Какво ще стане сега с Шотландия? Иска ли да се отцепи?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Небивало болшинство за поддръжниците на шотландската самостоятелност след последните избори. Но шотландците гласоподаваха за Никола Стърджън, тъй като е добър политик, а не тъй като безусловно желаят да се отделят от Англия.
Прогнозите се оправдаха: Шотландската национална партия (ШНП) завоюва изборите и резервира властта, която държи от 2007 година насам. Не ѝ доближи единствено едно място, с цел да получи безусловно болшинство в Народното събрание в Единбург. Но като вземем поради триумфа на Зелените, които също поддържат излизането от Англия, последователите на шотландската самостоятелност към този момент имат небивало болшинство измежду законодателите.
Голямата въпросителна
Въпреки това идващите стъпки на това болшинство тънат в мъгла, а изборните резултати не разрешават на първата министърка Никола Стърджън да съобщи, че е получила мандат да изведе Шотландия от Обединеното кралство. Нейната партия даде обещание, че ще работи за осъществяване на втори референдум за самостоятелност още в мига, когато пандемичната обстановка го разрешава. Но легитимността на сходен референдум си остава под огромна законова въпросителна, защото английският министър председател Борис Джонсън изрично отхвърля да даде единодушието си - при каквито е да било условия.
И още нещо. Независимо от изборната победа на ШНП, сега нямаме съображение да чакаме наложителен триумф на последователите на независимостта при положение на референдум. Последните допитвания демонстрират, че към 50% от гласоподавателите биха подкрепили такова решение. А това число надалеч не наподобява на удобно болшинство.
Шотландия е част от Обединеното кралство към този момент повече от 300 години, а това значи, че огромна част от решенията за нейната икономическа и външна политика се взимат в Лондон. През 1997 година страната си извоюва личен парламент - един компромис с Лондон, от който мнозина чакаха да поуспокои националистическите настроения. Вместо това обаче ШНП разцъфна - на първо време под управлението на дългогодишния си водач Алекс Салмънд, а след това и на неговата близка съратничка Никола Стърджън, която е отпред на партията и на страната от 2014 година насам. Тъкмо през 2014 нейната партия организира и първия референдум за самостоятелност на Шотландия, който загуби с 45% на 55%. За мнозина съперници на шотландската самостоятелност таман този факт дава главния мотив против провеждането на нов референдум: националистите към този момент получиха своя късмет, само че го проиграха.
През последните седем години обаче английският политически пейзаж претърпя редица земетръсни промени. В този интервал на три пъти се организираха избори, на които ШНП завоюва повече гласове от когато и да било преди. Англия напусна Европейския съюз, а болшинството шотландци въобще не бяха съгласни с това решение. Да не забравяме и пандемията, чието развиване сътвори у мнозина убеждението (основателно или не - това е различен въпрос), че Шотландия се оправя по-добре, в сравнение с останалата част от Обединеното кралство.
По време на предходния референдум политиците от ШНП към момента бяха много неопитни в ръководството, само че в хода на последните прекомерно бурни години партията съумя да откри своето място като единствената постоянна, напредничава и прагматична политическа мощ в Шотландия, оповестила се срещу Брекзита.
Самата Никола Стърджън доближи в допитванията такива небеса, които биха предиздвикали мнозина политици в Обединеното кралство, пък и в целия свят, напряко да позеленеят от злоба. А Борис Джонсън, който добре знаеше, че шотландците не го харесват изключително, даже не стъпи в страната по време на предизборната си акция. През последните месеци обаче Стърджън беше принудена да се оправя в един много безизходен скандал по отношение на обвиняванията за полови похищения, отправени против нейния предходник и дълготраен съдружник Алекс Салмънд.
Защо Стърджън е толкоз известна
Все отново ролята ѝ в сполучливата битка против пандемията разреши на първата министърка да заеме една съвсем президентска позиция в Шотландия, осигурявайки ѝ измежду всички политически сили престижа на прагматичен политик, който си прави работата и остава правилен на убежденията си. Освен това Стърджън произлиза от междинното съсловие в Глазгоу, а този факт внезапно я отличава от възпитаниците на елитни английски университети, които нормално държат властта на юг от Шотландия.
Разликата ясно си пролича в един епизод от изборния ден, когато извънредно дясната активистка и наказана престъпничка Джейда Франсен се опита да приклещи Стърджън пред телевизионните камери на улицата в Глазгоу. Първата министърка резервира наличие на духа, назова Франсен „ фашистка " и „ расистка " и индиферентно продължи по пътя си. Трябва доста фикция, с цел да си представим, че различен водач на огромна партия в Обединеното кралство би могъл да изрече такива недвусмислени избрания.
Под линия обаче остава едно: огромната поддръжка за Стърджън е обвързвана най-много с нейната персона, изключително на фона на битките и непрестанните въртележки в управленията на другите шотландски партии. Което значи, че поддръжката за Стърджън не е равнозначна на поддръжка за независимостта.
За доста гласоподаватели в Шотландия на тези избори имаше единствено един логичен вид: Шотландската национална партия. Но тази партия би направила огромна неточност, в случай че сметне, че вотът за нея е и избор за самостоятелност.
Небивало болшинство за поддръжниците на шотландската самостоятелност след последните избори. Но шотландците гласоподаваха за Никола Стърджън, тъй като е добър политик, а не тъй като безусловно желаят да се отделят от Англия.
Прогнозите се оправдаха: Шотландската национална партия (ШНП) завоюва изборите и резервира властта, която държи от 2007 година насам. Не ѝ доближи единствено едно място, с цел да получи безусловно болшинство в Народното събрание в Единбург. Но като вземем поради триумфа на Зелените, които също поддържат излизането от Англия, последователите на шотландската самостоятелност към този момент имат небивало болшинство измежду законодателите.
Голямата въпросителна
Въпреки това идващите стъпки на това болшинство тънат в мъгла, а изборните резултати не разрешават на първата министърка Никола Стърджън да съобщи, че е получила мандат да изведе Шотландия от Обединеното кралство. Нейната партия даде обещание, че ще работи за осъществяване на втори референдум за самостоятелност още в мига, когато пандемичната обстановка го разрешава. Но легитимността на сходен референдум си остава под огромна законова въпросителна, защото английският министър председател Борис Джонсън изрично отхвърля да даде единодушието си - при каквито е да било условия.
И още нещо. Независимо от изборната победа на ШНП, сега нямаме съображение да чакаме наложителен триумф на последователите на независимостта при положение на референдум. Последните допитвания демонстрират, че към 50% от гласоподавателите биха подкрепили такова решение. А това число надалеч не наподобява на удобно болшинство.
Шотландия е част от Обединеното кралство към този момент повече от 300 години, а това значи, че огромна част от решенията за нейната икономическа и външна политика се взимат в Лондон. През 1997 година страната си извоюва личен парламент - един компромис с Лондон, от който мнозина чакаха да поуспокои националистическите настроения. Вместо това обаче ШНП разцъфна - на първо време под управлението на дългогодишния си водач Алекс Салмънд, а след това и на неговата близка съратничка Никола Стърджън, която е отпред на партията и на страната от 2014 година насам. Тъкмо през 2014 нейната партия организира и първия референдум за самостоятелност на Шотландия, който загуби с 45% на 55%. За мнозина съперници на шотландската самостоятелност таман този факт дава главния мотив против провеждането на нов референдум: националистите към този момент получиха своя късмет, само че го проиграха.
През последните седем години обаче английският политически пейзаж претърпя редица земетръсни промени. В този интервал на три пъти се организираха избори, на които ШНП завоюва повече гласове от когато и да било преди. Англия напусна Европейския съюз, а болшинството шотландци въобще не бяха съгласни с това решение. Да не забравяме и пандемията, чието развиване сътвори у мнозина убеждението (основателно или не - това е различен въпрос), че Шотландия се оправя по-добре, в сравнение с останалата част от Обединеното кралство.
По време на предходния референдум политиците от ШНП към момента бяха много неопитни в ръководството, само че в хода на последните прекомерно бурни години партията съумя да откри своето място като единствената постоянна, напредничава и прагматична политическа мощ в Шотландия, оповестила се срещу Брекзита.
Самата Никола Стърджън доближи в допитванията такива небеса, които биха предиздвикали мнозина политици в Обединеното кралство, пък и в целия свят, напряко да позеленеят от злоба. А Борис Джонсън, който добре знаеше, че шотландците не го харесват изключително, даже не стъпи в страната по време на предизборната си акция. През последните месеци обаче Стърджън беше принудена да се оправя в един много безизходен скандал по отношение на обвиняванията за полови похищения, отправени против нейния предходник и дълготраен съдружник Алекс Салмънд.
Защо Стърджън е толкоз известна
Все отново ролята ѝ в сполучливата битка против пандемията разреши на първата министърка да заеме една съвсем президентска позиция в Шотландия, осигурявайки ѝ измежду всички политически сили престижа на прагматичен политик, който си прави работата и остава правилен на убежденията си. Освен това Стърджън произлиза от междинното съсловие в Глазгоу, а този факт внезапно я отличава от възпитаниците на елитни английски университети, които нормално държат властта на юг от Шотландия.
Разликата ясно си пролича в един епизод от изборния ден, когато извънредно дясната активистка и наказана престъпничка Джейда Франсен се опита да приклещи Стърджън пред телевизионните камери на улицата в Глазгоу. Първата министърка резервира наличие на духа, назова Франсен „ фашистка " и „ расистка " и индиферентно продължи по пътя си. Трябва доста фикция, с цел да си представим, че различен водач на огромна партия в Обединеното кралство би могъл да изрече такива недвусмислени избрания.
Под линия обаче остава едно: огромната поддръжка за Стърджън е обвързвана най-много с нейната персона, изключително на фона на битките и непрестанните въртележки в управленията на другите шотландски партии. Което значи, че поддръжката за Стърджън не е равнозначна на поддръжка за независимостта.
За доста гласоподаватели в Шотландия на тези избори имаше единствено един логичен вид: Шотландската национална партия. Но тази партия би направила огромна неточност, в случай че сметне, че вотът за нея е и избор за самостоятелност.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ