Мечтата на Ердоган за нова Османска империя
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Подценява ли Западът претенциите на Турция към някогашните територии на тогавашната Османска империя? Особено нападателно Ердоган преследва неоосманските си упоритости в Северна Сирия.
Неоосманизмът, който пропагандира държавното управление на Реджеп Тайип Ердоган, от дълго време към този момент въобще не се свежда единствено до изразителност. Турция още веднъж ускори наличието си в редица територии от тогавашната Османска империя, която турските управляващи намерено величаят. Още през 1974 година Анкара изпрати свои войски в Северен Кипър (някогашна османска територия) и сътвори марионетната страна „ Турска република Северен Кипър “, която и до през днешния ден не е интернационално приета. За разлика от Кипър, друга някогашна османска територия – Северна Сирия – граничи непосредствено с днешна Турция. Тук турските искания се прокарват надалеч по-агресивно.
От 2016 година насам посредством военните си интервенции в Северна Сирия Турция съумя да отнеме редица територии освен от „ Ислямска страна “, само че и от самостоятелните кюрдски области. Сирийските васали на Анкара, по този начин нареченото „ Сирийско преходно държавно управление “, подкрепя амбициозния колониален план на Турция, която явно има намерение да го уголемява в южна посока. Териториите, които в този момент управлява „ Сирийското преходно държавно управление “, са оповестени както от него, по този начин и от турските държавни медии, за „ освободени земи “. Нещо повече – сирийските васали на Анкара настояват даже, че са си основали нова страна: Арабска сирийска република.
" Помощ за сирийските братя "
В тази квази-държава множеството обозначения към този момент са както на арабски, по този начин и на турски. Пред общинските здания се веят знамената на Турция и на „ преходното държавно управление “, персоналните карти, които издават управляващите, също са на турски и на арабски. Използването на двата езика не е инцидентно – това е поредна политика, която навлиза във всички публични сфери, та чак до учебните заведения и младежките клубове.
Електричеството, телекомуникациите, банковата и пощенската система, валутата – всичко на тези територии идва от Турция. Турски компании са ангажирани с бързото възобновяване и възстановяване на инфраструктурата, отново турски компании доставят със стока пазарите в района и очевидно преобладават в този отрасъл.
Всичко това Турция назовава „ помощ за сирийските братя “. Тази „ помощ “ се разгръща също и върху религията, несъмнено. Турция строи джамии, религиозните структури в „ освободените земи “ се финансират и управляват от турската държавна религиозна работа „ Дианет “, а назначените чиновници и проповедници прецизно следват религиозната политика на партията на Ердоган. Точно както в Турция, и в Северна Сирия те са поели цялото религиозно образование на популацията, като провеждат многочислени курсове за проучване на Корана както измежду децата, по този начин и измежду възрастните. Специално за дамите, които на тази територия към този момент вървят забулени, се провеждат курсове по проучване на религиозните закони или по тематики като „ Ролята на дамата в днешните общества “.
Освобождаване от " враговете на Аллах "
Така наречената „ Сирийска национална войска “, чиито структури интензивно се построяват в Северна Сирия, също напълно е превзета от духа на ислямизма и неоосманизма на ръководещата в Турция „ Партия на справедливостта и развиването “. Някои от нейните подразделения и казарми носят имената на видни пълководците от времето на селджуките и на Османската империя, да вземем за пример на султан Мехмед Втори, завоевателя на Константинопол.
Няма подозрения каква цел преследват „ преходното държавно управление “ и Анкара в Северна Сирия: „ освобождение “ на цялата страна от „ враговете на Аллах “. Сред тези врагове се вписват както кюрдите, по този начин и режимът на Асад. В обръщенията си към бойците шефът на дирекцията, отговаряща за морала в Сирийската национална войска, Хасан ал-Дагим също приказва за „ освободителна битка “ и „ историческа задача “. Той я вписва в традицията на завоевателните войни, водени в предишното от мюсюлмански владетели – като се стартира от следовниците на Мохамед, мине се през арабските халифи и се стигне до селджуките и до османските султани. Нещо повече: Хасан ал-Дагим не пропуща с горделивост да спомене и завоюването на европейски земи. Неговите възгледи най-отчетливо онагледяват идеологическата посока и военно-политическите планове на Турция и нейните марионетки в Северна Сирия.
Брутална геополитика
Въпрос на пояснение е по какъв начин ще назовем протичащото се в Северна Сирия: дали прикрит турски протекторат, дали „ мек “ колониален план или пък точно марионетна турска страна. Но Западът като че ли въобще не се интересува от въпроса. Да, западните медии пишат за неоосманизма на Ердоган, само че го поясняват основно (и с насмешка) като плод не неговите мегаломански мечти, които се свеждат просто до носталгия по султаните и до безобидни исторически инсценировки. В това време обаче неоосманизмът на Ердоган от дълго време се е трансформирал в брутална геополитика, към която би трябвало да се отнесем с най-голямата допустима съвестност. И е извънредно време на Ердоган да бъдат заложени редица сериозни въпроси, изключително от страна на европейските му сътрудници.
Подценява ли Западът претенциите на Турция към някогашните територии на тогавашната Османска империя? Особено нападателно Ердоган преследва неоосманските си упоритости в Северна Сирия.
Неоосманизмът, който пропагандира държавното управление на Реджеп Тайип Ердоган, от дълго време към този момент въобще не се свежда единствено до изразителност. Турция още веднъж ускори наличието си в редица територии от тогавашната Османска империя, която турските управляващи намерено величаят. Още през 1974 година Анкара изпрати свои войски в Северен Кипър (някогашна османска територия) и сътвори марионетната страна „ Турска република Северен Кипър “, която и до през днешния ден не е интернационално приета. За разлика от Кипър, друга някогашна османска територия – Северна Сирия – граничи непосредствено с днешна Турция. Тук турските искания се прокарват надалеч по-агресивно.
От 2016 година насам посредством военните си интервенции в Северна Сирия Турция съумя да отнеме редица територии освен от „ Ислямска страна “, само че и от самостоятелните кюрдски области. Сирийските васали на Анкара, по този начин нареченото „ Сирийско преходно държавно управление “, подкрепя амбициозния колониален план на Турция, която явно има намерение да го уголемява в южна посока. Териториите, които в този момент управлява „ Сирийското преходно държавно управление “, са оповестени както от него, по този начин и от турските държавни медии, за „ освободени земи “. Нещо повече – сирийските васали на Анкара настояват даже, че са си основали нова страна: Арабска сирийска република.
" Помощ за сирийските братя "
В тази квази-държава множеството обозначения към този момент са както на арабски, по този начин и на турски. Пред общинските здания се веят знамената на Турция и на „ преходното държавно управление “, персоналните карти, които издават управляващите, също са на турски и на арабски. Използването на двата езика не е инцидентно – това е поредна политика, която навлиза във всички публични сфери, та чак до учебните заведения и младежките клубове.
Електричеството, телекомуникациите, банковата и пощенската система, валутата – всичко на тези територии идва от Турция. Турски компании са ангажирани с бързото възобновяване и възстановяване на инфраструктурата, отново турски компании доставят със стока пазарите в района и очевидно преобладават в този отрасъл.
Всичко това Турция назовава „ помощ за сирийските братя “. Тази „ помощ “ се разгръща също и върху религията, несъмнено. Турция строи джамии, религиозните структури в „ освободените земи “ се финансират и управляват от турската държавна религиозна работа „ Дианет “, а назначените чиновници и проповедници прецизно следват религиозната политика на партията на Ердоган. Точно както в Турция, и в Северна Сирия те са поели цялото религиозно образование на популацията, като провеждат многочислени курсове за проучване на Корана както измежду децата, по този начин и измежду възрастните. Специално за дамите, които на тази територия към този момент вървят забулени, се провеждат курсове по проучване на религиозните закони или по тематики като „ Ролята на дамата в днешните общества “.
Освобождаване от " враговете на Аллах "
Така наречената „ Сирийска национална войска “, чиито структури интензивно се построяват в Северна Сирия, също напълно е превзета от духа на ислямизма и неоосманизма на ръководещата в Турция „ Партия на справедливостта и развиването “. Някои от нейните подразделения и казарми носят имената на видни пълководците от времето на селджуките и на Османската империя, да вземем за пример на султан Мехмед Втори, завоевателя на Константинопол.
Няма подозрения каква цел преследват „ преходното държавно управление “ и Анкара в Северна Сирия: „ освобождение “ на цялата страна от „ враговете на Аллах “. Сред тези врагове се вписват както кюрдите, по този начин и режимът на Асад. В обръщенията си към бойците шефът на дирекцията, отговаряща за морала в Сирийската национална войска, Хасан ал-Дагим също приказва за „ освободителна битка “ и „ историческа задача “. Той я вписва в традицията на завоевателните войни, водени в предишното от мюсюлмански владетели – като се стартира от следовниците на Мохамед, мине се през арабските халифи и се стигне до селджуките и до османските султани. Нещо повече: Хасан ал-Дагим не пропуща с горделивост да спомене и завоюването на европейски земи. Неговите възгледи най-отчетливо онагледяват идеологическата посока и военно-политическите планове на Турция и нейните марионетки в Северна Сирия.
Брутална геополитика
Въпрос на пояснение е по какъв начин ще назовем протичащото се в Северна Сирия: дали прикрит турски протекторат, дали „ мек “ колониален план или пък точно марионетна турска страна. Но Западът като че ли въобще не се интересува от въпроса. Да, западните медии пишат за неоосманизма на Ердоган, само че го поясняват основно (и с насмешка) като плод не неговите мегаломански мечти, които се свеждат просто до носталгия по султаните и до безобидни исторически инсценировки. В това време обаче неоосманизмът на Ердоган от дълго време се е трансформирал в брутална геополитика, към която би трябвало да се отнесем с най-голямата допустима съвестност. И е извънредно време на Ердоган да бъдат заложени редица сериозни въпроси, изключително от страна на европейските му сътрудници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ