За Мария Бойкикева
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Статия на проф. Калин Янакиев за kultura.bg:
Предупреждавам – този текст въобще не е отбрана на политически водач (Христо Иванов), за каквато той нито ме е молил, нито, уверен съм, би я изискал от някого. Той е възрастен човек и в случай че изобщо откри за нужно, би се защитил самичък.
Текстът е моя персонална реакция на една политическа и морална погнуса, която провокира у мен мемоари от преди повече от 30 години. Защото познавам от това – толкоз друго от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически водач, която, съгласно разпространяващите гнусотата, била „ огромна комунистка “, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ дружно с цялата му партия са „ същинските наследници на Българска комунистическа партия “, „ обслужващите Радев “, „ разтленният международен ляволиберализъм “, та даже и „ настъпващият розов фашизъм “.
Достатъчно възрастен съм, с цел да помня (и с цел да напомня на по-младите), че не някой различен, а точно дейците на тоталитарния комунистически режим прецизно (и задължително) обвързваха виталното занятие на всяка персона в страната с нейния фамилен и фамилен генезис. Това да вземем за пример в какъв жанр войски ще попадне в казармата всяко момче, ще одобряват ли в университета всеки младеж, зависеше абсолютно от това има ли той „ родственици и близки, наранени от мероприятията на националната власт след 1944 година “. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътешестване в чужбина всички ние наложително трябваше да отговаряме документално на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за „ погрешни данни “ в този смисъл ще носим „ наказателна отговорност съгласно законите на националната република “. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, само че на репресирано от комунистите семейство (казвам го, с цел да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, „ прислугвам комунистите “) неведнъж съм попадал под риска да понеса въпросната „ наказателна отговорност “, лъжейки, че нямам такива „ родственици и близки “. Защото в случай че бих признал, че примерно дядо ми е бил „ фашист “ (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, несъмнено, бяха „ фашисти “), аз със самото това също ставах най-малкото евентуален „ фашист “, а такива не трябваше да се позволяват на множеството места в „ най-прогресивната ни страна “. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в общественото пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил лично „ Бойкикев “, а „ знаете ли, Бойкикева била… татко ѝ бил… дядо ѝ бил… “ и така нататък
В началото, сред априлските и юлските избори тази година, въпросното „ осведомление “ направиха пропутинските фашизоиди от „ Възраждане “, които дори ни „ скандализираха “ с документален запис по какъв начин въпросната „ огромна комунистка “ Бойкикева, някъде тогава към 10.11.1989 година обществено защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата публика – явно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо несъгласие: по какъв начин по този начин „ комунистката “ ще пази – през 1989 година Ахмед Доган, откакто по това време комунистите организираха така наречен „ възродителен развой “ и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.
След фашизоидите от „ Възраждане “ в най-последните дни гнусотата, за която приказвам, взеха „ на въоръжение “ надълбоко оскърбените от съпредседателя на Демократична България политически дилетанти от Има Такъв Народ на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си разнообразни „ заслужили антикомунисти-консерватори “. Доколкото чух, употребявал я даже народен представител от Движение за права и свободи. С две думи, разкриха, че Христо Иванов „ произхождал от неблагонадеждно семейство “, единствено че не от преди 1944 година, а от преди 1989 година
И ето – тук идва ред на моите персонални мемоари. Защото като се изключи че съм отвратен от този комунистически „ инстикт “ у „ мно-о-го десните “ и „ антикомунистически “ политически съперници на Христо Иванов, ще кажа, че приказките за неговата майка – Мария Бойкикева – са и гадна, долнопробна неистина.
По силата на събитията познавам тази – ще повторя през днешния ден 89-годишна жена – точно от 1988–89 година Познавам я – дано чуят това всички, които „ се връзват “ на гнусотата – от активността на така наречен неофициални организации, които в това време се опълчиха на комунистическата страна на Тодор Живков и нейната Държавна сигурност. Познавам я като член на това непринудено „ приятелство “, основало се тогава сред всички – по-сетне и леви, и десни – които дръзнахме да създадем или да участваме в тези „ неофициални “ (а по силата на тогавашните закони и нелегални) организации. Защото – за сведение на днешните „ доста антикомунистически комсомолци “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ, които тогава таман са преставали да вървят прави под масата – Мария Бойкикева е измежду създателите на една от тези организации: „ Клуба за поддръжка на гласността и преустройството (впоследствие „ на демокрацията “) “. Организация, която се основава на подмолно проведено заседание в 65-а публика на СУ на 03.11.1988 година – т.е. цяла година преди свалянето на Тодор Живков, когато в България имаше единствено бледи сенки от „ перестройката “. С други думи – „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева в действителност е една от първите дисидентки от последното десетилетие на тоталитарния режим у нас, в една група с Желю Желев, Блага Димитрова, Петко Симеонов и други При това, за разлика от множеството членове на тази – ще повторя – тогава незаконна организация, тя напълно нямаше някаква обществена позиция, която би могла да я отбрани от вероятните (и изцяло предвидими) репресии на властта. Беше единствено редактор на редакция „ Философия “ в издателство „ Наука и изкуство “. Впрочем там персонално аз я срещнах за първи път, когато подготвяхме тома със съчинения на св. патриарх Евтимий, към който тогава написах увод. Предговор, в който – по експлицитна спогодба с нея – за първи път у нас изложих богословските хрумвания на св. Григорий Палама и византийските исихасти. В тази връзка ще прибавя и това, че „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева с изключение на всичко друго бе (още тогава, за разлика от днешните „ пазители на християнските ни полезности “) църковна православна християнка, каквато е и до през днешния ден.
Та във времето на противопоставилите се на режима „ неофициални организации “ Мария Бойкикева не просто бе една от създателките на упоменатия „ Клуб “, само че бе и неговата първа (ротационна) председателка. Някой може да каже: и какво толкоз е правил въпросният „ Клуб “, че и другите „ неофициални организации “, на които сте били членове с Бойкикева, та дори сте съставлявали борческо „ приятелство “? Нищо кой знае какъв брой героично – ще призная, – само че съм сигурен, че множеството от дрънкащите през днешния ден нелепости по неин адрес „ комсомолци “ не биха посмели тогава даже да припарят до сходни рискови „ групи “. Защото по това време на всички бе известно, че и без да правиш нищо кой знае какъв брой „ героично “, дори включването в сходни общности във времето на един тоталитарен режим означаваше да пожертваш най-малкото професионалната си кариера, а доста евентуално и свободата си. Ето за какво съвсем живописно си представям по какъв начин щяха да се държат нафуканите през днешния ден млади гербаджийски „ консерваторчета “ или завършвалите тогава елитната НГДЕК сценаристчета на Слави, в случай че бяха ги подбрали всичките след обиск и ги бяха закарали в милицията, както точно се случва с „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева, задържана дружно с цялото управление на „ Клуба “ в дома на Евгения Иванова на 16.12.1988 година Убеден съм, че в районното на нея са ѝ припомнили – дано кажа и това – че е в регистрите на „ органите “ още от 1968 година, когато пък се е изказвала в поддръжка на Пражката пролет.
И ето: макар тези светкавични реакции на комунистическата власт, Мария Бойкикева освен продължи активността си в „ Клуба “, само че стана и член на „ Екогласност “ (където членувах и аз), подписваше петиции дружно с всички от „ братството “ в поддръжка на гладната стачка на провинциалния стихотворец (впоследствие политически изгнаник) Петър Манолов, на репресираните турци, на хвърления в пандиза Константин Тренчев и така нататък Няма да не помни по какъв начин – прочее несъмнено комично за следящите ни ченгета – трябваше да се срещнем с Мария Бойкикева в аптеката на „ Орлов мост “, с цел да ми съобщи тя там скришно някакви заявления на „ неформалите “, които пък аз трябваше да предам на еди-кого си. Наивни „ конспиратори “: документите Бойкикева бе скрила тогава като вътрешна обвивка на… вафла „ Морена “.
Да, в името на честността би трябвало да го кажа: Бойкикева беше член на Българска комунистическа партия (както близо един милион българи) и с нейните пристрастия аз в никакъв случай – и тогава, и през днешния ден – не съм бил склонен. Но дублирам, Мария Бойкикева не беше някакъв член на Централен комитет – беше елементарен редактор, а най-много дисидентка (за което я изключиха от партията ѝ). Дисидентка, дръзнала да се опълчи намерено на режима, каквито в това време бяха ужасно, ужасно малко хора. И тъй като без значение от разликите си (съществуващи и до днес) всички ние към този момент бяхме демократи, по никакъв метод не се вглеждахме (като комунистите) на кой какъв бил татко му, майка му, дядо му…
Сега ще мина в резюме (и с това ще завърша) към най-гнусното подстрекателство в интервенцията „ Бойкикева “, за което загатнах нагоре. „ Майката на Христо Иванов – гласи то – била се изказвала намерено в поддръжка на Ахмед Доган. Имаме даже запис за това. Нали се сещате, впрочем, какъв брой откровен би могъл да е, значи, синът ѝ, клеймящ през днешния ден „ Сарая “ и неговия стопанин “.
Да, Мария Бойкикева се е изказвала в отбрана на Ахмед Доган! Знаете ли обаче по кое време? На протест в Пазарджик в края на ноември 1989 година – десетина-двадесет дни след рухването на Тодор Живков. Само че нейната отбрана тогава – няма по какъв начин да не си дадем сметка – е не отбрана на „ Ахмед Доган “ – царя на „ Сарая “ и стопанин на „ порциите “ в страната, а на… Меди Доганов, по същото това време политически пандизчия в пандиза в същия град Пазарджик. На Меди Доганов – наказан на 10 години затвор през, мисля, 1986 година, тъй като се опълчва на „ възродителния развой “. На Меди Доганов, към това време младши теоретичен помощник в Института по философия на Българска академия на науките (малко от малко осведомените с академичната сфера би трябвало да си дадат сметка какво значи това – нищо, позиция, позволяваща на тогавашната власт безусловно да те „ изчезне “ за броени дни). При това по това време на никого не бе известно, че е бил клеветник на Държавна сигурност. Питам затова „ комсомолците “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ – по какъв начин би трябвало да оценим едното (всъщност) изречение, което споделя в речта си Бойкикева за Доган на митинга в Пазарджик? Мисля, че отговорът е явен – би трябвало да го оценим като героична, а не позорна постъпка. Ако не сме не запомнили: в края на ноември 1989 година „ възродителният развой “ още изобщо не е отменен; от Политбюрото на Българска комунистическа партия след Тодор Живков е освободен едвам единствено Милко Балев, а столичният площад ще се одързости да извика „ Долу Българска комунистическа партия “ едвам половин месец по-късно – на 14.12.1989 година
Та ето какво споделя в края на ноември Мария Бойкикева в отбрана на Доган: „ Тук, в Пазарджик – споделя тя – лежи моят другар мъдрец Меди Доганов Доганов, лежи от три години, наказан на 10 години, тъй като и той не се е помирил, както не би се помирил всеки естествен човек, последното, което на човек му остава от мама и тате (т.е. името – б.м.) да му го вземат “.
Позорно ли ви се коства това изречение, казано в края на 1989 година?
И в действителност най-последно: желаете ли да чуете какво още споделя в същата тази тирада в Пазарджик „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева. Ето: „ Гражданки и жители на Пазарджик – поданикът е подвластен, обуздан, зависещ. А жителят се подчинява единствено на едно – на закона на страната, който той е приел, и нравствения закон вътре в душата му. Това ни следва – да завоюваме гражданската си независимост! Ще бъде битка – само че битка като тази на Херакъл, който седем години е чистил оборите на Авгий. Какъв ще е бил този обор, та никой за нищо не се е съгласявал да свърши тази работа? Ясно за какво – тъй като още като ги доближиш оборите, и мирише нетърпимо. При нас по този начин мирише! “ И малко по-нататък – споменавайки Станка Шопова, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – „ да каже (т.е. Станка Шопова – б.м.) какви нареждания е давала това горещо лято на 1989 година за основаване на ударни отряди за сломяване на многочислените съпротивляващи се (т.е. български турци – б.м.)… Под тяхното управление (т.е. на Централен комитет на Българска комунистическа партия – б.м.) ние се превръщахме в тотално военизирана страна. Тези най-големи врагове на България и врагове на нейното бъдеще да дават отговор пред съд, не пред комисии! И съдът да стартира незабавно! “ И накрай, в умозаключение на същата тирада „ огромната комунистка “ приканва за „ … същински национални избори – без тях (т.е. довчерашната номенклатура) и Велико народно събрание да одобри нова Конституция “[1].
Ето това е. Чувствах се задължен да кажа всичко това – не за „ майката на Христо Иванов “, а за моята остаряла позната от времето на съпротивата и сестра-православна християнка. Мисля, че да каже нещо аналогично – в случай че му е останала най-малко малко чест – е задължен и днешният Ахмед Доган, тогавашният Меди Доганов, който тя пази пред стените на пазарджишкия затвор. И чиито гавази – какъв абсурд – след 32 години заплашваха да пребият сина ѝ пред палата му в Росенец.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Статия на проф. Калин Янакиев за kultura.bg:
Предупреждавам – този текст въобще не е отбрана на политически водач (Христо Иванов), за каквато той нито ме е молил, нито, уверен съм, би я изискал от някого. Той е възрастен човек и в случай че изобщо откри за нужно, би се защитил самичък.
Текстът е моя персонална реакция на една политическа и морална погнуса, която провокира у мен мемоари от преди повече от 30 години. Защото познавам от това – толкоз друго от нашето – време личността, с чието име от известно време злоупотребяват. Става дума за (днес 89-годишната) Мария Бойкикева, майка на въпросния политически водач, която, съгласно разпространяващите гнусотата, била „ огромна комунистка “, от което пък следвало, че (как иначе) и синът ѝ дружно с цялата му партия са „ същинските наследници на Българска комунистическа партия “, „ обслужващите Радев “, „ разтленният международен ляволиберализъм “, та даже и „ настъпващият розов фашизъм “.
Достатъчно възрастен съм, с цел да помня (и с цел да напомня на по-младите), че не някой различен, а точно дейците на тоталитарния комунистически режим прецизно (и задължително) обвързваха виталното занятие на всяка персона в страната с нейния фамилен и фамилен генезис. Това да вземем за пример в какъв жанр войски ще попадне в казармата всяко момче, ще одобряват ли в университета всеки младеж, зависеше абсолютно от това има ли той „ родственици и близки, наранени от мероприятията на националната власт след 1944 година “. При кандидатстване във ВУЗ, при постъпване на работа, при молба за пътешестване в чужбина всички ние наложително трябваше да отговаряме документално на този въпрос и бивахме предупреждавани в документа, който попълвахме, че за „ погрешни данни “ в този смисъл ще носим „ наказателна отговорност съгласно законите на националната република “. Лично аз – доколкото съм потомък не просто на некомунистическо, само че на репресирано от комунистите семейство (казвам го, с цел да не реши някой, че разказвайки тук за Мария Бойкикева, „ прислугвам комунистите “) неведнъж съм попадал под риска да понеса въпросната „ наказателна отговорност “, лъжейки, че нямам такива „ родственици и близки “. Защото в случай че бих признал, че примерно дядо ми е бил „ фашист “ (всички затваряни и разстрелвани от комунистите, несъмнено, бяха „ фашисти “), аз със самото това също ставах най-малкото евентуален „ фашист “, а такива не трябваше да се позволяват на множеството места в „ най-прогресивната ни страна “. Та ето – за това комунистическо-родово стилизиране си спомних, когато за първи път в общественото пространство чух да ни осведомяват, че Христо Иванов бил лично „ Бойкикев “, а „ знаете ли, Бойкикева била… татко ѝ бил… дядо ѝ бил… “ и така нататък
В началото, сред априлските и юлските избори тази година, въпросното „ осведомление “ направиха пропутинските фашизоиди от „ Възраждане “, които дори ни „ скандализираха “ с документален запис по какъв начин въпросната „ огромна комунистка “ Бойкикева, някъде тогава към 10.11.1989 година обществено защитавала… Ахмед Доган. Посланието им – доколкото бе адресирано към по-младата публика – явно не държеше сметка, че тук май има някакво необяснимо несъгласие: по какъв начин по този начин „ комунистката “ ще пази – през 1989 година Ахмед Доган, откакто по това време комунистите организираха така наречен „ възродителен развой “ и не защитаваха, а репресираха българските турци. За това обаче, малко по-долу.
След фашизоидите от „ Възраждане “ в най-последните дни гнусотата, за която приказвам, взеха „ на въоръжение “ надълбоко оскърбените от съпредседателя на Демократична България политически дилетанти от Има Такъв Народ на Слави, заповтаряха я гербаджийските комсомолци, и я пуснаха на фейсбук страниците си разнообразни „ заслужили антикомунисти-консерватори “. Доколкото чух, употребявал я даже народен представител от Движение за права и свободи. С две думи, разкриха, че Христо Иванов „ произхождал от неблагонадеждно семейство “, единствено че не от преди 1944 година, а от преди 1989 година
И ето – тук идва ред на моите персонални мемоари. Защото като се изключи че съм отвратен от този комунистически „ инстикт “ у „ мно-о-го десните “ и „ антикомунистически “ политически съперници на Христо Иванов, ще кажа, че приказките за неговата майка – Мария Бойкикева – са и гадна, долнопробна неистина.
По силата на събитията познавам тази – ще повторя през днешния ден 89-годишна жена – точно от 1988–89 година Познавам я – дано чуят това всички, които „ се връзват “ на гнусотата – от активността на така наречен неофициални организации, които в това време се опълчиха на комунистическата страна на Тодор Живков и нейната Държавна сигурност. Познавам я като член на това непринудено „ приятелство “, основало се тогава сред всички – по-сетне и леви, и десни – които дръзнахме да създадем или да участваме в тези „ неофициални “ (а по силата на тогавашните закони и нелегални) организации. Защото – за сведение на днешните „ доста антикомунистически комсомолци “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ, които тогава таман са преставали да вървят прави под масата – Мария Бойкикева е измежду създателите на една от тези организации: „ Клуба за поддръжка на гласността и преустройството (впоследствие „ на демокрацията “) “. Организация, която се основава на подмолно проведено заседание в 65-а публика на СУ на 03.11.1988 година – т.е. цяла година преди свалянето на Тодор Живков, когато в България имаше единствено бледи сенки от „ перестройката “. С други думи – „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева в действителност е една от първите дисидентки от последното десетилетие на тоталитарния режим у нас, в една група с Желю Желев, Блага Димитрова, Петко Симеонов и други При това, за разлика от множеството членове на тази – ще повторя – тогава незаконна организация, тя напълно нямаше някаква обществена позиция, която би могла да я отбрани от вероятните (и изцяло предвидими) репресии на властта. Беше единствено редактор на редакция „ Философия “ в издателство „ Наука и изкуство “. Впрочем там персонално аз я срещнах за първи път, когато подготвяхме тома със съчинения на св. патриарх Евтимий, към който тогава написах увод. Предговор, в който – по експлицитна спогодба с нея – за първи път у нас изложих богословските хрумвания на св. Григорий Палама и византийските исихасти. В тази връзка ще прибавя и това, че „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева с изключение на всичко друго бе (още тогава, за разлика от днешните „ пазители на християнските ни полезности “) църковна православна християнка, каквато е и до през днешния ден.
Та във времето на противопоставилите се на режима „ неофициални организации “ Мария Бойкикева не просто бе една от създателките на упоменатия „ Клуб “, само че бе и неговата първа (ротационна) председателка. Някой може да каже: и какво толкоз е правил въпросният „ Клуб “, че и другите „ неофициални организации “, на които сте били членове с Бойкикева, та дори сте съставлявали борческо „ приятелство “? Нищо кой знае какъв брой героично – ще призная, – само че съм сигурен, че множеството от дрънкащите през днешния ден нелепости по неин адрес „ комсомолци “ не биха посмели тогава даже да припарят до сходни рискови „ групи “. Защото по това време на всички бе известно, че и без да правиш нищо кой знае какъв брой „ героично “, дори включването в сходни общности във времето на един тоталитарен режим означаваше да пожертваш най-малкото професионалната си кариера, а доста евентуално и свободата си. Ето за какво съвсем живописно си представям по какъв начин щяха да се държат нафуканите през днешния ден млади гербаджийски „ консерваторчета “ или завършвалите тогава елитната НГДЕК сценаристчета на Слави, в случай че бяха ги подбрали всичките след обиск и ги бяха закарали в милицията, както точно се случва с „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева, задържана дружно с цялото управление на „ Клуба “ в дома на Евгения Иванова на 16.12.1988 година Убеден съм, че в районното на нея са ѝ припомнили – дано кажа и това – че е в регистрите на „ органите “ още от 1968 година, когато пък се е изказвала в поддръжка на Пражката пролет.
И ето: макар тези светкавични реакции на комунистическата власт, Мария Бойкикева освен продължи активността си в „ Клуба “, само че стана и член на „ Екогласност “ (където членувах и аз), подписваше петиции дружно с всички от „ братството “ в поддръжка на гладната стачка на провинциалния стихотворец (впоследствие политически изгнаник) Петър Манолов, на репресираните турци, на хвърления в пандиза Константин Тренчев и така нататък Няма да не помни по какъв начин – прочее несъмнено комично за следящите ни ченгета – трябваше да се срещнем с Мария Бойкикева в аптеката на „ Орлов мост “, с цел да ми съобщи тя там скришно някакви заявления на „ неформалите “, които пък аз трябваше да предам на еди-кого си. Наивни „ конспиратори “: документите Бойкикева бе скрила тогава като вътрешна обвивка на… вафла „ Морена “.
Да, в името на честността би трябвало да го кажа: Бойкикева беше член на Българска комунистическа партия (както близо един милион българи) и с нейните пристрастия аз в никакъв случай – и тогава, и през днешния ден – не съм бил склонен. Но дублирам, Мария Бойкикева не беше някакъв член на Централен комитет – беше елементарен редактор, а най-много дисидентка (за което я изключиха от партията ѝ). Дисидентка, дръзнала да се опълчи намерено на режима, каквито в това време бяха ужасно, ужасно малко хора. И тъй като без значение от разликите си (съществуващи и до днес) всички ние към този момент бяхме демократи, по никакъв метод не се вглеждахме (като комунистите) на кой какъв бил татко му, майка му, дядо му…
Сега ще мина в резюме (и с това ще завърша) към най-гнусното подстрекателство в интервенцията „ Бойкикева “, за което загатнах нагоре. „ Майката на Христо Иванов – гласи то – била се изказвала намерено в поддръжка на Ахмед Доган. Имаме даже запис за това. Нали се сещате, впрочем, какъв брой откровен би могъл да е, значи, синът ѝ, клеймящ през днешния ден „ Сарая “ и неговия стопанин “.
Да, Мария Бойкикева се е изказвала в отбрана на Ахмед Доган! Знаете ли обаче по кое време? На протест в Пазарджик в края на ноември 1989 година – десетина-двадесет дни след рухването на Тодор Живков. Само че нейната отбрана тогава – няма по какъв начин да не си дадем сметка – е не отбрана на „ Ахмед Доган “ – царя на „ Сарая “ и стопанин на „ порциите “ в страната, а на… Меди Доганов, по същото това време политически пандизчия в пандиза в същия град Пазарджик. На Меди Доганов – наказан на 10 години затвор през, мисля, 1986 година, тъй като се опълчва на „ възродителния развой “. На Меди Доганов, към това време младши теоретичен помощник в Института по философия на Българска академия на науките (малко от малко осведомените с академичната сфера би трябвало да си дадат сметка какво значи това – нищо, позиция, позволяваща на тогавашната власт безусловно да те „ изчезне “ за броени дни). При това по това време на никого не бе известно, че е бил клеветник на Държавна сигурност. Питам затова „ комсомолците “ от ГЕРБ и Има Такъв Народ – по какъв начин би трябвало да оценим едното (всъщност) изречение, което споделя в речта си Бойкикева за Доган на митинга в Пазарджик? Мисля, че отговорът е явен – би трябвало да го оценим като героична, а не позорна постъпка. Ако не сме не запомнили: в края на ноември 1989 година „ възродителният развой “ още изобщо не е отменен; от Политбюрото на Българска комунистическа партия след Тодор Живков е освободен едвам единствено Милко Балев, а столичният площад ще се одързости да извика „ Долу Българска комунистическа партия “ едвам половин месец по-късно – на 14.12.1989 година
Та ето какво споделя в края на ноември Мария Бойкикева в отбрана на Доган: „ Тук, в Пазарджик – споделя тя – лежи моят другар мъдрец Меди Доганов Доганов, лежи от три години, наказан на 10 години, тъй като и той не се е помирил, както не би се помирил всеки естествен човек, последното, което на човек му остава от мама и тате (т.е. името – б.м.) да му го вземат “.
Позорно ли ви се коства това изречение, казано в края на 1989 година?
И в действителност най-последно: желаете ли да чуете какво още споделя в същата тази тирада в Пазарджик „ огромната комунистка “ Мария Бойкикева. Ето: „ Гражданки и жители на Пазарджик – поданикът е подвластен, обуздан, зависещ. А жителят се подчинява единствено на едно – на закона на страната, който той е приел, и нравствения закон вътре в душата му. Това ни следва – да завоюваме гражданската си независимост! Ще бъде битка – само че битка като тази на Херакъл, който седем години е чистил оборите на Авгий. Какъв ще е бил този обор, та никой за нищо не се е съгласявал да свърши тази работа? Ясно за какво – тъй като още като ги доближиш оборите, и мирише нетърпимо. При нас по този начин мирише! “ И малко по-нататък – споменавайки Станка Шопова, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия – „ да каже (т.е. Станка Шопова – б.м.) какви нареждания е давала това горещо лято на 1989 година за основаване на ударни отряди за сломяване на многочислените съпротивляващи се (т.е. български турци – б.м.)… Под тяхното управление (т.е. на Централен комитет на Българска комунистическа партия – б.м.) ние се превръщахме в тотално военизирана страна. Тези най-големи врагове на България и врагове на нейното бъдеще да дават отговор пред съд, не пред комисии! И съдът да стартира незабавно! “ И накрай, в умозаключение на същата тирада „ огромната комунистка “ приканва за „ … същински национални избори – без тях (т.е. довчерашната номенклатура) и Велико народно събрание да одобри нова Конституция “[1].
Ето това е. Чувствах се задължен да кажа всичко това – не за „ майката на Христо Иванов “, а за моята остаряла позната от времето на съпротивата и сестра-православна християнка. Мисля, че да каже нещо аналогично – в случай че му е останала най-малко малко чест – е задължен и днешният Ахмед Доган, тогавашният Меди Доганов, който тя пази пред стените на пазарджишкия затвор. И чиито гавази – какъв абсурд – след 32 години заплашваха да пребият сина ѝ пред палата му в Росенец.
Бел.ред.
2 509 864 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ