Митове и факти за ЧСИ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Образуването на изпълнителното дело е регламентирано в член 426 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че: „ Съдебният реализатор пристъпва към осъществяване по молба на заинтригуваната страна на съображение показан изпълнителен лист или различен акт, предстоящ на осъществяване. Като в молбата си взискателят показва метода на осъществяването. Той може да уточни по едно и също време няколко метода, единствено в случай че това е нужно за угаждане на вземането му. В течение на производството той може да показва и други способи на осъществяване. Взискателят може да изиска от правосъдния реализатор да изследва имущественото положение на длъжника, да прави информации и да изисква преписи от документи.
Следва да се има поради, че правосъдните реализатори и техните пълномощия се дефинират на база на т.нар „ локална подготвеност “ уредена в член 427 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че: „ Молбата за осъществяване се подава до правосъдния реализатор, в чийто регион се намират:
1. недвижимите парцели, върху които е ориентирано изпълнението;
2. движимите движимости, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. непрекъснатият или актуалният адрес на взискателя или длъжника - по желание на взискателя, по взимане за прехрана, заплащане и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на отговорностите за деяние или безучастие, когато се желае осъществяване на такива задължения;
5. непрекъснатият или актуалният адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е ориентирано осъществяването, когато той няма непрекъснат адрес или седалище на територията на Република България.
След формиране на изпълнителното дело по разпоредбите открити в член 427, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс взискателят може да изиска от правосъдния реализатор налагане на запор или забрана върху движимости на длъжника, намиращи се в региона на различен правосъден реализатор. След налагане на запора или възбраната правосъдният реализатор препраща изпълнителното дело на надлежния правосъден реализатор, който да извърши списък и обмен на движимостите, намиращи се в неговия регион.
Следва също по този начин да се има поради, че когато осъществяването е ориентирано към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с непрекъснат адрес или седалище в различен правосъден регион, изпълнителното дело не се препраща.
По искане на взискателя изпълнителното произвеждане може да бъде продължено от различен правосъден реализатор в същия регион на деяние. В този случай осъществените дейности резервират силата си. Ако поискано изпълнително деяние не е осъществено, импортираните предплатено такси се изплащат на правосъдния реализатор, на който е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя. “
Правомощията и на двата типа реализатори са уредени в член 431 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че: „ Съдебният реализатор, в случай че това е належащо за осъществяването, може да подреди да се отворят здания на длъжника и да претърсва неговите движимости, жилище и други пространства.
Държавните институции, общините, организациите и жителите са длъжни да оказват подпомагане на правосъдния реализатор. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат подпомагане на правосъдния реализатор при възпрепятстване на осъществяването на неговите функционалности.
Съдебният реализатор има право на достъп до информация в правосъдните и административните служби, в това число органите на Националната организация за приходите, поделенията на Националния застрахователен институт, на централния указател на скъпи бумаги, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на скъпи бумаги, на лицата, водещи указател на държавни скъпи бумаги, на контролните органи по Закона за придвижването по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави информации и да получава сведения по отношение на осъществяването, както и да желае копия и извлечения от документи.
За информацията разказана нагоре, нужна за съответното изпълнително произвеждане, както и за регистриране на обезпечителни ограничения по него се дължи съответната държавна или локална такса, с изключение на в случаите по член 83, алинея 1 и член 84 от Граждански процесуален кодекс, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното ръководство. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.
В случаите, когато персоналното наличие на длъжника е належащо и той не се явява, макар че е получил призовка за това, правосъдният реализатор може да подреди на полицейските органи неговото довеждане.
При нужда правосъдният реализатор може да изиска от органите на Министерството на вътрешните работи прекъсване от придвижване на моторно транспортно средство, върху което е ориентирано осъществяване за период до три месеца. “
Следва да се обърне особено внимание, че взискателят е този, който взема решение дали да изиска от правосъдния реализатор посочените в член 426, алинея 4 от Граждански процесуален кодекс и член 18, алинея 1 от ЗЧСИ дейности.
Изпълнителният развой се образува и води по волята на взискателя и съгласно неговите претенции отправени към съответния правосъден реализатор.
Цветанка Тодорова е родена в София. Завършва право в СУ " Свети Климент Охридски ". Адвокат е от 2018 година, като преди този момент е заемала позициите: " юрист при Национална компания индустриални зони ", Главен юрист на ВМА и Главен юрист на Национален център по трансфузионна хематология.
За контакт: [email protected]
Образуването на изпълнителното дело е регламентирано в член 426 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че: „ Съдебният реализатор пристъпва към осъществяване по молба на заинтригуваната страна на съображение показан изпълнителен лист или различен акт, предстоящ на осъществяване. Като в молбата си взискателят показва метода на осъществяването. Той може да уточни по едно и също време няколко метода, единствено в случай че това е нужно за угаждане на вземането му. В течение на производството той може да показва и други способи на осъществяване. Взискателят може да изиска от правосъдния реализатор да изследва имущественото положение на длъжника, да прави информации и да изисква преписи от документи.
Следва да се има поради, че правосъдните реализатори и техните пълномощия се дефинират на база на т.нар „ локална подготвеност “ уредена в член 427 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че: „ Молбата за осъществяване се подава до правосъдния реализатор, в чийто регион се намират:
1. недвижимите парцели, върху които е ориентирано изпълнението;
2. движимите движимости, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. непрекъснатият или актуалният адрес на взискателя или длъжника - по желание на взискателя, по взимане за прехрана, заплащане и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на отговорностите за деяние или безучастие, когато се желае осъществяване на такива задължения;
5. непрекъснатият или актуалният адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е ориентирано осъществяването, когато той няма непрекъснат адрес или седалище на територията на Република България.
След формиране на изпълнителното дело по разпоредбите открити в член 427, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс взискателят може да изиска от правосъдния реализатор налагане на запор или забрана върху движимости на длъжника, намиращи се в региона на различен правосъден реализатор. След налагане на запора или възбраната правосъдният реализатор препраща изпълнителното дело на надлежния правосъден реализатор, който да извърши списък и обмен на движимостите, намиращи се в неговия регион.
Следва също по този начин да се има поради, че когато осъществяването е ориентирано към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с непрекъснат адрес или седалище в различен правосъден регион, изпълнителното дело не се препраща.
По искане на взискателя изпълнителното произвеждане може да бъде продължено от различен правосъден реализатор в същия регион на деяние. В този случай осъществените дейности резервират силата си. Ако поискано изпълнително деяние не е осъществено, импортираните предплатено такси се изплащат на правосъдния реализатор, на който е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя. “
Правомощията и на двата типа реализатори са уредени в член 431 от Граждански процесуален кодекс, където се показва, че: „ Съдебният реализатор, в случай че това е належащо за осъществяването, може да подреди да се отворят здания на длъжника и да претърсва неговите движимости, жилище и други пространства.
Държавните институции, общините, организациите и жителите са длъжни да оказват подпомагане на правосъдния реализатор. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат подпомагане на правосъдния реализатор при възпрепятстване на осъществяването на неговите функционалности.
Съдебният реализатор има право на достъп до информация в правосъдните и административните служби, в това число органите на Националната организация за приходите, поделенията на Националния застрахователен институт, на централния указател на скъпи бумаги, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на скъпи бумаги, на лицата, водещи указател на държавни скъпи бумаги, на контролните органи по Закона за придвижването по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави информации и да получава сведения по отношение на осъществяването, както и да желае копия и извлечения от документи.
За информацията разказана нагоре, нужна за съответното изпълнително произвеждане, както и за регистриране на обезпечителни ограничения по него се дължи съответната държавна или локална такса, с изключение на в случаите по член 83, алинея 1 и член 84 от Граждански процесуален кодекс, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното ръководство. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.
В случаите, когато персоналното наличие на длъжника е належащо и той не се явява, макар че е получил призовка за това, правосъдният реализатор може да подреди на полицейските органи неговото довеждане.
При нужда правосъдният реализатор може да изиска от органите на Министерството на вътрешните работи прекъсване от придвижване на моторно транспортно средство, върху което е ориентирано осъществяване за период до три месеца. “
Следва да се обърне особено внимание, че взискателят е този, който взема решение дали да изиска от правосъдния реализатор посочените в член 426, алинея 4 от Граждански процесуален кодекс и член 18, алинея 1 от ЗЧСИ дейности.
Изпълнителният развой се образува и води по волята на взискателя и съгласно неговите претенции отправени към съответния правосъден реализатор.
Цветанка Тодорова е родена в София. Завършва право в СУ " Свети Климент Охридски ". Адвокат е от 2018 година, като преди този момент е заемала позициите: " юрист при Национална компания индустриални зони ", Главен юрист на ВМА и Главен юрист на Национален център по трансфузионна хематология.
За контакт: [email protected]
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ