Епидемията ни отне здравия разум и още търсим трюфели там, където не растат
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Веднъж, по различен мотив и в различен текст бях писал, че всяко диво прасе може да открие инцидентно трюфели, само че опитните знаят, че трюфелите порастват най-често под дъбове. Епидемията, породена от SARS-CoV-2 като че ли ни лиши здравия разсъдък и продължаваме да търсим трюфели там, където не порастват.
Повод за този къс текст са безбройните въпроси към мен по всички вероятни пътища на връзка - аналогови и цифрови, с висока и ниска разграничителна дарба, в писано или изречено слово, с паника и вяра, с очакване и боязън.
Представям отговорите си под формата на 13 мнения по 13 дискусионни точки.
Тези отговори са учредени на задоволителен размер научна литература, както и от насъбрания персонален клиничен опит с заболели и преболедували от COVID-19.
Тези мнения са персонални и не ангажират никого, с изключение на мен. Предоставям ги за информация на любознателни другари и любопитни публицисти, с цел да не търсят на вятъра трюфели в тръните.
1. Имаме среща със мощно контагиозен вирус, който заразява повече, когато и да е и всеки сезон, по-лесно и по-тежко, с по-висока смъртност и по-дълги последици от нормалните респираторни вируси, с които се срещаме.
2. Не, не е леко грипче, даже не е нормален грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус.
Само простакът повтаря два пъти една и съща нелепост. Може да съм леко обезумял, само че към момента не съм изцяло малоумен. Мазохистите разкатаха майката на садистите, споделяше Константин Павлов.
Опасно е да сме безкрайни мазохисти!
3. До този миг SARS-CoV-2 и неговите разновидности към този момент убиха над 20 000 сънародници и годишната смъртност на българите за 2020 година се повиши с 15.4% (16.7 хил.). Почти 700 000 американци са изгубили живота си в борбата с вируса, повече от злокобната грипна зараза през 1918 година
4. Противоепидемичните ограничения по време на пандемията сведоха съвсем до нулеви равнища заболеваемостта от грип, само че не съумяха да спрат коронавирусната пандемия, което единствено по себе си приказва за инвазивния темперамент на SARS-CoV-2, който се оказа непредвидимо по-инфекциозен и по-вирулентен от грипа, ловък бегач на дълги дистанции, актьор в моноспектакъл с безчет персонажи, умел състезател на рулетка, в която ние хвърляме заровете, а той обира облагата.
5. Ваксините не оправдаха изцяло оптимистичните ни упования, тъй като не са задоволително ефикасни, за задоволително дълго време, с цел да обезпечат групов имунитет. Затова би трябвало да признаем с огорчение, че наличните досега ваксини не са единственото оръжие, което ще ни обезпечи успеха. Тяхната успеваемост против допустимо възпаление пада последователно и относително бързо, като понижава доста след 5-6 месеца от края на имунизационния цикъл. Запазва се допустима успеваемост против хоспитализация и гибел (между 80-90% в другите проучвания), само че тя не е задоволителен мотив за изказванието, че имунизациите ще ни спасят от натрапника.
Остава ни вярата в очакване на бленуваните пан-коронавирусни ваксини или лекарство.
6. Ваксинираните се заразяват и заразяват останалите, само че с по-нисък интензитет, заради най-често по-оскъдната симптоматика при заразяване и по-ниския вирусен товар в горните дихателни пътища. Този извод има своите нюанси съгласно времето на заразяване и принадлежността към някоя от рисковите групи, което не изключва и тежко протичане на заболяването.
7. Боледувалите наподобява имат по-дълготраен имунитет от имунизираните, само че също се реинфектират (вероятно и заразяват), въпреки с доста по-нисък самостоятелен риск от неимунизирани и неболедували. Има и изключения, само че те следват причинно-следствената връзка на изключенията, разказани в точка 5.
8. Посочените данни постановат оптимално бързо да се реши въпроса за усилваща трета доза и на двете групи - имунизирани (по-рано) и преболедували (по-късно) - изключително за възрастни над 65 години и рисковите групи с съпътстващи заболявания, тъй като въпреки и разполагаем по-дълго от хуморалния имунитет (антитела), клетъчният имунитет не е безконечен, при някои по-продължителен, при други по-кратък, тъй като позволява реинфекции и предвидимостта на тяхната тежест е невъзможна.
9. Поради късия период на ваксинална успеваемост, спазването на комплекса от противоепидемични ограничения - персонални и публични - е наложително изискване за понижаване на тежестта на епидемията и намаляване на самостоятелния и публичен удар. В противоположен случай, имунизациите ще бъдат по-тежко компрометирани, тъй като не съумяват да се оправят сами.
10. Необходимо е обществото да разбере, че вирусът е по-инат от нас и можем да го отстраняваме единствено с твърдоглавие и разсъдък, със наложително имунизиране на най-малко две публични групи - учители и медици - които са водени от професионалната задача да служат на обществото и да дават персонален образец в обстановка на публичен риск. Ваксинирането на служащи от обществената сфера, публичния превоз, питателните вериги, държавни и публични институции е мощно целесъобразно и би трябвало да се случи с упорити и обосновани послания.
11. Учениците са преносители на зараза, макар изказванията на мастити медийни специалисти, и са непосредствена заплаха за своите родители и по-възрастни членове на фамилията. Те би трябвало да съблюдават противоепидемичните персонални ограничения, да носят маски в общите коридори и пространства, още по-добре и в клас, да бъдат тествани два пъти седмично на входа и изхода на седмицата, а стаите да се проветряват, дезинфекцират и да имат ефикасна климатична апаратура. Да не употребяват асансьорите и да заобикалят групови събирания.
12. В подтекста на писаното до тук, имунизационните документи (паспорти) губят своето значение и са като разкъсан самар върху първокласен жребец, като документ на участник в маратон, който не е финиширал, като щемпел върху туристическа брошура, като удостоверение, че си видял сянката на вируса, само че не и него. Не е задоволително несъмнено, че един имунизиран, който не съблюдава противоепидемичните ограничения е по-малко рисков за останалите, в сравнение с един неимунизиран, който се отнася отговорно към тях.
13. Справедливо е да признаем, че груповият имунитет е неосъществим и този подтекст към този момент е неоснователен в тактиката на имунизационните акции, изключително при нашествието на проблематичните разновидности.
Финални послания
1. Ваксините са належащо изискване в борбата за преодоляване на епидемията, само че единствено в комплекс с останалите противоепидемични ограничения.
2. Ваксинацията е мощно целесъобразна за всички възрастни и за рисковите групи.
3. Напълно целесъобразно е имунизационния развой да обхване в цялостен размер медици и учители, в оптимален размер работещите в областта на услугите и държавната и общинска администрация.
4. Противоепидемичният надзор в учебните заведения би трябвало да се ускори и преведе в нужния размер.
5. Ваксинационните документи и документи за преболедуване са непотребни и основават единствено напрежение в обществото без да извършват функционалността, която им е предоставена.
6. В очакване на заветното лекарство и пан-коронавирусна ваксина, приложението на трета усилваща доза не търпи отсрочване, в случай че желаеме да опазим оптимален брой евентуални приемници на вируса, с непредвидими инфекциозни последствия.
Д-р Коста Костов е професор по белодробни заболявания, съветник по белодробни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна”; бил е дълготраен началник на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА, София, ръководител на Българското научно сдружение по пулмология и фтизиатрия, народен съветник по белодробни заболявания към Министерството на здравеопазването и съветник на Националната здравноосигурителна каса. Той е ръководител на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина „ INSPIRO “, създател и основен редактор на списание за респираторна медицина и ентусиазъм „ INSPIRO “.
Ежегодно е избиран за " Лекар, на който българите имат вяра ", участва в класацията " Най-добрите лекари ". Носител е на годишната премия за есеистика за 2015 година и 2018 година на в. „ Словото днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Член на Съюза на българските писатели и доскорошен член на Съюз на българските журналисти.
Веднъж, по различен мотив и в различен текст бях писал, че всяко диво прасе може да открие инцидентно трюфели, само че опитните знаят, че трюфелите порастват най-често под дъбове. Епидемията, породена от SARS-CoV-2 като че ли ни лиши здравия разсъдък и продължаваме да търсим трюфели там, където не порастват.
Повод за този къс текст са безбройните въпроси към мен по всички вероятни пътища на връзка - аналогови и цифрови, с висока и ниска разграничителна дарба, в писано или изречено слово, с паника и вяра, с очакване и боязън.
Представям отговорите си под формата на 13 мнения по 13 дискусионни точки.
Тези отговори са учредени на задоволителен размер научна литература, както и от насъбрания персонален клиничен опит с заболели и преболедували от COVID-19.
Тези мнения са персонални и не ангажират никого, с изключение на мен. Предоставям ги за информация на любознателни другари и любопитни публицисти, с цел да не търсят на вятъра трюфели в тръните.
1. Имаме среща със мощно контагиозен вирус, който заразява повече, когато и да е и всеки сезон, по-лесно и по-тежко, с по-висока смъртност и по-дълги последици от нормалните респираторни вируси, с които се срещаме.
2. Не, не е леко грипче, даже не е нормален грип, а по-опасен, по-коварен и по-инвалидизиращ вирус.
Само простакът повтаря два пъти една и съща нелепост. Може да съм леко обезумял, само че към момента не съм изцяло малоумен. Мазохистите разкатаха майката на садистите, споделяше Константин Павлов.
Опасно е да сме безкрайни мазохисти!
3. До този миг SARS-CoV-2 и неговите разновидности към този момент убиха над 20 000 сънародници и годишната смъртност на българите за 2020 година се повиши с 15.4% (16.7 хил.). Почти 700 000 американци са изгубили живота си в борбата с вируса, повече от злокобната грипна зараза през 1918 година
4. Противоепидемичните ограничения по време на пандемията сведоха съвсем до нулеви равнища заболеваемостта от грип, само че не съумяха да спрат коронавирусната пандемия, което единствено по себе си приказва за инвазивния темперамент на SARS-CoV-2, който се оказа непредвидимо по-инфекциозен и по-вирулентен от грипа, ловък бегач на дълги дистанции, актьор в моноспектакъл с безчет персонажи, умел състезател на рулетка, в която ние хвърляме заровете, а той обира облагата.
5. Ваксините не оправдаха изцяло оптимистичните ни упования, тъй като не са задоволително ефикасни, за задоволително дълго време, с цел да обезпечат групов имунитет. Затова би трябвало да признаем с огорчение, че наличните досега ваксини не са единственото оръжие, което ще ни обезпечи успеха. Тяхната успеваемост против допустимо възпаление пада последователно и относително бързо, като понижава доста след 5-6 месеца от края на имунизационния цикъл. Запазва се допустима успеваемост против хоспитализация и гибел (между 80-90% в другите проучвания), само че тя не е задоволителен мотив за изказванието, че имунизациите ще ни спасят от натрапника.
Остава ни вярата в очакване на бленуваните пан-коронавирусни ваксини или лекарство.
6. Ваксинираните се заразяват и заразяват останалите, само че с по-нисък интензитет, заради най-често по-оскъдната симптоматика при заразяване и по-ниския вирусен товар в горните дихателни пътища. Този извод има своите нюанси съгласно времето на заразяване и принадлежността към някоя от рисковите групи, което не изключва и тежко протичане на заболяването.
7. Боледувалите наподобява имат по-дълготраен имунитет от имунизираните, само че също се реинфектират (вероятно и заразяват), въпреки с доста по-нисък самостоятелен риск от неимунизирани и неболедували. Има и изключения, само че те следват причинно-следствената връзка на изключенията, разказани в точка 5.
8. Посочените данни постановат оптимално бързо да се реши въпроса за усилваща трета доза и на двете групи - имунизирани (по-рано) и преболедували (по-късно) - изключително за възрастни над 65 години и рисковите групи с съпътстващи заболявания, тъй като въпреки и разполагаем по-дълго от хуморалния имунитет (антитела), клетъчният имунитет не е безконечен, при някои по-продължителен, при други по-кратък, тъй като позволява реинфекции и предвидимостта на тяхната тежест е невъзможна.
9. Поради късия период на ваксинална успеваемост, спазването на комплекса от противоепидемични ограничения - персонални и публични - е наложително изискване за понижаване на тежестта на епидемията и намаляване на самостоятелния и публичен удар. В противоположен случай, имунизациите ще бъдат по-тежко компрометирани, тъй като не съумяват да се оправят сами.
10. Необходимо е обществото да разбере, че вирусът е по-инат от нас и можем да го отстраняваме единствено с твърдоглавие и разсъдък, със наложително имунизиране на най-малко две публични групи - учители и медици - които са водени от професионалната задача да служат на обществото и да дават персонален образец в обстановка на публичен риск. Ваксинирането на служащи от обществената сфера, публичния превоз, питателните вериги, държавни и публични институции е мощно целесъобразно и би трябвало да се случи с упорити и обосновани послания.
11. Учениците са преносители на зараза, макар изказванията на мастити медийни специалисти, и са непосредствена заплаха за своите родители и по-възрастни членове на фамилията. Те би трябвало да съблюдават противоепидемичните персонални ограничения, да носят маски в общите коридори и пространства, още по-добре и в клас, да бъдат тествани два пъти седмично на входа и изхода на седмицата, а стаите да се проветряват, дезинфекцират и да имат ефикасна климатична апаратура. Да не употребяват асансьорите и да заобикалят групови събирания.
12. В подтекста на писаното до тук, имунизационните документи (паспорти) губят своето значение и са като разкъсан самар върху първокласен жребец, като документ на участник в маратон, който не е финиширал, като щемпел върху туристическа брошура, като удостоверение, че си видял сянката на вируса, само че не и него. Не е задоволително несъмнено, че един имунизиран, който не съблюдава противоепидемичните ограничения е по-малко рисков за останалите, в сравнение с един неимунизиран, който се отнася отговорно към тях.
13. Справедливо е да признаем, че груповият имунитет е неосъществим и този подтекст към този момент е неоснователен в тактиката на имунизационните акции, изключително при нашествието на проблематичните разновидности.
Финални послания
1. Ваксините са належащо изискване в борбата за преодоляване на епидемията, само че единствено в комплекс с останалите противоепидемични ограничения.
2. Ваксинацията е мощно целесъобразна за всички възрастни и за рисковите групи.
3. Напълно целесъобразно е имунизационния развой да обхване в цялостен размер медици и учители, в оптимален размер работещите в областта на услугите и държавната и общинска администрация.
4. Противоепидемичният надзор в учебните заведения би трябвало да се ускори и преведе в нужния размер.
5. Ваксинационните документи и документи за преболедуване са непотребни и основават единствено напрежение в обществото без да извършват функционалността, която им е предоставена.
6. В очакване на заветното лекарство и пан-коронавирусна ваксина, приложението на трета усилваща доза не търпи отсрочване, в случай че желаеме да опазим оптимален брой евентуални приемници на вируса, с непредвидими инфекциозни последствия.
Д-р Коста Костов е професор по белодробни заболявания, съветник по белодробни заболявания на УМБАЛ „ Св. Анна”; бил е дълготраен началник на Клиниката по белодробни заболявания във ВМА, София, ръководител на Българското научно сдружение по пулмология и фтизиатрия, народен съветник по белодробни заболявания към Министерството на здравеопазването и съветник на Националната здравноосигурителна каса. Той е ръководител на Управителния съвет на Фондацията за респираторна медицина „ INSPIRO “, създател и основен редактор на списание за респираторна медицина и ентусиазъм „ INSPIRO “.
Ежегодно е избиран за " Лекар, на който българите имат вяра ", участва в класацията " Най-добрите лекари ". Носител е на годишната премия за есеистика за 2015 година и 2018 година на в. „ Словото днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Член на Съюза на българските писатели и доскорошен член на Съюз на българските журналисти.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ