Св. свщмчк Василий, еп. Амасийски
Житие на св. свещеномъченик Василий, свещеник Амасийски
В края на ІV век (395 г.) Римската империя била разграничена на две елементи - Западна римска империя и Източна римска империя. Император на Западната римска империя станал Константин, а на Източната - Линикий. Константин бил уверен християнин и покровителствал християнството, а Линикий бил богохулник. Двамата сключили мир, който бил подсилен и с женитбата на Линикий за сестрата на Константин, Констанца, която също била християнка. Под нейно въздействие и с цел да завоюва доверието на Констанца, Линикий приел християнската религия и дори издал няколко закони, удобни за християните. Но той бил неоткровен и след известно време се отрекъл от християнството и и възобновил гонението против християните в областите, които били под негова власт.
Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница госпожица, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята стопанка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че посредством дарове и лъжливи обещания ще победи нейната невзискателност и благочестие и ще завоюва любовта й. Затова изпратил при нея един собствен велможа чиновник с предложение да се ожени за нея, като заречен да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната госпожица. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за отбрана. За да я избави от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.
След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде надалеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната честност и добрина, тя й дала правилен чиновник, който да я придружи. Преоблечена в мъжки облекла, Глафира напуснала двореца.
Дълго пътувала тя и най-сетне пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните поданици, на име Квинтий, като разбрал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има доста християни. Разказал им за свещеник Василий, който всички обичали поради неговите добродетели и светост. След няколко дни самичък епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал в детайли за тяхното родно място и за предходния им живот. Като разбрал повода, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не беседва с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил уверен, че в случай че императорът узнае, къде се намира Глафира, освен тя, само че и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.
Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска черква. Глафира поискала да вземе присъединяване в това положително дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за дотъкмяване на новата черква. Като получила писмото, императрицата доста се зарадвала. Тя незабавно изпратила желаните средства и написала на свещеник Василий писмо, с което го молела да вземе под своя протекция Глафира.
Тези писма попаднали в ръцете на същия служител, който Линикий по-рано пращал с блага при Глафира. Като разбрал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и свещеник Василий. Не се удало обаче на Линикий да извърши своите зли замисли във връзка с Глафира: тя била към този момент умряла. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама обичани негови дякони - Партений и Теотим.
В столицата Василий бил затворен в тюрма. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния надзирател. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали дружно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи.
Преди деня, избран за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С изключително възприятие той произнесъл думите на псалмопевеца: " Взема ли крилете на зората и се преселя на край море - и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи " (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо напътствие - при какви бедствия той ще почине. Като приключил молитвата, Василий споделил на приятелите си:
- Братя, нашите тествания се доближават. Не бойте се, не изнемогвайте от идната нам тъга, само че оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни избави. Знайте, другари, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква популярност ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, само че се върнете вкъщи и укрепявайте братята. Изберете за свещеник Евтихий.
След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.
На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за идването й в Амасия. Василий отговарял с такава неотстъпчивост и успокоение, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат още веднъж в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него служител с заричане, че ще го помилва, в случай че се отхвърли от вярата си. Но нито обещанията, нито заканите - нищо не било в положение да пречупи твърдостта на Василий. Той споделил да оповестят на императора следните негови думи:
- Да ми дадеш и цялото си царство, отново не ще ми вънеш това което ще изгубя, в случай че се откажа от същинския Бог. По-добре самичък ти ме послушай и проси благосклонност от Бога. Нашият Господ е добър и доброжелателен. Той ще одобри твоето смирение.
Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, в случай че не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да оповестят на императора, че той е подготвен да понесе всевъзможни мъчения, само че до момента в който има в него дихание, няма да се отхвърли от своя Бог. По заповед на Линикий почнали да го бият грубо, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: " Ни тъга, ни теснотия, ни страдания, ни огън, ни гибел не могат ме отлъчи от любовта Христова " (Рим. 8:35,38).
Епископът отишъл на гибел, съпроводен от доста християни. Когато стигнал до мястото на наказването, той паднал на колене и почнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му споделил:
- Приятелю, извърши това, което ти е заповядано.
Отсекли главата на светия страдалец и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен разкрил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия свещеник. С помощта на локални риболовци те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го сложили в новопостроения от него храм.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Страданието на свети свещеномъченик Василий, свещеник Амасийски
След гибелта на нечестивия римски император Максенций, който като зложелател Божий, бил съкрушен със силата на Господния Кръст, очевиден в небето на Константин Велики, и умрял, както в миналото фараонът в морските дълбини, Римската империя на запад най-сетне си отдъхнала след жестоките смъртни присъди. На изток гоненията против християните продължавали от страна на другия Божий зложелател, император Максимин, който хулел същинския Бог и грубо преследвал правилните чиновници на Христа. Благоверният цар Константин изпратил против него Ликиний, който бил женен за неговата сестра. Ликиний тогава вярвал в нашия Господ Иисус Христос и с Божията помощ по този начин разрушил Максимин, че той едвам се избавил посредством бягство с дребен отряд; само че спасявайки се от ръцете на Ликиний, не избягнал Божията ръка. Когато се криел в киликийския град Tape, ненадейно цялото му тяло се покрило с неизлечими рани, така че от нетърпимите, като огън, премеждия той се мятал по земята, тялото му като топящ се восък капело на части от костите му и неверната му душа се държала единствено в скелета без тяло и кръв. Накрая и костите с мъчителни болки почнали да се отделят една от друга и той като осъзнал, че в своето безбожие и свирепост е преследвал и убивал почтените Христови раби, проклел своите богове и починал.
Ликиний, който превзел целия изток, тържествено влезнал дружно със брачната половинка си в Никомидия. Отначало на всички места царували мир и тишина за наслада и забавление на правилните, които си отдъхвали след жестокото гонение на Максимин, само че врагът на всичко положително, дяволът, още веднъж потопил християните в морето на скръбта. Ликиний, откакто се укрепил на изток, отстъпил от Христа Бога и се завърнал към мерзостното идолослужение, на което бил учтив. Той приел християнската религия и се заклел на Константин в никакъв случай да не отстъпва от християнството, а постоянно да го пази единствено с цел да раздели престола с него и да се ожени за неговата сестра-християнка. После, като станал император на Изтока, не запомнил за милостта на Христа Бога, Който му оказал помощ да победи Максимин и да завладее Изтока, не запомнил благодеянията на цар Константин, отвърнал се от него, като и от Христа, и станал негов злобен зложелател. В Никомидия той намерено се отрекъл от християнството, почнал да се покланя на идолите, наредил на всички места да се възстановят езическите жертвоприношения, и още веднъж почнал да преследва правилните. Най-напред прогонил от царските покои всички християни: и сановниците, и прислужниците, и оръженосците, почнал да се присмива над Христовото състрадание, върнал се към езическите вярвания и без позор се предал на плътските грехове. Той потопен в разврат и принудително съблазнявал към прелюбодеяние сенаторските дами и дъщери, изключително християнките, с цел да се надсмива на светиите и на самия Бог Христос.
Като виждала това неговата брачна половинка, вярна християнка, на име Констанция, скърбяла от цялото си сърце и скрито с писма разказвала за всичко на брат си Константин.
Сред нейните прислужници в двореца имало една девственица, прелестна на разположение и целомъдрена, на име Глафира, християнка, която произхождала от благородно италианско семейство. Видял я Ликиний и разпалван от нечиста сласт, заповядал на старшия си евнух, на име Венигн, да й извести за неговата пристрастеност. Венигн разказал на Глафира, че царят, като й оказва огромна чест, я е обикнал и желае да се види с нея и заповядал да се приготви да одобри царя. Но благочестивата девственица, като имала у себе си боязън Божий, се възмутила от това предложение и позорно прогонила евнуха, като го обвинила в дебелоочие и беззаконност. Опасявайки се да не би да възбуди съмнение и ревнивост у царицата, Глафира й разказала всичко и я замолила с такива думи:
- Заради Господа, Който е основал небето и земята, и от Когото ти се боиш, и на Когото правилно служи твоят брат Константин, не допускай моето девство да бъде накърнено от беззаконния блудник.
Като чула тези думи, царицата горещо обикнала Глафира поради нейното непорочие и Божий боязън и почнала да замисля по какъв начин да я укрие. Когато царят запитал за нея, царицата заповядала да пуснат в двореца слух, че Глафира е изгубила мозъка си и лежи смъртно болна. Слухът стигнал и до царя и той престанал да мисли за Глафира. Тогава царицата, като изчакала момента, скрито пуснала от двореца благочестивата Глафира, като несметно я надарила със злато, сребро, скъпоценни камъни, богати съдове, най-красиви облекла и всевъзможни други неща. Като й придала в услуга и доста плебеи и робини, царицата я връчила на грижите на няколко от своите почтени и благочестиви прислужници и им заповядала да изпратят девицата в Армения, като не споделят за нея на никого нито дума, и да претърпяват там, до момента в който Бог не промени събитията към по-добро. Слугите дали на царицата дума да изпълнят заповедта най-внимателно. Те облекли Глафира и прислужниците й в мъжки облекла и наред я извели от Никомидия. След дълго странствуване, приближавайки се към този момент към Армения, те пристигнали в град Амасия, където живеел Понтийският митрополит.
Красотата на града завладяла Глафира; тя предложила на спътниците да останат в него, в случай че там се намерят християни, и наредила да разпитват минувачите. Насреща им идвал един юноша, който живеел в дома на уважавания амасийски жител Квинтий. Този юноша се досетил, че странниците са християни, които търсят свои единоверци, и съобщил за това на господаря си. Квинтий незабавно самичък излязъл да посрещне пасажерите, поканил ги в своя дом и им предложил да останат да живеят там колкото изискат. Той споделил, че самият е християнин, че в града има доста християни и че те имат честен свещеник, сходен на деятел. Пътниците с наслада изслушали тези думи, отишли при Квинтий, който им дал за живеене настрана помещение.
Посетил ги епископът на града, на име Василий, за който ни следва да приказваме, човек сладкодумен, талантлив с духовни добродетели. Той запитал странниците кои са и от кое място идват. Целомъдрената Глафира му разказала цялата истина - че е родом от Италия, изповядва християнската религия, била е прислужница на сестрата на цар Константин, брачна половинка на цар Ликиний, разказала и за повода на своето пътешествие. Като изслушал описа й, светият свещеник Василий и Квинтий забранили на прислужниците й да излизат където и да било от вкъщи и да беседват с който и да било, с цел да не разбере за нея шефът на града и да не пострадат поради нея всичките Амасийски християни.
По това време светият свещеник Василий строял храм в града, защото християните имали единствено дребна църквица отвън града. Блажената Глафира предала на епископа за църковния градеж доста злато и сребро, всичкото, което й дала царицата, като не оставила за себе си нищо. Тя написала на царицата къде се крие и в чий дом живее; написала и за градежа на църквата, като молела да изпрати още злато за дотъкмяване на работата и за декорация на храма. Царицата с наслада изпълнила молбата й, изпратила изобилни блага за църквата и за епископа и в писмо връчила целомъдрената Глафира на грижите на свети Василий.
Не след доста време, по коварствата на дявола, се случило писмото на Глафира до царицата да попадне в ръцете на евнуха Венигн, който по този начин научил, че девойката, която всички считали за умряла, е жива и се намира в Амасия. Всичко това Венигн предал на Ликиний, който ужасно разгневен написал в писмо на шефа на град Амасия заповед да окове християнския свещеник Василий и робинята на царицата Глафира в окови и неотложно да ги изпрати в Никомидия. Но по Божия воля блажената и свята дева Глафира умряла, преди заповедта да дойде до Амасийския шеф. Тогава шефът оковал и изпратил в Никомидия единствено Василий, а за Глафира съобщил, че тя към този момент е умряла. Заедно с епископа тръгнали и двама дякони, Партений и Теотим, които претърпели по пътя доста премеждия от нечестивите и жестоки воини. В Никомидия Божият раб Василий бил затворен в тъмницата, а Партений и Теотим се заселили в близост при един страннолюбив християнин на име Елпидифор.
Като научил всичко за свети Василий, Елпидифор подкупил със злато един прочут тъмничен жандарм, с цел да получи достъп до епископа за себе си и за двамата дякони. Така те постоянно идвали при свети Василий, всеки ден пеели свещени песнопения, а нощем старателно се молели.
Не след дълго царят го повикал при себе си на разпит и на първо време почнал да го упреква, че той, като е приел при себе си Глафира, я е укрил и не е донесъл за нея на царя. Светият свещеник незабавно дал заслужен отговор с такава храброст, че разгневил царя и още веднъж бил отведен в тъмницата. Тогава Ликиний изпратил при него естрада с обещанието освен да не помни за случая с Глафира, само че да го обсипе с почести, даже да го назначи за най-старши над всички жреци в града, в случай че епископът принесе жертви на боговете. Божият ласкател Василий отвърнал на естрада:
- Предай думите ми на царя. Ако ти би изискал да ми дадеш даже цялото царство, то и това не може да се съпостави с това, което искаш да ми отнемеш: ти ме съблазняваш да отстъпя от същинския Бог и да послужвам на бесовете - губители на души, да се откажа от безсмъртната популярност и да се насладя от краткотрайни и краткотрайни почести, чийто искра ми е противоположен, които водят не към светлината, а към безпросветната мрачевина. Но в случай че искаш да послушаш положителния ми съвет, то по-добре ти се покори на мен в своето закононарушение и се върни, както по-преди, към Христа, от Когото си се отрекъл. Падни смирено в нозете на милостивия Бог, на праведния наш Спасител. Покай се, отстъпи от нечестието си, с цел да не те осъди поради безумието ти праведният Съдия, Когото ти си наричал Бог и от Когото си се отрекъл.
Като чул от естрада тези слова на светеца, Ликиний заповядал още веднъж да увещават епископа да се подчини на царя, а в случай че откаже, да го хвърлят в морето, отсичайки главата му. „ Тогава ще забележим - споделил той, - ще го избави ли Галилеецът ".
Трибунът още веднъж отишъл при светеца и му споделил:
- Избирай сред живота и смъртта; послушай царя и се поклони на неговите богове или неотложно ще бъдеш обезглавен и хвърлен в морето.
Като чул тази опасност, светецът радостно възкликнал:
- Аз желая да послужа единствено на моя вечен Цар и Бог и единствено на Неговите заповеди се покорявам. А което вие наричате богове, това са бесове, които дружно с феновете си ще бъдат хвърлени от същинския и единствен мой Бог, Владиката на всичко, в деня на праведния Негов съд, в неугасимия пъклен огън, в безпросветната тюрма, където ще плачат и скърцат със зъби. Правете с мен каквото поискате. Аз съм подготвен да приема за Христа освен посичане с меч и удавяне в морето, само че и безчет други страдания. До последното си издихание аз няма да се отрека от Бога, моя Създател, и няма да бъда отговорен за безконечния огън.
Убеден от тези думи, че увещанията са безполезни, трибунът заповядал да бият светеца, а след това да го обезглавят и да го хвърлят в морето.
Когато светецът бил обезглавен, Елпидифор, давайки на воините злато, ги молел да не хвърлят тялото на мъченика в морето, а да му го предадат за заравяне. Но те не се съгласили, като споделили, че се боят от царя, който за това ще ги накаже със гибел. Тогава Елпидифор помолил да му дадат единствено главата на епископа, само че още веднъж получил отвод. Те положили в една рибарска лодка тялото и главата на мъченика, отплували надалеч от брега и хвърлили във водата на едно място тялото, а на друго главата.
Наскоро след неговата кончина великият цар Константин, като научил от тайните послания на сестра си за разврата, отстъпничеството и жестокостите на Ликиний, тръгнал против него с огромна армия и с Божията помощ го победил. Ликиний бил заловен жив в плен и заточен в Галия, където починал от страшна гибел. Целият Изток се избавил от насилието на мъчителите и свободно почнал да служи на Христа Бога. По цялата галактика се разпространявала славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото чест и поклонение да бъде от всички през всички времена. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
В края на ІV век (395 г.) Римската империя била разграничена на две елементи - Западна римска империя и Източна римска империя. Император на Западната римска империя станал Константин, а на Източната - Линикий. Константин бил уверен християнин и покровителствал християнството, а Линикий бил богохулник. Двамата сключили мир, който бил подсилен и с женитбата на Линикий за сестрата на Константин, Констанца, която също била християнка. Под нейно въздействие и с цел да завоюва доверието на Констанца, Линикий приел християнската религия и дори издал няколко закони, удобни за християните. Но той бил неоткровен и след известно време се отрекъл от християнството и и възобновил гонението против християните в областите, които били под негова власт.
Императрица Констанца имала в двореца си една млада и хубава прислужница госпожица, на име Глафира, която била християнка. Скромна и благочестива, тя спечелила любовта на своята стопанка. Красотата й привлякла вниманието и на Линикий.В него се появили нечисти мисли. Той се надявал, че посредством дарове и лъжливи обещания ще победи нейната невзискателност и благочестие и ще завоюва любовта й. Затова изпратил при нея един собствен велможа чиновник с предложение да се ожени за нея, като заречен да изгони царицата. Това предложение наскърбило и изплашило скромната госпожица. Със сълзи на очи тя разказала това на Констанца и я молела за отбрана. За да я избави от преследванията на Линикий, императрицата пуснала слух, че Глафира е умряла.
След известно време Констанца решила, че е по-добре Глафира да отиде някъде надалеч от двореца и от столицата Никодимия. Като я надарила богато за нейната честност и добрина, тя й дала правилен чиновник, който да я придружи. Преоблечена в мъжки облекла, Глафира напуснала двореца.
Дълго пътувала тя и най-сетне пристигнала в Понтийския град Амасия. Един от тамошните поданици, на име Квинтий, като разбрал, че Глафира и спътникът й са християни, поканил ги в своя дом, приел ги гостоприемно и ги помолил да останат да живеят в неговото семейство. Той им разказал, че в града има доста християни. Разказал им за свещеник Василий, който всички обичали поради неговите добродетели и светост. След няколко дни самичък епископът ги посетил, разговарял дълго с тях и разпитал в детайли за тяхното родно място и за предходния им живот. Като разбрал повода, която заставила Глафира да напусне двореца, той я посъветвал да не се среща и да не беседва с непознати хора. Василий се страхувал от нови гонения. Той бил уверен, че в случай че императорът узнае, къде се намира Глафира, освен тя, само че и всички християни, които живеят в града, няма да изягнат гнева му.
Опасенията на епископа се оправдали. По това време в Амасия се строяла първата християнска черква. Глафира поискала да вземе присъединяване в това положително дело и предала на епископа всичкото злато и сребро, които получила от императрицата, когато напуснала двореца. Оснев това тя написала на Констанца писмо, с което й съобщила новото си местожителиство и я молела да изпрати средства за дотъкмяване на новата черква. Като получила писмото, императрицата доста се зарадвала. Тя незабавно изпратила желаните средства и написала на свещеник Василий писмо, с което го молела да вземе под своя протекция Глафира.
Тези писма попаднали в ръцете на същия служител, който Линикий по-рано пращал с блага при Глафира. Като разбрал, че девойката е жива и се намира в Амасия, императорът заповядал да доведат в столицата и нея, и свещеник Василий. Не се удало обаче на Линикий да извърши своите зли замисли във връзка с Глафира: тя била към този момент умряла. Епископ Василий бил доведен в Никодимия при императора. Придружили го двама обичани негови дякони - Партений и Теотим.
В столицата Василий бил затворен в тюрма. Двамата дякони се настанили в дома на един християнин, на име Елпидифор, който добре познавал тъмничния надзирател. На Елпидифор и на двамата дякони той разрешил да посещават епископа през всяко време. Те влизали свободно в тъмницата и прекарвали дружно с Василия цели дни и нощи в молитва, духовно пение и душеспасителни беседи.
Преди деня, избран за съд, Василий повикал приятелите си и през цялата нощ се молел и чел Псалтира. С изключително възприятие той произнесъл думите на псалмопевеца: " Взема ли крилете на зората и се преселя на край море - и там Твоята ръка ще ме поведе и Твоята десница ще ме удържи " (Пс. 138:9-10). В тези думи той видял пророческо напътствие - при какви бедствия той ще почине. Като приключил молитвата, Василий споделил на приятелите си:
- Братя, нашите тествания се доближават. Не бойте се, не изнемогвайте от идната нам тъга, само че оставайте мъжествени и непоколебими във вярата, издигайте душевните си към Оня, Който може да ни избави. Знайте, другари, че тази нощ ми се яви Сам Господ и ми откри какъв ще бъде моят край и каква популярност ще дарува на мене, Своя раб. А вие не скърбете, само че се върнете вкъщи и укрепявайте братята. Изберете за свещеник Евтихий.
След това епископът помолил Елпидифор да се грижи за християните, благословил натъжените дякони и ги освободил.
На другия ден завели Василий при Линикий на съд. Той обвинил епископа, че е укривал Глафира и не съобщил за идването й в Амасия. Василий отговарял с такава неотстъпчивост и успокоение, че Линикий повече не се обърнал към него и заповядал да го закарат още веднъж в тъмницата. След това няколко пъти изпращал при него служител с заричане, че ще го помилва, в случай че се отхвърли от вярата си. Но нито обещанията, нито заканите - нищо не било в положение да пречупи твърдостта на Василий. Той споделил да оповестят на императора следните негови думи:
- Да ми дадеш и цялото си царство, отново не ще ми вънеш това което ще изгубя, в случай че се откажа от същинския Бог. По-добре самичък ти ме послушай и проси благосклонност от Бога. Нашият Господ е добър и доброжелателен. Той ще одобри твоето смирение.
Тези думи още повече разярили императора, и той изпратил да кажат на епископа, че, в случай че не се поклони на езическите божества, ще бъде посечен с меч и тялото му ще бъде хвърлено в морето. Василий поръчал да оповестят на императора, че той е подготвен да понесе всевъзможни мъчения, само че до момента в който има в него дихание, няма да се отхвърли от своя Бог. По заповед на Линикий почнали да го бият грубо, а той все повтарял думите на св. ап. Павел: " Ни тъга, ни теснотия, ни страдания, ни огън, ни гибел не могат ме отлъчи от любовта Христова " (Рим. 8:35,38).
Епископът отишъл на гибел, съпроводен от доста християни. Когато стигнал до мястото на наказването, той паднал на колене и почнал да се моли за своето паство, за всички християни и за враговете си. След това бблагословил присъстващите, обърнал се към палача и му споделил:
- Приятелю, извърши това, което ти е заповядано.
Отсекли главата на светия страдалец и хвърлили и нея, и тялото му в морето. Ангел Господен разкрил на Епидифор и на дяконите мястото, където те могат да намерят тялото на светия свещеник. С помощта на локални риболовци те извадили тялото от морето край град Синоп, занесли го в Амасия и го сложили в новопостроения от него храм.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Страданието на свети свещеномъченик Василий, свещеник Амасийски
След гибелта на нечестивия римски император Максенций, който като зложелател Божий, бил съкрушен със силата на Господния Кръст, очевиден в небето на Константин Велики, и умрял, както в миналото фараонът в морските дълбини, Римската империя на запад най-сетне си отдъхнала след жестоките смъртни присъди. На изток гоненията против християните продължавали от страна на другия Божий зложелател, император Максимин, който хулел същинския Бог и грубо преследвал правилните чиновници на Христа. Благоверният цар Константин изпратил против него Ликиний, който бил женен за неговата сестра. Ликиний тогава вярвал в нашия Господ Иисус Христос и с Божията помощ по този начин разрушил Максимин, че той едвам се избавил посредством бягство с дребен отряд; само че спасявайки се от ръцете на Ликиний, не избягнал Божията ръка. Когато се криел в киликийския град Tape, ненадейно цялото му тяло се покрило с неизлечими рани, така че от нетърпимите, като огън, премеждия той се мятал по земята, тялото му като топящ се восък капело на части от костите му и неверната му душа се държала единствено в скелета без тяло и кръв. Накрая и костите с мъчителни болки почнали да се отделят една от друга и той като осъзнал, че в своето безбожие и свирепост е преследвал и убивал почтените Христови раби, проклел своите богове и починал.
Ликиний, който превзел целия изток, тържествено влезнал дружно със брачната половинка си в Никомидия. Отначало на всички места царували мир и тишина за наслада и забавление на правилните, които си отдъхвали след жестокото гонение на Максимин, само че врагът на всичко положително, дяволът, още веднъж потопил християните в морето на скръбта. Ликиний, откакто се укрепил на изток, отстъпил от Христа Бога и се завърнал към мерзостното идолослужение, на което бил учтив. Той приел християнската религия и се заклел на Константин в никакъв случай да не отстъпва от християнството, а постоянно да го пази единствено с цел да раздели престола с него и да се ожени за неговата сестра-християнка. После, като станал император на Изтока, не запомнил за милостта на Христа Бога, Който му оказал помощ да победи Максимин и да завладее Изтока, не запомнил благодеянията на цар Константин, отвърнал се от него, като и от Христа, и станал негов злобен зложелател. В Никомидия той намерено се отрекъл от християнството, почнал да се покланя на идолите, наредил на всички места да се възстановят езическите жертвоприношения, и още веднъж почнал да преследва правилните. Най-напред прогонил от царските покои всички християни: и сановниците, и прислужниците, и оръженосците, почнал да се присмива над Христовото състрадание, върнал се към езическите вярвания и без позор се предал на плътските грехове. Той потопен в разврат и принудително съблазнявал към прелюбодеяние сенаторските дами и дъщери, изключително християнките, с цел да се надсмива на светиите и на самия Бог Христос.
Като виждала това неговата брачна половинка, вярна християнка, на име Констанция, скърбяла от цялото си сърце и скрито с писма разказвала за всичко на брат си Константин.
Сред нейните прислужници в двореца имало една девственица, прелестна на разположение и целомъдрена, на име Глафира, християнка, която произхождала от благородно италианско семейство. Видял я Ликиний и разпалван от нечиста сласт, заповядал на старшия си евнух, на име Венигн, да й извести за неговата пристрастеност. Венигн разказал на Глафира, че царят, като й оказва огромна чест, я е обикнал и желае да се види с нея и заповядал да се приготви да одобри царя. Но благочестивата девственица, като имала у себе си боязън Божий, се възмутила от това предложение и позорно прогонила евнуха, като го обвинила в дебелоочие и беззаконност. Опасявайки се да не би да възбуди съмнение и ревнивост у царицата, Глафира й разказала всичко и я замолила с такива думи:
- Заради Господа, Който е основал небето и земята, и от Когото ти се боиш, и на Когото правилно служи твоят брат Константин, не допускай моето девство да бъде накърнено от беззаконния блудник.
Като чула тези думи, царицата горещо обикнала Глафира поради нейното непорочие и Божий боязън и почнала да замисля по какъв начин да я укрие. Когато царят запитал за нея, царицата заповядала да пуснат в двореца слух, че Глафира е изгубила мозъка си и лежи смъртно болна. Слухът стигнал и до царя и той престанал да мисли за Глафира. Тогава царицата, като изчакала момента, скрито пуснала от двореца благочестивата Глафира, като несметно я надарила със злато, сребро, скъпоценни камъни, богати съдове, най-красиви облекла и всевъзможни други неща. Като й придала в услуга и доста плебеи и робини, царицата я връчила на грижите на няколко от своите почтени и благочестиви прислужници и им заповядала да изпратят девицата в Армения, като не споделят за нея на никого нито дума, и да претърпяват там, до момента в който Бог не промени събитията към по-добро. Слугите дали на царицата дума да изпълнят заповедта най-внимателно. Те облекли Глафира и прислужниците й в мъжки облекла и наред я извели от Никомидия. След дълго странствуване, приближавайки се към този момент към Армения, те пристигнали в град Амасия, където живеел Понтийският митрополит.
Красотата на града завладяла Глафира; тя предложила на спътниците да останат в него, в случай че там се намерят християни, и наредила да разпитват минувачите. Насреща им идвал един юноша, който живеел в дома на уважавания амасийски жител Квинтий. Този юноша се досетил, че странниците са християни, които търсят свои единоверци, и съобщил за това на господаря си. Квинтий незабавно самичък излязъл да посрещне пасажерите, поканил ги в своя дом и им предложил да останат да живеят там колкото изискат. Той споделил, че самият е християнин, че в града има доста християни и че те имат честен свещеник, сходен на деятел. Пътниците с наслада изслушали тези думи, отишли при Квинтий, който им дал за живеене настрана помещение.
Посетил ги епископът на града, на име Василий, за който ни следва да приказваме, човек сладкодумен, талантлив с духовни добродетели. Той запитал странниците кои са и от кое място идват. Целомъдрената Глафира му разказала цялата истина - че е родом от Италия, изповядва християнската религия, била е прислужница на сестрата на цар Константин, брачна половинка на цар Ликиний, разказала и за повода на своето пътешествие. Като изслушал описа й, светият свещеник Василий и Квинтий забранили на прислужниците й да излизат където и да било от вкъщи и да беседват с който и да било, с цел да не разбере за нея шефът на града и да не пострадат поради нея всичките Амасийски християни.
По това време светият свещеник Василий строял храм в града, защото християните имали единствено дребна църквица отвън града. Блажената Глафира предала на епископа за църковния градеж доста злато и сребро, всичкото, което й дала царицата, като не оставила за себе си нищо. Тя написала на царицата къде се крие и в чий дом живее; написала и за градежа на църквата, като молела да изпрати още злато за дотъкмяване на работата и за декорация на храма. Царицата с наслада изпълнила молбата й, изпратила изобилни блага за църквата и за епископа и в писмо връчила целомъдрената Глафира на грижите на свети Василий.
Не след доста време, по коварствата на дявола, се случило писмото на Глафира до царицата да попадне в ръцете на евнуха Венигн, който по този начин научил, че девойката, която всички считали за умряла, е жива и се намира в Амасия. Всичко това Венигн предал на Ликиний, който ужасно разгневен написал в писмо на шефа на град Амасия заповед да окове християнския свещеник Василий и робинята на царицата Глафира в окови и неотложно да ги изпрати в Никомидия. Но по Божия воля блажената и свята дева Глафира умряла, преди заповедта да дойде до Амасийския шеф. Тогава шефът оковал и изпратил в Никомидия единствено Василий, а за Глафира съобщил, че тя към този момент е умряла. Заедно с епископа тръгнали и двама дякони, Партений и Теотим, които претърпели по пътя доста премеждия от нечестивите и жестоки воини. В Никомидия Божият раб Василий бил затворен в тъмницата, а Партений и Теотим се заселили в близост при един страннолюбив християнин на име Елпидифор.
Като научил всичко за свети Василий, Елпидифор подкупил със злато един прочут тъмничен жандарм, с цел да получи достъп до епископа за себе си и за двамата дякони. Така те постоянно идвали при свети Василий, всеки ден пеели свещени песнопения, а нощем старателно се молели.
Не след дълго царят го повикал при себе си на разпит и на първо време почнал да го упреква, че той, като е приел при себе си Глафира, я е укрил и не е донесъл за нея на царя. Светият свещеник незабавно дал заслужен отговор с такава храброст, че разгневил царя и още веднъж бил отведен в тъмницата. Тогава Ликиний изпратил при него естрада с обещанието освен да не помни за случая с Глафира, само че да го обсипе с почести, даже да го назначи за най-старши над всички жреци в града, в случай че епископът принесе жертви на боговете. Божият ласкател Василий отвърнал на естрада:
- Предай думите ми на царя. Ако ти би изискал да ми дадеш даже цялото царство, то и това не може да се съпостави с това, което искаш да ми отнемеш: ти ме съблазняваш да отстъпя от същинския Бог и да послужвам на бесовете - губители на души, да се откажа от безсмъртната популярност и да се насладя от краткотрайни и краткотрайни почести, чийто искра ми е противоположен, които водят не към светлината, а към безпросветната мрачевина. Но в случай че искаш да послушаш положителния ми съвет, то по-добре ти се покори на мен в своето закононарушение и се върни, както по-преди, към Христа, от Когото си се отрекъл. Падни смирено в нозете на милостивия Бог, на праведния наш Спасител. Покай се, отстъпи от нечестието си, с цел да не те осъди поради безумието ти праведният Съдия, Когото ти си наричал Бог и от Когото си се отрекъл.
Като чул от естрада тези слова на светеца, Ликиний заповядал още веднъж да увещават епископа да се подчини на царя, а в случай че откаже, да го хвърлят в морето, отсичайки главата му. „ Тогава ще забележим - споделил той, - ще го избави ли Галилеецът ".
Трибунът още веднъж отишъл при светеца и му споделил:
- Избирай сред живота и смъртта; послушай царя и се поклони на неговите богове или неотложно ще бъдеш обезглавен и хвърлен в морето.
Като чул тази опасност, светецът радостно възкликнал:
- Аз желая да послужа единствено на моя вечен Цар и Бог и единствено на Неговите заповеди се покорявам. А което вие наричате богове, това са бесове, които дружно с феновете си ще бъдат хвърлени от същинския и единствен мой Бог, Владиката на всичко, в деня на праведния Негов съд, в неугасимия пъклен огън, в безпросветната тюрма, където ще плачат и скърцат със зъби. Правете с мен каквото поискате. Аз съм подготвен да приема за Христа освен посичане с меч и удавяне в морето, само че и безчет други страдания. До последното си издихание аз няма да се отрека от Бога, моя Създател, и няма да бъда отговорен за безконечния огън.
Убеден от тези думи, че увещанията са безполезни, трибунът заповядал да бият светеца, а след това да го обезглавят и да го хвърлят в морето.
Когато светецът бил обезглавен, Елпидифор, давайки на воините злато, ги молел да не хвърлят тялото на мъченика в морето, а да му го предадат за заравяне. Но те не се съгласили, като споделили, че се боят от царя, който за това ще ги накаже със гибел. Тогава Елпидифор помолил да му дадат единствено главата на епископа, само че още веднъж получил отвод. Те положили в една рибарска лодка тялото и главата на мъченика, отплували надалеч от брега и хвърлили във водата на едно място тялото, а на друго главата.
Наскоро след неговата кончина великият цар Константин, като научил от тайните послания на сестра си за разврата, отстъпничеството и жестокостите на Ликиний, тръгнал против него с огромна армия и с Божията помощ го победил. Ликиний бил заловен жив в плен и заточен в Галия, където починал от страшна гибел. Целият Изток се избавил от насилието на мъчителите и свободно почнал да служи на Христа Бога. По цялата галактика се разпространявала славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото чест и поклонение да бъде от всички през всички времена. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ