Руските тайни служби: шест важни поуки от близкото минало
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
2021 е годината на съветските секрети служби. За по-малко от пет месеца научихме за четири зрелищни съветски секрети интервенции: в Берлин беше оголен електротехникът с агентурно, ЩАЗИ-минало Йенс Ф., заловен да продава строителните проекти на немския Бундестаг на секрети сътрудници от съветското посолство в Берлин; в България беше разкрита съветска шпионска мрежа към някогашния началник във военното разузнаване Илия Илиев; в Италия беше арестуван Валтер Биот, капитан на фрегата, за продажба на секретна военна информация; и най-после в Чехия вътрешното министерство разпознава офицери от съветското ГРУ като причинители на детонацията в склад за муниции във Врбетице през 2014 година - същите офицери, стоящи зад отравянето с Новичок първо на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015, а три години по-късно и на Сергей Скрипал. Българските управляващи проверяват дали ГРУ не стои и зад неразкритите детонации в оръжейни хранилища на компанията на Гебрев " Емко ", случили се по същото време.
Не са забравени и отравянето на съветския опозиционен водач Алексей Навални през август 2020, хакерската атака против " Solar Winds " от 2019 и тази против Бундестага през 2015 година. Въобще съветските секрети служби провокираха големи безредици. Ето шестте поучения, които можем да извлечем от всичките тези кавги:
1. Руските секрети служби се намират във война
Руските секрети служби, и най-много военното разузнаване ГРУ, се намират в положение на война. Сирия, Либия, Централна Азия, Кавказ и на първо място Украйна - в тези региони Русия е във война. Акции като тази във Врбетице или отравянето на Гебрев е трябвало да подкрепят военния ангажимент на Русия в тези конфликтни региони посредством прикрити специфични интервенции. Те са ориентирани против поддръжниците на военните врагове на Русия. След 2014 година отпадат и всевъзможни задръжки да се правят тежки актове на принуждение на територии на западните съдружници. Това обаче не значи безсистемно ликвидиране - съветските секрети служби са във война, само че не водят война на тайните служби.
2. Нищо ново
Тези секрети интервенции от последните няколко години не са нищо ново: Йенс Ф. в Берлин, Илия Илиев в София, Валтер Биот в Рим - всички тези случаи са типичен шпионаж. Новост е единствено броят на разкритите случаи за относително малко време. Не е оригиналност и това, че съветските секрети служби са забъркани в дезинформационни акции: такива е имало и преди - да вземем за пример тази на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ЩАЗИ от 1980-те години, приписваща на американските военни основаването на СПИН като биологично оръжие. А атентати против секрети сътрудници, преминаващи към непознати служби, или двойни сътрудници е имало доста преди нападенията против Александър Литвиненко или Сергей Скрипал: през 1925 година ГРУ отравя в Майнц някогашния собствен сътрудник Владимир Нестерович, откакто той взема решение да смени работодателя си. Дори и най-новата форма на секрети интервенции - кибершпионажът не е нищо ново: киберекспертът от американския университет " Джонс Хопкинс " Томас Рид твърди, че хакерските атаки на тайните служби всъщност съставляват обичайната шпионска активност, бойкот и агитация, облечени в нова, цифрова форма. А " новата Студена война ", чиято фронтова линия в този момент минава през Украйна, единствено съживява старите обичаи в това отношение.
3. Разкрити са методите на съветските секрети служби
Подробностите към акциите на съветските секрети служби разкриват и техните способи. Руските посолства служат за хотспот, откъдето ГРУ и сие задвижват шпионските си мрежи в Германия, България или Италия. Основна движеща мощ са парите, а в тази ситуация с Германия и България роля играе и това, че участниците имат общо агентурно минало, обвързвано със социалистическите секрети служби. Когато задачата гласи ликвидиране или бойкот, екипи на в това време разформированата специфична част на ГРУ, известна като 29155, биват командировани в трети страни, откъдето пътуват из цяла Европа, с цел да изпълнят задачата си. Използването на обиколни направления за напредване, подправените самоличности, при които персоналното име остава същото, а датата и годината на раждане са доста близки до същинските, са познати още от руските секрети служби, както и привилегиите, раздаването на награди и стратегиите за почивки и грижи за разкритите сътрудници и техните най-близки. Известен е и арсеналът, който употребяват съветските секрети служби: от токсини като Новичок или полоний, през огнестрелно оръжие, чак до взривни субстанции и инсценирани нещастни случаи.
4. Човекът остава в центъра
Русия е една от водещите сили в международния кибершпионаж, само че последните акции на тайните служби демонстрират какъв брой значим си остава човешкият фактор. Дори кибершпионажът, както при хакерската атака против Бундестага през 2015 година, сполучи с помощта на човешка неточност - в тази ситуация отварянето на прикачени към мейли файлове. В шпионските истории от Германия, България и Италия пък в центъра стояха подкупени с пари хора. Отново човешки неточности, позволени от офицери на службите, са отговорни за неуспеха или разкриването на секрети интервенции. Така да вземем за пример офицери от елитната част на ГРУ 29155 са пътували с едни и къщи подправени самоличности и фалшифицирани паспорти до Чехия, България и Англия. След атентата против Сергей Скрипал през 2018 същите тези офицери изхвърлиха опаковката на отровата в кофа за отпадък и по този начин предизвикаха още една гибел - тази на английския жител Даун Стърджис, който стана неволна жертва на атентата против Скрипал.
5. Държавната загадка е в рецесия
Днес, в ерата на обществените медии, видеонаблюдението и тоталната онлайн-комуникация, неща като отбраната на персоналните данни и персоналната сфера се намират в тежка рецесия. Но същото важи и за тъмните държавни секрети на службите, когато те правят убийства. Това демонстрират следствията на английската платформа Bellingcat. Именно обществените медии, качени фотоси в тях, видеозаписи и запаметени в интернет данни за водени диалози или за пътувания разрешиха на проверяващи публицисти като Елиът Хигинс или Христо Грозев да реконструират значими елементи от дейностите на офицерите-агенти, включително подправената им идентичност, маршрутите на придвижване и водени от тях телефонни диалози. С разкритията си те демонстрираха и още нещо: какъв брой сходна в действителност е активността на цифровата проверяваща публицистика и на тайните служби: и в двата случая се търси в интернет обществена или полупублична информация, възвръщат се връзки, сформират се профили на придвижване и се заплаща на информатори, с цел да се стигне до въпросните данни.
6. Демонстрация на мощ или знак за уязвимост?
Руските секрети служби потвърдиха, че могат да оперират на всички места в Европа. Бившият шеф на английското вътрешно разузнаване МИ5 Джон Сойерс счита, че биват разкривани не повече от 10 % от интервенциите на съветските секрети служби. И все пак не трябва да се заслепяваме от този техен триумф. Защото в това време те са и знак за уязвимост. Но освен поради многото им оперативни провали. Това, че още веднъж и още веднъж тези интервенции се правят от едни и същи офицери, демонстрира, че службите разполагат с лимитирани запаси. А опитите посредством трети страни да се набират информации за проекти на Съединени американски щати и НАТО, което е доста трудоемко, скъпо и рисково начинание, приказват също и за недостатъци на Вашингтон и Брюксел. Освен това загубата на политическа известност и глобите ни дават съображение да се съмняваме в сполучливата равносметка на тези интервенции на съветските секрети служби.
Автор: Кристофер Неринг
2021 е годината на съветските секрети служби. За по-малко от пет месеца научихме за четири зрелищни съветски секрети интервенции: в Берлин беше оголен електротехникът с агентурно, ЩАЗИ-минало Йенс Ф., заловен да продава строителните проекти на немския Бундестаг на секрети сътрудници от съветското посолство в Берлин; в България беше разкрита съветска шпионска мрежа към някогашния началник във военното разузнаване Илия Илиев; в Италия беше арестуван Валтер Биот, капитан на фрегата, за продажба на секретна военна информация; и най-после в Чехия вътрешното министерство разпознава офицери от съветското ГРУ като причинители на детонацията в склад за муниции във Врбетице през 2014 година - същите офицери, стоящи зад отравянето с Новичок първо на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев през 2015, а три години по-късно и на Сергей Скрипал. Българските управляващи проверяват дали ГРУ не стои и зад неразкритите детонации в оръжейни хранилища на компанията на Гебрев " Емко ", случили се по същото време.
Не са забравени и отравянето на съветския опозиционен водач Алексей Навални през август 2020, хакерската атака против " Solar Winds " от 2019 и тази против Бундестага през 2015 година. Въобще съветските секрети служби провокираха големи безредици. Ето шестте поучения, които можем да извлечем от всичките тези кавги:
1. Руските секрети служби се намират във война
Руските секрети служби, и най-много военното разузнаване ГРУ, се намират в положение на война. Сирия, Либия, Централна Азия, Кавказ и на първо място Украйна - в тези региони Русия е във война. Акции като тази във Врбетице или отравянето на Гебрев е трябвало да подкрепят военния ангажимент на Русия в тези конфликтни региони посредством прикрити специфични интервенции. Те са ориентирани против поддръжниците на военните врагове на Русия. След 2014 година отпадат и всевъзможни задръжки да се правят тежки актове на принуждение на територии на западните съдружници. Това обаче не значи безсистемно ликвидиране - съветските секрети служби са във война, само че не водят война на тайните служби.
2. Нищо ново
Тези секрети интервенции от последните няколко години не са нищо ново: Йенс Ф. в Берлин, Илия Илиев в София, Валтер Биот в Рим - всички тези случаи са типичен шпионаж. Новост е единствено броят на разкритите случаи за относително малко време. Не е оригиналност и това, че съветските секрети служби са забъркани в дезинформационни акции: такива е имало и преди - да вземем за пример тази на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ЩАЗИ от 1980-те години, приписваща на американските военни основаването на СПИН като биологично оръжие. А атентати против секрети сътрудници, преминаващи към непознати служби, или двойни сътрудници е имало доста преди нападенията против Александър Литвиненко или Сергей Скрипал: през 1925 година ГРУ отравя в Майнц някогашния собствен сътрудник Владимир Нестерович, откакто той взема решение да смени работодателя си. Дори и най-новата форма на секрети интервенции - кибершпионажът не е нищо ново: киберекспертът от американския университет " Джонс Хопкинс " Томас Рид твърди, че хакерските атаки на тайните служби всъщност съставляват обичайната шпионска активност, бойкот и агитация, облечени в нова, цифрова форма. А " новата Студена война ", чиято фронтова линия в този момент минава през Украйна, единствено съживява старите обичаи в това отношение.
3. Разкрити са методите на съветските секрети служби
Подробностите към акциите на съветските секрети служби разкриват и техните способи. Руските посолства служат за хотспот, откъдето ГРУ и сие задвижват шпионските си мрежи в Германия, България или Италия. Основна движеща мощ са парите, а в тази ситуация с Германия и България роля играе и това, че участниците имат общо агентурно минало, обвързвано със социалистическите секрети служби. Когато задачата гласи ликвидиране или бойкот, екипи на в това време разформированата специфична част на ГРУ, известна като 29155, биват командировани в трети страни, откъдето пътуват из цяла Европа, с цел да изпълнят задачата си. Използването на обиколни направления за напредване, подправените самоличности, при които персоналното име остава същото, а датата и годината на раждане са доста близки до същинските, са познати още от руските секрети служби, както и привилегиите, раздаването на награди и стратегиите за почивки и грижи за разкритите сътрудници и техните най-близки. Известен е и арсеналът, който употребяват съветските секрети служби: от токсини като Новичок или полоний, през огнестрелно оръжие, чак до взривни субстанции и инсценирани нещастни случаи.
4. Човекът остава в центъра
Русия е една от водещите сили в международния кибершпионаж, само че последните акции на тайните служби демонстрират какъв брой значим си остава човешкият фактор. Дори кибершпионажът, както при хакерската атака против Бундестага през 2015 година, сполучи с помощта на човешка неточност - в тази ситуация отварянето на прикачени към мейли файлове. В шпионските истории от Германия, България и Италия пък в центъра стояха подкупени с пари хора. Отново човешки неточности, позволени от офицери на службите, са отговорни за неуспеха или разкриването на секрети интервенции. Така да вземем за пример офицери от елитната част на ГРУ 29155 са пътували с едни и къщи подправени самоличности и фалшифицирани паспорти до Чехия, България и Англия. След атентата против Сергей Скрипал през 2018 същите тези офицери изхвърлиха опаковката на отровата в кофа за отпадък и по този начин предизвикаха още една гибел - тази на английския жител Даун Стърджис, който стана неволна жертва на атентата против Скрипал.
5. Държавната загадка е в рецесия
Днес, в ерата на обществените медии, видеонаблюдението и тоталната онлайн-комуникация, неща като отбраната на персоналните данни и персоналната сфера се намират в тежка рецесия. Но същото важи и за тъмните държавни секрети на службите, когато те правят убийства. Това демонстрират следствията на английската платформа Bellingcat. Именно обществените медии, качени фотоси в тях, видеозаписи и запаметени в интернет данни за водени диалози или за пътувания разрешиха на проверяващи публицисти като Елиът Хигинс или Христо Грозев да реконструират значими елементи от дейностите на офицерите-агенти, включително подправената им идентичност, маршрутите на придвижване и водени от тях телефонни диалози. С разкритията си те демонстрираха и още нещо: какъв брой сходна в действителност е активността на цифровата проверяваща публицистика и на тайните служби: и в двата случая се търси в интернет обществена или полупублична информация, възвръщат се връзки, сформират се профили на придвижване и се заплаща на информатори, с цел да се стигне до въпросните данни.
6. Демонстрация на мощ или знак за уязвимост?
Руските секрети служби потвърдиха, че могат да оперират на всички места в Европа. Бившият шеф на английското вътрешно разузнаване МИ5 Джон Сойерс счита, че биват разкривани не повече от 10 % от интервенциите на съветските секрети служби. И все пак не трябва да се заслепяваме от този техен триумф. Защото в това време те са и знак за уязвимост. Но освен поради многото им оперативни провали. Това, че още веднъж и още веднъж тези интервенции се правят от едни и същи офицери, демонстрира, че службите разполагат с лимитирани запаси. А опитите посредством трети страни да се набират информации за проекти на Съединени американски щати и НАТО, което е доста трудоемко, скъпо и рисково начинание, приказват също и за недостатъци на Вашингтон и Брюксел. Освен това загубата на политическа известност и глобите ни дават съображение да се съмняваме в сполучливата равносметка на тези интервенции на съветските секрети служби.
Автор: Кристофер Неринг
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ