Когато българите бягаха от НРБ: Невъзвращенците и ДС
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
За управляващите в Народна република България те са били „ центрове за шпионаж и диверсии “ – лагерите, в които са били настанявани на Запад бегълците от Източния блок. Държавна сигурност е събирала информация за тях. Един нов алманах сочи по какъв начин е ставало това.
Днес бежанските лагери ни подсещат най-много за мигрантската рецесия от 2014-2015 година. Те са знак на вълната от хора, които всеобщо потеглиха към „ крепостта Европа “, с цел да търсят по-добър живот и политическо леговище. Националистите и съперниците на миграцията в Европа от сърце ненавиждат лагерите.
Често забравяме обаче, че в едни не толкоз далечни времена мнозина българи (и още повече източногерманци) също минаха през сходни бежански лагери. По време на Студената война тези лагери бяха и първото леговище на хората от Източния блок, който бяха решили да избягат оттатък Желязната завеса. В тези лагери обаче своите пипала пускаха комунистически секрети служби, в това число и българската Държавна сигурност. Какво тъкмо е търсела Държавна сигурност в лагерите – това научаваме от един алманах на българската Комисия по досиетата (КОМДОС), който беше показан в Нов български университет.
" Центрове за шпионаж и диверсии "
„ Бях същински сюрпризиран от количеството материали и информации, събрани за бежанските лагери на Запад, “ споделя специалистът от КОМДОС Марко Цветков в изявление за Дойче веле. „ Най-силно усещане прави фактът, че Държавна сигурност ясно си изяснява по какъв начин действат лагерите, какви са вътрешните процедури и даже по какъв начин са ситуирани обособените здания, “ споделя Цветков.
А от какво по-специално се е интересувала българската Държавна сигурност? „ Държавна сигурност счита, че бежанските лагери са центрове за шпионаж, измама и подривна активност, осъществявани от Запада, “ добавя Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. За „ създаването “ на бежанските лагери с Дъждовни води дава отговор Второ основно ръководство, подпомагано от Първо основно ръководство (което дава отговор за разузнаването) и от Шесто ръководство – политическата полиция.
Навремето тези документи са били строго секретни. Сега КОМДОС ги прави налични за всички. От тях разбираме, че бежанските лагери са били разграничени в три категории. 1. Официално приети бежански лагери в буржоазен страни – да вземем за пример лагерът Цирндорф покрай Нюрнберг във Федерална Република Германия. 2. Тайни лагери, основани нормално от американските военни, където бежанците се употребяват за шпионаж и измама – да вземем за пример лагерът „ Камп Кинг “ на армията на Съединени американски щати покрай Оберурзел. 3. Лагери в трети страни, примерно в Югославия.
Държавна сигурност „ води на доклад “ общо 70 разнообразни бежански лагера в Гърция, Турция, Югославия, Италия, Германия, Австрия, Дания и Швеция. От сводките на Държавна сигурност излиза наяве, че най-лоши са били изискванията в гръцките и в някои италиански лагери – за тези места се описват ужасяващи история за насилия, непоносима хигиена и стачки. Но малко на брой български бегълци желаят да попаднат в тези лагери – за множеството от тях „ Обетованата земя “ се назовава Федерална република Германия. Според документите на Държавна сигурност, множеството български бежанци не желаят да остават даже в страни като Италия и Австрия – те гледат да продължат към Германия и за задачата си търсят какви ли не скривалища, в това число в камиони или в тоалетните на влакове.
От какво се е интересувала Държавна сигурност и по какъв начин си е набавяла информация?
„ Сега е допустимо да разгледаме историята на българските бегълци и на миграцията през призмата на Държавна сигурност, “ изяснява Марко Цветков. Държавна сигурност е събирала всевъзможни информации, до които е успявала да се добере: Как са проведени лагерите, къде спят и работят жителите им, какъв брой дълго остават в лагера обособените бежанци, къде отиват по-късно, какви са ограниченията за сигурност, с какво се хранят бежанците и какви грижи се поставят за тях, кой финансира лагерите.
Тези информации Държавна сигурност събира от два източника. Първият е осведомителният продан с „ братските служби “. Особено източногерманската Щази написа дълги отчети за лагерите в Западна Германия, през които минават милиони източно германци, а тези отчети се изпращат и в София.
По-важният и по-интересен източник на информация обаче са разпитите на българи, които са се завърнали в страната, откакто са минали през лагерите. Защото не всички бегълци, наричани от управляващите в Народна република България „ невъзвращенци “, в действителност в действителност са желали да останат на Запад, решени да не се връщат в никакъв случай в България.
През ноември 1976 година Държавна сигурност написа 10-страничен отчет за неизвестен българин, който месец по-рано отпътувал с туристическа група на „ Балкантурист “ за Югославия, а оттова за Виена. Пред Държавна сигурност индивидът споделил: „ Останах доста очарован (…) от лукса и разкоша, в които на пръв взор живееха виенчани. (…) Тогава през мозъка ми мина една мисъл, а точно – за какво да не мога да пребивавам и аз по този начин луксозно? “ Но вместо да попадне измежду упования лукс, анонимният екскурзиант се оказал в бежанския лагер Трайскирхен, разказан от него като замърсен и неприветлив. Така месец по-късно, благодарение на българското консулство, той се оказва още веднъж в София – и в стаята за разпити на Държавна сигурност.
Службите на Запад са се интересували от бегълците от Изтока
„ В един миг Държавна сигурност стартира да прониква в лагерите и да вербува сътрудници. През 1980-те години обаче към този момент са принудени да признаят, че нямат задоволително потенциал, с цел да съберат истински доказателства, че бежанските лагери са центрове за шпионаж и диверсии. И в този смисъл работата им приключва без триумф, “ обобщава Екатерина Бончева.
И въпреки всичко: през днешния ден е добре известно, че в немските бежански лагери идващите от Източния блок систематично са били разпитвани от тайните служби, с цел да бъдат извлечени информации. Комисията по „ случая Сноудън “ в немския Бундестаг също оповести, че от 50-те години на 20 век нататък немското външно разузнаване, в съдействие с сътрудниците от Съединени американски щати, Англия и Франция, е разпитвало бегълци от Източния блок. Германската работа Разузнавателна служба на ФРГ (външното разузнаване) през 1958 година основала даже особено звено под прикритие, което публично се водело „ Служба за допитване до популацията “. Българската Държавна сигурност знаела за това звено, където към края на Студената война работели 260 души.
До 1990 година Разузнавателна служба на ФРГ съумява да извлече много информация благодарение на „ Службата за допитване до популацията “, само че през днешния ден мнозина се съмняват дали тази информация си е коствала напъните. Ясно е обаче, че „ подривна активност “ и „ измама “, както считали в Държавна сигурност, не е имало. Разпитите на бегълци се практикуват чак до 2014 година, след което са прекъснати заради неефективност и заради това, че обществеността към този момент знаела за тях.
За управляващите в Народна република България те са били „ центрове за шпионаж и диверсии “ – лагерите, в които са били настанявани на Запад бегълците от Източния блок. Държавна сигурност е събирала информация за тях. Един нов алманах сочи по какъв начин е ставало това.
Днес бежанските лагери ни подсещат най-много за мигрантската рецесия от 2014-2015 година. Те са знак на вълната от хора, които всеобщо потеглиха към „ крепостта Европа “, с цел да търсят по-добър живот и политическо леговище. Националистите и съперниците на миграцията в Европа от сърце ненавиждат лагерите.
Често забравяме обаче, че в едни не толкоз далечни времена мнозина българи (и още повече източногерманци) също минаха през сходни бежански лагери. По време на Студената война тези лагери бяха и първото леговище на хората от Източния блок, който бяха решили да избягат оттатък Желязната завеса. В тези лагери обаче своите пипала пускаха комунистически секрети служби, в това число и българската Държавна сигурност. Какво тъкмо е търсела Държавна сигурност в лагерите – това научаваме от един алманах на българската Комисия по досиетата (КОМДОС), който беше показан в Нов български университет.
" Центрове за шпионаж и диверсии "
„ Бях същински сюрпризиран от количеството материали и информации, събрани за бежанските лагери на Запад, “ споделя специалистът от КОМДОС Марко Цветков в изявление за Дойче веле. „ Най-силно усещане прави фактът, че Държавна сигурност ясно си изяснява по какъв начин действат лагерите, какви са вътрешните процедури и даже по какъв начин са ситуирани обособените здания, “ споделя Цветков.
А от какво по-специално се е интересувала българската Държавна сигурност? „ Държавна сигурност счита, че бежанските лагери са центрове за шпионаж, измама и подривна активност, осъществявани от Запада, “ добавя Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. За „ създаването “ на бежанските лагери с Дъждовни води дава отговор Второ основно ръководство, подпомагано от Първо основно ръководство (което дава отговор за разузнаването) и от Шесто ръководство – политическата полиция.
Навремето тези документи са били строго секретни. Сега КОМДОС ги прави налични за всички. От тях разбираме, че бежанските лагери са били разграничени в три категории. 1. Официално приети бежански лагери в буржоазен страни – да вземем за пример лагерът Цирндорф покрай Нюрнберг във Федерална Република Германия. 2. Тайни лагери, основани нормално от американските военни, където бежанците се употребяват за шпионаж и измама – да вземем за пример лагерът „ Камп Кинг “ на армията на Съединени американски щати покрай Оберурзел. 3. Лагери в трети страни, примерно в Югославия.
Държавна сигурност „ води на доклад “ общо 70 разнообразни бежански лагера в Гърция, Турция, Югославия, Италия, Германия, Австрия, Дания и Швеция. От сводките на Държавна сигурност излиза наяве, че най-лоши са били изискванията в гръцките и в някои италиански лагери – за тези места се описват ужасяващи история за насилия, непоносима хигиена и стачки. Но малко на брой български бегълци желаят да попаднат в тези лагери – за множеството от тях „ Обетованата земя “ се назовава Федерална република Германия. Според документите на Държавна сигурност, множеството български бежанци не желаят да остават даже в страни като Италия и Австрия – те гледат да продължат към Германия и за задачата си търсят какви ли не скривалища, в това число в камиони или в тоалетните на влакове.
От какво се е интересувала Държавна сигурност и по какъв начин си е набавяла информация?
„ Сега е допустимо да разгледаме историята на българските бегълци и на миграцията през призмата на Държавна сигурност, “ изяснява Марко Цветков. Държавна сигурност е събирала всевъзможни информации, до които е успявала да се добере: Как са проведени лагерите, къде спят и работят жителите им, какъв брой дълго остават в лагера обособените бежанци, къде отиват по-късно, какви са ограниченията за сигурност, с какво се хранят бежанците и какви грижи се поставят за тях, кой финансира лагерите.
Тези информации Държавна сигурност събира от два източника. Първият е осведомителният продан с „ братските служби “. Особено източногерманската Щази написа дълги отчети за лагерите в Западна Германия, през които минават милиони източно германци, а тези отчети се изпращат и в София.
По-важният и по-интересен източник на информация обаче са разпитите на българи, които са се завърнали в страната, откакто са минали през лагерите. Защото не всички бегълци, наричани от управляващите в Народна република България „ невъзвращенци “, в действителност в действителност са желали да останат на Запад, решени да не се връщат в никакъв случай в България.
През ноември 1976 година Държавна сигурност написа 10-страничен отчет за неизвестен българин, който месец по-рано отпътувал с туристическа група на „ Балкантурист “ за Югославия, а оттова за Виена. Пред Държавна сигурност индивидът споделил: „ Останах доста очарован (…) от лукса и разкоша, в които на пръв взор живееха виенчани. (…) Тогава през мозъка ми мина една мисъл, а точно – за какво да не мога да пребивавам и аз по този начин луксозно? “ Но вместо да попадне измежду упования лукс, анонимният екскурзиант се оказал в бежанския лагер Трайскирхен, разказан от него като замърсен и неприветлив. Така месец по-късно, благодарение на българското консулство, той се оказва още веднъж в София – и в стаята за разпити на Държавна сигурност.
Службите на Запад са се интересували от бегълците от Изтока
„ В един миг Държавна сигурност стартира да прониква в лагерите и да вербува сътрудници. През 1980-те години обаче към този момент са принудени да признаят, че нямат задоволително потенциал, с цел да съберат истински доказателства, че бежанските лагери са центрове за шпионаж и диверсии. И в този смисъл работата им приключва без триумф, “ обобщава Екатерина Бончева.
И въпреки всичко: през днешния ден е добре известно, че в немските бежански лагери идващите от Източния блок систематично са били разпитвани от тайните служби, с цел да бъдат извлечени информации. Комисията по „ случая Сноудън “ в немския Бундестаг също оповести, че от 50-те години на 20 век нататък немското външно разузнаване, в съдействие с сътрудниците от Съединени американски щати, Англия и Франция, е разпитвало бегълци от Източния блок. Германската работа Разузнавателна служба на ФРГ (външното разузнаване) през 1958 година основала даже особено звено под прикритие, което публично се водело „ Служба за допитване до популацията “. Българската Държавна сигурност знаела за това звено, където към края на Студената война работели 260 души.
До 1990 година Разузнавателна служба на ФРГ съумява да извлече много информация благодарение на „ Службата за допитване до популацията “, само че през днешния ден мнозина се съмняват дали тази информация си е коствала напъните. Ясно е обаче, че „ подривна активност “ и „ измама “, както считали в Държавна сигурност, не е имало. Разпитите на бегълци се практикуват чак до 2014 година, след което са прекъснати заради неефективност и заради това, че обществеността към този момент знаела за тях.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ