Адв. Петромир Кънчев за ФАКТИ: Безплатните тестове са начинът да преборим обвинението, че е налице дискриминация
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 19 октомври със своя заповед министърът на опазването на здравето доктор Стойчо Кацаров вкара нуждата от владеене на “зелен сертификат” след имунизация или преболедуване на Covid-19 за посещаване на редица публични места. Очаквано, мненията по отношение на тази мярка са поляризирани.
От едната страна са хората, които поддържат имунизацията, приканват към нея, като огромна част от тях имат въпросния документ. От другата страна са хората, които отхвърлят да се имунизират и ще се снабдяват със “зелени сертификати” посредством тестване за Codid-19 на къси интервали. От трета страна обаче са тези, за които имунизацията срещу ковид е противопоказна. От четвърта - децата и учениците, които най-малко към този момент наподобява, че ще се върнат в учебно заведение, като бъдат тествани два пъти седмично.
Какво се случва с правата ни - нарушени ли са те от мярката на зеления документ, каква е правосъдната процедура при проблеми, свързани с имунизация, по какъв начин е редно учениците да се върнат в класната стая и кой в действителност би трябвало да следи за съблюдаване на противоепидемичните ограничения - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с адв. Петромир Кънчев, ръководител на Управителния съвет на Фондация “Надежда за малките”, член на Инициатива “Правосъдие за всеки” и водещ на подкаста на ИПВ.
Разговора ни с адв. Петромир Кънчев четете в идващите редове:
- Адв. Кънчев, съгласно Вас зелените документи лимитират ли нашите права или противоположното - дават ни права?
- Като жител, смятам, че те не лимитират правата ни. Ние имаме избор да предпочетем да придобием зелен документ или да се възползваме от правото си да бъдем тествани и да използваме същите понижени ограничавания.
Съдът в Страсбург (б.р. Европейският съд по правата на човека) още през април месец се произнесе със свое решение, че наложителната имунизация, която е изискване да получиш зелен документ, не нарушава правото на персонален живот, предпазено от Член 8 от Европейската спогодба за отбраната на правата на индивида. Считам, че при съществуване на избор, не може да се приказва за дискриминация, макар че имаме решение на Комисията за отбрана от дискриминация.
Това решение обаче касае доста дребна група от хора, които можем да кажем, че са същински дискриминирани. Това са хората, които имат противопоказност от имунизиране. Те в действителност нямат избор, тъй като не могат да се имунизират, а в това време тестванията към момента за жалост са платени. Това е един огромен проблем, който смятам, че държавното управление по този начин и не реши - по какъв начин за тази група хора, които са в действителност дискриминирани, да има безвъзмездни проби, които да са налични освен финансово, само че и да са на всички места, където хората имат потребност да ги употребяват.
- Това беше позицията Ви като жител. Какво смятате като правист - можем ли да приказваме за съразмерно ограничение на правата?
- Ако приказваме за йерархията на правата, смятам, че правото на живот и на здраве стои над всяко друго право. С цел неговото гарантиране, в историята правосъдната процедура на Върховния административен съд у нас във връзка други ваксини, само че и на други съдилища, е, че за да се подсигурява правото на живот и на здраве, се позволява краткотрайно и отчасти, само че ясно несъмнено ограничение на други права.
Чисто юридически заповедта на министъра на опазването на здравето такава, каквато е сега, има недостатъци. Те обаче не са чисто юридически, не са на плоскостта на ограничението на правата, а са по-скоро процесуални - методът, по който беше открито от през днешния ден за на следващия ден без да се организира акция, без да се дават безвъзмездни проби, стопираха се децата от учебни заведения без да е належащо и в случай, че те също могат да бъдат тествани. В други страни това тестване е процедура за учащите. Като правист, не смятам, че има ограничението на човешките права обаче. Ако има такива, те са законово възможни и са се правели и в минало.
- Споменахте няколко решения на български съдилища. Значи ли това, че сходни въпроси, свързани с имунизация, към този момент са решавани, имат своята правосъдна процедура?
- Да, в предишното Върховния административен съд (ВАС) се е произнасял по тъжби на жители за недопускане на техни деца в детски градини, когато децата не са ваксинирани с цялостния имунизационен календар, т.е. със наложителните ваксини. Тогава Върховен административен съд се е произнесъл в посока, че такова недопускане на деца до детски градини не е незаконно. Това решение се стимулира с опазването на здравето на тези деца, които имат ваксини и които посещават постоянно детска градина.
Доколкото знам, в предишното Върховен административен съд се е произнасял два пъти във връзка с имунизацията. Настоящата обстановка не е казус, а е нещо, което е съществувало в предишното. Разбира се, като контрапункт тук постоянно се споделя, че тези ваксини са нови, че не са приключили своя цикъл на утвърдени и така нататък, само че това е чисто медицински проблем и въпрос на друга регулация. Не е на плоскостта на нашите права и правото ни на достъп до услуги.
- Няколко политически обединения обявиха, че ще апелират заповедта за зелените документи - съгласно Вас дали същата правосъдна процедура ще се повтори?
- Те ще апелират и зная, че жалбите са доста. Не съм се фокусирал върху тяхното наличие, само че една част от причините са, че този в нормативен акт, който е наложителен за всички, не е спазена процедура от Административнопроцесуалния кодекс. Можем да кажем, че това е налице.
Други причини са, че има нарушение на права. Когато става въпрос за лица, които нямат право на избор по здравословни аргументи и в действителност е налице дискриминация, те могат да претендират такива права. Там обаче ти би трябвало да докажеш, че ти си подобен и че имаш юридически интерес. Това е доста дребна група хора и смятам, че до произнасянето на съда, държавното управление би могло да отреагира и в действителност да даде нужните безвъзмездни проби.
Ограничението на зеления документ сега не е за използването на насъщни услуги - хранителни артикули, аптеки, медицински центрове, градски превоз. За тях нямаме нужда от зелен документ. Ако желаеме да посетим място за забавление - мол, кино, спектакъл, подобен зелен документ се изисква. Това обаче не са визити тук-там от първа нужда. Освен че не са от първа нужда, другото им качество е, че са най-населени. В един мол има доста повече хора, в сравнение с в една болница или в един трамвай. Хората са доста повече, надлежно рискът е доста по-голям. Нормално е там да се изисква някакъв филтър, какъвто е зеленият документ.
- Това ли е решението в тази ситуация - гратис тестване, което да е всеобщо, налично, в това число логистично налично?
- Това е методът да преборим обвиняването, че е налице дискриминация. Аз смятам, че безвъзмездни проби са нужни за две групи хора. Първата група е от хората, които имат противопоказания да се имунизират - на фона на останалите това е доста дребна група. Втората група хора, за които си коства да се намерения да има безвъзмездни проби и те да са разполагаем на всички места, е за работещите, с цел да се обезпечи достъпът до работното място.
Не следва някой, с цел да постави труд - полагането на труд и изхранването на себе си и фамилията си също са права, да се постанова да си заплаща. Когато става въпрос за правото на труд, тези хора също следва да имат право на безвъзмездни проби. Това е нещо, което държавното управление може да реши, както се ангажира да реши въпроса с дребните деца, които ще бъдат върнати в учебно заведение, откакто бъдат предоставени безвъзмездни проби два пъти седмично. Решение има.
Имайте поради също, че тестване се постанова единствено в частния бранш. Нарочно попитах и получих отговор, че в държавната администрация никой не тества държавните чиновници, с цел да вървят на работа в закрити пространства. Считам, че това е форма на дискриминация по отношение на частния бранш. Ако ограниченията се ползват еднообразно, те би трябвало да се ползват както в частните компании, по този начин и в държавната администрация. Достъпът до работното място би трябвало да е идентичен.
- Кой съгласно Вас е най-хубавият метод на връщане на най-малките възпитаници в учебно заведение - запитвам и в качеството Ви на един от създателите на фондация “Надежда за малките”, която работи точно с деца?
- И като родител също - аз имам дете, което сега е в първи клас. Ние до обяд учим дружно и пишем домашни, а по-късно вървим на работа, т.е. този въпрос директно ме визира. Нека да разделим децата на две групи - най-малките от 1-4. клас и по-големите от 5-12. Считам, че децата от 1-4. клас следва да бъдат върнати в класните стаи. Децата в детските градини бяха оставени, с цел да могат родителите да работят. Ако децата от тази група дребни възпитаници от 1-4. клас са у дома, родителите също би трябвало да останат у дома, тъй като те не могат да бъдат сами - и децата имат такава нужда, има и законова възбрана те да не бъдат оставяни сами. Децата от 1-4. клас би трябвало да се върнат в учебно заведение, изключително в случай че те са сами в учебните здания.
Представете си едно огромно учебно заведение и вътре са единствено децата от 1-4. клас. Те могат да учат в по един кабинет на всеки етаж, с огромна отдалеченост сред тях, времето разрешава прозорците към момента да са отворени. Тоест могат да се вземат безусловно всички ограничения тези деца да бъдат в сигурност, като на входа се прави тестване с така наречен проби вид “близалки”. Прочетох, че доста родители имат подозрения във връзка с наличието на тези “близалки”, които ще се употребяват като проби. Когато влезете в една аптека, има редица проби и лекарства, към които също можем да бъдем резервирани във връзка с децата си. Това е просто един тип тест.
За по-големите възпитаници смятам, че не е налице нуждата от родителско наличие. Също по този начин децата са във възраст, в която доста по-лесно могат механически да се оправят с устройствата. В момента всеки има мобилен телефон, таблет или компютър. Там, където няма - най-малко в учебното заведение на моята щерка, са предоставени служебни и те могат да ги употребяват. Образователната система е една от системите, които сякаш най-адекватно се оправят. В момента тя може да си разреши да върне част от децата в учебно заведение, а другите да останат онлайн.
- Споменахте ограниченията, които може и би трябвало да се вземат в учебните заведения при връщането на най-малките възпитаници. Смятате ли обаче, че спазването на тези ограничения - и в учебните заведения, и отвън тях, е дейно?
- В множеството случаи децата в учебно заведение, даже да заболеят, прекарват заболяването съвсем безсимптомно. Броят на заболелите е много по-малък на фона на други места. Действително учителите и учебните управления наблюдават за спазването на ограниченията. Предвижда се и въвеждане на още един ред ограничения - на входа на учебното заведение, когато децата се тестват два пъти седмично. Отделно, в клас те стоят без маски, само че в междучасията стоят с маски. Считам, че ограниченията относително са се спазвали в учебните заведения.
Това, което имам като наблюдения, в София и другите огромни градове, на публични места ограниченията се съблюдават - в градския превоз, в съда и така нататък В съда и в коридорите, и по време на правосъдните съвещания, и когато приказваме, ние сме постоянно с маски, имаме транспарантни пластмасови заграждения, съблюдава се огромна отдалеченост. На доста места в държавната администрация е по същия метод. Само че, когато отидете в по-малките градове, там безусловно не се съблюдават никакви ограничения. Виждам огромна разлика в спазването на ограниченията от нас, хората, жителите сред по-малките обитаеми места и по-големите, където има по-голям надзор.
Според мен нещото, което липсва е гражданското съзнание. Това е нещото, което обаче го има в Дания, в Нидерландия, в Южна Корея и в други страни, където равнищата на заболеваемост са сходни на нашите по заразяване, само че лечебните заведения са празни, смъртните случаи са извънредно малцина.
- Специално в Дания противоепидемичните ограничения също са много по-свободни, нали по този начин?
- Така е. В Дания от септември месец няма ограничавания, няма нужда от маски, от отдалеченост, хората вървят безусловно свободно на всички места, заведенията са отворени при цялостен потенциал от 100%, същото е и в публичните здания и места. Вече цялостен месец са по този начин. Тоест там тезата “изчакайте и ще видите какво ще стане скоро” към този момент не сработва. Там не престават да имат извънредно ниска натовареност на лечебните заведения и извънредно ниска смъртност на случаи от Covid-19. Но там хората взеха решение въпроса сами - когато някой вървеше по улиците без маска, различен го спираше и му споделяше “моля, сложете си маска”. В Дания към този момент не се носят маски. Много бих се радвал този сюжети да се случи и на България.
---
Според данните на здравните управляващи в Дания към 26 октомври 2021 година процентът на изцяло ваксинирате датчани в 85,68%.
На 19 октомври със своя заповед министърът на опазването на здравето доктор Стойчо Кацаров вкара нуждата от владеене на “зелен сертификат” след имунизация или преболедуване на Covid-19 за посещаване на редица публични места. Очаквано, мненията по отношение на тази мярка са поляризирани.
От едната страна са хората, които поддържат имунизацията, приканват към нея, като огромна част от тях имат въпросния документ. От другата страна са хората, които отхвърлят да се имунизират и ще се снабдяват със “зелени сертификати” посредством тестване за Codid-19 на къси интервали. От трета страна обаче са тези, за които имунизацията срещу ковид е противопоказна. От четвърта - децата и учениците, които най-малко към този момент наподобява, че ще се върнат в учебно заведение, като бъдат тествани два пъти седмично.
Какво се случва с правата ни - нарушени ли са те от мярката на зеления документ, каква е правосъдната процедура при проблеми, свързани с имунизация, по какъв начин е редно учениците да се върнат в класната стая и кой в действителност би трябвало да следи за съблюдаване на противоепидемичните ограничения - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с адв. Петромир Кънчев, ръководител на Управителния съвет на Фондация “Надежда за малките”, член на Инициатива “Правосъдие за всеки” и водещ на подкаста на ИПВ.
Разговора ни с адв. Петромир Кънчев четете в идващите редове:
- Адв. Кънчев, съгласно Вас зелените документи лимитират ли нашите права или противоположното - дават ни права?
- Като жител, смятам, че те не лимитират правата ни. Ние имаме избор да предпочетем да придобием зелен документ или да се възползваме от правото си да бъдем тествани и да използваме същите понижени ограничавания.
Съдът в Страсбург (б.р. Европейският съд по правата на човека) още през април месец се произнесе със свое решение, че наложителната имунизация, която е изискване да получиш зелен документ, не нарушава правото на персонален живот, предпазено от Член 8 от Европейската спогодба за отбраната на правата на индивида. Считам, че при съществуване на избор, не може да се приказва за дискриминация, макар че имаме решение на Комисията за отбрана от дискриминация.
Това решение обаче касае доста дребна група от хора, които можем да кажем, че са същински дискриминирани. Това са хората, които имат противопоказност от имунизиране. Те в действителност нямат избор, тъй като не могат да се имунизират, а в това време тестванията към момента за жалост са платени. Това е един огромен проблем, който смятам, че държавното управление по този начин и не реши - по какъв начин за тази група хора, които са в действителност дискриминирани, да има безвъзмездни проби, които да са налични освен финансово, само че и да са на всички места, където хората имат потребност да ги употребяват.
- Това беше позицията Ви като жител. Какво смятате като правист - можем ли да приказваме за съразмерно ограничение на правата?
- Ако приказваме за йерархията на правата, смятам, че правото на живот и на здраве стои над всяко друго право. С цел неговото гарантиране, в историята правосъдната процедура на Върховния административен съд у нас във връзка други ваксини, само че и на други съдилища, е, че за да се подсигурява правото на живот и на здраве, се позволява краткотрайно и отчасти, само че ясно несъмнено ограничение на други права.
Чисто юридически заповедта на министъра на опазването на здравето такава, каквато е сега, има недостатъци. Те обаче не са чисто юридически, не са на плоскостта на ограничението на правата, а са по-скоро процесуални - методът, по който беше открито от през днешния ден за на следващия ден без да се организира акция, без да се дават безвъзмездни проби, стопираха се децата от учебни заведения без да е належащо и в случай, че те също могат да бъдат тествани. В други страни това тестване е процедура за учащите. Като правист, не смятам, че има ограничението на човешките права обаче. Ако има такива, те са законово възможни и са се правели и в минало.
- Споменахте няколко решения на български съдилища. Значи ли това, че сходни въпроси, свързани с имунизация, към този момент са решавани, имат своята правосъдна процедура?
- Да, в предишното Върховния административен съд (ВАС) се е произнасял по тъжби на жители за недопускане на техни деца в детски градини, когато децата не са ваксинирани с цялостния имунизационен календар, т.е. със наложителните ваксини. Тогава Върховен административен съд се е произнесъл в посока, че такова недопускане на деца до детски градини не е незаконно. Това решение се стимулира с опазването на здравето на тези деца, които имат ваксини и които посещават постоянно детска градина.
Доколкото знам, в предишното Върховен административен съд се е произнасял два пъти във връзка с имунизацията. Настоящата обстановка не е казус, а е нещо, което е съществувало в предишното. Разбира се, като контрапункт тук постоянно се споделя, че тези ваксини са нови, че не са приключили своя цикъл на утвърдени и така нататък, само че това е чисто медицински проблем и въпрос на друга регулация. Не е на плоскостта на нашите права и правото ни на достъп до услуги.
- Няколко политически обединения обявиха, че ще апелират заповедта за зелените документи - съгласно Вас дали същата правосъдна процедура ще се повтори?
- Те ще апелират и зная, че жалбите са доста. Не съм се фокусирал върху тяхното наличие, само че една част от причините са, че този в нормативен акт, който е наложителен за всички, не е спазена процедура от Административнопроцесуалния кодекс. Можем да кажем, че това е налице.
Други причини са, че има нарушение на права. Когато става въпрос за лица, които нямат право на избор по здравословни аргументи и в действителност е налице дискриминация, те могат да претендират такива права. Там обаче ти би трябвало да докажеш, че ти си подобен и че имаш юридически интерес. Това е доста дребна група хора и смятам, че до произнасянето на съда, държавното управление би могло да отреагира и в действителност да даде нужните безвъзмездни проби.
Ограничението на зеления документ сега не е за използването на насъщни услуги - хранителни артикули, аптеки, медицински центрове, градски превоз. За тях нямаме нужда от зелен документ. Ако желаеме да посетим място за забавление - мол, кино, спектакъл, подобен зелен документ се изисква. Това обаче не са визити тук-там от първа нужда. Освен че не са от първа нужда, другото им качество е, че са най-населени. В един мол има доста повече хора, в сравнение с в една болница или в един трамвай. Хората са доста повече, надлежно рискът е доста по-голям. Нормално е там да се изисква някакъв филтър, какъвто е зеленият документ.
- Това ли е решението в тази ситуация - гратис тестване, което да е всеобщо, налично, в това число логистично налично?
- Това е методът да преборим обвиняването, че е налице дискриминация. Аз смятам, че безвъзмездни проби са нужни за две групи хора. Първата група е от хората, които имат противопоказания да се имунизират - на фона на останалите това е доста дребна група. Втората група хора, за които си коства да се намерения да има безвъзмездни проби и те да са разполагаем на всички места, е за работещите, с цел да се обезпечи достъпът до работното място.
Не следва някой, с цел да постави труд - полагането на труд и изхранването на себе си и фамилията си също са права, да се постанова да си заплаща. Когато става въпрос за правото на труд, тези хора също следва да имат право на безвъзмездни проби. Това е нещо, което държавното управление може да реши, както се ангажира да реши въпроса с дребните деца, които ще бъдат върнати в учебно заведение, откакто бъдат предоставени безвъзмездни проби два пъти седмично. Решение има.
Имайте поради също, че тестване се постанова единствено в частния бранш. Нарочно попитах и получих отговор, че в държавната администрация никой не тества държавните чиновници, с цел да вървят на работа в закрити пространства. Считам, че това е форма на дискриминация по отношение на частния бранш. Ако ограниченията се ползват еднообразно, те би трябвало да се ползват както в частните компании, по този начин и в държавната администрация. Достъпът до работното място би трябвало да е идентичен.
- Кой съгласно Вас е най-хубавият метод на връщане на най-малките възпитаници в учебно заведение - запитвам и в качеството Ви на един от създателите на фондация “Надежда за малките”, която работи точно с деца?
- И като родител също - аз имам дете, което сега е в първи клас. Ние до обяд учим дружно и пишем домашни, а по-късно вървим на работа, т.е. този въпрос директно ме визира. Нека да разделим децата на две групи - най-малките от 1-4. клас и по-големите от 5-12. Считам, че децата от 1-4. клас следва да бъдат върнати в класните стаи. Децата в детските градини бяха оставени, с цел да могат родителите да работят. Ако децата от тази група дребни възпитаници от 1-4. клас са у дома, родителите също би трябвало да останат у дома, тъй като те не могат да бъдат сами - и децата имат такава нужда, има и законова възбрана те да не бъдат оставяни сами. Децата от 1-4. клас би трябвало да се върнат в учебно заведение, изключително в случай че те са сами в учебните здания.
Представете си едно огромно учебно заведение и вътре са единствено децата от 1-4. клас. Те могат да учат в по един кабинет на всеки етаж, с огромна отдалеченост сред тях, времето разрешава прозорците към момента да са отворени. Тоест могат да се вземат безусловно всички ограничения тези деца да бъдат в сигурност, като на входа се прави тестване с така наречен проби вид “близалки”. Прочетох, че доста родители имат подозрения във връзка с наличието на тези “близалки”, които ще се употребяват като проби. Когато влезете в една аптека, има редица проби и лекарства, към които също можем да бъдем резервирани във връзка с децата си. Това е просто един тип тест.
За по-големите възпитаници смятам, че не е налице нуждата от родителско наличие. Също по този начин децата са във възраст, в която доста по-лесно могат механически да се оправят с устройствата. В момента всеки има мобилен телефон, таблет или компютър. Там, където няма - най-малко в учебното заведение на моята щерка, са предоставени служебни и те могат да ги употребяват. Образователната система е една от системите, които сякаш най-адекватно се оправят. В момента тя може да си разреши да върне част от децата в учебно заведение, а другите да останат онлайн.
- Споменахте ограниченията, които може и би трябвало да се вземат в учебните заведения при връщането на най-малките възпитаници. Смятате ли обаче, че спазването на тези ограничения - и в учебните заведения, и отвън тях, е дейно?
- В множеството случаи децата в учебно заведение, даже да заболеят, прекарват заболяването съвсем безсимптомно. Броят на заболелите е много по-малък на фона на други места. Действително учителите и учебните управления наблюдават за спазването на ограниченията. Предвижда се и въвеждане на още един ред ограничения - на входа на учебното заведение, когато децата се тестват два пъти седмично. Отделно, в клас те стоят без маски, само че в междучасията стоят с маски. Считам, че ограниченията относително са се спазвали в учебните заведения.
Това, което имам като наблюдения, в София и другите огромни градове, на публични места ограниченията се съблюдават - в градския превоз, в съда и така нататък В съда и в коридорите, и по време на правосъдните съвещания, и когато приказваме, ние сме постоянно с маски, имаме транспарантни пластмасови заграждения, съблюдава се огромна отдалеченост. На доста места в държавната администрация е по същия метод. Само че, когато отидете в по-малките градове, там безусловно не се съблюдават никакви ограничения. Виждам огромна разлика в спазването на ограниченията от нас, хората, жителите сред по-малките обитаеми места и по-големите, където има по-голям надзор.
Според мен нещото, което липсва е гражданското съзнание. Това е нещото, което обаче го има в Дания, в Нидерландия, в Южна Корея и в други страни, където равнищата на заболеваемост са сходни на нашите по заразяване, само че лечебните заведения са празни, смъртните случаи са извънредно малцина.
- Специално в Дания противоепидемичните ограничения също са много по-свободни, нали по този начин?
- Така е. В Дания от септември месец няма ограничавания, няма нужда от маски, от отдалеченост, хората вървят безусловно свободно на всички места, заведенията са отворени при цялостен потенциал от 100%, същото е и в публичните здания и места. Вече цялостен месец са по този начин. Тоест там тезата “изчакайте и ще видите какво ще стане скоро” към този момент не сработва. Там не престават да имат извънредно ниска натовареност на лечебните заведения и извънредно ниска смъртност на случаи от Covid-19. Но там хората взеха решение въпроса сами - когато някой вървеше по улиците без маска, различен го спираше и му споделяше “моля, сложете си маска”. В Дания към този момент не се носят маски. Много бих се радвал този сюжети да се случи и на България.
---
Според данните на здравните управляващи в Дания към 26 октомври 2021 година процентът на изцяло ваксинирате датчани в 85,68%.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ