Борисов е победител засега. Слави е в ступор. А Нинова върви по стъпките на Костов
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Критиците на ГЕРБ настойчиво си затварят очите за един факт. Борисов завоюва изборите с величествен резултат- с 8 % пред втората политическа мощ “Има подобен народ” на Слави Трифонов и 11 пред главния си конкурент Българска социалистическа партия. Освен това съвсем цялата локална власт е в ръцете на ГЕРБ, както и настоящата държавна администрация. За да бъде отхвърлен Борисов от властта, не е задоволителен единствено машинален общ брой от парламентарно показаните партии, които са против него, а обединен фронт и дейности против него. Сигналите за последното са в противоположната посока - разцепление и взаимно изключващи се позиции, даже вътре в самите политически сили, какъвто е последният случай с “Изправи се! Мутри вън!”.
Някои от анализаторите преждевременно оповестиха, че митингите от предишното лято са получили най-вече гласове, което ми се коства неправилно. Политическото посланичество на митингите, в лицето на обединението сред “Отровното трио” и Мая Манолова, получи 4,74% и 14 места в новия парламент. Слави Трифонов (който отсъстваше от протестите) стана втори, тъй като от 20 години го демонстрират по малкия екран. “Демократична България” просто събра твърдото ядро на остарялата десница и то с помощта на акцията на Христо Иванов против Доган в Росенец, а не поради митингите, почнали след нахлуването на прокуратурата в президентството на 9 юли. За сметка на това Бойко Борисов завоюва безапелационно изборите, макар тях и макар свадите с чекмеджета, записи и безредни управнически решения поради пандемията.
Днес минимум обезпокоен от изборните резултати наподобява Борисов и това е обяснимо.
Опозицията против него руинира от ден дневно в невъзможността да се сплоти и излъчи сериозна управническа опция. Каквото и държавно управление да се образува в този момент под флага анти-ГЕРБ, то няма да изтрае дълго, а предварителните избори наподобяват съвсем сигурни, без значение дали в този момент или след година. Основна виновност за това има партията на Слави Трифонов, която още преди изборите се разгласи против Българска социалистическа партия и по този начин минира опцията за мощна управническа коалиция с ядро сред Слави и Българска социалистическа партия, в която да влязат двете по-малки опозиционни партии. Тук е значимо да се разбере разликата сред управническа коалиция и парламентарна поддръжка за държавно управление на малцинството, каквато се обрисува сега. Първата има късмет за дългоденствие, тъй като участниците в ръководството имат интерес да употребяват властта. Второто е нетрайно, тъй като при смяна на настроенията на гласоподавателите и неизбежните кавги, които съпътстват ръководството, Народното събрание може да се разтури за дни, според от ползите на политическите сили. Сигурно е, че
Слави Трифонов и неговата партия нямат никаква експертиза за ръководство на страната.
Техните единствени цели, както са декларирани, се изчерпват до безумни хрумвания за напълно мажоритарна система, избор на съдии и шефове на Министерство на вътрешните работи и партийна дотация от един лев на глас. Освен че са глупави, тези хрумвания нямат нищо общо с практическото ръководство на страната, а то би трябвало да стартира незабавно. Тук поражда и другият проблем - с цел да съблюдава това, което е заречен на гласоподавателите си, Слави ще би трябвало да търси поддръжка от всички парламентарни групи, с цел да има квалифицирано болшинство за смяна на Конституцията. Последното наподобява в областта на фантастиката, а това ще бъде първото неизпълнено заричане към личните му гласоподаватели.
Далеч по-сериозен удар върху имиджа на “Има подобен народ” ще бъде решението на Трифонов за управническия мандат, който ще му връчи президента след предизвестения неуспех на ГЕРБ да сформира кабинет. Ако Слави Трифонов го върне, се отива на предварителни избори. Това мъчно се изяснява на тези, които виждат, че против ГЕРБ има болшинство в настоящия парламент. Ако не го върне, ще би трябвало да уточни министър председател или персонално да се кандидатира за подобен, след което да направи държавно управление без управническа коалиция с левицата, само че с нейна поддръжка и поддръжката на Движение за права и свободи, които обявиха, че ще го създадат, без значение дали желае или не. Отсега може да се планува, че такова ръководство е обречено за няколко месеца, както заради неналичието на експертиза, по този начин и заради неналичието на поддръжка, скрепена от съдружно съглашение и споделена отговорност. Мисля, че изначалната неточност, която мнозина вършат с Трифонов, е убеждението, че той е против ГЕРБ и Борисов.
Слави Трифонов е предприемач, а не политик.
На тези избори той просто влезе в бизнеса с политическо брокерство, а не поради концепцията да смъква някого от власт, още по-малко да ръководи. От 20 години Слави е част от статуквото и заради тази причина допреди две години беше на екран в най-гледаното време по най-гледаната телевизия. Мнозина не помнят, че неговият раздор с Бойко Борисов, с който дружно вървяха на кино, се случи не по идеологически и морални аргументи, а заради битови такива. Когато беше кмет,
Борисов отхвърли на своя манталитетен близнак да построи небостъргач в градинката против “Ню Отани” в София
и Слави Трифонов го намрази по този начин, както единствено един нарцис може да ненавижда различен. Неговите насмешки с Борисов от екрана на бТВ бяха вероятни единствено, тъй като Слави Трифонов имаше поддръжката на Доган и Пеевски, скритите сътрудници на Борисов във властта, които постоянно са имали интерес Бойко да бъде рутен, с цел да не стане прекомерно мощен и независим. За двадесет години в ефир на “Шоуто на Слави” по бТВ аз не се сещам за нито една сериозна дума и нито един скеч против Доган. Мисля, че Пеевски беше упоменат един път и то по този начин, че не се разбра комизъм ли е или комплимент. Нещо повече - на върха на личната си тв нервност против Борисов Слави Трифонов направи предизборно изявление с него в навечерието на локалните избори през 2019 година и не му зададе нито един неуместен въпрос. На едно запитване Борисов даже си извади авансово квалифицирано листче с отговори и стартира да чете.
От предходната неделя до през днешния ден Слави Трифонов мълчи и не споделя какво ще прави с ръководството на страната. Очевидно е, че няма кой да поддържа ГЕРБ, тъй че вторият мандат ще отиде при него. Слави Трифонов би трябвало да уточни министър председател, който да получи мандата от президента или самичък да се номинира за подобен. Действията му в този момент, а и в цялата предизборна акция демонстрираха, че той няма никакво съществено желание към политиката и ръководството. Той е брокер, който се надяваше на трето, четвърто място, с цел да може да играе в ръководството като патерица,без да се постанова да ръководи и поема отговорност, а единствено да кешира.
Глупостта на българския гласоподавател у нас и по света обаче го натресе да бъде водач на страната.
Мисля, че е изпаднал в ступор от боязън и в този момент се чуди какво да прави с тази власт, която му подариха почитателите на бездарните му песни и вулгарни и примитивни скечове. Сега е в невъзможност, тъй като е взел едни пари да го играе балансьор, а се оказа, че би трябвало да ръководи. И то с още три партии, които се ненавиждат взаимно. There is such a mess e по-подходящото име за партията му. Ако Слави Трифонов в действителност беше против статуквото и ГЕРБ, това щеше да проличи още в изборната нощ, а в този момент доста ясно да е обрисуван пътят за отстраняването на Бойко Борисов от властта, промяната на основния прокурор и още няколко основни претенции от митинга.
Днес всички, които са против Борисов, поддържат Слави, само че той нещо се дърпа.
Тук стигаме до втория провинен за положителното показване на Борисов и това е Корнелия Нинова. След изключителната поддръжка, която получи от личната си партия Нинова освен, че не я употребява, ами направи всичко допустимо Българска социалистическа партия да катастрофира като трета политическа мощ и с рекордно невисок резултат в историята си. Три са главните аргументи. Първата е
необявената война, която Корнелия Нинова стартира против президента Румен Радев
и упоритият ѝ отвод да поддържа кандидатурата му за втори мандат. Тук Нинова постъпи макиавелистки. Сама не сподели дума против президента, с цел да не се самоубие за личния си електорат, само че насърчаваше и координираше обществените офанзиви против него от странични представители, близки медии, че даже и от малкия екран на Българска социалистическа партия. Пресцентърът на Корнелия Нинова да вземем за пример пращаше на медиите всички изявления на Калоян Методиев против Румен Радев, както и всяка сериозна дума против президента на тематика “Три морета” и други мотиви, казана от ляв анализатор. Заедно с това Нинова отхвърляше да поддържа Румен Радев за втори мандат даже и откакто го принуди да разгласи, че ще се кандидатира. Внезапната самономинация, която президентът Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова си направиха при започване на февруари бе точно поради Корнелия Нинова. Дотогава тя отхвърляше да разгласи поддръжка под претекст, че Радев не е оповестил желанията си. След като той и Йотова го направиха, лидерката на Българска социалистическа партия измисли различен претекст - партийните процедури, груповите решения в партията и прочие нелепости, на които сама не си има вяра.
Когато трябваше да поддържа президента за втори мандат (след като той публично разгласи кандидатурата си) Корнелия Нинова не го направи с извинението, че има процедури в партията и би трябвало да се питат структурите. Сега Нинова разгласи поддръжка за държавно управление на Слави Трифонов и се разгласи против предварителни избори и длъжностен кабинет на Румен Радев без да се допитва до партията и без да чака процедури. Въпреки, че на думи е против Борисов, всичките ѝ дейности от три месеца насам са в негова изгода. Такива са обстоятелствата.
Втората причина за изборната злополука е персоналната вътрешнопартийна политика на Корнелия Нинова.
Без да пита структурите и партията, тя назначи водачите на листи, по-голямата част от които провокираха недоволството на хората, които трябваше да провеждат и вършат акцията на Българска социалистическа партия по места. Мнозина от тях изгубиха претекст и избраха да работят за други политически сили, като обединението на Мая Манолова. Освен това без всякаква логичност Нинова реши да чисти партията в навечерието на изборите, а не след тях, както би било по-разумно. Тя изхвърли Георги Гергов, отлюспи сполучливия кмет на Перник Станислав Владимиров без никаква причина, изпокара се със личните си заместници в партията и стартира да съди публицисти и съпартийци, а нейните хора да громят обществено медиите и огромните социологически организации. Тук желая да вметна, че единственото напълно фалшифицирано социологическо изследване бе направено от Калоян Методиев и пуснато отново през пресцентъра на Българска социалистическа партия до медиите. С две думи,
Нинова направи всичко, което не се прави преди избори, и резултатът е налице.
Смешно е да се извинява това с морални причини. Първият път тя стана водач на Българска социалистическа партия, откакто персонално се контракти за поддръжка от Георги Гергов. Лично тя избра Кирил Добрев за своя дясна ръка, а след това персонално го разгласи за изменник. Лично тя постави Борислав Гуцанов да води листата във Варна, откакто преди година персонално се опитваше да го смъква от управлението на Българска социалистическа партия в града. Лично тя накара 10 свои депутати да гласоподават Сотир Цацаров да стане началник на КПКОНПИ, а след това персонално изиска от тях да понесат отговорност, тъй като са го създали. Тези и още един куп недомислени дейности на лидерката са главната причина за злополуката на Българска социалистическа партия, а не врагът с партиен билет и скритите сътрудници на ГЕРБ. Вътрешнопартийната ѝ съпротива бе смазана още на изборите за водач, които Корнелия Нинова завоюва с голямо болшинство, само че по абсурд тя се оказа най-дълбоката подводница на Борисов в левицата, тъй като всичко, което направи (и не направи) в тази акция работи за него. Включително и упоритият ѝ отвод да подаде оставка. Нинова несъмнено има доста последователи в партията, а отводът ѝ да ги освободи от себе си
обрича левицата на маргинализация.
Тук стигаме до третата причина за настоящето състояние на Българска социалистическа партия. Пропуснатият късмет, който Корнелия Нинова получи след сполучливия си ход да овладее изцяло партията със смазваща победа на вътрешнопартийния избор. Тя трябваше да разшири дадената ѝ власт, само че вместо това я стесни. След успеха си през предходната есен Нинова можеше да трансформира Българска социалистическа партия в съединителен център на левицата, дружно с плътната си поддръжка за президента Румен Радев против офанзивите на ГЕРБ и прокуратурата. Бе длъжна да опита да събере всички отпаднали от Българска социалистическа партия през годините, а не да им разрешава да не престават да късат гласове като обособени партии джуджета и да се трансформира в водач на обединената лява съпротива против Борисов. След това да опита взаимоотношение с другите играчи, само че от позицията на мощен водач. Вместо това тя се смали до там, че другите изобщо да не я виждат или обществено да се разграничават от Българска социалистическа партия, както и да отхвърлят на секундата всяко предложение за общи дейности, пристигнало от лидерката им. По абсурд Корнелия Нинова вкара в капан личната си партия с ход, който можеше да ѝ донесе голям триумф, само че и злополука. Имам поради директния избор на ръководител.
Нинова получи цялата власт в партията и не се оправи. Превърна я в проваляне.
Сега обаче прави партията пленник на себе си, тъй като никой не може да я махне от лидерското място, в случай че сама не се отдръпна. Права е, че хората в Българска социалистическа партия си я желаят, само че са прави и тези, които виждат, че отпред с Нинова Българска социалистическа партия няма късмет да върви нагоре от днешните си резултати. Един виновен водач, който мисли за партията си би разсякъл самичък този възел с незабавна и безусловна оставка. Такъв е дългогодишния опит в развитите демокрации и той не е инцидентен. Грешно е да се мисли, че оставката в политиката е единствено честен жест и кардинален въпрос. Той е на първо място прагматичен въпрос, тъй като отваря пътя за обновяване и свестяване, в случай че изобщо има подобен. Оставката на Нинова през днешния ден е нужна не тъй като е морално, а тъй като е единственият късмет на Българска социалистическа партия да спре разрастването на вредите и да избегне още по-голяма злополука.
Аналогиите с Иван Костов и края на остарялата десницата тук са изцяло уместни.
Така става, когато водачеството се трансформира в отцепничество, а политическата мощ в общ брой от почитатели. От последните изказвания на Корнелия Нинова мисля, че тя ще се интересува единствено от личното си политическо оцеляване, а нейните почитатели ще стават все по-малобройни, до момента в който партията не се разцепи или не се маргинализира до някакво ляво ДСБ. Тя поразително повтаря Костов вляво. Силно обичана, само че също по този начин мощно разрушителна.
Единственият печеливш вид пред Българска социалистическа партия ми се коства незабавната и безусловна оставка на Нинова, която в действителност би трябвало да спре да се меси в партийните каузи. Избирането на Крум Зарков за краткотраен ръководител, посочен персонално от нея и приготовление на конгрес, който да се опита да продължи живота на Българска социалистическа партия без най-харесвания си водач, каквато несъмнено е Корнелия Нинова. Защо Крум Зарков? Не единствено, тъй като няма различен. Той не може да бъде упрекван, че е човек на Борисов и ГЕРБ, нито че взе участие във вътрешнопартийните интриги на опозицията на Нинова. Показа изключителна преданост към нея, образован е, а към този момент има и задоволителен политически опит. Неговите възгледи за правосъдната власт и прокуратурата са против модела “Пеевски” и статуквото, а общественият му облик е позитивен без никакъв негатив към този момент. Той може да стартира да гради мостовете, които Нинова изгори, започвайки преди всичко от президента Румен Радев. Неговият избор ще лиши от причини всички, които споделят, че Българска социалистическа партия е партия на статуквото, а знакът на смяната ще върне интереса към Българска социалистическа партия, както и ще раздвижи някаква сила в изпадналата в кома левица. Дори и като обществено държание
Крум Зарков е доста по-убедителен противовес на Бойко Борисов, в сравнение с беше Корнелия Нинова,
която в последните месеци замязя на оня, против който сякаш гневно се бореше. Мисля, че това би бил един от дребните шансове на Българска социалистическа партия да устои и този път, а това ми се коства значимо, тъй като левицата въпреки всичко си остана единствената естествена партия под напора на популизъм и чалга в последните две десетилетия.
От държанието на главните играчи ще зависи и това на дребните, които няма да разясня в този момент.
Основният извод за мен е, че Борисов е в мощна позиция, тъй като самодейността е в съперниците му,
а той е на изчакване с цялата мощност зад тила си и резултат на първа политическа мощ. Опозицията против него наподобява слаба, разпокъсана и даже комична - Хаджигенов президент. Това може да се промени, само че е по-вероятно да не се промени. Във всеки случай чувството, че нещата вместо да се подобрят се утежняват, сякаш е преобладаващо. И за край ще съветвам оптимистите, които мислят, че алтернативата в лицето на естествените хора е излязла по площадите, протестирала и гласувала против мутрите да съберат сбора от гласовете, подадени за Бойко Борисов, Слави Трифонов и Веселин Марешки, с цел да си дадат сметка за размерите на злополуката до която всички с дружни старания се докарахме през годините.
Критиците на ГЕРБ настойчиво си затварят очите за един факт. Борисов завоюва изборите с величествен резултат- с 8 % пред втората политическа мощ “Има подобен народ” на Слави Трифонов и 11 пред главния си конкурент Българска социалистическа партия. Освен това съвсем цялата локална власт е в ръцете на ГЕРБ, както и настоящата държавна администрация. За да бъде отхвърлен Борисов от властта, не е задоволителен единствено машинален общ брой от парламентарно показаните партии, които са против него, а обединен фронт и дейности против него. Сигналите за последното са в противоположната посока - разцепление и взаимно изключващи се позиции, даже вътре в самите политически сили, какъвто е последният случай с “Изправи се! Мутри вън!”.
Някои от анализаторите преждевременно оповестиха, че митингите от предишното лято са получили най-вече гласове, което ми се коства неправилно. Политическото посланичество на митингите, в лицето на обединението сред “Отровното трио” и Мая Манолова, получи 4,74% и 14 места в новия парламент. Слави Трифонов (който отсъстваше от протестите) стана втори, тъй като от 20 години го демонстрират по малкия екран. “Демократична България” просто събра твърдото ядро на остарялата десница и то с помощта на акцията на Христо Иванов против Доган в Росенец, а не поради митингите, почнали след нахлуването на прокуратурата в президентството на 9 юли. За сметка на това Бойко Борисов завоюва безапелационно изборите, макар тях и макар свадите с чекмеджета, записи и безредни управнически решения поради пандемията.
Днес минимум обезпокоен от изборните резултати наподобява Борисов и това е обяснимо.
Опозицията против него руинира от ден дневно в невъзможността да се сплоти и излъчи сериозна управническа опция. Каквото и държавно управление да се образува в този момент под флага анти-ГЕРБ, то няма да изтрае дълго, а предварителните избори наподобяват съвсем сигурни, без значение дали в този момент или след година. Основна виновност за това има партията на Слави Трифонов, която още преди изборите се разгласи против Българска социалистическа партия и по този начин минира опцията за мощна управническа коалиция с ядро сред Слави и Българска социалистическа партия, в която да влязат двете по-малки опозиционни партии. Тук е значимо да се разбере разликата сред управническа коалиция и парламентарна поддръжка за държавно управление на малцинството, каквато се обрисува сега. Първата има късмет за дългоденствие, тъй като участниците в ръководството имат интерес да употребяват властта. Второто е нетрайно, тъй като при смяна на настроенията на гласоподавателите и неизбежните кавги, които съпътстват ръководството, Народното събрание може да се разтури за дни, според от ползите на политическите сили. Сигурно е, че
Слави Трифонов и неговата партия нямат никаква експертиза за ръководство на страната.
Техните единствени цели, както са декларирани, се изчерпват до безумни хрумвания за напълно мажоритарна система, избор на съдии и шефове на Министерство на вътрешните работи и партийна дотация от един лев на глас. Освен че са глупави, тези хрумвания нямат нищо общо с практическото ръководство на страната, а то би трябвало да стартира незабавно. Тук поражда и другият проблем - с цел да съблюдава това, което е заречен на гласоподавателите си, Слави ще би трябвало да търси поддръжка от всички парламентарни групи, с цел да има квалифицирано болшинство за смяна на Конституцията. Последното наподобява в областта на фантастиката, а това ще бъде първото неизпълнено заричане към личните му гласоподаватели.
Далеч по-сериозен удар върху имиджа на “Има подобен народ” ще бъде решението на Трифонов за управническия мандат, който ще му връчи президента след предизвестения неуспех на ГЕРБ да сформира кабинет. Ако Слави Трифонов го върне, се отива на предварителни избори. Това мъчно се изяснява на тези, които виждат, че против ГЕРБ има болшинство в настоящия парламент. Ако не го върне, ще би трябвало да уточни министър председател или персонално да се кандидатира за подобен, след което да направи държавно управление без управническа коалиция с левицата, само че с нейна поддръжка и поддръжката на Движение за права и свободи, които обявиха, че ще го създадат, без значение дали желае или не. Отсега може да се планува, че такова ръководство е обречено за няколко месеца, както заради неналичието на експертиза, по този начин и заради неналичието на поддръжка, скрепена от съдружно съглашение и споделена отговорност. Мисля, че изначалната неточност, която мнозина вършат с Трифонов, е убеждението, че той е против ГЕРБ и Борисов.
Слави Трифонов е предприемач, а не политик.
На тези избори той просто влезе в бизнеса с политическо брокерство, а не поради концепцията да смъква някого от власт, още по-малко да ръководи. От 20 години Слави е част от статуквото и заради тази причина допреди две години беше на екран в най-гледаното време по най-гледаната телевизия. Мнозина не помнят, че неговият раздор с Бойко Борисов, с който дружно вървяха на кино, се случи не по идеологически и морални аргументи, а заради битови такива. Когато беше кмет,
Борисов отхвърли на своя манталитетен близнак да построи небостъргач в градинката против “Ню Отани” в София
и Слави Трифонов го намрази по този начин, както единствено един нарцис може да ненавижда различен. Неговите насмешки с Борисов от екрана на бТВ бяха вероятни единствено, тъй като Слави Трифонов имаше поддръжката на Доган и Пеевски, скритите сътрудници на Борисов във властта, които постоянно са имали интерес Бойко да бъде рутен, с цел да не стане прекомерно мощен и независим. За двадесет години в ефир на “Шоуто на Слави” по бТВ аз не се сещам за нито една сериозна дума и нито един скеч против Доган. Мисля, че Пеевски беше упоменат един път и то по този начин, че не се разбра комизъм ли е или комплимент. Нещо повече - на върха на личната си тв нервност против Борисов Слави Трифонов направи предизборно изявление с него в навечерието на локалните избори през 2019 година и не му зададе нито един неуместен въпрос. На едно запитване Борисов даже си извади авансово квалифицирано листче с отговори и стартира да чете.
От предходната неделя до през днешния ден Слави Трифонов мълчи и не споделя какво ще прави с ръководството на страната. Очевидно е, че няма кой да поддържа ГЕРБ, тъй че вторият мандат ще отиде при него. Слави Трифонов би трябвало да уточни министър председател, който да получи мандата от президента или самичък да се номинира за подобен. Действията му в този момент, а и в цялата предизборна акция демонстрираха, че той няма никакво съществено желание към политиката и ръководството. Той е брокер, който се надяваше на трето, четвърто място, с цел да може да играе в ръководството като патерица,без да се постанова да ръководи и поема отговорност, а единствено да кешира.
Глупостта на българския гласоподавател у нас и по света обаче го натресе да бъде водач на страната.
Мисля, че е изпаднал в ступор от боязън и в този момент се чуди какво да прави с тази власт, която му подариха почитателите на бездарните му песни и вулгарни и примитивни скечове. Сега е в невъзможност, тъй като е взел едни пари да го играе балансьор, а се оказа, че би трябвало да ръководи. И то с още три партии, които се ненавиждат взаимно. There is such a mess e по-подходящото име за партията му. Ако Слави Трифонов в действителност беше против статуквото и ГЕРБ, това щеше да проличи още в изборната нощ, а в този момент доста ясно да е обрисуван пътят за отстраняването на Бойко Борисов от властта, промяната на основния прокурор и още няколко основни претенции от митинга.
Днес всички, които са против Борисов, поддържат Слави, само че той нещо се дърпа.
Тук стигаме до втория провинен за положителното показване на Борисов и това е Корнелия Нинова. След изключителната поддръжка, която получи от личната си партия Нинова освен, че не я употребява, ами направи всичко допустимо Българска социалистическа партия да катастрофира като трета политическа мощ и с рекордно невисок резултат в историята си. Три са главните аргументи. Първата е
необявената война, която Корнелия Нинова стартира против президента Румен Радев
и упоритият ѝ отвод да поддържа кандидатурата му за втори мандат. Тук Нинова постъпи макиавелистки. Сама не сподели дума против президента, с цел да не се самоубие за личния си електорат, само че насърчаваше и координираше обществените офанзиви против него от странични представители, близки медии, че даже и от малкия екран на Българска социалистическа партия. Пресцентърът на Корнелия Нинова да вземем за пример пращаше на медиите всички изявления на Калоян Методиев против Румен Радев, както и всяка сериозна дума против президента на тематика “Три морета” и други мотиви, казана от ляв анализатор. Заедно с това Нинова отхвърляше да поддържа Румен Радев за втори мандат даже и откакто го принуди да разгласи, че ще се кандидатира. Внезапната самономинация, която президентът Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова си направиха при започване на февруари бе точно поради Корнелия Нинова. Дотогава тя отхвърляше да разгласи поддръжка под претекст, че Радев не е оповестил желанията си. След като той и Йотова го направиха, лидерката на Българска социалистическа партия измисли различен претекст - партийните процедури, груповите решения в партията и прочие нелепости, на които сама не си има вяра.
Когато трябваше да поддържа президента за втори мандат (след като той публично разгласи кандидатурата си) Корнелия Нинова не го направи с извинението, че има процедури в партията и би трябвало да се питат структурите. Сега Нинова разгласи поддръжка за държавно управление на Слави Трифонов и се разгласи против предварителни избори и длъжностен кабинет на Румен Радев без да се допитва до партията и без да чака процедури. Въпреки, че на думи е против Борисов, всичките ѝ дейности от три месеца насам са в негова изгода. Такива са обстоятелствата.
Втората причина за изборната злополука е персоналната вътрешнопартийна политика на Корнелия Нинова.
Без да пита структурите и партията, тя назначи водачите на листи, по-голямата част от които провокираха недоволството на хората, които трябваше да провеждат и вършат акцията на Българска социалистическа партия по места. Мнозина от тях изгубиха претекст и избраха да работят за други политически сили, като обединението на Мая Манолова. Освен това без всякаква логичност Нинова реши да чисти партията в навечерието на изборите, а не след тях, както би било по-разумно. Тя изхвърли Георги Гергов, отлюспи сполучливия кмет на Перник Станислав Владимиров без никаква причина, изпокара се със личните си заместници в партията и стартира да съди публицисти и съпартийци, а нейните хора да громят обществено медиите и огромните социологически организации. Тук желая да вметна, че единственото напълно фалшифицирано социологическо изследване бе направено от Калоян Методиев и пуснато отново през пресцентъра на Българска социалистическа партия до медиите. С две думи,
Нинова направи всичко, което не се прави преди избори, и резултатът е налице.
Смешно е да се извинява това с морални причини. Първият път тя стана водач на Българска социалистическа партия, откакто персонално се контракти за поддръжка от Георги Гергов. Лично тя избра Кирил Добрев за своя дясна ръка, а след това персонално го разгласи за изменник. Лично тя постави Борислав Гуцанов да води листата във Варна, откакто преди година персонално се опитваше да го смъква от управлението на Българска социалистическа партия в града. Лично тя накара 10 свои депутати да гласоподават Сотир Цацаров да стане началник на КПКОНПИ, а след това персонално изиска от тях да понесат отговорност, тъй като са го създали. Тези и още един куп недомислени дейности на лидерката са главната причина за злополуката на Българска социалистическа партия, а не врагът с партиен билет и скритите сътрудници на ГЕРБ. Вътрешнопартийната ѝ съпротива бе смазана още на изборите за водач, които Корнелия Нинова завоюва с голямо болшинство, само че по абсурд тя се оказа най-дълбоката подводница на Борисов в левицата, тъй като всичко, което направи (и не направи) в тази акция работи за него. Включително и упоритият ѝ отвод да подаде оставка. Нинова несъмнено има доста последователи в партията, а отводът ѝ да ги освободи от себе си
обрича левицата на маргинализация.
Тук стигаме до третата причина за настоящето състояние на Българска социалистическа партия. Пропуснатият късмет, който Корнелия Нинова получи след сполучливия си ход да овладее изцяло партията със смазваща победа на вътрешнопартийния избор. Тя трябваше да разшири дадената ѝ власт, само че вместо това я стесни. След успеха си през предходната есен Нинова можеше да трансформира Българска социалистическа партия в съединителен център на левицата, дружно с плътната си поддръжка за президента Румен Радев против офанзивите на ГЕРБ и прокуратурата. Бе длъжна да опита да събере всички отпаднали от Българска социалистическа партия през годините, а не да им разрешава да не престават да късат гласове като обособени партии джуджета и да се трансформира в водач на обединената лява съпротива против Борисов. След това да опита взаимоотношение с другите играчи, само че от позицията на мощен водач. Вместо това тя се смали до там, че другите изобщо да не я виждат или обществено да се разграничават от Българска социалистическа партия, както и да отхвърлят на секундата всяко предложение за общи дейности, пристигнало от лидерката им. По абсурд Корнелия Нинова вкара в капан личната си партия с ход, който можеше да ѝ донесе голям триумф, само че и злополука. Имам поради директния избор на ръководител.
Нинова получи цялата власт в партията и не се оправи. Превърна я в проваляне.
Сега обаче прави партията пленник на себе си, тъй като никой не може да я махне от лидерското място, в случай че сама не се отдръпна. Права е, че хората в Българска социалистическа партия си я желаят, само че са прави и тези, които виждат, че отпред с Нинова Българска социалистическа партия няма късмет да върви нагоре от днешните си резултати. Един виновен водач, който мисли за партията си би разсякъл самичък този възел с незабавна и безусловна оставка. Такъв е дългогодишния опит в развитите демокрации и той не е инцидентен. Грешно е да се мисли, че оставката в политиката е единствено честен жест и кардинален въпрос. Той е на първо място прагматичен въпрос, тъй като отваря пътя за обновяване и свестяване, в случай че изобщо има подобен. Оставката на Нинова през днешния ден е нужна не тъй като е морално, а тъй като е единственият късмет на Българска социалистическа партия да спре разрастването на вредите и да избегне още по-голяма злополука.
Аналогиите с Иван Костов и края на остарялата десницата тук са изцяло уместни.
Така става, когато водачеството се трансформира в отцепничество, а политическата мощ в общ брой от почитатели. От последните изказвания на Корнелия Нинова мисля, че тя ще се интересува единствено от личното си политическо оцеляване, а нейните почитатели ще стават все по-малобройни, до момента в който партията не се разцепи или не се маргинализира до някакво ляво ДСБ. Тя поразително повтаря Костов вляво. Силно обичана, само че също по този начин мощно разрушителна.
Единственият печеливш вид пред Българска социалистическа партия ми се коства незабавната и безусловна оставка на Нинова, която в действителност би трябвало да спре да се меси в партийните каузи. Избирането на Крум Зарков за краткотраен ръководител, посочен персонално от нея и приготовление на конгрес, който да се опита да продължи живота на Българска социалистическа партия без най-харесвания си водач, каквато несъмнено е Корнелия Нинова. Защо Крум Зарков? Не единствено, тъй като няма различен. Той не може да бъде упрекван, че е човек на Борисов и ГЕРБ, нито че взе участие във вътрешнопартийните интриги на опозицията на Нинова. Показа изключителна преданост към нея, образован е, а към този момент има и задоволителен политически опит. Неговите възгледи за правосъдната власт и прокуратурата са против модела “Пеевски” и статуквото, а общественият му облик е позитивен без никакъв негатив към този момент. Той може да стартира да гради мостовете, които Нинова изгори, започвайки преди всичко от президента Румен Радев. Неговият избор ще лиши от причини всички, които споделят, че Българска социалистическа партия е партия на статуквото, а знакът на смяната ще върне интереса към Българска социалистическа партия, както и ще раздвижи някаква сила в изпадналата в кома левица. Дори и като обществено държание
Крум Зарков е доста по-убедителен противовес на Бойко Борисов, в сравнение с беше Корнелия Нинова,
която в последните месеци замязя на оня, против който сякаш гневно се бореше. Мисля, че това би бил един от дребните шансове на Българска социалистическа партия да устои и този път, а това ми се коства значимо, тъй като левицата въпреки всичко си остана единствената естествена партия под напора на популизъм и чалга в последните две десетилетия.
От държанието на главните играчи ще зависи и това на дребните, които няма да разясня в този момент.
Основният извод за мен е, че Борисов е в мощна позиция, тъй като самодейността е в съперниците му,
а той е на изчакване с цялата мощност зад тила си и резултат на първа политическа мощ. Опозицията против него наподобява слаба, разпокъсана и даже комична - Хаджигенов президент. Това може да се промени, само че е по-вероятно да не се промени. Във всеки случай чувството, че нещата вместо да се подобрят се утежняват, сякаш е преобладаващо. И за край ще съветвам оптимистите, които мислят, че алтернативата в лицето на естествените хора е излязла по площадите, протестирала и гласувала против мутрите да съберат сбора от гласовете, подадени за Бойко Борисов, Слави Трифонов и Веселин Марешки, с цел да си дадат сметка за размерите на злополуката до която всички с дружни старания се докарахме през годините.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ