ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

...
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за
Коментари Харесай

Мевлют Чавушоглу: Спорът между Турция и Гърция помага на великите сили да продават оръжията си

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Гърция и Турция са въвлечени в конкуренция във въоръжаването, подхранвана от желанието на техните съдружници да продават оръжия. Двете прилежащи страни са измежду най-хубавите купувачи на оръжие в света, а тяхното историческо съревнование е асъдействало за обогатяването на отбранителната промишленост на Запада - а в последно време и на Русия.

Това е посланието, отправено от турския външен министър Мевлют Чавушоглу към гръцкия му сътрудник Никос Дендиас в границите на срещата, която двамата организираха в четвъртък в Атина. Съгласно думите му, представени от новинарския портал Greek Reporter, трети страни са намесени в разногласието сред Атина и Анкара поради стремежите им да продават оръжия.

Неговият развълнуван продан на отзиви с Дендиас на конференцията в Анкара може би извади на бял свят най-тежката истина - че и Гърция, и Турция са най-хубавите клиенти за великите сили, чийто интерес е в спор, разясняват от редакцията.

„ Други страни просто желаят да продават оръжие “, съобщи Чавушоглу във връзка програмата за рационализация на гръцката войска и зародилата конкуренция сред съдружниците в НАТО за продажба на бойни самолети и фрегати на южната ни съседка.

Турция постоянно е твърдяла, че разногласието с Гърция е двустранен въпрос, който може да бъде позволен посредством директни договарянията сред двете страни. Участието на външни сили, като Европейския съюз, се счита за нездравословно за турските ползи.

За разлика от това гръцката позиция гласи, че разликите могат да бъдат позволени единствено в случай че и двете страни се придържат към наредбите на интернационалното право, и по-специално Морското право на Организация на обединените нации и Лозанския контракт.

Независимо от достолепията на позицията на всяка страна, истината е, че десетилетията на гръцко-турския спор е оказал помощ на американската, съветската и европейската отбранителна промишленост да продават своята продукция и на двете страни.

Надпреварата във въоръжаването в Егейско море е подхранвана от оръжейни системи, продавани от техните съдружници. Гърция и Турция са измежду най-хубавите клиенти на отбранителната промишленост в международен мащаб.

Гърция се подрежда на второ място в НАТО след Съединени американски щати по мярка на разноски за защита като дял от Брутният вътрешен продукт. Почти 2,68% от Брутният вътрешен продукт на страната отива за защита. В Турция данните са за 1,86%.

Според изчисленията на НАТО разноските на Гърция за защита за 2020 година са били 5 027 милиарда $. Турция е похарчила 12 930 милиарда $ за същия интервал.

През интервала 1991-2017 година Турция е петият в света вносител на съществени оръжия. Исторически страната разчита на своите съдружници от НАТО в Съединени американски щати и Европа за потребностите си в региона на защитата и сигурността.

Съединени американски щати са най-големият експортьор на оръжия за Турция, като обезпечават 60% от общия импорт в интервала сред 2014 и 2018 година Сред европейските страни главните снабдители са Франция, Испания и Англия.

При доминираните от военните управляващи турски държавни управления от 80-те и 90-те години на предишния век вносът на оръжие от Съединени американски щати доближава рекордни равнища. Тогава югоизточната ни съседка придобива бойни самолети, ракети, хеликоптери, танкове, кораби и други, които към момента се употребяват от турската войска.

Турция се обърна към Русия за закупуването на система за противоракетна защита на стойност 2,5 милиарда $, решение, което разтревожи съдружниците в НАТО и докара до налагането от страна на Съединени американски щати на ограничаващи наказания против Анкара.

Вносът на оръжие в Турция сред 2016 и 2020 година е намалял с 59% спрямо интервала сред 2011-2015 година, съгласно скорошен отчет на Стокхолмския интернационален институт за проучване на мира (SIPRI), който споделя данни, проучвания и изявления за интернационалната търговия с оръжие.

Гърция също разчита основно на съдружниците от НАТО за своя импорт на оръжие. В края на 2020 година страната утвърди държавния бюджет за 2021 година, който включва удвояване на разноските за защита. Очаква се той да доближи към 5,5 милиарда евро – сума, която е два пъти по-голяма от изхарчената през предходната година.

Гърция ще закупи минимум четири фрегати и осемнадесет френски изтребители Rafale. Освен това тя ще придобие хеликоптери и безпилотни летателни апарати, ще надгради своя флот от F-16 и ще наеме още 15 000 души личен състав в редиците на армията си.

Гърция се трансформира в полесражение за конкуриращи се съдружници от НАТО, които се втурнаха да продават нови фрегати и да се възползват от огромната стратегия за рационализация на въоръжените сили на страната.

Фокусът през последните няколко месеца се насочи към фрегатите, защото Гърция алармира, че има намерение да си набави съвременни кораби, с цел да усъвършенства своите военноморски качества в Егейско море и Източното Средиземноморие на фона на напрежението с Турция.

Съединени американски щати, Обединеното кралство, Испания, Италия и Франция - съдружници на Гърция в НАТО - към този момент са създали своите предложения, които сега се преглеждат от чиновници на Националния защитителен щаб на Гърция.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР