Пострадали от наводненията в Германия: “Изгубихме всичко за една нощ“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
В потърпевшите от наводнението региони в Германия хората се надяват това да е било единствено неприятен сън, от който скоро ще се разсънят. Но не е. Реалността е жестока, а положителната вест е, че доста хора оказват помощ с каквото могат.
Къщи, пометени от водните маси, планини от отпадък и унищожени мебели, разпръснати из улиците, потънали в тиня. Войници, пожарникари и доброволци, кръжащи във въздуха хеликоптери, търсещи ранени и починали. Така наподобява всекидневието на хората, живеещи в долината на река Ар в Германия от средата на предходната седмица насам.
В тежко потърпевшата от наводненията община Шулд, където на място се срещна с провалите, канцлерката Ангела Меркел дефинира обстановката като “зловеща” и явно беше ужасена от видяното: “Дори бих споделила, че немският език е безпаричен, с цел да опишем тази съсипия “. Според първичните калкулации, единствено в община Шулд със 700 души население вредите възлизат на 48 милиона евро.
Хората не са спали от близо седмица
Жителите на засегнатите региони се борят с големите кални маси. И до момента в който по основните улици военните с танкове оказват помощ за разчистването, в по-малките улици и градини се работи с трактори и багери.
Сега, когато слънцето напича, борбата против калните маси става още по-трудна, защото засъхналата тиня мъчно се изгребва. Затова на доста места се постанова каните маси да се поливат, с цел да бъдат разчистени. От друга страна, в доста общини към момента няма течаща вода. Но това не е единственото нещо, което затруднява работата. Физическото и психическото натоварване през последните дни към този момент си споделя своето: доста хора съвсем не са спали от сряда насам.
Валтер Пюрлинг живее на брега на река Ар в община Инсул, която също е тежко наранена от наводненията. 57-годишният мъж наподобява като човек, който мъчно може да бъде изваден от равновесие. Но първото усещане лъже: Пюрлинг признава, че в този момент постоянно се усеща депресиран. Първоначално се е заел да почиства къщата си от водата и калта, действайки като машина. Работата му оказва помощ да не изпадне в обезсърчение. Но все по-често се пита по какъв начин въобще ще се оправи с всичките провали. Защото някак би трябвало да продължи напред.
Всички спестено е отивало за къщата
Животът би трябвало да продължи, си споделя и Петра Грюндлер. Но по какъв начин тъкмо, тя не знае. През сълзи 51-годишната жена споделя по какъв начин водата е унищожила всичко, което са построили със брачна половинка ѝ. Дълги години са пестили, с цел да си имат къща. Лишавали се от почивки, с цел да я стегнат. Само преди две седмици говорили за това, че най-трудното към този момент е зад тила им, и че даже към този момент могат да помислят и за отмора. Но за една нощ всичко се прекатурва – към този момент не имат съвсем нищо.
Петра Грюндлер споделя за онази кошмарна нощ. Огромното количество вода не ѝ разрешило да напусне дома си. Казала на сина си да я остави и да се избавя, само че най-после съумели дружно да избягат през една стълба. Решили да потърсят избавление на най-високата точка в обитаемото място - върху моста над река Ар. Но напълно скоро той бил опустошен от придошлата вода. Така майка и наследник били заклещени като в капан от водните маси, съумели да ги спасят едвам на сутринта.
Ако не беше сина ми, щях да скоча в реката, признава Петра Грюндлер. И към момента се надява, че всичко това е единствено един неприятен сън. “Ощипете ме, с цел да се събудя”, умолява ни тя.
Техният комшия Вилфрид Каспер не е могъл да направи нищо, с цел да им помогне, защото в противоположен случай самият той е щял да бъде отвеян от водата. Нито пък е можел да извика помощ, тъй като по това време телефоните към този момент не са работели.
Безпрецедентна взаимност
Пострадалите хора от долината на Ар описват през сълзи за сполетялата ги покруса. Сълзи от отмалялост, горест и беззащитност. Но и сълзи на признателност за проявената взаимност. От цяла Европа идват дарения, хотелите в региона одобряват потърпевшите, доброволци идват, с цел да оказват помощ при разчистването.
Мануела Гьокен от Инсул споделя по какъв начин през уикенда пристигнали младежи, които питали по какъв начин могат да ѝ оказват помощ. Напълно непознати, пристигнали, с цел да ѝ подадат ръка. Докато споделя това, гласът ѝ трепери – наслада и горест по едно и също време в тежко засегнатите от наводненията региони.
В потърпевшите от наводнението региони в Германия хората се надяват това да е било единствено неприятен сън, от който скоро ще се разсънят. Но не е. Реалността е жестока, а положителната вест е, че доста хора оказват помощ с каквото могат.
Къщи, пометени от водните маси, планини от отпадък и унищожени мебели, разпръснати из улиците, потънали в тиня. Войници, пожарникари и доброволци, кръжащи във въздуха хеликоптери, търсещи ранени и починали. Така наподобява всекидневието на хората, живеещи в долината на река Ар в Германия от средата на предходната седмица насам.
В тежко потърпевшата от наводненията община Шулд, където на място се срещна с провалите, канцлерката Ангела Меркел дефинира обстановката като “зловеща” и явно беше ужасена от видяното: “Дори бих споделила, че немският език е безпаричен, с цел да опишем тази съсипия “. Според първичните калкулации, единствено в община Шулд със 700 души население вредите възлизат на 48 милиона евро.
Хората не са спали от близо седмица
Жителите на засегнатите региони се борят с големите кални маси. И до момента в който по основните улици военните с танкове оказват помощ за разчистването, в по-малките улици и градини се работи с трактори и багери.
Сега, когато слънцето напича, борбата против калните маси става още по-трудна, защото засъхналата тиня мъчно се изгребва. Затова на доста места се постанова каните маси да се поливат, с цел да бъдат разчистени. От друга страна, в доста общини към момента няма течаща вода. Но това не е единственото нещо, което затруднява работата. Физическото и психическото натоварване през последните дни към този момент си споделя своето: доста хора съвсем не са спали от сряда насам.
Валтер Пюрлинг живее на брега на река Ар в община Инсул, която също е тежко наранена от наводненията. 57-годишният мъж наподобява като човек, който мъчно може да бъде изваден от равновесие. Но първото усещане лъже: Пюрлинг признава, че в този момент постоянно се усеща депресиран. Първоначално се е заел да почиства къщата си от водата и калта, действайки като машина. Работата му оказва помощ да не изпадне в обезсърчение. Но все по-често се пита по какъв начин въобще ще се оправи с всичките провали. Защото някак би трябвало да продължи напред.
Всички спестено е отивало за къщата
Животът би трябвало да продължи, си споделя и Петра Грюндлер. Но по какъв начин тъкмо, тя не знае. През сълзи 51-годишната жена споделя по какъв начин водата е унищожила всичко, което са построили със брачна половинка ѝ. Дълги години са пестили, с цел да си имат къща. Лишавали се от почивки, с цел да я стегнат. Само преди две седмици говорили за това, че най-трудното към този момент е зад тила им, и че даже към този момент могат да помислят и за отмора. Но за една нощ всичко се прекатурва – към този момент не имат съвсем нищо.
Петра Грюндлер споделя за онази кошмарна нощ. Огромното количество вода не ѝ разрешило да напусне дома си. Казала на сина си да я остави и да се избавя, само че най-после съумели дружно да избягат през една стълба. Решили да потърсят избавление на най-високата точка в обитаемото място - върху моста над река Ар. Но напълно скоро той бил опустошен от придошлата вода. Така майка и наследник били заклещени като в капан от водните маси, съумели да ги спасят едвам на сутринта.
Ако не беше сина ми, щях да скоча в реката, признава Петра Грюндлер. И към момента се надява, че всичко това е единствено един неприятен сън. “Ощипете ме, с цел да се събудя”, умолява ни тя.
Техният комшия Вилфрид Каспер не е могъл да направи нищо, с цел да им помогне, защото в противоположен случай самият той е щял да бъде отвеян от водата. Нито пък е можел да извика помощ, тъй като по това време телефоните към този момент не са работели.
Безпрецедентна взаимност
Пострадалите хора от долината на Ар описват през сълзи за сполетялата ги покруса. Сълзи от отмалялост, горест и беззащитност. Но и сълзи на признателност за проявената взаимност. От цяла Европа идват дарения, хотелите в региона одобряват потърпевшите, доброволци идват, с цел да оказват помощ при разчистването.
Мануела Гьокен от Инсул споделя по какъв начин през уикенда пристигнали младежи, които питали по какъв начин могат да ѝ оказват помощ. Напълно непознати, пристигнали, с цел да ѝ подадат ръка. Докато споделя това, гласът ѝ трепери – наслада и горест по едно и също време в тежко засегнатите от наводненията региони.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ