод за достъп до социална информация, когато: „ достъп визира ползите на трето лице и няма негово категорично документално единодушие за даване на желаната социална информация, с изключение на в случаите на надделяващ публичен интерес “.
Промяната ще лиши от опция административните съдилища да отхвърлят достъп до социална информация в случаите, когато изпълнителят по контракта е частна компания, която не е дала категорично единодушие, под предлог, че това съставлява комерсиална загадка. Логиката за обезпечаване на достъп до социална информация без ограничаване в този случай е, че никоя частна компания не е задължена да взе участие в тръжни процедури с публичен запас. Когато пък пожелае, ще се подчини на ползите на суверена – българските жители. И той е цялостна бистрота по какъв начин се изразходват техните пари.
7. Това предложение, въведено у нас, би било като неумолима гилотина по отношение на причинителите на злоупотреби с публичен финансов запас.
На 12 март 1863 година, по време на Гражданската война (1861–1865 г.) в Съединените американски щати, заради откритите систематични и обилни по финансов размер нарушавания при осъществяването на военните поръчки за доставки за федералните войски, американските конгресмени одобряват така наречен „ False Claims Act “ (в дословен превод „ Закон за подправените искания “). При доставките за армията на Севера безскрупулни търговци продават окуцели коне, заболели мулета, негодни оръжия и амуниции, червясали хранителни муниции.
Независимо от нарушаванията както във връзка с качеството, по този начин също и по отношение на договорираните количества, доставчиците претендират да им бъдат изплатени напълно дължимите суми, като правят измами, че са изрядна страна, тъй като са изпълнили отговорностите си. Законът носи и известното име „ Закон на Линкълн “, тъй като е признат по времето на президентстването на Абрахам Линкълн.
Всъщност концепцията за този закон произлиза още от времето на крал Едуард ІІ, който през 1318 година предлага като заплащане една трета от санкцията, която „ релаторът “ (relator)1 обезпечи за кралската хазна чрез правосъдно дело, водено по открити от него нарушавания на служители, предизвикали вреди на краля. Важна правна норма е, че паричната премия е планувана според така наречен „ qui tam “ разпореждане, което разрешава на жителите да водят каузи от името на британския крал, а понастоящем от името на държавното управление на Съединени американски щати, на съображение на False Claims Act, като им се поставя, в тази ситуация на триумф, % от възвърнатото и/или от наложената санкция. Словосъчетанието „ qui tam “ е редуциране от латинската правна фраза „ qui tam pro domino rege quam pro se ipso in hac parte sequitur “ – „ този, който стартира дело от името на нашия стопанин Краля, както и за самия себе си “.
Законът на крал Хенри VІІІ от 1540 година за присъединение на трета страна постановява, че информатори могат да предявяват иск в правосъден развой, който визира право за земевладение. Този закон към момента е в действие в Република Ирландия, макар че през 1967 година беше анулиран в Англия. Идеята за опцията осведомител да предяви иск за нанесени вреди на Британската общественост по-късно е пренесен в британската колония Масачузетс върху северноамериканския континент, където е признато „ санкциите поради измами при продажбите на самун да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който разкрие измамата и останалата част в интерес на града, където е станала измамата “. Подобни положения могат да бъдат открити в колониалните законодателства на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Южна Каролина, доста преди образуването на Съединените американски щати.
Първоначално наказванията за нарушителите на държавния интерес според Закона за подправените искания са възобновяване в двоен размер на вредите, нанасяни на държавната хазна и санкция в размер на 2 000 щат. $ за всяка подправена рекламация. През 1986 година са признати обилни ремонти в Закона на Линкълн, които ожесточават глобите и размерът на възобновените вреди бива утроен, а размерът на санкциите повишен в диапазона от 5 000 до 10 000 щат. $ за всяко открито нарушаване.
Очакваното заплащане в размер на 15 до 25 % от всяка възобновена вреда е привлекателна мотивация за „ доносниците тръбачи “, както основателите на процедура на съображение на False Claims Act биват наричани неофициално, или „ релатори “, според закона. Наименованието „ доносник-тръбач “ произлиза от случаите, когато релаторът е в близки връзки с лицето или групировката, към които е предявено обвиняване по процедурата на Закона на Линкълн. (На британски език терминът е „ whistle-blower “, като жаргонно глаголът „ to whistle “ значи „ клеветя “, а „ blower “ – „ глашатай “.)
От 2012 година до момента повече от 70 % от всички акции на федералното държавно управление на съображение False Claims Act са инициирани от „ доносници тръбачи “. Претенциите, оповестени към нарушителите на закона, включват сферата на опазването на здравето, изразходването на бюджетните разноски във военната област или финансиране на други държавни стратегии. Официалната администрация на Съединените американски щати възвръща 38,9 милиарда щат. $ на съображение на False Claims Act от 1987 до 2013 година, като 70 % или 27,2 милиарда щат. $ бяха от qui tam каузи, заведени от релатори.
Още при приемането на Закона за подправените искания сенаторът Якоб М. Хауърд, който с изключение на със законодателство под сводовете на Капитолия се е занимавал и със спомоществователство на държавната администрация, е обосновал поощряването на „ доносниците-тръбачи “, мнозина от които са били забъркани също в неетични дейности. В своята защита пред конгресмените „ бащата “ на False Claims Act декларирал: „ Обосновах qui tam процедурата с античната концепция за изкушението и (с практиката) за потребление на бандит, с цел да бъде заловен различен бандит, която е най-сигурният и енергичен метод, открит въобще от мен, с цел да бъде предаден той на правораздаването “.
По време на огромните военни разноски в навечерието и до момента в който трае Втората международна война, генералният прокурор (министърът на правосъдието) на Съединени американски щати, с цел да се оправи с измамите, разчита на наказателните членове в американското законодателство повече, в сравнение с False Claims Act. Като резултат прокурорите стартират да изчакват Министерството на правораздаването да заведе престъпни каузи и едвам по-късно да предявяват цивилен искове към нарушителите, процедура, жигосана като „ паразитна “ по това време. Отделно в Конгреса се появяват и настроения да бъдат анулиран самият Закон за подправените искания, само че в последния миг вместо неговото унищожаване е решено единствено да бъдат понижени възнагражденията на „ релаторите “ след компенсиране на вреди от страна на нарушителите.
Законът е променен още един път през 1986 година, още веднъж заради проблеми, свързани с нецелесъобразното асимилиране на перата на федералния бюджет за военни стратегии. При реализирането на ускореното превъоръжаване (т. нар. „ военно строителство “) по време на двата президентски мандата на Роналд Рейгън (1981–1989 г.), сигнали за огромни измами, осъществени от доставчиците по договорите с Пентагона, още веднъж стават водещи вести в средствата за всеобща информация, по тази причина и Конгресът ожесточава глобите по Закона на Линкълн, като в същото време усилва и възнагражденията на „ релаторите “.
Приложението на Закона в неговия по-строг вид в началото е напълно за надзор върху военните доставки, само че последователно от края на предишния век измамите в региона на опазването на здравето стартират да получават повече внимание, като след 2008 година над 40 % от възобновените вреди, нанесени на федералния бюджет, идват към този момент от тази сфера. Често нарушаване в региона на опазването на здравето е противозаконното уголемение на листата на болесттите, повлиявани от даден медикамент, отвън публично утвърдените от американската Агенция за надзор върху храните и медикаментите. Лекарите биват заблуждавани от подвеждаща информация от страна на фармацевтичните компании и по този начин предписват на повече пациенти обещано лекарство. По този метод бива осъществявано реинбурсиране на големи количества медикаменти по държавните здравноосигурителни стратегии „ Медикейт “ и „ Медикеър “ и се източва обществен финансов запас.
В счетоводните салда на огромните фармацевтични компании в Съединените американски щати заплащанията на разнообразни санкции по Закона за подправените искания постоянно заемат водещи места.
През 2010 година филиал на „ Johnson & Johnson “ се съгласи да заплати повече от 81 млн. щат. $ цивилен и престъпни санкции, с цел да удовлетвори претенциите на Агенцията на храните и медикаментите в развой, иницииран от двама „ доносници-тръбачи “. В делото са изнесени данни, че компанията Ortho–McNeil–Janssen Pharmaceuticals, Inc. (OMJPI) (подизпълнител на „ Johnson & Johnson “), е работила погрешно при промотирането и продажбите на антиконвулсивния медикамент „ Топомакс “. Установено е, че OMJPI нелегално се е опитвала да пласира „ Топомакс “ чрез, с изключение на другите неща, промотирайки продажбите и използването на медикамента за редица психиатрични положения, разнообразни от тези, при които неговата приложимост е утвърдена от Агенцията по храните и медикаментите, т. е. чрез така наречен „ извънетикетна приложимост “(„ outlabel prescription “). Като резултат OMJPI умишлено е предизвикала подправени или лъжлив претенции „ Топомакс “ да бъде доставен на, или провокира продажби от редица федерални здравноосигурителни стратегии с държавно финансиране.
В отговор на сигнала от „ доносника-тръбач “ Джери Х. Браун, американското държавно управление заведе дело против фармацевтичната компания „ Мерк “ за надуване на цените на нейните доставки за американските въоръжени сили, воюващи в Ирак и Афганистан. В изказване, оповестено на 3 януари 2012 година, компанията направи обществено притежание решението си да заплати 31,9 млн. щат. $ санкции и компенсации, само че не направи самопризнание за виновност. Джери Х. Браун получи 3,6 млн. щат. $ от размера на съглашението.
Компанията „ Care Fusion “ през 2014 година изплати 40,1 млн. щат. $, с цел да уреди обвинявания против нея за нарушаване на False Claims Act чрез промотиране на „ извънетикетна приложимост “ на нейни артикули. Американското държавно управление упрекна Care Fusion, че е промотирала продажбите на нейното лекарство Chlora Pep за приложимост, която не е утвърдена от Агенцията за храните и медикаментите. Chlora Pep е комерсиалното название, под което Care Fusion създава медикамента Chlorhedine, употребен за разчистване на кожата преди интервенции.
На 27 декември 2007 година на първа страница на в. „ Уолстрийт джърнъл “ е оповестена проверяващата публикация, съгласно която Марио Габели, милионер от взаимните фондове, е бил основал подправени дребни компании като фасада, с цел да кандидатства пред Федералната комисия по известията за лицензи за клетъчни честоти, струващи стотици милиони щатски долари, защото лицензите са давани с доста огромни облекчения на притежателите на малък бизнес. Сигналът беше подаден от осведомител по Закона за подправените искания. В край сметка Марио Габели и доближените му заплащат санкция от 130 млн. щат. $.
В Конгреса на Съединени американски щати са решили, че Законът за подправените искания напълно не е задоволителен като инструмент за откриване на финансови измами по отношение на държавната хазна. Ето за какво целенасоченото е подтиквано издаването пред съответните държавни органи на данъкоплатци, които са „ пропуснали “ да внесат дължимите си данъци. Наградата може да доближи 30 % от в допълнение събраните налози, санкции и други По програмата, която беше ревизирана от Конгреса през 2006 година, с цел да бъдат увеличени данъчните доходи посредством по-големи тласъци за информаторите, в действителност се бездействаше съвсем пет години. Първата награда на нейно съображение беше присъдена през 2011 година, след получени повече от 1300 сигнала. Факт е, че до месец юни 2012 година са били изплатени едвам три хонорари, откакто единствено през предходната година щатското министерство на правораздаването е събрало над 27 милиарда щат. $ на съображение на Закона за погрешни данъчни документи. В резултат на острите рецензии Главното данъчно ръководство (IRS) на Съединените щати създаде нови правила за работа, влезнали в действие на 1 август 2012 година И тогава Брадли Биркенфелд – някогашен почитан чиновник на швейцарския банков колос „ Ю Би Ес “, уцелва суперджакпота на живота си.
Размерът му е тъкмо 104 млн. щат. $, е, преди облагането с налози. Която голяма сума е изплатена на Биркенфелд за скъпата информация, предоставена от него на IRS, за това по какъв начин някогашният му шеф е съдействал на хиляди американци да укриват налози. Беше и подложен връх за най-високо самостоятелно заплащане за осведомител в американската история. И най-щедрата отплата за поета виновност, поради която Брадли Биркенфелд лежа 30 месеца в пандиза, а след излизането си иззад решетките, трябваше да прекара още 10 месеца под домакински арест.
Както е споделил Макиавели: „ Хората рядко имат доблестта да бъдат или напълно положителни, или напълно неприятни “. Затова и Брадли Биркенфелд е освен добър в дейностите си, посредством които си заслужава премията, само че е бил и неприятен. Когато в продължение на пет години, след постъпването му през 2001 година в „ Ю Би Ес “, е един от 60-те банкери на швейцарския банков водач, изпращани регулярно на лов за богати американски клиенти, макар че служителите не са имали изискваните от Комисията за скъпи бумаги и фондови тържища в Съединени американски щати лицензи за тази активност. „ Ловната тайфа “ на „ Ю Би Ес “ дебнела госпожите и господата с внушителни наличия по банковите им сметки, на аукциони за скъпи творби на изкуството, в изложбените салони, яхтени регати, голф и тенис клубове. В „ Ю Би Ес “ вербовачите на клиенти били обучавани по какъв начин да не бъдат разкривани от щатските регулаторни органи. Ето за какво шефовете им ги задължавали да оперират само с кодирани преносими компютри, както и да попълнят подправени заявления, че пътуват до Съединени американски щати като туристи, а не за бизнес. В резултат Брадли Биркенфелд и сътрудниците му от „ Ю Би Ес “ привлекли за клиенти мнозина заможни американци, а банката управлявала техните 20 милиарда щат. $, помагайки им да излъгват IRS и да заобиколят изцяло рестриктивните мерки на контролните финансови органи. Комбинациите включвали насочването на американските богаташи към задгранични консултанти, които основавали подправени компании в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Панама и прочие
Самият Биркенфелд съумял да убеди най-богатия си клиент – милиардера Игор Оленикоф, видна фигура в бизнеса с недвижими парцели, да трансферира активите си от британската банка „ Барклейз “, където Биркенфелд работел преди постъпването си в „ Ю Би Ес “. По-късно от „ бримката “ чорапът на измамите бързо се разплита. След като Брадли Биркенфелд споделя историята си на прокуратурата в Съединени американски щати, мигновено против него са повдигнати престъпни обвинявания, тъй като в началото отказвал да разкрие личното си присъединяване в измамата, както и обстоятелството, че е работил с Оленикоф.
В началото на 2008 година обаче американската прокуратура издействала обвинителен акт против Биркенфелд от федералното огромно жури във Форт Лодърдейл, Флорида. Признава се за отговорен през юни 2008 година и свидетелства, че „ Ю Би Ес “ е печелела най-малко по 200 млн. щат. $ годишно от ръководството на недекларираните активи в размер на 20 милиарда щат. $.
Притисната в менгемето на неоспоримата фактология, швейцарската банкова група се съгласи да бъде санкционирана със 780 млн. щат. $, с цел да предотврати наказателно гонене против себе си, както и призна, че е поощрявала данъчни измами от 2000 до 2007 година и съобщи на американските данъчни управляващи данни за 250 швейцарски банкови сметки на жители на Съединени американски щати. По-късно „ Ю Би Ес “ беше принудена да огласи информация и за други 4 450 сметки. Събраните от американските данъчни управляващи над 5 милиарда щат. $ укрити данъци са единствено началото на финансовия принос към хазната на Съединените щати, поради който Брадли Биркенфелд получи колосалната награда от 104 млн. щат. $.
Отправено в началото по формален път на 29. 05. 2018 година до тогавашния министър-председател Бойко Борисов с вх. № 08.01-72 по разказа на деловодството на Министерския съвет, а на 29. 09. 2018 година, с вх. № 29308, предлагането за въвеждане на Закона за подправените искания в България, беше изпратено и до тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров.
Посредством ловки процедурни хватки, посредством препращане на предлагането до тогавашния министър на правораздаването Цецка Цачева, също и до министъра на финансите Владислав Горанов, шансът българският народ са си възвърне огромна част от отработеното от него, да, точно от българските жители и от никой различен, беше напъхан в бюрократичен ковчег. Но този късмет е жив и изцяло активен, както демонстрира неговото имплементиране, и то освен в Съединени американски щати.
Българският народ има капацитета, като първодържател на историческата власт на суверен, да го наложи, и то освен това предложение, като законодателна процедура. Цялата човешка последователност потвърждава, че когато националната воля избухне, никой не би могъл да ѝ противостои сполучливо.
И по този начин, доказателството на изказванието, че „ От 2007 година до момента парламентарно представяните партии в своите изяви по проблемите за контрола, противодействието за минимизиране, както и санкционирането на корупционните практики по високите равнища на властприлагането, показват долнопробно двуличие “, е направено!
Или „ Quid erat demonstrsndum (съкр. q. e. d.) “, т. е. „ Което и трябваше да бъде потвърдено “, както казвали още античните римляни.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
1 – Англ. Заявител, лице, което донася за закононарушение. Лице, по молба на което Генералният юрист (Attor ney General, т. е. генералният прокурор, в Съединени американски щати това е министър на правосъдието), възбужда дело за наложително реализиране по правосъден ред на някакво обществено право. Макар че заявителят не е просител, той поема правосъдните разходи (costs) по делото. Генералният юрист би трябвало да даде единодушието си за издаване на правосъдната заповед, като освен това разполага с цялостна независимост на деяние при взимане на решението дали да бъде предявен иск от името на заявителя. Решението на Генералния юрист (министъра на правораздаването на САЩ) не предстои на преразглеждане от съда.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Автор - Славчо Кънчев*
През 387 година пр.н.е. Платон купил имот в западните околности на Атина и основал първия в света университет, наименуван Академията. Също като питагорейците от Южна Италия членовете на Академията считали, че проучването на математиката е ключът към всички знания. Именно по тази причина надписът над вратата на Академията гласял: „ Вход неразрешен за всички, които не познават математиката “.
Ето я повода, заради която тази публикация ще бъде конструирана не по обичайния метод: пролог, ревю и най-после умозаключение. Структурата ѝ ще бъде аналогична на математична теорема: първо е изказванието, което предстои на доказателство, а след това следва и самото доказателство.
Твърдението, което предстои на доказателство, е: „ От 2007 година до момента парламентарно представяните партии в своите изяви по проблемите за контрола, противодействието за минимизиране, както и санкционирането на корупционните практики по високите равнища на властприлагането, показват долнопробно двуличие “.
Но първо да изясним изцяло понятието „ двуличие “.
В том 8 на Речник на българския език, издание на Българска академия на науките, 1995 година, стр. 704, е обещано пояснение: „ Качество или демонстрация на двуличник, лицемерка; престореност, лицемерие, двуличност... “.
Първото лице на политическия псевдоелит у нас, през тези петнадесет години от 2007 година до момента, изскача безчет пъти, от електронните и печатните средства за всеобща информация. Всички членове на управленията на парламентарно представяните партии не пропускаха да се легитимират като „ фанатично предани борци срещу корупцията “, да хвърлят тежки обвинявания против политическите съперници за забъркването им в корупционни афери, а и да поемат тържествени обещания за натикването на операторите със „ сребърни причини “, както още античните римляни наричали подкупите, в миша дупка. Като след това тя бъде и зазидана, пък от корупцията остане единствено скелетът ѝ – артефакт от интервала на така наречен „ преход “ от 10 ноември 1989 година до момента. Е, първото лице, без подозрение, е прекомерно привлекателно.
Но второто лице е като изскочило от холивудски филм на ужасите. Лице без каквато и да е разкрасяваща козметика по него. Състои се от документираните реакции от 2007 година до момента на управленията на парламентарно представяните партии по отношение на предложенията на Асоциацията за битка с корупцията в България за въвеждане у нас на задгранична нормативна уредба за управление, противопоставяне за минимизиране, както и санкциониране на корупционните практики по високите равнища на властприлагането в неговите три сфери: законодателна, изпълнителна и правосъдна.
Прилагана в разнообразни разновидности в продължение на дълъг интервал от време в Съединените американски щати, страни от Западна Европа, както и други страни по света, тази нормативна уредба е потвърдила чрез резултатите от нея своята успеваемост.
От 2007 година до момента Асоциацията за битка срещу корупцията в България (А. Б. К. Б.) поставя сизифовски старания да бъдат осъществени съответните законодателни промени и въведени подзаконови нормативни актове, с цел да бъде допустимо да бъде реализирана доста усъвършенстване в противодействието на корупционните практики у нас, изключително тези при осъществяването на тръжни процедури с огромен публичен финансов запас.
... През декември 2007 година ръководителят на Управителния съвет на А. Б. К. Б. реализира, по негово предложение, среща с представител на управлението на Българска социалистическа партия, с цел да го запознае с нуждата за основаване на експертна група, която в къс период да приготви проекто-нормативна база, въз основа на положителни задгранични практики, за ефикасни дейности против корупцията по високите равнища на властприлагането (властимащ е само суверенът!).
Първоначално признато с утвърждение, предлагането скоропостижно зацикли. Както беше обяснено от Ивелин Николов, член тогава на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българска социалистическа партия: „ Предложението среща доста мощна опозиция “. На въпроса ми: „ След като от Европейския съюз има изрично гледище за ефикасни дейности против корупцията, а и „ тройната коалиция “ разполага с парламентарно болшинство “, то се появява уместният въпрос у кого са действителните лостове на властта? „ Няма да разясня! “ – отговори ми Ивелин Николов.
Проектът, най-малко що се отнася до Българската социалистическа партия, беше натикан дефинитивно в чекмеджето на Бездействието.
През идващите години А. Б. К. Б. насочи публични оферти, с входящи номера на съответните институции, и адресирани до Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Димитър Главчев, Ива Митева, Тошко Йорданов, Мая Манолова, Николай Хаджигенов, Станислав Трифонов, Мустафа Карадайъ, Антон Кутев, Янаки Стоилов, ген. Атанас Атанасов, Христо Иванов, Иван Гешев и прочие, и прочие за определяне на действено съдействие с Асоциацията за битка срещу корупцията в България, за въвеждане у нас на положителни задгранични закони и подзаконови актове за справяне с корупцията, изключително при тръжните процедури с огромен обществен финансов запас. Не беше пропуснат като получател и президентът Румен Радев. Но, уви, без удобна реакция.
Кои са вероятните промени в българската нормативна уредба, които да послужат като основа (при съществуване на предпочитание и политическа воля), за внезапна позитивна смяна в противодействието на корупцията в България? Те са прекалено много на брой, да вземем за пример:
1. Приемане на закон, според който цялата нормативна база (включително и подзаконовата нормативна база), да бъде изследвана за корупциогенност, т.е. за основаване на предпоставки за корупция, като предвид на резултата от разбора вероятно бъдат нанесени ремонти във формулирането на съответния детайл от нормативната база. Същата методика в бъдеще да бъде прилагана авансово при правенето на проектозакони и подзаконова нормативна уредба.
Всички политически обединения, обитавали във трите сфери на властприлагането от 2003 година до момента, се съпротивляваха на въвеждането на този инструмент за предварителна защита на корупцията. И то макар, че тя има изцяло наложителен темперамент още от 2003 година, когато Общото заседание на Организация на обединените нации я приема като инструкция за осъществяване от страна на страните членки на тази организация.
2. Да бъде въведен употребяваният в продължение на дълъг интервал от страна на американското държавно управление широкоспектърен компютърен разбор на поведенческите модели на участниците в тръжни процедури, посредством който да се открият корупционните настройки при присъединяване в публични поръчки;
3. Да бъде въведена системата ARACHNE, създадена от Европейската комисия като инструмент за оценка на риска по оперативни стратегии. Системата е действен софтуерен инструмент за установяване на най-рисковите планове и дава опция за дълготрайно и систематично наблюдаване и обзор на данни от вътрешни и външни източници във връзка с планове, бенефициари, контракти и изпълнители;
4. Да бъде основан предпазен програмен продукт във връзка с спора на ползи при осъществяване на тръжни процедури, който върху необятна база данни за свързани (по една или друга линия) лица, да прави оценка на риска, посредством контролни знаци, като при съществуването на високи техни стойности, във връзка с съответен претендент за осъществяване на дадена тръжна процедура, това да послужи за законово съображение за вероятно преустановяване на възлагането на дадената социална поръчка на горепосочения кандидат;
5. Промяна на член 225, алинея 4 от Наказателния кодекс, която гласи: „ Който умишлено сформира погрешни сведения или показа погрешни данни за установяване цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват вреди за държавно институция или дружество, за социална организация или за жителите се санкционира с отнемане от независимост до една година или „ пробация “.
Необходимо е внезапно да бъде повишена наказателната отговорност по отношение на действия, съставомерни по член 4, на член 225 от Наказателен кодекс. В настоящия си тип тази алинея е безпричинно „ жалостива “ по отношение на лицата, които умишлено показват повишени планирани цени по идни тръжни процедури с публичен финансов запас. Асоциацията за битка срещу корупцията в България има насъбран стабилен опит по какъв начин точно авансово квалифицираните повишени планирани цени след това служат като „ опрощение “ на прокуратурата „ да не откри задоволително данни “ за ощетяване на бюджета или пък за разхищаване при изразходването на средства по европейски стратегии, макар че става въпрос за милиони, от време на време даже за десетки милиони левове. Ето за какво наказателната отговорност за правене на погрешна планирана цена при тръжни процедури до 200 000 лева би трябвало да бъде от 3 до 12 години отнемане от независимост, а над тази сума – от 5 до 20 години.
6. Необходимо е да бъдат осъществени промени в Закона за достъп до социална информация, за да бъде обезпечена цялостна бистрота при осъществяването на тръжни процедури, когато финансирането е чрез обществен запас. За задачата е неотложно в този случай да не е годна алинея 3 на член 37 на ЗДОИ, съгласно която е налице съображение за отвод за достъп до социална информация, когато: „ достъп визира ползите на трето лице и няма негово категорично документално единодушие за даване на желаната социална информация, с изключение на в случаите на надделяващ публичен интерес “.
Промяната ще лиши от опция административните съдилища да отхвърлят достъп до социална информация в случаите, когато изпълнителят по контракта е частна компания, която не е дала категорично единодушие, под предлог, че това съставлява комерсиална загадка. Логиката за обезпечаване на достъп до социална информация без ограничаване в този случай е, че никоя частна компания не е задължена да взе участие в тръжни процедури с публичен запас. Когато пък пожелае, ще се подчини на ползите на суверена – българските жители. И той е цялостна бистрота по какъв начин се изразходват техните пари.
7. Това предложение, въведено у нас, би било като неумолима гилотина по отношение на причинителите на злоупотреби с публичен финансов запас.
На 12 март 1863 година, по време на Гражданската война (1861–1865 г.) в Съединените американски щати, заради откритите систематични и обилни по финансов размер нарушавания при осъществяването на военните поръчки за доставки за федералните войски, американските конгресмени одобряват така наречен „ False Claims Act “ (в дословен превод „ Закон за подправените искания “). При доставките за армията на Севера безскрупулни търговци продават окуцели коне, заболели мулета, негодни оръжия и амуниции, червясали хранителни муниции.
Независимо от нарушаванията както във връзка с качеството, по този начин също и по отношение на договорираните количества, доставчиците претендират да им бъдат изплатени напълно дължимите суми, като правят измами, че са изрядна страна, тъй като са изпълнили отговорностите си. Законът носи и известното име „ Закон на Линкълн “, тъй като е признат по времето на президентстването на Абрахам Линкълн.
Всъщност концепцията за този закон произлиза още от времето на крал Едуард ІІ, който през 1318 година предлага като заплащане една трета от санкцията, която „ релаторът “ (relator)1 обезпечи за кралската хазна чрез правосъдно дело, водено по открити от него нарушавания на служители, предизвикали вреди на краля. Важна правна норма е, че паричната премия е планувана според така наречен „ qui tam “ разпореждане, което разрешава на жителите да водят каузи от името на британския крал, а понастоящем от името на държавното управление на Съединени американски щати, на съображение на False Claims Act, като им се поставя, в тази ситуация на триумф, % от възвърнатото и/или от наложената санкция. Словосъчетанието „ qui tam “ е редуциране от латинската правна фраза „ qui tam pro domino rege quam pro se ipso in hac parte sequitur “ – „ този, който стартира дело от името на нашия стопанин Краля, както и за самия себе си “.
Законът на крал Хенри VІІІ от 1540 година за присъединение на трета страна постановява, че информатори могат да предявяват иск в правосъден развой, който визира право за земевладение. Този закон към момента е в действие в Република Ирландия, макар че през 1967 година беше анулиран в Англия. Идеята за опцията осведомител да предяви иск за нанесени вреди на Британската общественост по-късно е пренесен в британската колония Масачузетс върху северноамериканския континент, където е признато „ санкциите поради измами при продажбите на самун да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който разкрие измамата и останалата част в интерес на града, където е станала измамата “. Подобни положения могат да бъдат открити в колониалните законодателства на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Южна Каролина, доста преди образуването на Съединените американски щати.
Първоначално наказванията за нарушителите на държавния интерес според Закона за подправените искания са възобновяване в двоен размер на вредите, нанасяни на държавната хазна и санкция в размер на 2 000 щат. $ за всяка подправена рекламация. През 1986 година са признати обилни ремонти в Закона на Линкълн, които ожесточават глобите и размерът на възобновените вреди бива утроен, а размерът на санкциите повишен в диапазона от 5 000 до 10 000 щат. $ за всяко открито нарушаване.
Очакваното заплащане в размер на 15 до 25 % от всяка възобновена вреда е привлекателна мотивация за „ доносниците тръбачи “, както основателите на процедура на съображение на False Claims Act биват наричани неофициално, или „ релатори “, според закона. Наименованието „ доносник-тръбач “ произлиза от случаите, когато релаторът е в близки връзки с лицето или групировката, към които е предявено обвиняване по процедурата на Закона на Линкълн. (На британски език терминът е „ whistle-blower “, като жаргонно глаголът „ to whistle “ значи „ клеветя “, а „ blower “ – „ глашатай “.)
От 2012 година до момента повече от 70 % от всички акции на федералното държавно управление на съображение False Claims Act са инициирани от „ доносници тръбачи “. Претенциите, оповестени към нарушителите на закона, включват сферата на опазването на здравето, изразходването на бюджетните разноски във военната област или финансиране на други държавни стратегии. Официалната администрация на Съединените американски щати възвръща 38,9 милиарда щат. $ на съображение на False Claims Act от 1987 до 2013 година, като 70 % или 27,2 милиарда щат. $ бяха от qui tam каузи, заведени от релатори.
Още при приемането на Закона за подправените искания сенаторът Якоб М. Хауърд, който с изключение на със законодателство под сводовете на Капитолия се е занимавал и със спомоществователство на държавната администрация, е обосновал поощряването на „ доносниците-тръбачи “, мнозина от които са били забъркани също в неетични дейности. В своята защита пред конгресмените „ бащата “ на False Claims Act декларирал: „ Обосновах qui tam процедурата с античната концепция за изкушението и (с практиката) за потребление на бандит, с цел да бъде заловен различен бандит, която е най-сигурният и енергичен метод, открит въобще от мен, с цел да бъде предаден той на правораздаването “.
По време на огромните военни разноски в навечерието и до момента в който трае Втората международна война, генералният прокурор (министърът на правосъдието) на Съединени американски щати, с цел да се оправи с измамите, разчита на наказателните членове в американското законодателство повече, в сравнение с False Claims Act. Като резултат прокурорите стартират да изчакват Министерството на правораздаването да заведе престъпни каузи и едвам по-късно да предявяват цивилен искове към нарушителите, процедура, жигосана като „ паразитна “ по това време. Отделно в Конгреса се появяват и настроения да бъдат анулиран самият Закон за подправените искания, само че в последния миг вместо неговото унищожаване е решено единствено да бъдат понижени възнагражденията на „ релаторите “ след компенсиране на вреди от страна на нарушителите.
Законът е променен още един път през 1986 година, още веднъж заради проблеми, свързани с нецелесъобразното асимилиране на перата на федералния бюджет за военни стратегии. При реализирането на ускореното превъоръжаване (т. нар. „ военно строителство “) по време на двата президентски мандата на Роналд Рейгън (1981–1989 г.), сигнали за огромни измами, осъществени от доставчиците по договорите с Пентагона, още веднъж стават водещи вести в средствата за всеобща информация, по тази причина и Конгресът ожесточава глобите по Закона на Линкълн, като в същото време усилва и възнагражденията на „ релаторите “.
Приложението на Закона в неговия по-строг вид в началото е напълно за надзор върху военните доставки, само че последователно от края на предишния век измамите в региона на опазването на здравето стартират да получават повече внимание, като след 2008 година над 40 % от възобновените вреди, нанесени на федералния бюджет, идват към този момент от тази сфера. Често нарушаване в региона на опазването на здравето е противозаконното уголемение на листата на болесттите, повлиявани от даден медикамент, отвън публично утвърдените от американската Агенция за надзор върху храните и медикаментите. Лекарите биват заблуждавани от подвеждаща информация от страна на фармацевтичните компании и по този начин предписват на повече пациенти обещано лекарство. По този метод бива осъществявано реинбурсиране на големи количества медикаменти по държавните здравноосигурителни стратегии „ Медикейт “ и „ Медикеър “ и се източва обществен финансов запас.
В счетоводните салда на огромните фармацевтични компании в Съединените американски щати заплащанията на разнообразни санкции по Закона за подправените искания постоянно заемат водещи места.
През 2010 година филиал на „ Johnson & Johnson “ се съгласи да заплати повече от 81 млн. щат. $ цивилен и престъпни санкции, с цел да удовлетвори претенциите на Агенцията на храните и медикаментите в развой, иницииран от двама „ доносници-тръбачи “. В делото са изнесени данни, че компанията Ortho–McNeil–Janssen Pharmaceuticals, Inc. (OMJPI) (подизпълнител на „ Johnson & Johnson “), е работила погрешно при промотирането и продажбите на антиконвулсивния медикамент „ Топомакс “. Установено е, че OMJPI нелегално се е опитвала да пласира „ Топомакс “ чрез, с изключение на другите неща, промотирайки продажбите и използването на медикамента за редица психиатрични положения, разнообразни от тези, при които неговата приложимост е утвърдена от Агенцията по храните и медикаментите, т. е. чрез така наречен „ извънетикетна приложимост “(„ outlabel prescription “). Като резултат OMJPI умишлено е предизвикала подправени или лъжлив претенции „ Топомакс “ да бъде доставен на, или провокира продажби от редица федерални здравноосигурителни стратегии с държавно финансиране.
В отговор на сигнала от „ доносника-тръбач “ Джери Х. Браун, американското държавно управление заведе дело против фармацевтичната компания „ Мерк “ за надуване на цените на нейните доставки за американските въоръжени сили, воюващи в Ирак и Афганистан. В изказване, оповестено на 3 януари 2012 година, компанията направи обществено притежание решението си да заплати 31,9 млн. щат. $ санкции и компенсации, само че не направи самопризнание за виновност. Джери Х. Браун получи 3,6 млн. щат. $ от размера на съглашението.
Компанията „ Care Fusion “ през 2014 година изплати 40,1 млн. щат. $, с цел да уреди обвинявания против нея за нарушаване на False Claims Act чрез промотиране на „ извънетикетна приложимост “ на нейни артикули. Американското държавно управление упрекна Care Fusion, че е промотирала продажбите на нейното лекарство Chlora Pep за приложимост, която не е утвърдена от Агенцията за храните и медикаментите. Chlora Pep е комерсиалното название, под което Care Fusion създава медикамента Chlorhedine, употребен за разчистване на кожата преди интервенции.
На 27 декември 2007 година на първа страница на в. „ Уолстрийт джърнъл “ е оповестена проверяващата публикация, съгласно която Марио Габели, милионер от взаимните фондове, е бил основал подправени дребни компании като фасада, с цел да кандидатства пред Федералната комисия по известията за лицензи за клетъчни честоти, струващи стотици милиони щатски долари, защото лицензите са давани с доста огромни облекчения на притежателите на малък бизнес. Сигналът беше подаден от осведомител по Закона за подправените искания. В край сметка Марио Габели и доближените му заплащат санкция от 130 млн. щат. $.
В Конгреса на Съединени американски щати са решили, че Законът за подправените искания напълно не е задоволителен като инструмент за откриване на финансови измами по отношение на държавната хазна. Ето за какво целенасоченото е подтиквано издаването пред съответните държавни органи на данъкоплатци, които са „ пропуснали “ да внесат дължимите си данъци. Наградата може да доближи 30 % от в допълнение събраните налози, санкции и други По програмата, която беше ревизирана от Конгреса през 2006 година, с цел да бъдат увеличени данъчните доходи посредством по-големи тласъци за информаторите, в действителност се бездействаше съвсем пет години. Първата награда на нейно съображение беше присъдена през 2011 година, след получени повече от 1300 сигнала. Факт е, че до месец юни 2012 година са били изплатени едвам три хонорари, откакто единствено през предходната година щатското министерство на правораздаването е събрало над 27 милиарда щат. $ на съображение на Закона за погрешни данъчни документи. В резултат на острите рецензии Главното данъчно ръководство (IRS) на Съединените щати създаде нови правила за работа, влезнали в действие на 1 август 2012 година И тогава Брадли Биркенфелд – някогашен почитан чиновник на швейцарския банков колос „ Ю Би Ес “, уцелва суперджакпота на живота си.
Размерът му е тъкмо 104 млн. щат. $, е, преди облагането с налози. Която голяма сума е изплатена на Биркенфелд за скъпата информация, предоставена от него на IRS, за това по какъв начин някогашният му шеф е съдействал на хиляди американци да укриват налози. Беше и подложен връх за най-високо самостоятелно заплащане за осведомител в американската история. И най-щедрата отплата за поета виновност, поради която Брадли Биркенфелд лежа 30 месеца в пандиза, а след излизането си иззад решетките, трябваше да прекара още 10 месеца под домакински арест.
Както е споделил Макиавели: „ Хората рядко имат доблестта да бъдат или напълно положителни, или напълно неприятни “. Затова и Брадли Биркенфелд е освен добър в дейностите си, посредством които си заслужава премията, само че е бил и неприятен. Когато в продължение на пет години, след постъпването му през 2001 година в „ Ю Би Ес “, е един от 60-те банкери на швейцарския банков водач, изпращани регулярно на лов за богати американски клиенти, макар че служителите не са имали изискваните от Комисията за скъпи бумаги и фондови тържища в Съединени американски щати лицензи за тази активност. „ Ловната тайфа “ на „ Ю Би Ес “ дебнела госпожите и господата с внушителни наличия по банковите им сметки, на аукциони за скъпи творби на изкуството, в изложбените салони, яхтени регати, голф и тенис клубове. В „ Ю Би Ес “ вербовачите на клиенти били обучавани по какъв начин да не бъдат разкривани от щатските регулаторни органи. Ето за какво шефовете им ги задължавали да оперират само с кодирани преносими компютри, както и да попълнят подправени заявления, че пътуват до Съединени американски щати като туристи, а не за бизнес. В резултат Брадли Биркенфелд и сътрудниците му от „ Ю Би Ес “ привлекли за клиенти мнозина заможни американци, а банката управлявала техните 20 милиарда щат. $, помагайки им да излъгват IRS и да заобиколят изцяло рестриктивните мерки на контролните финансови органи. Комбинациите включвали насочването на американските богаташи към задгранични консултанти, които основавали подправени компании в данъчни убежища като Британските Вирджински острови, Панама и прочие
Самият Биркенфелд съумял да убеди най-богатия си клиент – милиардера Игор Оленикоф, видна фигура в бизнеса с недвижими парцели, да трансферира активите си от британската банка „ Барклейз “, където Биркенфелд работел преди постъпването си в „ Ю Би Ес “. По-късно от „ бримката “ чорапът на измамите бързо се разплита. След като Брадли Биркенфелд споделя историята си на прокуратурата в Съединени американски щати, мигновено против него са повдигнати престъпни обвинявания, тъй като в началото отказвал да разкрие личното си присъединяване в измамата, както и обстоятелството, че е работил с Оленикоф.
В началото на 2008 година обаче американската прокуратура издействала обвинителен акт против Биркенфелд от федералното огромно жури във Форт Лодърдейл, Флорида. Признава се за отговорен през юни 2008 година и свидетелства, че „ Ю Би Ес “ е печелела най-малко по 200 млн. щат. $ годишно от ръководството на недекларираните активи в размер на 20 милиарда щат. $.
Притисната в менгемето на неоспоримата фактология, швейцарската банкова група се съгласи да бъде санкционирана със 780 млн. щат. $, с цел да предотврати наказателно гонене против себе си, както и призна, че е поощрявала данъчни измами от 2000 до 2007 година и съобщи на американските данъчни управляващи данни за 250 швейцарски банкови сметки на жители на Съединени американски щати. По-късно „ Ю Би Ес “ беше принудена да огласи информация и за други 4 450 сметки. Събраните от американските данъчни управляващи над 5 милиарда щат. $ укрити данъци са единствено началото на финансовия принос към хазната на Съединените щати, поради който Брадли Биркенфелд получи колосалната награда от 104 млн. щат. $.
Отправено в началото по формален път на 29. 05. 2018 година до тогавашния министър-председател Бойко Борисов с вх. № 08.01-72 по разказа на деловодството на Министерския съвет, а на 29. 09. 2018 година, с вх. № 29308, предлагането за въвеждане на Закона за подправените искания в България, беше изпратено и до тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров.
Посредством ловки процедурни хватки, посредством препращане на предлагането до тогавашния министър на правораздаването Цецка Цачева, също и до министъра на финансите Владислав Горанов, шансът българският народ са си възвърне огромна част от отработеното от него, да, точно от българските жители и от никой различен, беше напъхан в бюрократичен ковчег. Но този късмет е жив и изцяло активен, както демонстрира неговото имплементиране, и то освен в Съединени американски щати.
Българският народ има капацитета, като първодържател на историческата власт на суверен, да го наложи, и то освен това предложение, като законодателна процедура. Цялата човешка последователност потвърждава, че когато националната воля избухне, никой не би могъл да ѝ противостои сполучливо.
И по този начин, доказателството на изказванието, че „ От 2007 година до момента парламентарно представяните партии в своите изяви по проблемите за контрола, противодействието за минимизиране, както и санкционирането на корупционните практики по високите равнища на властприлагането, показват долнопробно двуличие “, е направено!
Или „ Quid erat demonstrsndum (съкр. q. e. d.) “, т. е. „ Което и трябваше да бъде потвърдено “, както казвали още античните римляни.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
1 – Англ. Заявител, лице, което донася за закононарушение. Лице, по молба на което Генералният юрист (Attor ney General, т. е. генералният прокурор, в Съединени американски щати това е министър на правосъдието), възбужда дело за наложително реализиране по правосъден ред на някакво обществено право. Макар че заявителят не е просител, той поема правосъдните разходи (costs) по делото. Генералният юрист би трябвало да даде единодушието си за издаване на правосъдната заповед, като освен това разполага с цялостна независимост на деяние при взимане на решението дали да бъде предявен иск от името на заявителя. Решението на Генералния юрист (министъра на правораздаването на САЩ) не предстои на преразглеждане от съда.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ