ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако кабинет на Българска социалистическа партия беше получил поддръжка на ГЕРБ, това щеше да бъде страховит имиджов удар по Нинова и партията, която в последните години непрестанно ни убеждава, че една от главните ѝ цели е да се смени модела, който ГЕРБ наложи в страната.

След четири часа диспути на връх 1 май управлението на Българска социалистическа партия взе единственото вярно решение – да върне мандата в мига, в който го получи от президента Радев. В този случай Конституцията не изисква даже да бъде посочен министър председател, който официално да извърши акта: „ мандат взет-мандат върнат”

Така Българска социалистическа партия се размина с две рискови обстановки, които щяха трайно да ѝ нанесат съществени политически вреди.

Първата - в случай че Столетницата беше предложила експертен кабинет (изключваме партиен), то той можеше да просъществува, единствено и само, в случай че получи солидна поддръжка от ГЕРБ и от Движение за права и свободи. С 43 депутати в ляво няма по какъв начин да се осъществя независим управнически мандат, каквато и стратегия Българска социалистическа партия да има, каквито и фрагменти да извади.

Можеше ли да пристигна поддръжка от сегашните ръководещи?

Не е изключено!

ГЕРБ имат решение на своя върховен партиен орган да не се поддържа държавно управление с мандата на Българска социалистическа партия, само че Борисов е занаятчия на изненадващите ходове и без терзание можеше да каже на своите: За да има непоклатимост в страната, с цел да не даваме властта в ръцете на Радев – поддържаме Нинова за смелостта ѝ да поеме отговорността за ръководството на страната. И щяха ли да ѝ ръкопляскат? Не! Нито в ГЕРБ, нито в Българска социалистическа партия. Това щеще да бъде страховит имиджов удар по Нинова и партията, която в последните години непрестанно ни убеждава, че една от главните ѝ цели е да се смени модела, който ГЕРБ наложи в страната. Нинова щеше да бъде обвинена в съглашателство с Борисов, а Българска социалистическа партия щеше да бъде подредена до всички обединения, които след партньорство с ГЕРБ ближат раните на своето обезличаване. Такава необятна коалиция на единодушието, в името на страната, за която и Доган приказва от две години, през днешния ден в България не може да се случи, за жалост. Недоверието сред политическите сили е на такива сериозни равнища, че естественият разговор е изключен и упованието, че на първия завой сътрудникът ти може да те съобщи, минира каквито и да е хрумвания за общо ръководство.

Второ – в случай че Българска социалистическа партия беше взела мандата и да стартира съвещания, чийто резултат е предупреден, тя щеше да наруши личните си конгресни решения, че се бори час по-скоро да бъде комплициран завършек на властта на ГЕРБ. Нинова щеше да насрочва срещи с политическите водачи, на които никой нямаше да пристигна, тъй като в този парламент никой с никого не си приказва, всички се ненавиждат и всеки гледа да удари другия.

Медиите напоително щяха да демонстрират чакащата Нинова и неидващите сътрудници... Един печален спектакъл за неслучилия се разговор, в който столетницатта щеше да е жертва на личната си непредвидливост. Няма политическа логичност Българска социалистическа партия да си аргументи сама това оскърбление.

Ако пък Българска социалистическа партия беше извадила и имена на министри, то те незабавно биха се трансформирали в медийна и политическа дъвка. Този парламент е толкоз болен, че самоунищожението е единствената движеща мощ в неговия къс живот.

Да, тъжко е, когато политическата класа на една страна е изправена на ръба дружно с страната, поради омразата, която я води, само че такава е действителността през днешния ден в България. Трябва да извървим до дъно този бодлив път, до момента в който разберем, че анти-съществуването не може да е държавническа позиция.

Още по-тъжно е, че в последната седмица преди Великден се пропиляха няколко шанса да се удължи животът на Народното събрание, с цел да могат да се одобряват някои витално значими за обществото решения.

Хем всички политически водачи желаеха 45-ото Народно заседание да може да работи най-малко месец-два, някои мечтаеха даже до края на годината, хем всички с дейностите си в действителност го убиха. Бързаха през глава да взимат и да връщат мандати и по този начин на процедура прекратиха съществуването му.

Дали го правеха преднамерено или не познаваха детайлите и тънкостите на парламентарната рулетка, нямам обясненние, само че работата на Народното събрание очевидно незабавно бе съкратена.

След отхвърли на ГЕРБ, президентът Радев необяснимо бързо разгласи втория мандат за „ Има подобен народ”, а можеше умерено да го забави със седмица. Трифонов пък още по-бързо му го върна, като че ли му пареше под краката, въпреки че и той имаше конституционния прозорец да го задържи 7 дни, преди да изпрати „ пощенския гълъб” в облика на шампионка по шах.

Когато конституционната рулетка спря пред третата опция, президентът разполагаше със законното съображение да пристъпи към реализацията ѝ не след Великден, както го разгласи, а след Гергьовден - в случай че в действителност искаше да даде опция на Народното събрание да има още три работни дни.

Но евентуално, воден от желанието си час по-скоро да види Борисов свален от власт и да стартира да ръководи действително, Радев действаше прибързано, на моменти даже безогледно. И по този начин „ подреди” минното поле, в което в идващите два месеца ще работи неговият длъжностен кабинет – без обновен бюджет, без пари за посрещане на икономическите и обществени последствия от ковид-кризата, с неуместен Изборен кодекс, който съдържа предпоставки за пропадане на вота. И който, отново доста бързо, беше пратен от Радев за издание в Държавен вестник.

Сега към този момент всичко е пито-платено.

Тепърва ще изпитваме на гърба си последствията от грешките.

В Страстната седмица безумието, реваншизмът и желанието за отплата взеха връх над разсъдъка и единодушието.

Рекапитулацията от този гневен политически въртоп след вота на 4 април е - отиваме на нови избори на 4 юли!

Пък нека Възкресението ни донесе прояснение.