На Русия не трябва да се вярва, пишат в Турция
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Проучване сподели, че 78,9% от турците поддържат съдействието на страната с Русия. Но в публикация за изданието Milliyet Тунджа Бенгин показва убеденост, че на Москва не би трябвало да се има вяра. Доказателство за това са достатъчният брой спорове сред двете страни. Нещо повече, създателят споделя съмнението си, че сред Америка и Русия има скрито съглашение, съобщи организация " Фокус ".
През последните години, на фона на всяко напрежение в връзките на Съединени американски щати, чуваме познатите думи: „ Нека развием връзки с Русия, дано променим напълно курса на нашата страна “. Има даже изследвания на публичното мнение за това кой би трябвало да бъде стратегическия сътрудник на Турция във външната политика - Съединени американски щати или Русия. Например, съгласно изследване, извършено по тази тематика при започване на юни тази година, 78,9% от интервюираните поддържат съдействието с Русия, а не със Съединени американски щати. С други думи, от тяхна позиция Съединени американски щати са изцяло ненадеждни. И това не може да се назова илюзия. Защото на хартия Съединени американски щати са наш съдружник, даже стратегически сътрудник, само че те в никакъв случай не са проявявали такова отношение и, даже в противен случай, са заемали намерено враждебна позиция по отношение на Анкара. И това даже продължава от доста дълго време - от рецесията с ракетите „ Юпитер “ през 1962 година, суровото писмо на (Линдън) Джонсън до премиера (Исмет) Иньоню, ембаргото, наложено след миротворческата интервенция в Кипър през 1974 година, скритата помощ за терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК), рецесията с уволнението на нашите бойци през 2003 година са единствено няколко образеца...
Разглеждайки по-късните събития, картината наподобява по този начин. Съединени американски щати, изключително от 2011 година в Сирия, Ирак и по-късно в Източното Средиземноморие, следват политики и тактики, които заплашват националните ползи и националната сигурност на Турция. Съединени американски щати поддържат терористичната организация PYD/Народните сили за самозащита (YPG)/ПКК, която съставлява опасност за Турция, с оръжия и ѝ дава консултантски услуги. С други думи, тайната поддръжка се трансформира в обществена. Политиката и тактиката на Съединени американски щати във връзка със С-400, решението на Съединени американски щати за F-35 изцяло ги лишава от опцията да бъдат съдружник на Турция. Всъщност Вашингтон ясно показва в своята изразителност, че не е съдружник. По този метод Съединени американски щати са в позицията на страна, която демонстрира изцяло враждебно отношение. Въпреки обстоятелството, че сме в еднакъв съюз - НАТО.
Ами Русия? Колко близка и другарска е Русия с Турция? Може ли Русия да бъде благонадежден сътрудник или съдружник? Да, Турция си сътрудничи тясно с Русия през последните няколко години по редица въпроси, от стопанската система до сигурността и партньорството при решаването на районните проблеми. През това време турският президент Реджеп Тайип Ердоган организира толкоз доста персонални срещи с съветския президент Владимир Путин, колкото и с всеки различен водач. По този метод бяха позволени доста проблеми, само че това не значи, че сред двете страни има единодушие по всички въпроси. Нещо повече, както и в Съединени американски щати, и тук има съществени спорове на ползи и различия с Русия. Някои от тях са систематизирани от някогашния турски дипломат в Москва, заместникът на „ Добрата партия “ Айдън Аднан Сезгин.
„ Те не ни възприемат като съдружници, само че ние също не можем да ги преглеждаме като такива “, споделя Сезгин. „ Ние сме членове на НАТО. През 2014 година НАТО разгласи Русия за опасност и ние също се подписахме под това. Декларацията от последната среща на върха на НАТО съдържа съвсем 80 точки, от които към 30 са свързани с Русия. Освен това сега НАТО разполага с доста значима мощ против Русия, наречена „ Острието на копието “. От началото на 2021 година тази мощ се командва от Турция, която взе участие с 4,2 хиляди бойци. Втората точка е, че в някои райони сме в спор с Русия „ на терен “. Изправени сме против Русия в Идлиб и вследствие на тази борба загубихме 55 от нашите бойци за месец и половина и 37 единствено за един ден. И съветски самолети също участваха в това.
В същата обстановка сме и в Либия. Коридорът на Нахичеван, т.е. коридорът, който сътворяваме с Азербайджан, също ще бъде следен от съветските военни. Противопоставяме се на дейностите на Русия в Донбас, не признаваме анексията на Крим и поддържаме целостта на Грузия. В региона на енергетиката аплайваме за превозване на азербайджански, туркменски газ, за трансфер на иракски и катарски газ, в случай че е належащо. С други думи, ние също се конкурираме с Русия в региона на газовата логистика. Разбира се, стои и казусът със Сирия и терористичната организация PYD/YPG/PKK. В тази връзка Сезгин продължава: „ С тях имаме разнообразни подходи във връзка с бъдещето на Сирия. Предвиждаме изцяло унитарна страна, до момента в който те клонят към федеративната конструкция. Те освен не оповестиха ПКК за терористи, да не приказваме за PYD/YPG, само че им разрешиха и да отворят посланичество в Русия “.
По този метод желаеме да кажем, че както в връзките със Съединени американски щати, по този начин и в връзките с Русия имаме доста конфликтни обстановки. Следователно нито една от тези страни не е благонадежден и също така стратегически сътрудник за нас. Нещо повече, може даже да има мълчешком партньорство, скрито съглашение сред Съединени американски щати и Русия. Поне за това да не се „ закачат “ една друга. Защото нито Съединени американски щати, нито Русия желаят да се оправят със мощна Турция. В този случай ние знаем какво би трябвало да създадем. Трябва да поддържаме рационални връзки с двете сили в сходство с нашите национални ползи и, несъмнено, да разчитаме единствено на себе си. Точно това прави Турция през днешния ден.
Проучване сподели, че 78,9% от турците поддържат съдействието на страната с Русия. Но в публикация за изданието Milliyet Тунджа Бенгин показва убеденост, че на Москва не би трябвало да се има вяра. Доказателство за това са достатъчният брой спорове сред двете страни. Нещо повече, създателят споделя съмнението си, че сред Америка и Русия има скрито съглашение, съобщи организация " Фокус ".
През последните години, на фона на всяко напрежение в връзките на Съединени американски щати, чуваме познатите думи: „ Нека развием връзки с Русия, дано променим напълно курса на нашата страна “. Има даже изследвания на публичното мнение за това кой би трябвало да бъде стратегическия сътрудник на Турция във външната политика - Съединени американски щати или Русия. Например, съгласно изследване, извършено по тази тематика при започване на юни тази година, 78,9% от интервюираните поддържат съдействието с Русия, а не със Съединени американски щати. С други думи, от тяхна позиция Съединени американски щати са изцяло ненадеждни. И това не може да се назова илюзия. Защото на хартия Съединени американски щати са наш съдружник, даже стратегически сътрудник, само че те в никакъв случай не са проявявали такова отношение и, даже в противен случай, са заемали намерено враждебна позиция по отношение на Анкара. И това даже продължава от доста дълго време - от рецесията с ракетите „ Юпитер “ през 1962 година, суровото писмо на (Линдън) Джонсън до премиера (Исмет) Иньоню, ембаргото, наложено след миротворческата интервенция в Кипър през 1974 година, скритата помощ за терористичната Кюрдска работническа партия (ПКК), рецесията с уволнението на нашите бойци през 2003 година са единствено няколко образеца...
Разглеждайки по-късните събития, картината наподобява по този начин. Съединени американски щати, изключително от 2011 година в Сирия, Ирак и по-късно в Източното Средиземноморие, следват политики и тактики, които заплашват националните ползи и националната сигурност на Турция. Съединени американски щати поддържат терористичната организация PYD/Народните сили за самозащита (YPG)/ПКК, която съставлява опасност за Турция, с оръжия и ѝ дава консултантски услуги. С други думи, тайната поддръжка се трансформира в обществена. Политиката и тактиката на Съединени американски щати във връзка със С-400, решението на Съединени американски щати за F-35 изцяло ги лишава от опцията да бъдат съдружник на Турция. Всъщност Вашингтон ясно показва в своята изразителност, че не е съдружник. По този метод Съединени американски щати са в позицията на страна, която демонстрира изцяло враждебно отношение. Въпреки обстоятелството, че сме в еднакъв съюз - НАТО.
Ами Русия? Колко близка и другарска е Русия с Турция? Може ли Русия да бъде благонадежден сътрудник или съдружник? Да, Турция си сътрудничи тясно с Русия през последните няколко години по редица въпроси, от стопанската система до сигурността и партньорството при решаването на районните проблеми. През това време турският президент Реджеп Тайип Ердоган организира толкоз доста персонални срещи с съветския президент Владимир Путин, колкото и с всеки различен водач. По този метод бяха позволени доста проблеми, само че това не значи, че сред двете страни има единодушие по всички въпроси. Нещо повече, както и в Съединени американски щати, и тук има съществени спорове на ползи и различия с Русия. Някои от тях са систематизирани от някогашния турски дипломат в Москва, заместникът на „ Добрата партия “ Айдън Аднан Сезгин.
„ Те не ни възприемат като съдружници, само че ние също не можем да ги преглеждаме като такива “, споделя Сезгин. „ Ние сме членове на НАТО. През 2014 година НАТО разгласи Русия за опасност и ние също се подписахме под това. Декларацията от последната среща на върха на НАТО съдържа съвсем 80 точки, от които към 30 са свързани с Русия. Освен това сега НАТО разполага с доста значима мощ против Русия, наречена „ Острието на копието “. От началото на 2021 година тази мощ се командва от Турция, която взе участие с 4,2 хиляди бойци. Втората точка е, че в някои райони сме в спор с Русия „ на терен “. Изправени сме против Русия в Идлиб и вследствие на тази борба загубихме 55 от нашите бойци за месец и половина и 37 единствено за един ден. И съветски самолети също участваха в това.
В същата обстановка сме и в Либия. Коридорът на Нахичеван, т.е. коридорът, който сътворяваме с Азербайджан, също ще бъде следен от съветските военни. Противопоставяме се на дейностите на Русия в Донбас, не признаваме анексията на Крим и поддържаме целостта на Грузия. В региона на енергетиката аплайваме за превозване на азербайджански, туркменски газ, за трансфер на иракски и катарски газ, в случай че е належащо. С други думи, ние също се конкурираме с Русия в региона на газовата логистика. Разбира се, стои и казусът със Сирия и терористичната организация PYD/YPG/PKK. В тази връзка Сезгин продължава: „ С тях имаме разнообразни подходи във връзка с бъдещето на Сирия. Предвиждаме изцяло унитарна страна, до момента в който те клонят към федеративната конструкция. Те освен не оповестиха ПКК за терористи, да не приказваме за PYD/YPG, само че им разрешиха и да отворят посланичество в Русия “.
По този метод желаеме да кажем, че както в връзките със Съединени американски щати, по този начин и в връзките с Русия имаме доста конфликтни обстановки. Следователно нито една от тези страни не е благонадежден и също така стратегически сътрудник за нас. Нещо повече, може даже да има мълчешком партньорство, скрито съглашение сред Съединени американски щати и Русия. Поне за това да не се „ закачат “ една друга. Защото нито Съединени американски щати, нито Русия желаят да се оправят със мощна Турция. В този случай ние знаем какво би трябвало да създадем. Трябва да поддържаме рационални връзки с двете сили в сходство с нашите национални ползи и, несъмнено, да разчитаме единствено на себе си. Точно това прави Турция през днешния ден.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ