Слави Трифонов, Борисов и Царят: прилики и разлики
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от Георги Лозанов:
Тримата харизматици в българската политика: преди да стигнем до тях, дано първо си напомним, че до момента в който при започване на прехода сините пълнеха площадите и се бореха за човешки права, независимост и тъждество, алените владееха ресурсите и „ наливаха основите “ на аления капитализъм. Това обаче не пречеше алените да се заявят като продължители на някогашната лява, а сините като носители на възкресената дясна идеология. Нито пък пречеше на електората да гласоподава за тях точно съгласно това разделяне. Сменящите се по това време партийни водачи имаха някакво значение, само че надалеч по-важна беше идейната ориентировка на политическите протагонисти Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили. И по този начин до идването на Царя, когато концепциите отстъпиха място на харизмите.
Тримата харизматици в българската политика
Политическата харизма (от гръцки - дар) е властови инструмент, който е резултат от дарбата на личността да се харесва на публиката, да получава заем на доверие от нея, освен това без директна връзка с обществената си роля и умеенето да я извършва. Макс Вебер, който вкарва термина, свързва харизматична власт с изключителни лични качества. Но последователно излиза наяве, че тя идва по-скоро от имагинерното очакване на публиката някой да я освободи от несгодите на действителността, да извърши знамение. В това отношение харизматичните политици наподобяват на „ звездите " (от киното, шоуто, спорта, аристокрацията) и даже сами се трансформират в звезди, родени от „ стремежа на имагинерното към реалното”, както го разказва Едгар Морен.
Царят да вземем за пример напълно безусловно обещаваше знамение за 800 дни, в които трябваше " да се оправим ", да се измъкнем от мизерията и несправедливостта на прехода, да станем богати и морални. Звездният му облик се градеше върху темела на аристократичния му генезис. Той идваше от друга, съвсем приказна действителност на монарси и благородници, на музейна патина и висок усет. И таман тъй като не принадлежеше към нашата реалност, ние му вярвахме, че може да ни избави от нея. А и Царят като че ли искаше единствено това - да му „ верваме “. Доверието лъскаше харизмата му.
Следващият харизматик, заел се да ни избавя, в това число от стореното от Царя и неговите приятели от Тройната коалиция, беше Бойко Борисов. Той печелеше доверие по противоположния метод - като се отъждествяваше с народа съгласно откровената си максима „ Вие сте елементарни и аз съм елементарен, по тази причина се разбираме “. Следователно: щом аз, макар че съм елементарен, съм стигнал до върха, значи и на теб може да ти се случи. Така народняшката харизма на Бойко вдъхваше имагинерната вяра за избавление поединично.
В допълнение той градеше звезден имидж на състезател - освен като всекидневна процедура, напращяла физика, по роднински обноски, махленски сленг и прочие, само че и като възгледи за политиката. Представяше я като тип спорт, в който или си добър и печелиш, или си слаб и губиш. И той все печелеше, до момента в който не излязоха на бял свят фотосите с пачките евро и кюлчетата злато и с безпомощното му заспало тяло. Звезда най-лесно се убива от папарак. Снимките са безмилостна медия - работят подсъзнателно и никакви рационални опити за пояснение не могат да ги опровергаят. Чрез тях обликът на Бойко бе преформулиран: от мощния човек във властта, който владее ситуацията, той влезе в иконографията на жертвата - на дами и служби, на пороци и заприказва. Така аналогията с него престава да разпалва скрити стремежи и харизмата му гасне.
Следващият харизматик, който се готви да поеме ръководството на страната, явно е Слави Трифонов. Той влиза в новото си занятие с (и заради) подготвен и от дълго време натрапен звезден имидж - на най-популярния ефирен шоумен. Преработването му в политически имидж като че ли става в особено селектирана кръстоска сред предходните двама харизматици. Подобно на Царя, Слави не желае да играе политическата роля, която е поел - подготвен е да носи етикета ѝ, в случай че други я осъществят на процедура. Присъства като отсъства в политиката, целеустремено мистифицира претекстовете и желанията си и отваря необятно поле за догадки и хипотези. И отново като Царя тъне в безмълвие, а в редките случаи, когато проговори, го прави по собствен почин и на собствен терен, без да дава отговор на въпроси.
Иначе Слави е същият мачистки персонаж като Бойко Борисов, минал през теренни борби и податлив към еднолична власт. Психологическият им профил е дотолкоз подобен, че е било някак неизбежно да станат другари. Както и след това е било неизбежно да се скарат. Но най-големият общ знаменател посред им, несъмнено, е народът. Политическата харизма и на Слави е артикул на флирта с него. Дори повече от флирт - още от началото на шоуто си той се декларира като хъш, който ще пази народа от днешните му душмани. А те, съгласно личното му гледище, са на първо място политиците, без значение от коя партия. Така че в този момент, когато самичък влезе в политиката, няма различен излаз, с изключение на да стои хем в нея, хем отвън нея.
Трети епизод на харизматичната власт
И ето, че най-вероятно ни следва трети епизод на харизматичната власт. Тя по принцип надали може да бъде отречена, само че в нашия случай обрича към момента несъстоялата се народна власт на буксуване. Защото ѝ липсва предвидима политическа посока: харизматиците, а оттова и партиите им, нямат идейна принадлежност, те могат да бъдат всевъзможни по оста ляво-дясно, Изток-Запад, либерално-консервативно - съгласно моментните упования на аудиторията към тях. Това става очевидно с просто око, когато се опитате да класифицирате политическото държание на Царя, Бойко и Слави даже единствено по тези шест най-общи маркера. Харизматиците могат да добият някаква политическа еднаквост единствено в случай че си я набират „ извън “, като влязат в коалиция с представителите на обичайна левица и десница.
Прекрачвайки всевъзможни исторически и биографични прагове, Царят се коалира с някогашните комунисти, в следствие от което партията му изчезна. Бойко се коалира с Реформаторския блок, който по това време въплъщаваше обичайна десница, в следствие от което Блокът изчезна. Сега Има Такъв Народ на Слави има поддръжката на Демократична България, която сега е лицето на обичайна десница. Надеждата е (както, прочее, беше и след първата изборна победа на ГЕРБ) партията на Слави да даде електорална непоклатимост, а десницата - политическа посока на бъдещото съдружно ръководство. Дали ще стане по този начин?
Преди предходните избори сбърках с прогнозата си за Има Такъв Народ, тъй че в този момент избирам да оставя финала на този текст отворен.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Коментар от Георги Лозанов:
Тримата харизматици в българската политика: преди да стигнем до тях, дано първо си напомним, че до момента в който при започване на прехода сините пълнеха площадите и се бореха за човешки права, независимост и тъждество, алените владееха ресурсите и „ наливаха основите “ на аления капитализъм. Това обаче не пречеше алените да се заявят като продължители на някогашната лява, а сините като носители на възкресената дясна идеология. Нито пък пречеше на електората да гласоподава за тях точно съгласно това разделяне. Сменящите се по това време партийни водачи имаха някакво значение, само че надалеч по-важна беше идейната ориентировка на политическите протагонисти Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили. И по този начин до идването на Царя, когато концепциите отстъпиха място на харизмите.
Тримата харизматици в българската политика
Политическата харизма (от гръцки - дар) е властови инструмент, който е резултат от дарбата на личността да се харесва на публиката, да получава заем на доверие от нея, освен това без директна връзка с обществената си роля и умеенето да я извършва. Макс Вебер, който вкарва термина, свързва харизматична власт с изключителни лични качества. Но последователно излиза наяве, че тя идва по-скоро от имагинерното очакване на публиката някой да я освободи от несгодите на действителността, да извърши знамение. В това отношение харизматичните политици наподобяват на „ звездите " (от киното, шоуто, спорта, аристокрацията) и даже сами се трансформират в звезди, родени от „ стремежа на имагинерното към реалното”, както го разказва Едгар Морен.
Царят да вземем за пример напълно безусловно обещаваше знамение за 800 дни, в които трябваше " да се оправим ", да се измъкнем от мизерията и несправедливостта на прехода, да станем богати и морални. Звездният му облик се градеше върху темела на аристократичния му генезис. Той идваше от друга, съвсем приказна действителност на монарси и благородници, на музейна патина и висок усет. И таман тъй като не принадлежеше към нашата реалност, ние му вярвахме, че може да ни избави от нея. А и Царят като че ли искаше единствено това - да му „ верваме “. Доверието лъскаше харизмата му.
Следващият харизматик, заел се да ни избавя, в това число от стореното от Царя и неговите приятели от Тройната коалиция, беше Бойко Борисов. Той печелеше доверие по противоположния метод - като се отъждествяваше с народа съгласно откровената си максима „ Вие сте елементарни и аз съм елементарен, по тази причина се разбираме “. Следователно: щом аз, макар че съм елементарен, съм стигнал до върха, значи и на теб може да ти се случи. Така народняшката харизма на Бойко вдъхваше имагинерната вяра за избавление поединично.
В допълнение той градеше звезден имидж на състезател - освен като всекидневна процедура, напращяла физика, по роднински обноски, махленски сленг и прочие, само че и като възгледи за политиката. Представяше я като тип спорт, в който или си добър и печелиш, или си слаб и губиш. И той все печелеше, до момента в който не излязоха на бял свят фотосите с пачките евро и кюлчетата злато и с безпомощното му заспало тяло. Звезда най-лесно се убива от папарак. Снимките са безмилостна медия - работят подсъзнателно и никакви рационални опити за пояснение не могат да ги опровергаят. Чрез тях обликът на Бойко бе преформулиран: от мощния човек във властта, който владее ситуацията, той влезе в иконографията на жертвата - на дами и служби, на пороци и заприказва. Така аналогията с него престава да разпалва скрити стремежи и харизмата му гасне.
Следващият харизматик, който се готви да поеме ръководството на страната, явно е Слави Трифонов. Той влиза в новото си занятие с (и заради) подготвен и от дълго време натрапен звезден имидж - на най-популярния ефирен шоумен. Преработването му в политически имидж като че ли става в особено селектирана кръстоска сред предходните двама харизматици. Подобно на Царя, Слави не желае да играе политическата роля, която е поел - подготвен е да носи етикета ѝ, в случай че други я осъществят на процедура. Присъства като отсъства в политиката, целеустремено мистифицира претекстовете и желанията си и отваря необятно поле за догадки и хипотези. И отново като Царя тъне в безмълвие, а в редките случаи, когато проговори, го прави по собствен почин и на собствен терен, без да дава отговор на въпроси.
Иначе Слави е същият мачистки персонаж като Бойко Борисов, минал през теренни борби и податлив към еднолична власт. Психологическият им профил е дотолкоз подобен, че е било някак неизбежно да станат другари. Както и след това е било неизбежно да се скарат. Но най-големият общ знаменател посред им, несъмнено, е народът. Политическата харизма и на Слави е артикул на флирта с него. Дори повече от флирт - още от началото на шоуто си той се декларира като хъш, който ще пази народа от днешните му душмани. А те, съгласно личното му гледище, са на първо място политиците, без значение от коя партия. Така че в този момент, когато самичък влезе в политиката, няма различен излаз, с изключение на да стои хем в нея, хем отвън нея.
Трети епизод на харизматичната власт
И ето, че най-вероятно ни следва трети епизод на харизматичната власт. Тя по принцип надали може да бъде отречена, само че в нашия случай обрича към момента несъстоялата се народна власт на буксуване. Защото ѝ липсва предвидима политическа посока: харизматиците, а оттова и партиите им, нямат идейна принадлежност, те могат да бъдат всевъзможни по оста ляво-дясно, Изток-Запад, либерално-консервативно - съгласно моментните упования на аудиторията към тях. Това става очевидно с просто око, когато се опитате да класифицирате политическото държание на Царя, Бойко и Слави даже единствено по тези шест най-общи маркера. Харизматиците могат да добият някаква политическа еднаквост единствено в случай че си я набират „ извън “, като влязат в коалиция с представителите на обичайна левица и десница.
Прекрачвайки всевъзможни исторически и биографични прагове, Царят се коалира с някогашните комунисти, в следствие от което партията му изчезна. Бойко се коалира с Реформаторския блок, който по това време въплъщаваше обичайна десница, в следствие от което Блокът изчезна. Сега Има Такъв Народ на Слави има поддръжката на Демократична България, която сега е лицето на обичайна десница. Надеждата е (както, прочее, беше и след първата изборна победа на ГЕРБ) партията на Слави да даде електорална непоклатимост, а десницата - политическа посока на бъдещото съдружно ръководство. Дали ще стане по този начин?
Преди предходните избори сбърках с прогнозата си за Има Такъв Народ, тъй че в този момент избирам да оставя финала на този текст отворен.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ