Адв. Екимджиев за ФАКТИ: Прокуратурата доказа готовността на главните прокурори да търгуват нейната независимост
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Несъмнено преместването на Бюрото за отбрана в Министерството на правораздаването е вярно. За това имам както чисто юридически, по този начин и етични аргументи”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Разговаряхме с адв. Екимджиев по отношение на преместването на Бюрото за отбрана на очевидци от основния прокурор към министъра на правораздаването, което беше гласувано в последния ден на 46-тото Народно заседание, по отношение на закриването на профилираното правораздаване у нас и по въпроса стартира ли правосъдната промяна.
“Юридическите са, че в случай че това в действителност е Бюро за отбрана, то е и Бюро за отбрана на очевидци, което значи, че отбрана на очевидец може да желае както прокуратурата, по този начин и адвокатурата в един углавен развой. От тази позиция, както загатна проф. Даниел Вълчев - и дотук аз съм склонен с него, това е проблем с равенството на страните и на процесуалните благоприятни условия в наказателния развой, защото прокуратурата би могла по своя самодейност да обезпечи закрилата на очевидци и да управлява метода, по който те са закриляни, до момента в който юристите нямат никаква опция в тази тенденция. Получава се един чисто процесуален дисбаланс. Това обаче е единствено занаятчийската, формалната страна.
По-важната страна беше и тя е явна за всички, че зад благовидния предлог за основаването на това Бюро за отбрана - да брани магистрати и очевидци, стои действителността. То беше основано, с цел да охранява Гешев и да обгрижва егото му, в това число с цел да може Гешев да го употребява като една преторианска армия или като въоръжено паравоенно формирование за някои по-специални интервенции каквито бяха да вземем за пример нахлуването в Президентството, каквито бяха нахлуванията на хора от това Бюро по време на следствието на обвиняванията против Васил Божков. Създаде се едно паравоенно формирование с неразбираем статут, което хем имаше право да носи оръжие и да упражнява мощ, което по Конституция е прерогатив на изпълнителната власт, като изпълнителната власт през парламентарния надзор може да бъде следена от Народното събрание в една парламентарна република, хем официално това Бюро беше подчинено на правосъдната власт и имаше и някакви проверяващи функционалности, което го правеше неконтролируемо през парламентарния надзор.
Съвсем разумно първото му място - в структурата на Министерството на правораздаването, тъй като през министъра на правораздаването Народното събрание можеше безусловно при всяко чуване на министъра в петъчния парламентарен надзор да научава какво прави това Бюро, какви пари се разходват за него, какъв брой души охранява - въобще да се добива една настояща визия за смисъла, за резултата от неговото битие. Премествайки го на послушание на основния прокурор, това Бюро закупи част от безконтролността и недосегаемостта на своя главатар - на самия Гешев, на основния прокурор. Видяхме какъв брой мъчно беше парламентарната правна комисия да получи информация какъв брой души е охранявало това Бюро от момента на основаването му, с какъв статут са били тези хора, с цел да се разбере, че главната му функционалност е била да охранява персонално основния прокурор. Това потвърди неговата ненужност и неоправдаността на разходването на тези милиони за съществуването му”, изясни адв. Екимджиев.
На въпрос по какъв начин прави оценка преместването на Бюрото за отбрана на очевидци към Министерството на правораздаването и беше ли това стъпка към промяната в правораздаването, адв. Екимджиев отговори: “Във всички случаи това беше добра стъпка, само че несъществена. Човек би трябвало да прояви повече въображение, с цел да си показа, че това въобще е стъпка, обвързвана със правосъдната промяна. Бюрото не е правосъден орган. То е една конструкция, която съгласно Конституцията би трябвало да е подчинена на изпълнителната власт. Охраната на очевидци и на магистрати в Европа се прави най-често от профилирани полицейски подразделения и по изключение от служби към Министерство на правораздаването. Никъде тя не е в правосъдната власт. Това беше един български казус, който в допълнение да ускори пълномощията на основния прокурор и неговата фактическа безконтролност посредством неналичието на надзор над това паравоенно формирование. Чудесно беше, че това пренасяне се случи, въпреки и в последния ден, в последния миг от работата на 46-тото Народно заседание, само че това единствено в една пределна доброжелателност и юридическо въображение може да се интерпретира като стъпка в посока правосъдна промяна. Съдебната промяна в България има доста, доста по-сериозни задачи”.
Разговорът мина към въпросните съществени задания на правосъдната промяна у нас. “Нужно е да се решат редица структурни проблеми като статуса на основния прокурор, мястото на прокуратурата измежду органите на държавно ръководство в България, въпросът дали би трябвало да има профилирано правораздаване и в случай че да, дали то би трябвало да бъде в сегашната му форма - посредством профилирани съдилища и прокуратури, или - каквато е концепцията на Янаки Стоилов, посредством една специализация на правосъдни сформира и отделения в границите на апелативните съдилища. Това е ядрото на правосъдната промяна, с която би трябвало да се започне”, уточни адв. Екимджиев.
“Разбира се, потребността от закриването на профилирани съдилища би било една вярна стъпка, защото за годините на съществуването си те потвърдиха своята неефективност. Те бяха основани с две съществени цели - да громят проведената престъпност и високата, основно политическа корупция. Нито едното, нито другото се случва. Прокуратурата създава в незаконни групи най-често фамилии, занимава се с дребнотемия или с почистване на сметки с политически и бизнес съперници на хората във властта, набелязва си цели, които нападна без оглед на това дали са направили закононарушения или не. Тази паралегална цел, за която бяха използвани профилираните съдилища, потвърди тяхната неплатежоспособност и неефективност.
Отделно от ролята им на политическа бухалка, те бяха употребявани основно за одобрение на потреблението на специфични разследващи средства, за одобрение на брутални претърсвания и изземвания, за арестувания под стража, които в някои случаи - както с Николай Банев, продължиха повече от две години и половина. Специализираните съдилища и прокуратури се трансфораха в една репресивна машина, която стои като абсцес в правосъдната система. Абсолютно непотребна, компрометираща самата концепция за самостоятелност и надпартийност на правосъдната власт и за нейното предопределение да укрепва върховенството на правото. Би трябвало да бъдат допустимо най-скоро закрити”, сподели още той.
“Паралелно с тяхното закриване обаче могат да се извършат относително бързи законодателни промени на няколко текста в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, посредством които да се лимитират пълномощията на основния прокурор да дава наложителни инструкции на долустоящите прокурори, свързани с вътрешните им убеждения по главните въпроси на досъдебното произвеждане - дали да се образува досъдебното произвеждане, дали някой да бъде притеглен като обвинен, в случай че бъде притеглен, каква да бъде квалификацията на закононарушението, за което той ще бъде упрекнат, и обвързваните с това ограничения за процесуална насила - дали да бъде арестуван под стража, дали да бъдат наложени някакви обезпечителни ограничения върху негово имущество, дали и по какъв начин да бъдат извършени претърсвания и изземвания. Всичко това съгласно настоящите Наказателно-процесуален кодекс и Закон за правосъдната власт може да бъде разпоредено на всеки прокурор от горестоящия му прокурор. Когато се приказва за горестоящ прокурор, на върха на тази пирамида, несъмнено, е Иван Гешев. Той може да разпореди всичко на всеки, като стартираме от стоящия под него заместник-главен прокурор и стигнем до последния младши прокурор в най-затънтената провинциална прокуратура. С няколко относително лесни промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт това може да бъде променено. Това са целите на законово равнище, които биха могли да въплъщават правосъдната промяна. С тях от един процесуален сатрап, основният прокурор може да се трансформира в един административен координатор”, уточни адв. Михаил Екимджиев.
След уточнението, че основният прокурор в обществените си изяви показва себе си точно като един елементарен административен началник, адв. Екимджиев разяснява: “Така му изнася да приказва. Той просто се хваща за една смяна в Конституцията, която промени текста, че прокуратурата е централизирана. Това към този момент не е записано, само че тъкмо тези текстове в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс не бяха изменени. Макар конституционният текст да е изменен и там да не написа, че прокуратурата е централизирана, на законово равнище нейната пирамидална конструкция и концентрация продължава да съществува и с това се злоупотребява редовно от основния прокурор”.
Адв. Екимджиев уточни, че с изключение на изброените промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, с цел да има правосъдна промяна са нужни промени и отвън наказателното право. “Има куп въпроси, които би трябвало да бъдат решени. Например въпросите с отговорността на страната за вреди, породени на жители. Все още обсегът на тази отговорност не е задоволително необятен, към момента има спорна процедура, към момента има доста хипотези, в които на държавни органи мъчно се търси отговорност - да вземем за пример на Народното събрание за нездравословни закони, които по-късно са оповестени за противоконституционни”, уточни той.
“Аспектите на правосъдната промяна са доста. Най-болезнената рана обаче е обвързвана с мястото и ролята на прокуратурата. След тези законодателни начинания, които биха могли да се правят с нормално болшинство - 50% плюс 1 от гласувалите народни представители, идната решителна стъпка би трябвало да стане с една конституционна смяна, при която да бъде изменен статутът на прокуратурата. Дали тя ще премине към изпълнителната власт, или ще бъде извадена от правосъдната власт и ще продължи да съществува като някаква самостоятелна организация или институция, това не е решаващо. Важното е, че тя в действителност няма място в правосъдната власт. За 30 години битие на Конституцията - станаха над 30 години това лято, прокуратурата потвърди нежеланието да бъде самостоятелна и готовността на основните прокурори да търгуват нейната самостоятелност, като че ли не става въпрос за обществена институция на демократична страна, а за магистрална продажница. Нека ние като суверен да решим от кого ще бъде подвластна прокуратурата, даже в случай че би трябвало да е подвластна от изпълнителната власт, вместо това да се взема решение от съответния основен прокурор според от неговите настроения и предпочитания”, безапелационен беше адв. Михаил Екимджиев.
Разговорът мина към въпроса със закриването на профилираното правораздаване и фактът, че то беше гласувано на първо четене в последния ден на 46-тото Народно събрание. На въпроса дали това гласоподаване е по-скоро положително от позиция на обстоятелството, че има подготвеност за закриването, или по-скоро отрицателно, тъй като гласуването е единствено на първо четене и няма действителна стойност, той отговори: “Тази позиция може би ще зависи от това какви ще бъдат резултатите от идващите избори. Ако там в действителност се очертае едно реформаторско болшинство, най-малко във връзка с правосъдната система, това, което се случи в последните дни на 46-тото Народно събрание, може да бъде един алегоричен знак за последователност. Няма никаква юридическа стойност, всичко би трябвало да стартира още веднъж, несъмнено, само че някак не е като да се тръгне на гола поляна, тъй като главните политически играчи ще бъдат и в 47-мия Парламент. По-неприемливо би било за техните гласоподаватели, откакто в предходното Народно събрание са посочили политическа воля и подготвеност да създадат тази стъпка, откакто са я дали своят вот на първо четене, тя да бъде забравяна или забавяна прекомерно дълго. Някакъв политически знак и знак има. Разбира се, той би могъл да бъде подценен, в случай че други цели се окажат на по-предни места за новите парламентарни мнозинства”.
В края на диалога адв. Екимджиев разяснява опцията у нас да бъде признат закон за лустрация срещу корупцията - т.е. еквивалент на световния американски закон “Магнитски”.
“Вариантите за реакция след глобите по “Магнитски” са два. Единият е да си кажем, че това не ни интересува, че това е акт на една далечна страна, ситуирана на 6-7 хиляди километра от нас и по тази причина ние, като български юнаци и като суверенна страна, не сме длъжни да реагираме на сигналите от американското държавно управление. Имаме право като суверенна страна да създадем това. Само че това би ни обрекло на тотална икономическа и политическа изолираност. Затова то не е нито рационално, нито цивилизовано по отношение на партньорска страна, нито прагматично, тъй като вредите от подобен вид балканско геройство и репчене биха били извънредно тежки за стопанската система и за обществения ни имидж.
Нямаме различен потребен ход, с изключение на да създадем протокол, вместо да има такова блуждаене като това от началото на май до момента - да се вършат някакви странни описи без ясна правна стойност и последствия, без да се знае какви права има страната, какви са правата на отбрана на засегнатите лица. От всяка позиция е добре да се направи - и то предпочитано, сходен закон, който да вменява избрани отговорности на българските институции и да се образуват следствия, да се постановат наказания и така нататък след съответна връзка с американските служби и след приемане на допустимата съгласно техните закони информация”, счита той.
“Големият въпрос тук обаче не е какво да създадем. Ключовият въпрос е за какво по дяволите нашата прокуратура и нашето Министерство на вътрешните работи не могат да видят това, което непознати служби виждат безусловно от сателитен взор. Нашите служби, които имат цялата информация и имат обвързване да следят, не го вършат. Ако нашата прокуратура, в случай че нашата ДАНС, в случай че нашето разузнаване бяха на мястото си, нямаше да се стигне до лист “Магнитски” и нямаше да си задаваме този въпрос какво да вършим след глобите “Магнитски”, добави адв. Екимджиев.
“Основната ни задача е по този начин да реформираме правоохранителната система, че тя да работи задоволително добре, с цел да не се постанова американците от другия завършек на Земята да ни споделят кои са ни престъпниците”, приключи той.
“Несъмнено преместването на Бюрото за отбрана в Министерството на правораздаването е вярно. За това имам както чисто юридически, по този начин и етични аргументи”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ адв. Михаил Екимджиев. Разговаряхме с адв. Екимджиев по отношение на преместването на Бюрото за отбрана на очевидци от основния прокурор към министъра на правораздаването, което беше гласувано в последния ден на 46-тото Народно заседание, по отношение на закриването на профилираното правораздаване у нас и по въпроса стартира ли правосъдната промяна.
“Юридическите са, че в случай че това в действителност е Бюро за отбрана, то е и Бюро за отбрана на очевидци, което значи, че отбрана на очевидец може да желае както прокуратурата, по този начин и адвокатурата в един углавен развой. От тази позиция, както загатна проф. Даниел Вълчев - и дотук аз съм склонен с него, това е проблем с равенството на страните и на процесуалните благоприятни условия в наказателния развой, защото прокуратурата би могла по своя самодейност да обезпечи закрилата на очевидци и да управлява метода, по който те са закриляни, до момента в който юристите нямат никаква опция в тази тенденция. Получава се един чисто процесуален дисбаланс. Това обаче е единствено занаятчийската, формалната страна.
По-важната страна беше и тя е явна за всички, че зад благовидния предлог за основаването на това Бюро за отбрана - да брани магистрати и очевидци, стои действителността. То беше основано, с цел да охранява Гешев и да обгрижва егото му, в това число с цел да може Гешев да го употребява като една преторианска армия или като въоръжено паравоенно формирование за някои по-специални интервенции каквито бяха да вземем за пример нахлуването в Президентството, каквито бяха нахлуванията на хора от това Бюро по време на следствието на обвиняванията против Васил Божков. Създаде се едно паравоенно формирование с неразбираем статут, което хем имаше право да носи оръжие и да упражнява мощ, което по Конституция е прерогатив на изпълнителната власт, като изпълнителната власт през парламентарния надзор може да бъде следена от Народното събрание в една парламентарна република, хем официално това Бюро беше подчинено на правосъдната власт и имаше и някакви проверяващи функционалности, което го правеше неконтролируемо през парламентарния надзор.
Съвсем разумно първото му място - в структурата на Министерството на правораздаването, тъй като през министъра на правораздаването Народното събрание можеше безусловно при всяко чуване на министъра в петъчния парламентарен надзор да научава какво прави това Бюро, какви пари се разходват за него, какъв брой души охранява - въобще да се добива една настояща визия за смисъла, за резултата от неговото битие. Премествайки го на послушание на основния прокурор, това Бюро закупи част от безконтролността и недосегаемостта на своя главатар - на самия Гешев, на основния прокурор. Видяхме какъв брой мъчно беше парламентарната правна комисия да получи информация какъв брой души е охранявало това Бюро от момента на основаването му, с какъв статут са били тези хора, с цел да се разбере, че главната му функционалност е била да охранява персонално основния прокурор. Това потвърди неговата ненужност и неоправдаността на разходването на тези милиони за съществуването му”, изясни адв. Екимджиев.
На въпрос по какъв начин прави оценка преместването на Бюрото за отбрана на очевидци към Министерството на правораздаването и беше ли това стъпка към промяната в правораздаването, адв. Екимджиев отговори: “Във всички случаи това беше добра стъпка, само че несъществена. Човек би трябвало да прояви повече въображение, с цел да си показа, че това въобще е стъпка, обвързвана със правосъдната промяна. Бюрото не е правосъден орган. То е една конструкция, която съгласно Конституцията би трябвало да е подчинена на изпълнителната власт. Охраната на очевидци и на магистрати в Европа се прави най-често от профилирани полицейски подразделения и по изключение от служби към Министерство на правораздаването. Никъде тя не е в правосъдната власт. Това беше един български казус, който в допълнение да ускори пълномощията на основния прокурор и неговата фактическа безконтролност посредством неналичието на надзор над това паравоенно формирование. Чудесно беше, че това пренасяне се случи, въпреки и в последния ден, в последния миг от работата на 46-тото Народно заседание, само че това единствено в една пределна доброжелателност и юридическо въображение може да се интерпретира като стъпка в посока правосъдна промяна. Съдебната промяна в България има доста, доста по-сериозни задачи”.
Разговорът мина към въпросните съществени задания на правосъдната промяна у нас. “Нужно е да се решат редица структурни проблеми като статуса на основния прокурор, мястото на прокуратурата измежду органите на държавно ръководство в България, въпросът дали би трябвало да има профилирано правораздаване и в случай че да, дали то би трябвало да бъде в сегашната му форма - посредством профилирани съдилища и прокуратури, или - каквато е концепцията на Янаки Стоилов, посредством една специализация на правосъдни сформира и отделения в границите на апелативните съдилища. Това е ядрото на правосъдната промяна, с която би трябвало да се започне”, уточни адв. Екимджиев.
“Разбира се, потребността от закриването на профилирани съдилища би било една вярна стъпка, защото за годините на съществуването си те потвърдиха своята неефективност. Те бяха основани с две съществени цели - да громят проведената престъпност и високата, основно политическа корупция. Нито едното, нито другото се случва. Прокуратурата създава в незаконни групи най-често фамилии, занимава се с дребнотемия или с почистване на сметки с политически и бизнес съперници на хората във властта, набелязва си цели, които нападна без оглед на това дали са направили закононарушения или не. Тази паралегална цел, за която бяха използвани профилираните съдилища, потвърди тяхната неплатежоспособност и неефективност.
Отделно от ролята им на политическа бухалка, те бяха употребявани основно за одобрение на потреблението на специфични разследващи средства, за одобрение на брутални претърсвания и изземвания, за арестувания под стража, които в някои случаи - както с Николай Банев, продължиха повече от две години и половина. Специализираните съдилища и прокуратури се трансфораха в една репресивна машина, която стои като абсцес в правосъдната система. Абсолютно непотребна, компрометираща самата концепция за самостоятелност и надпартийност на правосъдната власт и за нейното предопределение да укрепва върховенството на правото. Би трябвало да бъдат допустимо най-скоро закрити”, сподели още той.
“Паралелно с тяхното закриване обаче могат да се извършат относително бързи законодателни промени на няколко текста в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, посредством които да се лимитират пълномощията на основния прокурор да дава наложителни инструкции на долустоящите прокурори, свързани с вътрешните им убеждения по главните въпроси на досъдебното произвеждане - дали да се образува досъдебното произвеждане, дали някой да бъде притеглен като обвинен, в случай че бъде притеглен, каква да бъде квалификацията на закононарушението, за което той ще бъде упрекнат, и обвързваните с това ограничения за процесуална насила - дали да бъде арестуван под стража, дали да бъдат наложени някакви обезпечителни ограничения върху негово имущество, дали и по какъв начин да бъдат извършени претърсвания и изземвания. Всичко това съгласно настоящите Наказателно-процесуален кодекс и Закон за правосъдната власт може да бъде разпоредено на всеки прокурор от горестоящия му прокурор. Когато се приказва за горестоящ прокурор, на върха на тази пирамида, несъмнено, е Иван Гешев. Той може да разпореди всичко на всеки, като стартираме от стоящия под него заместник-главен прокурор и стигнем до последния младши прокурор в най-затънтената провинциална прокуратура. С няколко относително лесни промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт това може да бъде променено. Това са целите на законово равнище, които биха могли да въплъщават правосъдната промяна. С тях от един процесуален сатрап, основният прокурор може да се трансформира в един административен координатор”, уточни адв. Михаил Екимджиев.
След уточнението, че основният прокурор в обществените си изяви показва себе си точно като един елементарен административен началник, адв. Екимджиев разяснява: “Така му изнася да приказва. Той просто се хваща за една смяна в Конституцията, която промени текста, че прокуратурата е централизирана. Това към този момент не е записано, само че тъкмо тези текстове в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс не бяха изменени. Макар конституционният текст да е изменен и там да не написа, че прокуратурата е централизирана, на законово равнище нейната пирамидална конструкция и концентрация продължава да съществува и с това се злоупотребява редовно от основния прокурор”.
Адв. Екимджиев уточни, че с изключение на изброените промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт, с цел да има правосъдна промяна са нужни промени и отвън наказателното право. “Има куп въпроси, които би трябвало да бъдат решени. Например въпросите с отговорността на страната за вреди, породени на жители. Все още обсегът на тази отговорност не е задоволително необятен, към момента има спорна процедура, към момента има доста хипотези, в които на държавни органи мъчно се търси отговорност - да вземем за пример на Народното събрание за нездравословни закони, които по-късно са оповестени за противоконституционни”, уточни той.
“Аспектите на правосъдната промяна са доста. Най-болезнената рана обаче е обвързвана с мястото и ролята на прокуратурата. След тези законодателни начинания, които биха могли да се правят с нормално болшинство - 50% плюс 1 от гласувалите народни представители, идната решителна стъпка би трябвало да стане с една конституционна смяна, при която да бъде изменен статутът на прокуратурата. Дали тя ще премине към изпълнителната власт, или ще бъде извадена от правосъдната власт и ще продължи да съществува като някаква самостоятелна организация или институция, това не е решаващо. Важното е, че тя в действителност няма място в правосъдната власт. За 30 години битие на Конституцията - станаха над 30 години това лято, прокуратурата потвърди нежеланието да бъде самостоятелна и готовността на основните прокурори да търгуват нейната самостоятелност, като че ли не става въпрос за обществена институция на демократична страна, а за магистрална продажница. Нека ние като суверен да решим от кого ще бъде подвластна прокуратурата, даже в случай че би трябвало да е подвластна от изпълнителната власт, вместо това да се взема решение от съответния основен прокурор според от неговите настроения и предпочитания”, безапелационен беше адв. Михаил Екимджиев.
Разговорът мина към въпроса със закриването на профилираното правораздаване и фактът, че то беше гласувано на първо четене в последния ден на 46-тото Народно събрание. На въпроса дали това гласоподаване е по-скоро положително от позиция на обстоятелството, че има подготвеност за закриването, или по-скоро отрицателно, тъй като гласуването е единствено на първо четене и няма действителна стойност, той отговори: “Тази позиция може би ще зависи от това какви ще бъдат резултатите от идващите избори. Ако там в действителност се очертае едно реформаторско болшинство, най-малко във връзка с правосъдната система, това, което се случи в последните дни на 46-тото Народно събрание, може да бъде един алегоричен знак за последователност. Няма никаква юридическа стойност, всичко би трябвало да стартира още веднъж, несъмнено, само че някак не е като да се тръгне на гола поляна, тъй като главните политически играчи ще бъдат и в 47-мия Парламент. По-неприемливо би било за техните гласоподаватели, откакто в предходното Народно събрание са посочили политическа воля и подготвеност да създадат тази стъпка, откакто са я дали своят вот на първо четене, тя да бъде забравяна или забавяна прекомерно дълго. Някакъв политически знак и знак има. Разбира се, той би могъл да бъде подценен, в случай че други цели се окажат на по-предни места за новите парламентарни мнозинства”.
В края на диалога адв. Екимджиев разяснява опцията у нас да бъде признат закон за лустрация срещу корупцията - т.е. еквивалент на световния американски закон “Магнитски”.
“Вариантите за реакция след глобите по “Магнитски” са два. Единият е да си кажем, че това не ни интересува, че това е акт на една далечна страна, ситуирана на 6-7 хиляди километра от нас и по тази причина ние, като български юнаци и като суверенна страна, не сме длъжни да реагираме на сигналите от американското държавно управление. Имаме право като суверенна страна да създадем това. Само че това би ни обрекло на тотална икономическа и политическа изолираност. Затова то не е нито рационално, нито цивилизовано по отношение на партньорска страна, нито прагматично, тъй като вредите от подобен вид балканско геройство и репчене биха били извънредно тежки за стопанската система и за обществения ни имидж.
Нямаме различен потребен ход, с изключение на да създадем протокол, вместо да има такова блуждаене като това от началото на май до момента - да се вършат някакви странни описи без ясна правна стойност и последствия, без да се знае какви права има страната, какви са правата на отбрана на засегнатите лица. От всяка позиция е добре да се направи - и то предпочитано, сходен закон, който да вменява избрани отговорности на българските институции и да се образуват следствия, да се постановат наказания и така нататък след съответна връзка с американските служби и след приемане на допустимата съгласно техните закони информация”, счита той.
“Големият въпрос тук обаче не е какво да създадем. Ключовият въпрос е за какво по дяволите нашата прокуратура и нашето Министерство на вътрешните работи не могат да видят това, което непознати служби виждат безусловно от сателитен взор. Нашите служби, които имат цялата информация и имат обвързване да следят, не го вършат. Ако нашата прокуратура, в случай че нашата ДАНС, в случай че нашето разузнаване бяха на мястото си, нямаше да се стигне до лист “Магнитски” и нямаше да си задаваме този въпрос какво да вършим след глобите “Магнитски”, добави адв. Екимджиев.
“Основната ни задача е по този начин да реформираме правоохранителната система, че тя да работи задоволително добре, с цел да не се постанова американците от другия завършек на Земята да ни споделят кои са ни престъпниците”, приключи той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ