След ерата “Елизабет II“: каква ще е съдбата на британската монархия?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Възникналата през Средновековието наследствена династичност не дава отговор на визиите за съвременна правова страна. Как на този декор си съжителстват в една обща структура парламент, конституция и монарх, пита А. Гьорлах.
Сериалът „ Короната “ по „ Нетфликс “ наблюдава житейската история на кралица Елизабет Втора. Сериалът е трогателен, а наблюдаващите са единомислещи, че кинематографично сгъстеният роман се придържа много покрай действителността.
Елизабет седи на английския престол към този момент близо 70 години – и човек може да изпитва само почит към нея, гледайки този сериал. Епизодите последователно се доближават към сегашното, а аз все по-често се запитвам: Какво ли е бъдещето на английската монархия?
Част от общоевропейската история
Разбира се, на този въпрос на първо време би трябвало да отговорят хората в Обединеното кралство. Но кралица Елизабет в действителност е значима част и от целокупната европейска история през 20 век. А и тя самата даде израз на своята европейска ориентировка, когато се яви в рокля и шапка в европейските цветове навръх церемонията, на която оповести проектите на държавното управление за излизане от Европейски Съюз. При това кралицата в действителност няма право да излиза с партийно-политически позиции по който и да било въпрос – феновете на „ Короната “ добре го знаят.
На египетския крал Фарук, който беше заставен да слезе от трона през 1952 година, принадлежи следната крилата фраза: „ В края на 20 век ще са оживели единствено петима крале: четиримата от тестето карти и владетелят на английския трон. “ Да, това предсказване не се сбъдна напълно, само че все пак въпросът за ориста на монархиите през 21 век си остава свръхактуален. В Германия аристокрацията напълно изгуби властта си още след Първата международна война, само че даже в тези европейски страни, където към момента се водят държавни глави, коронованите особи в действителност нямат особена значителност. И това е напълно вярно, тъй като в демокрациите законната власт не се наследява. Тя не може да бъде обвързвана с родословието.
Във Англия кралицата извършва функционалности, каквито почти има немският президент. И двамата от време на време се оказват последна инстанция. Например: имат право да разпускат Народното събрание. Вижда се обаче основната разлика посред им: федералният президент се избира, а коронованата глава – не. В една демократична страна обаче най-високите позиции би трябвало да бъдат налични за всеки жител, който дава отговор на изискуемите условия.
Конструкцията парламент, конституция плюс монарх
В хода на демократизацията монарсите малко по малко бяха принудени да се откажат от безспорната си власт, като в Англия това стана много рано – още през късното Средновековие. В днешно време те по принцип са длъжни да се поучават с други избрани от закона лица или групи, когато подхващат някакво деяние. В Европа последователно се постанова концепцията, че не може един обособен човек да взима решения, засягащи целия народ. Възникна и красивата мисъл, че демокрациите на водят война една против друга. В тези страни, където бе непокътната династичната легитимация на властелините, хората нормално имаха статут на крепостни и бяха длъжни да се подчинят на суверена, в случай че ги призове за присъединяване във войни. В демокрациите обаче по такива въпроси като войната или изключителното състояние има право да се произнася само Народното събрание. А по историческия път към модерните времена, през вековете, когато монарсите последователно губеха властта си, в редица страни породиха чудати структури с парламент, Конституция и монарх.
Ако се върнем към днешната английска монархия: престолонаследникът принц Чарлс към този момент замества прекомерно старата кралица при избрани обществени прояви. Самият Чарлс към този момент е 72-годишен, така че погледите последователно се насочват и към неговия правоприемник принц Уилям. В една демократична страна обаче звучи прекомерно неправдоподобно концепцията, че зародилата през Средновековието наследствена династичност може да остане отпред на модерната правова страна. И когато завърши епохата на Елизабет Втора може би ще настъпи подобаващият миг да се анулира монархията във Англия.
*Александър Гьорлах е езиковед и теолог, старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
Възникналата през Средновековието наследствена династичност не дава отговор на визиите за съвременна правова страна. Как на този декор си съжителстват в една обща структура парламент, конституция и монарх, пита А. Гьорлах.
Сериалът „ Короната “ по „ Нетфликс “ наблюдава житейската история на кралица Елизабет Втора. Сериалът е трогателен, а наблюдаващите са единомислещи, че кинематографично сгъстеният роман се придържа много покрай действителността.
Елизабет седи на английския престол към този момент близо 70 години – и човек може да изпитва само почит към нея, гледайки този сериал. Епизодите последователно се доближават към сегашното, а аз все по-често се запитвам: Какво ли е бъдещето на английската монархия?
Част от общоевропейската история
Разбира се, на този въпрос на първо време би трябвало да отговорят хората в Обединеното кралство. Но кралица Елизабет в действителност е значима част и от целокупната европейска история през 20 век. А и тя самата даде израз на своята европейска ориентировка, когато се яви в рокля и шапка в европейските цветове навръх церемонията, на която оповести проектите на държавното управление за излизане от Европейски Съюз. При това кралицата в действителност няма право да излиза с партийно-политически позиции по който и да било въпрос – феновете на „ Короната “ добре го знаят.
На египетския крал Фарук, който беше заставен да слезе от трона през 1952 година, принадлежи следната крилата фраза: „ В края на 20 век ще са оживели единствено петима крале: четиримата от тестето карти и владетелят на английския трон. “ Да, това предсказване не се сбъдна напълно, само че все пак въпросът за ориста на монархиите през 21 век си остава свръхактуален. В Германия аристокрацията напълно изгуби властта си още след Първата международна война, само че даже в тези европейски страни, където към момента се водят държавни глави, коронованите особи в действителност нямат особена значителност. И това е напълно вярно, тъй като в демокрациите законната власт не се наследява. Тя не може да бъде обвързвана с родословието.
Във Англия кралицата извършва функционалности, каквито почти има немският президент. И двамата от време на време се оказват последна инстанция. Например: имат право да разпускат Народното събрание. Вижда се обаче основната разлика посред им: федералният президент се избира, а коронованата глава – не. В една демократична страна обаче най-високите позиции би трябвало да бъдат налични за всеки жител, който дава отговор на изискуемите условия.
Конструкцията парламент, конституция плюс монарх
В хода на демократизацията монарсите малко по малко бяха принудени да се откажат от безспорната си власт, като в Англия това стана много рано – още през късното Средновековие. В днешно време те по принцип са длъжни да се поучават с други избрани от закона лица или групи, когато подхващат някакво деяние. В Европа последователно се постанова концепцията, че не може един обособен човек да взима решения, засягащи целия народ. Възникна и красивата мисъл, че демокрациите на водят война една против друга. В тези страни, където бе непокътната династичната легитимация на властелините, хората нормално имаха статут на крепостни и бяха длъжни да се подчинят на суверена, в случай че ги призове за присъединяване във войни. В демокрациите обаче по такива въпроси като войната или изключителното състояние има право да се произнася само Народното събрание. А по историческия път към модерните времена, през вековете, когато монарсите последователно губеха властта си, в редица страни породиха чудати структури с парламент, Конституция и монарх.
Ако се върнем към днешната английска монархия: престолонаследникът принц Чарлс към този момент замества прекомерно старата кралица при избрани обществени прояви. Самият Чарлс към този момент е 72-годишен, така че погледите последователно се насочват и към неговия правоприемник принц Уилям. В една демократична страна обаче звучи прекомерно неправдоподобно концепцията, че зародилата през Средновековието наследствена династичност може да остане отпред на модерната правова страна. И когато завърши епохата на Елизабет Втора може би ще настъпи подобаващият миг да се анулира монархията във Англия.
*Александър Гьорлах е езиковед и теолог, старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ