Путин формулира руската национална идея
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди броени дни Владимир Путин произнесе своята поредна тирада на пленарната XVIII сесия на Международния клуб „ Валдай “ в Сочи. Тази година тематиката беше: „ Глобално разклащане – XXI: хора, полезности, страна “. Путин стартира с нещо доста значимо и известно, което всички усещат интуитивно (и не само). Този свят, който познаваме от десетилетия, се трансформира. Промените не са единствено световни, само че в множеството случаи са систематични.
Самият конгрес „ Валдай “ е предопределен най-вече за чужденци. Само една трета от него е за вътрешна консумация. По традиция анализаторите и коментаторите направиха опити да отгатнат в президентското слово иносказателни послания предопределени за тези, които освен слушат, само че и „ чуват “ полутоновете. Очевидно, че Путин не обича да сменя своето обграждане. За годините, през които е на власт, го потвърди. Това се отнася и за неговите текстописци.
Отново някои откриха в изявлението на съветския президент мисли на философа Николай Бердяев, на публициста Иван Илин и дори на писателя Антоан дьо Сент-Екзюпери. През 2005 година швейцарският русист Феликс Филип Инголд обърна внимание, че тленните остатъци на съветския мъдрец Иван Илин са пренесени в Москва с персоналното покровителство на Путин. Нещо повече. Преди 20-на години Иван Илин бе именуван „ тайният консултант “ на Путин. По същия метод назовават и геополитика Александър Дугин.
В началото на своето изявление Путин направи поклон към Китай, като назова китайския народ умен и богат на мислители. Не пропусна да цитира и съветския народ, който споделя: „ Бори се с компликациите с разум, а с заплахите с опит “. Разузнавачът Путин след 22 години във властта има и двете качества.
Путин установи съществуването на систематична рецесия на актуалния капитализъм, подбуден от западната цивилизация. Според него актуалната световна рецесия дава благоприятни условия, които не би трябвало да бъдат пропуснати. Нещо повече. Кризата е концептуална, дори цивилизационна. Руският президент формулира правилото на държавния суверенитет като безспорна полезност в контраст на всевластието на световните транснационални корпорации, за които най-голямото зло са суверените страни.
Путин акцентира, че той, сходно на Си Дзинпин, не се отхвърля от Вестфалския кротичък контракт (1648), чиито принцип е „ да се признае суверенитетът на всяка страна, който тя има над земите, жителите и представителите ѝ в чужбина, както и отговорността ѝ за всевъзможни въоръжени спорове на какъв да е от жителите или нейните представители “.
Руският президент предложи на Русия и света нов светоглед, разказан със словосъчетанието „ сдържан консерватизъм “. Путин ясно съобщи, че капиталистическата система претърпява тежка рецесия. Според него тя е изчерпала своя капацитет за развиване и решение на най-важните проблеми на популацията на земята.
Путин съобщи, че Русия се отхвърля да следва либерално-монетаристките постановки, които са родени и взети на въоръжение в Съединени американски щати и Западна Европа. По-ясно казано, всички търговско-икономически, финансови и военно-политически механизми, основани след Втората международна война са престанали действително да действат.
Позицията на Путин е разумна. Неговата теза е, че в случай че Русия остане в досегашната парадигма на финансово-спекулативния демократизъм, то страната в никакъв случай няма да сътвори своя самостоятелна стопанска система. Само ще деградира и ще става все по-зависима от Запада. Либералният капитализъм изпомпва запаси от Втория и Третия свят в интерес на „ развитите “ страни. В реалност Путин разгласи идеологията, която се взема на въоръжение от Русия: „ В идния интервал на международно преустрояване, чийто излаз не е още прочут, умереният консерватизъм е най-разумният мирогледен принцип “.
Русия ще заложи на собствен личен стопански модел, в границите на който значима роля ще играе държавното обмисляне. Путин предизвести и транснационалните корпорации, които се пробват да подменят суверените страни, и си присвояват силово регулаторни функционалности, които са прерогатив на държавното ръководство. Нанесен беше удар върху „ цифровите платформи “, които чрез обществените мрежи са узурпирали правото да „ санкционират “ и „ помилват “ по свое убеждение. Даже да постановат своя лична цензура и да „ развъртат “ персони и тематики според техните ползи. „ Само суверена страна може да подсигурява ползите на своите жители “, акцентира съветския президент.
През последните няколко години в съветските проправителствени медии се прокарва деликатно концепцията за умерения консерватизъм и повишаването на ролята на страната и държавниците. Паралелно на тази „ генерална линия “ върви рецензия на марксизма и той се показва като аналог на троцкизма. Путин подлага на критика капитализма от леви, а не от десни позиции.
Руският президент заобикаля да приказва за капитал, пролетариат и класова битка. Но дава да се разбере, че той се бори срещу несправедливостите, неравномерното систематизиране на благосъстоянията, задълбочаващото се неравноправие и невъзможността на актуалния капитализъм да реши тези екзистенциални проблеми на обикновенните хора. Това е характерен лявоцентристки метод. Социалната доминанта е релефна рекламация към капитализма, нейн симптом.
На форума „ Валдай “, който напълно умерено може да се назова анти-Давос, Путин хвърли предизвикателство към либерализма и троцкизма. Руският президент даде поръчка за международен водач на антилибералния митинг. Путин извади антилиберализма от международната маргинална среда и предложи той да се трансформира в дневен ред на елитите. Това към този момент важи най-вече за част от съветския, само че времето работи в интерес на антилибералите. В редица страни се образуват антилиберални ядра измежду политическата и управленческата класа.
Валдайското изявление на Путин е знаменателно най-много заради неговото фундаментално традиционалистко измерение. Редица мнения смятат, че съветският президент е тръгнал по пътя на Николай Бердяев. Но в случай че разсъждаваме дълбочинно, то по-скоро Путин взе на въоръжение генонизма. В случая става въпрос за великия френски мъдрец Рене Генон (1886-1951) от град Блоа край река Лоара, който е основоположник на интегралния традиционализъм.
В своята книга „ Криза на актуалния свят “ Рене Генон прави оценка на човечеството при започване на ХХ век, който назовава „ Тъмен век “. Той написа в цитирания труд: „ Днес сред хората на Изтока и хората на Запада, абсолютно има бездна и това се явява една от присъщите особености на актуалния свят. И в случай че актуалния свят, а изключително Западният, „ либерален “ свят попада изцяло в раздел „ бурени “, то това не е резултат на персонална злоба на Рене Генон към този паднал Запад, а естествена логичност на неумолимите закони на сакралното време и сакралното пространство.
От „ Кризата на актуалния свят “ на великия французин от Блоа излиза наяве: Русия може да избегне абсолютния край, към който непреклонно се доближава „ актуалният свят “ единствено като се отдалечи от Запада. И това е фундаменталната теоретична режисура на изказаните от Владимир Путин тези на форума в Сочи.
Путин е единственият държавен глава и политически водач, който се осмели да показа на света в недопечен тип своята визия за бъдещето на човечеството. Той напълно почтено си призна, че не може да предвижда с задоволителна убеденост бъдещето. Путин сподели, че осъзнава напълно ясно катастрофичната субстанция на събитията в днешния свят. Руският президент изрече просто, ясно и почтено едно чувство, което имат интуитивно множеството хора, без да излиза от разказа на президента. Путин уверено съобщи, че в случай че Русия не тръгне по пътя на здравия консерватизъм, няма бъдеще.
Валдайската тирада на Путин не уточни като краен небосвод датата на президентските избори през 2024 година Руският президент не даде дневен ред на бъдещите събития в Русия. Типичен метод на шпионин, чийто проект за оперативна работа е конфиденциален. Руският президент изкопа бездънен абстрактен коловоз, по който ще се движи съветската държавност. С каква скорост, следва да забележим!
Путин дефинира коловоза и по този метод дефинира профила на своя правоприемник. Неговият метод за избор на фрагменти е характерен за офицер от разузнаването. Подготвят се и се следят 3-4 претенденти от неговото най-близко обграждане. Естествено, без да знаят, че могат да седнат на президентското кресло в Кремъл. В последният миг се избира претендентът, издържал всички инспекции и проби за честност и преданост към Русия до изборите през 2024 година
През 2024 година Путин ще даде път на своя фаворит, който ще поведе съветската страна по пътя, предначертан на Валдайския конгрес в Сочи.
Текстът е оповестен в infacto.bg
Преди броени дни Владимир Путин произнесе своята поредна тирада на пленарната XVIII сесия на Международния клуб „ Валдай “ в Сочи. Тази година тематиката беше: „ Глобално разклащане – XXI: хора, полезности, страна “. Путин стартира с нещо доста значимо и известно, което всички усещат интуитивно (и не само). Този свят, който познаваме от десетилетия, се трансформира. Промените не са единствено световни, само че в множеството случаи са систематични.
Самият конгрес „ Валдай “ е предопределен най-вече за чужденци. Само една трета от него е за вътрешна консумация. По традиция анализаторите и коментаторите направиха опити да отгатнат в президентското слово иносказателни послания предопределени за тези, които освен слушат, само че и „ чуват “ полутоновете. Очевидно, че Путин не обича да сменя своето обграждане. За годините, през които е на власт, го потвърди. Това се отнася и за неговите текстописци.
Отново някои откриха в изявлението на съветския президент мисли на философа Николай Бердяев, на публициста Иван Илин и дори на писателя Антоан дьо Сент-Екзюпери. През 2005 година швейцарският русист Феликс Филип Инголд обърна внимание, че тленните остатъци на съветския мъдрец Иван Илин са пренесени в Москва с персоналното покровителство на Путин. Нещо повече. Преди 20-на години Иван Илин бе именуван „ тайният консултант “ на Путин. По същия метод назовават и геополитика Александър Дугин.
В началото на своето изявление Путин направи поклон към Китай, като назова китайския народ умен и богат на мислители. Не пропусна да цитира и съветския народ, който споделя: „ Бори се с компликациите с разум, а с заплахите с опит “. Разузнавачът Путин след 22 години във властта има и двете качества.
Путин установи съществуването на систематична рецесия на актуалния капитализъм, подбуден от западната цивилизация. Според него актуалната световна рецесия дава благоприятни условия, които не би трябвало да бъдат пропуснати. Нещо повече. Кризата е концептуална, дори цивилизационна. Руският президент формулира правилото на държавния суверенитет като безспорна полезност в контраст на всевластието на световните транснационални корпорации, за които най-голямото зло са суверените страни.
Путин акцентира, че той, сходно на Си Дзинпин, не се отхвърля от Вестфалския кротичък контракт (1648), чиито принцип е „ да се признае суверенитетът на всяка страна, който тя има над земите, жителите и представителите ѝ в чужбина, както и отговорността ѝ за всевъзможни въоръжени спорове на какъв да е от жителите или нейните представители “.
Руският президент предложи на Русия и света нов светоглед, разказан със словосъчетанието „ сдържан консерватизъм “. Путин ясно съобщи, че капиталистическата система претърпява тежка рецесия. Според него тя е изчерпала своя капацитет за развиване и решение на най-важните проблеми на популацията на земята.
Путин съобщи, че Русия се отхвърля да следва либерално-монетаристките постановки, които са родени и взети на въоръжение в Съединени американски щати и Западна Европа. По-ясно казано, всички търговско-икономически, финансови и военно-политически механизми, основани след Втората международна война са престанали действително да действат.
Позицията на Путин е разумна. Неговата теза е, че в случай че Русия остане в досегашната парадигма на финансово-спекулативния демократизъм, то страната в никакъв случай няма да сътвори своя самостоятелна стопанска система. Само ще деградира и ще става все по-зависима от Запада. Либералният капитализъм изпомпва запаси от Втория и Третия свят в интерес на „ развитите “ страни. В реалност Путин разгласи идеологията, която се взема на въоръжение от Русия: „ В идния интервал на международно преустрояване, чийто излаз не е още прочут, умереният консерватизъм е най-разумният мирогледен принцип “.
Русия ще заложи на собствен личен стопански модел, в границите на който значима роля ще играе държавното обмисляне. Путин предизвести и транснационалните корпорации, които се пробват да подменят суверените страни, и си присвояват силово регулаторни функционалности, които са прерогатив на държавното ръководство. Нанесен беше удар върху „ цифровите платформи “, които чрез обществените мрежи са узурпирали правото да „ санкционират “ и „ помилват “ по свое убеждение. Даже да постановат своя лична цензура и да „ развъртат “ персони и тематики според техните ползи. „ Само суверена страна може да подсигурява ползите на своите жители “, акцентира съветския президент.
През последните няколко години в съветските проправителствени медии се прокарва деликатно концепцията за умерения консерватизъм и повишаването на ролята на страната и държавниците. Паралелно на тази „ генерална линия “ върви рецензия на марксизма и той се показва като аналог на троцкизма. Путин подлага на критика капитализма от леви, а не от десни позиции.
Руският президент заобикаля да приказва за капитал, пролетариат и класова битка. Но дава да се разбере, че той се бори срещу несправедливостите, неравномерното систематизиране на благосъстоянията, задълбочаващото се неравноправие и невъзможността на актуалния капитализъм да реши тези екзистенциални проблеми на обикновенните хора. Това е характерен лявоцентристки метод. Социалната доминанта е релефна рекламация към капитализма, нейн симптом.
На форума „ Валдай “, който напълно умерено може да се назова анти-Давос, Путин хвърли предизвикателство към либерализма и троцкизма. Руският президент даде поръчка за международен водач на антилибералния митинг. Путин извади антилиберализма от международната маргинална среда и предложи той да се трансформира в дневен ред на елитите. Това към този момент важи най-вече за част от съветския, само че времето работи в интерес на антилибералите. В редица страни се образуват антилиберални ядра измежду политическата и управленческата класа.
Валдайското изявление на Путин е знаменателно най-много заради неговото фундаментално традиционалистко измерение. Редица мнения смятат, че съветският президент е тръгнал по пътя на Николай Бердяев. Но в случай че разсъждаваме дълбочинно, то по-скоро Путин взе на въоръжение генонизма. В случая става въпрос за великия френски мъдрец Рене Генон (1886-1951) от град Блоа край река Лоара, който е основоположник на интегралния традиционализъм.
В своята книга „ Криза на актуалния свят “ Рене Генон прави оценка на човечеството при започване на ХХ век, който назовава „ Тъмен век “. Той написа в цитирания труд: „ Днес сред хората на Изтока и хората на Запада, абсолютно има бездна и това се явява една от присъщите особености на актуалния свят. И в случай че актуалния свят, а изключително Западният, „ либерален “ свят попада изцяло в раздел „ бурени “, то това не е резултат на персонална злоба на Рене Генон към този паднал Запад, а естествена логичност на неумолимите закони на сакралното време и сакралното пространство.
От „ Кризата на актуалния свят “ на великия французин от Блоа излиза наяве: Русия може да избегне абсолютния край, към който непреклонно се доближава „ актуалният свят “ единствено като се отдалечи от Запада. И това е фундаменталната теоретична режисура на изказаните от Владимир Путин тези на форума в Сочи.
Путин е единственият държавен глава и политически водач, който се осмели да показа на света в недопечен тип своята визия за бъдещето на човечеството. Той напълно почтено си призна, че не може да предвижда с задоволителна убеденост бъдещето. Путин сподели, че осъзнава напълно ясно катастрофичната субстанция на събитията в днешния свят. Руският президент изрече просто, ясно и почтено едно чувство, което имат интуитивно множеството хора, без да излиза от разказа на президента. Путин уверено съобщи, че в случай че Русия не тръгне по пътя на здравия консерватизъм, няма бъдеще.
Валдайската тирада на Путин не уточни като краен небосвод датата на президентските избори през 2024 година Руският президент не даде дневен ред на бъдещите събития в Русия. Типичен метод на шпионин, чийто проект за оперативна работа е конфиденциален. Руският президент изкопа бездънен абстрактен коловоз, по който ще се движи съветската държавност. С каква скорост, следва да забележим!
Путин дефинира коловоза и по този метод дефинира профила на своя правоприемник. Неговият метод за избор на фрагменти е характерен за офицер от разузнаването. Подготвят се и се следят 3-4 претенденти от неговото най-близко обграждане. Естествено, без да знаят, че могат да седнат на президентското кресло в Кремъл. В последният миг се избира претендентът, издържал всички инспекции и проби за честност и преданост към Русия до изборите през 2024 година
През 2024 година Путин ще даде път на своя фаворит, който ще поведе съветската страна по пътя, предначертан на Валдайския конгрес в Сочи.
Текстът е оповестен в infacto.bg
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ