В Германия такова нещо не е имало: 40% не знаят за кого да гласуват в неделя
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
До изборите за Бундестаг остават единствено три дни. Но 40% от немските гласоподаватели не са решили за кого ще гласоподават. Фаворит за правоприемник на Меркел няма. Н7кога в страната не е имало толкоз доста несигурни гласоподаватели.
" Този път е изключително мъчно ", споделя Харди Вент от Бон, който до момента постоянно е бил наясно за кого ще гласоподава. " Сега обаче никой не ме убеждава задоволително. " Нито един от тримата претенденти за канцлерския пост - Аналена Бербок от Зелената партия, социалдемократът Олаф Шолц и Армин Лашет от ХДС - не го въодушевява.
По същия метод мислят и доста други германци - 40 % още не са решили за кого да гласоподават, демонстрира настоящо изследване на института " Аленсбах ". От него излиза наяве, че броят на тези, които не могат да се решат, в никакъв случай не е бил толкоз висок, колкото в този момент.
Нова обстановка, само че без нови решения
Политологът Томас Гшвенд от университета в Манхайм не е сюрпризиран. Той свързва броя на нерешилите се с " новата обстановка ", откакто Ангела Меркел напусне канцлерския пост. " Титуляр за поста няма. Вместо две, имаме три партии, издигнали претенденти. А и е изцяло неразбираемо какво съдружно държавно управление ще бъде формирано. При това състояние е напълно разбираемо, че взимането на решение е мъчно. "
При това никоя от партиите не предлага изобретателни или нови решения за старите проблеми, показва от своя страна историчката Катя Хойер. По време на ръководството на Ангела Меркел редица основни тематики останаха на назад във времето - като качеството на живота, цената на обществените услуги или обществената подвижност, счита Хойер. " Освен това самите претенденти не са изключително въодушевяващи, което води до такава степен, че доста гласоподаватели по този начин и не са решили за кого да гласоподават. "
Как е било до момента
От основаването на Федералната република през 1949-а година постоянно един против различен са се изправяли по един кандидат-канцлер от консерваторите и един от социалдемократите. Единственото изключение бе през 2002, когато Свободните демократи издигнаха Гидо Вестервеле - без триумф. В рамките на битката сред гражданските и прогресивните сили от 1980-те насам демократичната Партия на свободните демократи постоянно е била на страната на консерваторите, а Зелената партия - на страната на социалдемократите. А гласоподавателите на социалистическата Лява партия или тези на по-късно зародилата дяснопопулистка " Алтернатива за Германия " са били постоянно наясно, че техният любимец няма късмет да ръководи и че ще бъде по-скоро в съпротива в Бундестага.
Този път обаче тези сметки може и да не излязат. За канцлерския пост се надпреварват три партии, като е изцяло допустимо нито една от тях да не успее да сформира държавно управление със единствено един съдружен сътрудник.
Допитванията недвусмислено отразяват недоволството и несигурността, изпитвани от гласоподавателите. Томас Гшвенд счита, че ХДС извънредно неверно са решили, че техният претендент за канцлер Армин Лашет автоматизирано ще се разгърне като кандидат-гарант на последователността след Меркел. И в случай че неговата политика значително се покрива с провежданата от нея линия, доста наблюдаващи виждат в Лашет контрастност по отношение на спокойния жанр на ръководство на досегашната канцлерка.
Решение в последната минута
Като претендент на последователността се показва най-много Олаф Шолц от Социалдемократическата партия. Именно тя сега води в допитванията. " Той може да не е вълнуващ, само че най-малко няма да се разграничава коренно от статуквото, което даже да не е идеално, е устойчиво ", показва Катя Хойер. Тя обаче добавя: " Не е евентуално той да надмине процентите, които изследванията му дават сега, защото неговата партия остава непопулярна ".
Коя политическа мощ би могла да завоюва освен това състояние? " Няма да се обзаложа за никого ", споделя Гшвенд. И след изборите може да мине дълго време, до момента в който се обясни кой с кого ще прави коалиция. Но гласоподавателите неизбежно би трябвало да вземат решение до неделя.
До изборите за Бундестаг остават единствено три дни. Но 40% от немските гласоподаватели не са решили за кого ще гласоподават. Фаворит за правоприемник на Меркел няма. Н7кога в страната не е имало толкоз доста несигурни гласоподаватели.
" Този път е изключително мъчно ", споделя Харди Вент от Бон, който до момента постоянно е бил наясно за кого ще гласоподава. " Сега обаче никой не ме убеждава задоволително. " Нито един от тримата претенденти за канцлерския пост - Аналена Бербок от Зелената партия, социалдемократът Олаф Шолц и Армин Лашет от ХДС - не го въодушевява.
По същия метод мислят и доста други германци - 40 % още не са решили за кого да гласоподават, демонстрира настоящо изследване на института " Аленсбах ". От него излиза наяве, че броят на тези, които не могат да се решат, в никакъв случай не е бил толкоз висок, колкото в този момент.
Нова обстановка, само че без нови решения
Политологът Томас Гшвенд от университета в Манхайм не е сюрпризиран. Той свързва броя на нерешилите се с " новата обстановка ", откакто Ангела Меркел напусне канцлерския пост. " Титуляр за поста няма. Вместо две, имаме три партии, издигнали претенденти. А и е изцяло неразбираемо какво съдружно държавно управление ще бъде формирано. При това състояние е напълно разбираемо, че взимането на решение е мъчно. "
При това никоя от партиите не предлага изобретателни или нови решения за старите проблеми, показва от своя страна историчката Катя Хойер. По време на ръководството на Ангела Меркел редица основни тематики останаха на назад във времето - като качеството на живота, цената на обществените услуги или обществената подвижност, счита Хойер. " Освен това самите претенденти не са изключително въодушевяващи, което води до такава степен, че доста гласоподаватели по този начин и не са решили за кого да гласоподават. "
Как е било до момента
От основаването на Федералната република през 1949-а година постоянно един против различен са се изправяли по един кандидат-канцлер от консерваторите и един от социалдемократите. Единственото изключение бе през 2002, когато Свободните демократи издигнаха Гидо Вестервеле - без триумф. В рамките на битката сред гражданските и прогресивните сили от 1980-те насам демократичната Партия на свободните демократи постоянно е била на страната на консерваторите, а Зелената партия - на страната на социалдемократите. А гласоподавателите на социалистическата Лява партия или тези на по-късно зародилата дяснопопулистка " Алтернатива за Германия " са били постоянно наясно, че техният любимец няма късмет да ръководи и че ще бъде по-скоро в съпротива в Бундестага.
Този път обаче тези сметки може и да не излязат. За канцлерския пост се надпреварват три партии, като е изцяло допустимо нито една от тях да не успее да сформира държавно управление със единствено един съдружен сътрудник.
Допитванията недвусмислено отразяват недоволството и несигурността, изпитвани от гласоподавателите. Томас Гшвенд счита, че ХДС извънредно неверно са решили, че техният претендент за канцлер Армин Лашет автоматизирано ще се разгърне като кандидат-гарант на последователността след Меркел. И в случай че неговата политика значително се покрива с провежданата от нея линия, доста наблюдаващи виждат в Лашет контрастност по отношение на спокойния жанр на ръководство на досегашната канцлерка.
Решение в последната минута
Като претендент на последователността се показва най-много Олаф Шолц от Социалдемократическата партия. Именно тя сега води в допитванията. " Той може да не е вълнуващ, само че най-малко няма да се разграничава коренно от статуквото, което даже да не е идеално, е устойчиво ", показва Катя Хойер. Тя обаче добавя: " Не е евентуално той да надмине процентите, които изследванията му дават сега, защото неговата партия остава непопулярна ".
Коя политическа мощ би могла да завоюва освен това състояние? " Няма да се обзаложа за никого ", споделя Гшвенд. И след изборите може да мине дълго време, до момента в който се обясни кой с кого ще прави коалиция. Но гласоподавателите неизбежно би трябвало да вземат решение до неделя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ