Адв. Петър Славов за ФАКТИ: Необходима е лустрация против корупцията или нещо като български закон “Магнитски”
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“Може да се каже, че въпреки всичко две значими неща се случиха в 46-тото Народно заседание, въпреки че то не може да се похвали с изключително огромна законодателна интензивност, което е главната му задача. Първото нещо беше, че въпреки всичко беше финализиран законопроектът за преместването на Бюрото за отбрана от основния прокурор към Министерството на правораздаването. Това в действителност беше финализирано въпреки и в последните часове на Народното събрание. Това обаче е единствено една дребна първа стъпка - ненапълно алегорична, имайки поради неограничената власт на основния прокурор в България. Тази стъпка, точно тъй като е алегорична, демонстрира, че с доста старания нещата могат да се случват, само че доста мъчно, че би трябвало в действителност да се поставят доста старания и то систематични, непрекъснати и неотменими”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ адв. Петър Славов - част от “Групата за натиск” в 43-тото Народно заседание и “Демократична България”. Разговаряхме с него по отношение на законодателните начинания на 46-тото Народно заседание, основните събития от късото му битие и бъдещия 47-ми Парламент.
“Другото значимо нещо е, че въпреки всичко на първо гласоподаване в зала беше гласуван Законът за правосъдната власт (б.р. закриването на профилираното правосъдие). Нямаше време да влезе в действие, само че се видя кои партии поддържаха връщането към естественото правораздаване и премахването на тези съдилища и прокуратури, които хората от ден на ден назовават изключителни и са известни под името “спецове” - по този начин наречените прокуратура и съд на властта.
Интересното тук е, че в това число Българска социалистическа партия поддържа този законопроект на “Демократична България”. Това въпреки да не е обвързващо и законът да не влезе в действие, то е ангажиращо за тях. Надявам се, че си дават сметка, че в идващото Народно заседание, където се надявам този законопроект да бъде импортиран още в първите дни, Българска социалистическа партия ще си напомнят, че в разпуснатия към този момент 46-ти Парламент те са подкрепили тези наши оферти. Надявам се тогава да ги попитаме ще ги поддържат ли още веднъж или всичко е било един избирателен спектакъл с оглед актуалната акция. Това е едно знаково гласоподаване, въпреки да не е дефинитивно. Би могло да се окаже от значително значение, когато се търси поддръжка за окончателното връщане към обикновено правосъдие”, уточни адв. Славов.
На въпрос за законодателството, което произлезе от 46-тото Народно заседание, адв. Славов отговори: “Много едва. За времето, което работи това Народно заседание одобри по-малко законодателни актове от предходното, което работи единствено в 9 съвещания и актуализира един много сериозен закон - Изборния кодекс. В 45-тото Народно събрание въпреки всичко машинното гласоподаване беше въведено съвсем на всички места, бяха поправени някои много съществени пропуски и проблеми на изборното законодателство. Наистина 46-тото Народно събрание и депутатите в него остават в сериозен дълг към българските жители, към обществото.
Очакванията към тях, с изключение на за правосъдна промяна, бяха в посока към още доста други належащи законопроекти, в това число такива, каквито аз съм предложил за внасяне и отстояване на сътрудниците, които бяха народни представители в това Народно събрание - като стартираме от промени в Закона за публичните поръчки с тези " in house " безобразия, посредством които видяхме, че са изтекли 8 милиарда лв.. Тази малка врата, през която безусловно се заобикаля законът, незабавно би трябвало да се затвори.
Можем да дадем образец и с високите наказателни лихви при закъснение на заплащане за комунални услуги, от които си патят всички български жители. Има доста значими законодателни промени, не толкоз обемни сами по себе си, само че належащи, които можеха да се случат, само че за жалост част от тях не бяха внесени”.
Адв. Петър Славов разяснява още засиления парламентарен надзор в 46-тото Народно събрание. “Парламентарният надзор, като главен детайл на парламентаризма в една парламентарна република, беше значим. Получихме информация, която беше крита години наред, което също е нещо позитивно. Парламентарният надзор обаче е единствено част от функционалностите на едно Народно заседание. То неслучайно се назовава законодателна власт и точно там се коват законите, което е главната му задача. Приемам, че парламентарният надзор беше нещо значимо и потребно. Научихме много нелицеприятни неща. Сега остава във връзка с всички тези разкрития за злоупотреби да се одобряват съответни законодателни начинания, с цел да се затворят пробойните в законите. Видяхме какви големи пари на данъкоплатците са изтичали по всевъзможни посоки. Като стартираме от Банката за развиване, раздадените заеми на няколко компании в колосални размери и без изясненост дали ще бъдат върнати, тези " in house " поръчки за над 8 милиарда лв., с които са сключвани контракти за строителство без да са завършили даже отчуждителните процедури по терените и така нататък, и така нататък В това отношение 47-мият Парламент го чака доста работа и се надявам в действителност народните представители да работят съществено и във връзка с законодателни начинания, тъй като единствено с чувания не става”.
“Оказа се, че тъкмо по линия на парламентарния надзор с моите сътрудници - Мартин Димитров, който беше настоящ депутат в 46-тия Парламент, и с Методи Андреев успяхме да свършим някои на практика неща отвън Народното събрание, които най-малко за мен са много основни и потребни. Ще загатна премахването на този парадокс, който нарекохме квазиданък - паспортизацията на постройките. Той беше написан в една разпоредба на Министерството на районното развиване и благоустройството. Именно по линия на чувания, на слагане на въпроси към министър Комитова в парламентарния надзор, успяхме да приказваме с нея, да предоставим нашите оферти за промени на наредбата, тя ги възприе и отстрани този парадокс, който щеше да коства на всяко домакинство нещо от порядъка на от 300 до 500 лв. до края на годината. Близо едни 3 милиарда лв. по наши сметки щяха да бъдат конфискувани за нещо, което нито беше на практика осъществимо да се случи до края на годината - всяка постройка да има механически паспорт, в това число и заварените такива, нито можеше това да се направи качествено и потребно, без чисто проформа някой да разпише две-три страници документи и да каже “готово”, само че да вземе средствата. Ето нещо потребно, което успяхме да осъществяваме по линия на парламентарния надзор, въпреки и отвън Народното събрание.
В тази посока се сещам и много други положителни неща, като да вземем за пример възбраната, която министър Бойко Рашков издаде - чиновниците на КАТ да прекратят тази злокобна процедура да се крият по храстите и да изскачат пред водачите в последния миг на пътя, с цел да ги излавят в нарушаване и да ги глобяват. Тази възбрана съществуваше в закона до 2017 година и тогавашното болшинство на ГЕРБ и патриотите я анулираха с неуместни причини. Това е по едно и също време рисково - всички си даваме сметка, че изключително за един по-неопитен лидер, когато му изскочи начело служителя на реда, по какъв начин може да набие спирачки и да стане верижна злополука, а предизвиква и корупционните практики. Казвам всичко това, с цел да илюстрира, че не е наложително човек да участва в Народното събрание, в случай че има предпочитание в действителност да трансформира нещо в обществото в позитивна тенденция. Стига да е твърдоглав, става и по други начини”, добави адв. Петър Славов.
Разговорът мина към Кирил Петков и Асен Василев, които през вчерашния ден оповестиха, че ще се явят на парламентарните избори на 14 ноември. На въпрос дали тяхната групировка и “Демократична България” ще могат да образуват ръководство, адв. Славов отговори: “Ключовото за мен тук е да се образува едно болшинство към “Демократична България” и новия план на Кирил Петков и Асен Василев. Включително и с тях - в ролята им на служебни министри, работихме сносно. Едни от първите въпроси, които бяхме сложили на Асен Василев беше за КТБ и събираемостта във връзка с масата на несъстоятелността - нещо, което неговите прародители обичайно замотаваха и смотаваха под килима, не желаеха да дават отговор съответно на въпроси какво се случва във връзка с този обир отпреди няколко години. Очевидни бяха дейностите в посока прекъсване на корупционни практики, изясняване на източванията - по какъв начин са се случвали, по какъв начин могат да бъдат предотвратени. За мен разумното е да се търси съдействие. Как тъкмо ще се случи това на равнище управление на двете обединения, към този момент е нещо, което самите те ще кажат и управлението на “Демократична България”. Аз вземам участие там като гражданско лице от гражданската квота.
За мен е добре да се намерения по какъв начин двете обединения да не са директни съперници и, както някои хора се показват, едни други да не “бракониерстват” поддръжката у хората с демократични десни убеждения, а по-скоро да помислят по какъв начин ветрилото да бъде разтворено оптимално и да се привлекат оптимално доста хора, започвайки от център-ляво, минавайки през център-дясно, стигайки до дясно на политическия набор, където стои “Демократична България”. Чухме изказването на Кирил Петков, че те добре знаят по какъв начин да употребяват десни принадлежности за леви цели. Струва ми се, че с този метод могат много сполучливо да привлекат хора от център-ляво, в това число и български жители, които сигурно са разочаровани от някои от партиите на митинга, които поеха много съществени обещания пред тях, а на процедура не извършиха нищо”.
В края на диалога с адв. Петър Славов говорихме за лустрацията у нас. Самият той е покровител на концепцията на лустрация в България, както и цялата “Група за натиск”, която се очерта в 43-тото Народно събрание - Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров. В 46-тото Народно събрание не се чуха съществени диалози за лустрация у нас. На въпроса дали вижда опция в идващия парламент лустрацията да стартира да се разисква, той отговори: “Ако присъстваме в идващия парламент, може да сте сигурна, че тематиката ще бъде сложена още безусловно от ден първи на 47-мото Народно заседание. Това, което свършихме в 43-тото Народно събрание не беше по никакъв начин малко, само че може да се надгради. Постигнатото във връзка с инспекциите в Закона за отбрана на класифицираната информация по отношение на даването на достъп до такава - подобен да се дава единствено на лица, за които няма данни за тежки зависимости с някогашната Държавна сигурност и репресивния уред на Българската комунистическа партия. По отношение на спомагателните ограничения, които въведохме в така наречен Закон за досиетата - да се ревизират районните кметове, основните секретари на общини, на регулатори и така нататък Всичко това може да бъде много съществено в допълнение, надградено, в това число с промени на Конституцията за каквито много се приказва и по отношение на нужната правосъдна промяна. И там има доста какво да се свърши, в това число да помислим за една концепция, която нашият сътрудник Методи Андреев много настойчиво развива - лустрация срещу корупцията или нещо като български закон “Магнитски”. И това би трябвало да се намерения, да се търсят съответни законодателни решения”.
“Много ми се желае да видя по какъв начин “Демократична България” регистрира вота на жителите от последните избори, регистрира подадените преференции, регистрира тежестта на всеки един човек в тези листи и този път това да има значение при подредбата на новите, в това число даже да се намерения нещо, което доста пъти съм казвал - да има предварителни избори, да се намерения за отваряне на листите към жителите на митинга точно посредством такива предварителни избори. Има доста хора, разочаровани от партиите на митинга и неизпълнените обещания и “Демократична България”, стараейки се да извърши програмата си и поетите задължения, има всички шансове да притегли всички тези хора като симпатизанти, а за какво не - някои от тях, които са мощно цивилен дейни, и като претенденти в листите”, приключи адв. Славов.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
“Може да се каже, че въпреки всичко две значими неща се случиха в 46-тото Народно заседание, въпреки че то не може да се похвали с изключително огромна законодателна интензивност, което е главната му задача. Първото нещо беше, че въпреки всичко беше финализиран законопроектът за преместването на Бюрото за отбрана от основния прокурор към Министерството на правораздаването. Това в действителност беше финализирано въпреки и в последните часове на Народното събрание. Това обаче е единствено една дребна първа стъпка - ненапълно алегорична, имайки поради неограничената власт на основния прокурор в България. Тази стъпка, точно тъй като е алегорична, демонстрира, че с доста старания нещата могат да се случват, само че доста мъчно, че би трябвало в действителност да се поставят доста старания и то систематични, непрекъснати и неотменими”.
Това сподели в изявление за ФАКТИ адв. Петър Славов - част от “Групата за натиск” в 43-тото Народно заседание и “Демократична България”. Разговаряхме с него по отношение на законодателните начинания на 46-тото Народно заседание, основните събития от късото му битие и бъдещия 47-ми Парламент.
“Другото значимо нещо е, че въпреки всичко на първо гласоподаване в зала беше гласуван Законът за правосъдната власт (б.р. закриването на профилираното правосъдие). Нямаше време да влезе в действие, само че се видя кои партии поддържаха връщането към естественото правораздаване и премахването на тези съдилища и прокуратури, които хората от ден на ден назовават изключителни и са известни под името “спецове” - по този начин наречените прокуратура и съд на властта.
Интересното тук е, че в това число Българска социалистическа партия поддържа този законопроект на “Демократична България”. Това въпреки да не е обвързващо и законът да не влезе в действие, то е ангажиращо за тях. Надявам се, че си дават сметка, че в идващото Народно заседание, където се надявам този законопроект да бъде импортиран още в първите дни, Българска социалистическа партия ще си напомнят, че в разпуснатия към този момент 46-ти Парламент те са подкрепили тези наши оферти. Надявам се тогава да ги попитаме ще ги поддържат ли още веднъж или всичко е било един избирателен спектакъл с оглед актуалната акция. Това е едно знаково гласоподаване, въпреки да не е дефинитивно. Би могло да се окаже от значително значение, когато се търси поддръжка за окончателното връщане към обикновено правосъдие”, уточни адв. Славов.
На въпрос за законодателството, което произлезе от 46-тото Народно заседание, адв. Славов отговори: “Много едва. За времето, което работи това Народно заседание одобри по-малко законодателни актове от предходното, което работи единствено в 9 съвещания и актуализира един много сериозен закон - Изборния кодекс. В 45-тото Народно събрание въпреки всичко машинното гласоподаване беше въведено съвсем на всички места, бяха поправени някои много съществени пропуски и проблеми на изборното законодателство. Наистина 46-тото Народно събрание и депутатите в него остават в сериозен дълг към българските жители, към обществото.
Очакванията към тях, с изключение на за правосъдна промяна, бяха в посока към още доста други належащи законопроекти, в това число такива, каквито аз съм предложил за внасяне и отстояване на сътрудниците, които бяха народни представители в това Народно събрание - като стартираме от промени в Закона за публичните поръчки с тези " in house " безобразия, посредством които видяхме, че са изтекли 8 милиарда лв.. Тази малка врата, през която безусловно се заобикаля законът, незабавно би трябвало да се затвори.
Можем да дадем образец и с високите наказателни лихви при закъснение на заплащане за комунални услуги, от които си патят всички български жители. Има доста значими законодателни промени, не толкоз обемни сами по себе си, само че належащи, които можеха да се случат, само че за жалост част от тях не бяха внесени”.
Адв. Петър Славов разяснява още засиления парламентарен надзор в 46-тото Народно събрание. “Парламентарният надзор, като главен детайл на парламентаризма в една парламентарна република, беше значим. Получихме информация, която беше крита години наред, което също е нещо позитивно. Парламентарният надзор обаче е единствено част от функционалностите на едно Народно заседание. То неслучайно се назовава законодателна власт и точно там се коват законите, което е главната му задача. Приемам, че парламентарният надзор беше нещо значимо и потребно. Научихме много нелицеприятни неща. Сега остава във връзка с всички тези разкрития за злоупотреби да се одобряват съответни законодателни начинания, с цел да се затворят пробойните в законите. Видяхме какви големи пари на данъкоплатците са изтичали по всевъзможни посоки. Като стартираме от Банката за развиване, раздадените заеми на няколко компании в колосални размери и без изясненост дали ще бъдат върнати, тези " in house " поръчки за над 8 милиарда лв., с които са сключвани контракти за строителство без да са завършили даже отчуждителните процедури по терените и така нататък, и така нататък В това отношение 47-мият Парламент го чака доста работа и се надявам в действителност народните представители да работят съществено и във връзка с законодателни начинания, тъй като единствено с чувания не става”.
“Оказа се, че тъкмо по линия на парламентарния надзор с моите сътрудници - Мартин Димитров, който беше настоящ депутат в 46-тия Парламент, и с Методи Андреев успяхме да свършим някои на практика неща отвън Народното събрание, които най-малко за мен са много основни и потребни. Ще загатна премахването на този парадокс, който нарекохме квазиданък - паспортизацията на постройките. Той беше написан в една разпоредба на Министерството на районното развиване и благоустройството. Именно по линия на чувания, на слагане на въпроси към министър Комитова в парламентарния надзор, успяхме да приказваме с нея, да предоставим нашите оферти за промени на наредбата, тя ги възприе и отстрани този парадокс, който щеше да коства на всяко домакинство нещо от порядъка на от 300 до 500 лв. до края на годината. Близо едни 3 милиарда лв. по наши сметки щяха да бъдат конфискувани за нещо, което нито беше на практика осъществимо да се случи до края на годината - всяка постройка да има механически паспорт, в това число и заварените такива, нито можеше това да се направи качествено и потребно, без чисто проформа някой да разпише две-три страници документи и да каже “готово”, само че да вземе средствата. Ето нещо потребно, което успяхме да осъществяваме по линия на парламентарния надзор, въпреки и отвън Народното събрание.
В тази посока се сещам и много други положителни неща, като да вземем за пример възбраната, която министър Бойко Рашков издаде - чиновниците на КАТ да прекратят тази злокобна процедура да се крият по храстите и да изскачат пред водачите в последния миг на пътя, с цел да ги излавят в нарушаване и да ги глобяват. Тази възбрана съществуваше в закона до 2017 година и тогавашното болшинство на ГЕРБ и патриотите я анулираха с неуместни причини. Това е по едно и също време рисково - всички си даваме сметка, че изключително за един по-неопитен лидер, когато му изскочи начело служителя на реда, по какъв начин може да набие спирачки и да стане верижна злополука, а предизвиква и корупционните практики. Казвам всичко това, с цел да илюстрира, че не е наложително човек да участва в Народното събрание, в случай че има предпочитание в действителност да трансформира нещо в обществото в позитивна тенденция. Стига да е твърдоглав, става и по други начини”, добави адв. Петър Славов.
Разговорът мина към Кирил Петков и Асен Василев, които през вчерашния ден оповестиха, че ще се явят на парламентарните избори на 14 ноември. На въпрос дали тяхната групировка и “Демократична България” ще могат да образуват ръководство, адв. Славов отговори: “Ключовото за мен тук е да се образува едно болшинство към “Демократична България” и новия план на Кирил Петков и Асен Василев. Включително и с тях - в ролята им на служебни министри, работихме сносно. Едни от първите въпроси, които бяхме сложили на Асен Василев беше за КТБ и събираемостта във връзка с масата на несъстоятелността - нещо, което неговите прародители обичайно замотаваха и смотаваха под килима, не желаеха да дават отговор съответно на въпроси какво се случва във връзка с този обир отпреди няколко години. Очевидни бяха дейностите в посока прекъсване на корупционни практики, изясняване на източванията - по какъв начин са се случвали, по какъв начин могат да бъдат предотвратени. За мен разумното е да се търси съдействие. Как тъкмо ще се случи това на равнище управление на двете обединения, към този момент е нещо, което самите те ще кажат и управлението на “Демократична България”. Аз вземам участие там като гражданско лице от гражданската квота.
За мен е добре да се намерения по какъв начин двете обединения да не са директни съперници и, както някои хора се показват, едни други да не “бракониерстват” поддръжката у хората с демократични десни убеждения, а по-скоро да помислят по какъв начин ветрилото да бъде разтворено оптимално и да се привлекат оптимално доста хора, започвайки от център-ляво, минавайки през център-дясно, стигайки до дясно на политическия набор, където стои “Демократична България”. Чухме изказването на Кирил Петков, че те добре знаят по какъв начин да употребяват десни принадлежности за леви цели. Струва ми се, че с този метод могат много сполучливо да привлекат хора от център-ляво, в това число и български жители, които сигурно са разочаровани от някои от партиите на митинга, които поеха много съществени обещания пред тях, а на процедура не извършиха нищо”.
В края на диалога с адв. Петър Славов говорихме за лустрацията у нас. Самият той е покровител на концепцията на лустрация в България, както и цялата “Група за натиск”, която се очерта в 43-тото Народно събрание - Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров. В 46-тото Народно събрание не се чуха съществени диалози за лустрация у нас. На въпроса дали вижда опция в идващия парламент лустрацията да стартира да се разисква, той отговори: “Ако присъстваме в идващия парламент, може да сте сигурна, че тематиката ще бъде сложена още безусловно от ден първи на 47-мото Народно заседание. Това, което свършихме в 43-тото Народно събрание не беше по никакъв начин малко, само че може да се надгради. Постигнатото във връзка с инспекциите в Закона за отбрана на класифицираната информация по отношение на даването на достъп до такава - подобен да се дава единствено на лица, за които няма данни за тежки зависимости с някогашната Държавна сигурност и репресивния уред на Българската комунистическа партия. По отношение на спомагателните ограничения, които въведохме в така наречен Закон за досиетата - да се ревизират районните кметове, основните секретари на общини, на регулатори и така нататък Всичко това може да бъде много съществено в допълнение, надградено, в това число с промени на Конституцията за каквито много се приказва и по отношение на нужната правосъдна промяна. И там има доста какво да се свърши, в това число да помислим за една концепция, която нашият сътрудник Методи Андреев много настойчиво развива - лустрация срещу корупцията или нещо като български закон “Магнитски”. И това би трябвало да се намерения, да се търсят съответни законодателни решения”.
“Много ми се желае да видя по какъв начин “Демократична България” регистрира вота на жителите от последните избори, регистрира подадените преференции, регистрира тежестта на всеки един човек в тези листи и този път това да има значение при подредбата на новите, в това число даже да се намерения нещо, което доста пъти съм казвал - да има предварителни избори, да се намерения за отваряне на листите към жителите на митинга точно посредством такива предварителни избори. Има доста хора, разочаровани от партиите на митинга и неизпълнените обещания и “Демократична България”, стараейки се да извърши програмата си и поетите задължения, има всички шансове да притегли всички тези хора като симпатизанти, а за какво не - някои от тях, които са мощно цивилен дейни, и като претенденти в листите”, приключи адв. Славов.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ