ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за ...

Митове и факти за ЧСИ

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Образуването на изпълнителното дело е регламентирано в чл. 426 от ГПК, където се посочва, че: „Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Като в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.

Следва да се има предвид, че съдебните изпълнители и техните правомощия се определят на база на т.нар „местна компетентност“ уредена в чл. 427 от ГПК, където се посочва, че: „Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:

1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;

2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;

3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;

4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;

5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;

6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.

След образуване на изпълнителното дело по правилата установени в чл. 427, ал. 1 от ГПК взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.

Следва също така да се има предвид, че когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.

По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.“

Правомощията и на двата вида изпълнители са уредени в чл. 431 от ГПК, където се посочва, че: „Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.

Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.

Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи.

За информацията описана по-горе, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84 от ГПК, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното управление. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане.

При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.“

Следва да се обърне специално внимание, че взискателят е този, който решава дали да поиска от съдебния изпълнител посочените в чл. 426, ал. 4 от ГПК и чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ действия.

Изпълнителният процес се образува и води по волята на взискателя и съобразно неговите искания отправени към съответния съдебен изпълнител.

Цветанка Тодорова е родена в София. Завършва право в СУ "Свети Климент Охридски". Адвокат е от 2018 г., като преди това е заемала позициите: "юрисконсулт при Национална компания индустриални зони", Главен юрисконсулт на ВМА и Главен юрисконсулт на Национален център по трансфузионна хематология.

За контакт: [email protected]

Източник: fakti.bg