Марио Русинов, АКФ за ФАКТИ: Партиите не знаят колко гласа да купят за едно място
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 29 март Антикорупционният фонд показа резултатите от проучването си „ Нарушена легитимност: следеният и платен избор в България, размер и въздействие “. Експертите на Антикорупционния фонд проучват резултатите от парламентарните и локални избори, извършени в интервала 2013-2020 година. Установяват над 2500 изборни секции, в които съществува риск от следен и платен избор. Тези рискови секции намират графичен израз под формата на интерактивна карта.
За да приказваме за проучването на Антикорупционния фонд и за изводите от него, от ФАКТИ се свързахме с Марио Русинов, който взе участие в извършеното проучване като младши-анализатор. Русинов е политолог по обучение и създател на политически разбори по отношение на вътрешната и външната политика, по отношение на проблемите на сигурността и тероризма. Разговора четете в идващите редове:
- Г-н Русинов, какви проучвателен способи бяха употребявани в проучването?
- В рамките на нашето проучване бе употребен статистически разбор, който разчита на т.нар outlier-и или изключителни стойности в резултатите за изборите, които „ Информационно обслужване “ АД изготвя въз основа на изборните протоколи, а Централната изборна комисия популяризира. Екипът на Антикорупционния фонд създаде няколко модела, които съставляват интерес и евентуален индикатор за отклоняване на електоралното държание в секциите. Първите два са многокомпонентни и най-общо търсят екстремални стойности във връзка с следните критерии:
От една страна, изборната интензивност. Като хипотезата, която употребяваме във връзка с интензивността, е, че когато има тласък или опасност, гласоподавателите, които гласоподават в рисковите секции се консолидират и гласоподават с извънредно висока интензивност и надлежно когато липсват гореспоменатите, гласоподавателите в тези секции не гласоподават.
От друга страна, резултатът на спечелилия по отношение на останалите претенденти в секцията в съпоставяне със приблизително аритметичния му резултат в общината . Хипотезата тук е, че локалните спецификации и общи проблеми и цели, които локалните гласоподаватели имат, са сходни на равнище община и тогава би трябвало да се следи сходни стойности в общината.
В допълнение при тези два модела се употребяват нетипично високи стойности на броя на недействителните бюлетини – надлежно снимани или показани обществено. Обърнахме им внимание, тъй като снимането на попълнената бюлетина е един от главните способи за инспекция от страна на дилърите на гласове за спазването на инструкциите им.
Също по този начин изследваме и за висок брой сбъркани бюлетини . Хипотезата ни е, че от една страна част от гласоподавателите, чийто глас е под тласък или напън, въпреки всичко се разколебават и пускат неверна бюлетина, а от друга, че за жалост най-сигурният контейнер за следен избор, от страна на купуващите и продаващите, са обществено маргинализирани групи, чийто учебен и стопански статус е невисок. Това е, както причина за определяне на трайна взаимозависимост сред дилърът на гласове и гласоподавателите, чиито гласове открива, по този начин и за допускане на неточности при попълване на бюлетината в изборния ден от страна на следения гласоподавател.
Последният модел стъпва на така наречен волатилност или промяна на електоралното държание на гласоподавателите в къс откъслек от време . По-просто казано процесът, в който гласоподавателите в границите на няколко следващи избора гласоподават за разнообразни партии, в някои случаи и диаметрално противоположни по стратегии партии.
На базата на това направихме две оценки – една по-консервативна и една по-либерална. Консервативната ни оценка разчита от една страна, на повторяемост на съответни секции през годините като това значи, че при тях се следи стабилно рисково държание, т.е. една и съща секция е била рискова по някой от заложените критерии в най-малко два поредни референтни - от един вид, избори, а от друга, че се появяват като рискови в два или повече от нашите модели.
- Кои са главните трендове, които се виждат във връзка с купения избор в изборите от 2013 до 2020 година?
- Важно е да се посочи, че от предишни качествени проучвания на тематиката за проведената престъпност, която се занимава с продажбата на гласове и тематиката за следения избор е известно за два метода, които така наречен дилъри на гласове употребяват за набиране на гласове. Това са надлежно системата на стотници и десятъци, а точно назначението на авторитетни в локалните общности хора , които се ангажират с набирането на съответен брой гласове -100, 50, 10 и по този начин надолу по веригата, създавайки мрежи за платен избор вид реферална система.
Вторият метод е използването на локални „ тартори “ в маргинализирани общности . Това става посредством установяването на разнообразни способи на взаимозависимост на цялата общественост от водача. Това може да е посредством монополизиране на достъпа на обществени услуги на локалните гласоподаватели посредством взимане на персоналните им карти. Чрез опасността от остракиране и пропъждане от общността си при непокорство със заповедта за гласоподаване по избран метод. Последното държание е особено за надълбоко патриархални системи в дребните обитаеми места. Както и посредством други сходни способи.
Докато при „ рефералната “ система няма гаранция, че ще бъдат привлечени гласоподаватели от една и съща секция и в подобен смисъл засичането им статистически е по-трудно, то за вторите е особено продаването на цялата секция, по този начин да се каже „ на едро “.
В рамките на проучването си попаднахме на мнение на анализатори на следения избор, които са изследвали държанието на престъпния контингент и тяхното схващане е, че от 2014 година насам продаването на такива секции, които се купуват „ на едро “, се разделя от дилърите на гласове на два или три политически играча за отбягване на „ набиване на очи “ на въпросните секции. Тогава и статистическият разбор на база на екстремални стойности на спечелилия се откроява по-трудно. Данните от статистическия ни разбор удостоверяват тази догадка. От направения разбор, също по този начин, прави усещане, че от 2013 година насам някои секции, които са проявявали стабилно и стандартно държание, към този момент са волатилни. Тоест може да се заключи, че към този момент се продават гласове тук-там, които до релативно скоро не са били обект на платен избор.
- Забелязва ли се избрана централизация на по-високи шансове за пазаруване на избор в дадени географски или етнически райони?
- Ако се прегледа картата, която създадохме, която прочее е налична на уеб страницата ни, ще се забележи, че и ма релативно отмерено систематизиране в страната на купения и следен избор . Същевременно в случай че създадем отпратка към демократичната и консервативната оценка или секциите с евентуален и с висок риск и обърнем внимание на тези секции, които сме посочили секции с евентуален риск, следим струпване на избор, при който се наблюдава мощна корелация сред етническия състав на популацията и електорално държание . Например в Североизточна България. Също по този начин с риск да се повторя, някои по-малки общности, които са обществено и стопански маргинализирани – като села, някои отдалечени квартали в градовете и така нататък са по-податливи на този развой. Затова молим политиците да извърнат по-специфично внимание. Не е безразсъдно да се допусна, че политическият хайлайф, в случай че не предизвиква непосредствено това положение на маргинализация, то най-малко го толерира, тъй като му обезпечава сигурни резервоари за гласове.
- Какво въздействие оказва купеният избор - в каква степен въздейства на крайния резултат?
- Едно от забавните изводи, които упорито срещахме в хода на проучвателните ни диалози с други специалисти, по отношение на въздействието на купения избор е компликацията, даже невъзможността партиите да сметнат какъв брой гласа би трябвало да си закупят, с цел да завоюват обещано място в съответен многоизбирателен регион, поради метода на пресмятане на резултатите. То се случва чрез т.нар способ на Хеър-Ниймайер, или методът на най-големия излишък. Без да встъпвам в прекомерно профилирани детайлности, формулата се счита въз основата на няколко итерации или стъпки и съответният брой мандати зависи директно от резултата на съперниците ти.
В подобен смисъл мисля, че най-съществените директни резултати са два. От една страна, по-лесно постигане на дребните партии до праговете за дотация – 1 % и прага за влизане в парламент 4 %. От друга, имиджовите изгоди на по-високия брой гласове, които партиите регистрират.
Друг забавен миг за въздействието на купения избор е прибягването до него в условия на вътрешнопартийна конкуренция. Това се случва, когато кандидат-депутатите от листа на една партия купуват гласове за да си обезпечат преференции и по този метод да разместят листите, да влязат в Народното събрание или да покажат по-завидни резултати, с цел да бъдат издигнати по-напред в листите от централите в последващи избори.
Все отново би трябвало да се подчертае, че въз основата на резултатите, които получихме от методологията, неизвестността тъкмо каква изгода под формата на мандати ще донесе на партиите, не ги стопира от това да се възползват от този нелегитимен механизъм.
- В рамките на проучването платен и следен избор имат ли разнообразни дефиниции?
- В университетския дискурс се открояват три понятия, които имат отношение към следения избор и са залегнали в нашата работа. Това са:
Най-общото разбиране, а точно следен избор. Това е всеки избор, който е подаден под напън или под тласък.
Купеният избор, избор подаден под финансов тласък или друга полза, да вземем за пример, хранителни пакети.
Корпоративен избор, това е избор, извършен заради напън от работодателя.
Нашите способи засичат по-ефективно първите два. Това е по този начин, тъй като при корпоративния избор, служащите, които са под обект на напън са основани в разнообразни квартали и затова в разнообразни секции и това не разрешава очевидни натрупвания, които статистиката може да наблюдава.
- Избирателната интензивност по какъв метод въздейства на общата картина?
- По отношение на следения избор интензивността е изключително авторитетната. Това е по този начин, тъй като по-ниската интензивност де факто занижава „ цената на един мандат “ . Или другояче казано - при по-ниска интензивност и надлежно по-нисък безспорен брой гласоподаватели, упражнили своя глас, достигането на изборната квота е по-лесно. Същевременно купеният/контролираният електорат е по-дисциплиниран. Затова и на тези избори, които ще минат под знака на пандемия, е изключително значимо и забавно каква ще е интензивността. Част от гласоподавателите евентуално ще бъдат разколебани да употребят своето право на глас, поради рисковете, които скупчването при гласоподаване носи.
В други страни обаче, това е довело до качествена смяна в политическата система като да вземем за пример на локалните избори в Каталуния, където избрани политически сили усилиха своята преднина точно поради дисциплинираността на електората им и надлежно по-ниската степен на готовност на политическите им съперници. Ако може да се направи тази прилика и за нашия подтекст, всевъзможни сходни опасения, които скупчването на хора носи, ще бъдат взети поради в по-ниска степен на дяла от електората, които нашият модел третира като обект на платен или следен избор (бел.: по обяснените нагоре критерии), колкото при останалата част от електората, при която липсва финансов или различен тласък или опасност.
Също по този начин би трябвало да се означи, че има взаимовръзка сред ниската степен на обучение и неприятното качество на живот и склонността на гласоподавателя да продаде гласа си или да го промени под напън от опасност от уволняване . С други думи, следва да се допусна, че гласоподавател под влияние на гореспоменатите феномени е по-склонен да пренебрегне опасности от заразяване за да получи непосредствена полза. Апелираме да се гласоподава за обезмислянето на следения и платен избор.
- 2554 е броят на рисковите секции. Това обаче е демократична оценка, което на процедура значи какво?
- Както споменахме към този момент, анализаторският ни екип заложи четири модела, които са индикатори за отклоняване в стандартното електорално държание. Посочените 2554 секции са такива, които са попаднали най-малко в един от тези модели . Консервативната ни оценка разчита от една страна, на повторяемост на съответни секции през годините като това значи, че при тях се следи стабилно рисково държание, т.е. една и съща секция е била рискова по някой от заложените критерии в най-малко два поредни референтни избори, а от друга, че се появяват като рискови в два или повече от нашите модели. С по-голяма сигурност, от позиция на статистиката, може да следим при консервативната оценка.
- Какво цели да покаже проучването - цели ли да адресира даден проблем и в случай че да, какъв?
- Академичната общественост, медийният и цивилен бранш от години се пробват да се оправят с феномена на следения и платен избор. Усещането за операция на изборния развой у жителите делегитимира политическия развой и участниците в него. От тази позиция обществеността има потребност от задоволително прецизни и ясни данни за мащаба и съответните проявления на този развой. Идеята на нашия план беше да се реализира превантивна активност от страна, както на гражданското общество, по този начин и на правоохранителните органи и прокуратурата, въз основа на карта с рисковите секции, която нашата методология демонстрира. Алиенацията от политическия развой и апатията на гласоподавателите, която води до релативно ниска интензивност в относителен проект би трябвало да бъде преборена , тъй като всички отрицателни следствия, в това число и корупцията на всички равнища на системата се дължи на съмнение в публичния контракт.
На 29 март Антикорупционният фонд показа резултатите от проучването си „ Нарушена легитимност: следеният и платен избор в България, размер и въздействие “. Експертите на Антикорупционния фонд проучват резултатите от парламентарните и локални избори, извършени в интервала 2013-2020 година. Установяват над 2500 изборни секции, в които съществува риск от следен и платен избор. Тези рискови секции намират графичен израз под формата на интерактивна карта.
За да приказваме за проучването на Антикорупционния фонд и за изводите от него, от ФАКТИ се свързахме с Марио Русинов, който взе участие в извършеното проучване като младши-анализатор. Русинов е политолог по обучение и създател на политически разбори по отношение на вътрешната и външната политика, по отношение на проблемите на сигурността и тероризма. Разговора четете в идващите редове:
- Г-н Русинов, какви проучвателен способи бяха употребявани в проучването?
- В рамките на нашето проучване бе употребен статистически разбор, който разчита на т.нар outlier-и или изключителни стойности в резултатите за изборите, които „ Информационно обслужване “ АД изготвя въз основа на изборните протоколи, а Централната изборна комисия популяризира. Екипът на Антикорупционния фонд създаде няколко модела, които съставляват интерес и евентуален индикатор за отклоняване на електоралното държание в секциите. Първите два са многокомпонентни и най-общо търсят екстремални стойности във връзка с следните критерии:
От една страна, изборната интензивност. Като хипотезата, която употребяваме във връзка с интензивността, е, че когато има тласък или опасност, гласоподавателите, които гласоподават в рисковите секции се консолидират и гласоподават с извънредно висока интензивност и надлежно когато липсват гореспоменатите, гласоподавателите в тези секции не гласоподават.
От друга страна, резултатът на спечелилия по отношение на останалите претенденти в секцията в съпоставяне със приблизително аритметичния му резултат в общината . Хипотезата тук е, че локалните спецификации и общи проблеми и цели, които локалните гласоподаватели имат, са сходни на равнище община и тогава би трябвало да се следи сходни стойности в общината.
В допълнение при тези два модела се употребяват нетипично високи стойности на броя на недействителните бюлетини – надлежно снимани или показани обществено. Обърнахме им внимание, тъй като снимането на попълнената бюлетина е един от главните способи за инспекция от страна на дилърите на гласове за спазването на инструкциите им.
Също по този начин изследваме и за висок брой сбъркани бюлетини . Хипотезата ни е, че от една страна част от гласоподавателите, чийто глас е под тласък или напън, въпреки всичко се разколебават и пускат неверна бюлетина, а от друга, че за жалост най-сигурният контейнер за следен избор, от страна на купуващите и продаващите, са обществено маргинализирани групи, чийто учебен и стопански статус е невисок. Това е, както причина за определяне на трайна взаимозависимост сред дилърът на гласове и гласоподавателите, чиито гласове открива, по този начин и за допускане на неточности при попълване на бюлетината в изборния ден от страна на следения гласоподавател.
Последният модел стъпва на така наречен волатилност или промяна на електоралното държание на гласоподавателите в къс откъслек от време . По-просто казано процесът, в който гласоподавателите в границите на няколко следващи избора гласоподават за разнообразни партии, в някои случаи и диаметрално противоположни по стратегии партии.
На базата на това направихме две оценки – една по-консервативна и една по-либерална. Консервативната ни оценка разчита от една страна, на повторяемост на съответни секции през годините като това значи, че при тях се следи стабилно рисково държание, т.е. една и съща секция е била рискова по някой от заложените критерии в най-малко два поредни референтни - от един вид, избори, а от друга, че се появяват като рискови в два или повече от нашите модели.
- Кои са главните трендове, които се виждат във връзка с купения избор в изборите от 2013 до 2020 година?
- Важно е да се посочи, че от предишни качествени проучвания на тематиката за проведената престъпност, която се занимава с продажбата на гласове и тематиката за следения избор е известно за два метода, които така наречен дилъри на гласове употребяват за набиране на гласове. Това са надлежно системата на стотници и десятъци, а точно назначението на авторитетни в локалните общности хора , които се ангажират с набирането на съответен брой гласове -100, 50, 10 и по този начин надолу по веригата, създавайки мрежи за платен избор вид реферална система.
Вторият метод е използването на локални „ тартори “ в маргинализирани общности . Това става посредством установяването на разнообразни способи на взаимозависимост на цялата общественост от водача. Това може да е посредством монополизиране на достъпа на обществени услуги на локалните гласоподаватели посредством взимане на персоналните им карти. Чрез опасността от остракиране и пропъждане от общността си при непокорство със заповедта за гласоподаване по избран метод. Последното държание е особено за надълбоко патриархални системи в дребните обитаеми места. Както и посредством други сходни способи.
Докато при „ рефералната “ система няма гаранция, че ще бъдат привлечени гласоподаватели от една и съща секция и в подобен смисъл засичането им статистически е по-трудно, то за вторите е особено продаването на цялата секция, по този начин да се каже „ на едро “.
В рамките на проучването си попаднахме на мнение на анализатори на следения избор, които са изследвали държанието на престъпния контингент и тяхното схващане е, че от 2014 година насам продаването на такива секции, които се купуват „ на едро “, се разделя от дилърите на гласове на два или три политически играча за отбягване на „ набиване на очи “ на въпросните секции. Тогава и статистическият разбор на база на екстремални стойности на спечелилия се откроява по-трудно. Данните от статистическия ни разбор удостоверяват тази догадка. От направения разбор, също по този начин, прави усещане, че от 2013 година насам някои секции, които са проявявали стабилно и стандартно държание, към този момент са волатилни. Тоест може да се заключи, че към този момент се продават гласове тук-там, които до релативно скоро не са били обект на платен избор.
- Забелязва ли се избрана централизация на по-високи шансове за пазаруване на избор в дадени географски или етнически райони?
- Ако се прегледа картата, която създадохме, която прочее е налична на уеб страницата ни, ще се забележи, че и ма релативно отмерено систематизиране в страната на купения и следен избор . Същевременно в случай че създадем отпратка към демократичната и консервативната оценка или секциите с евентуален и с висок риск и обърнем внимание на тези секции, които сме посочили секции с евентуален риск, следим струпване на избор, при който се наблюдава мощна корелация сред етническия състав на популацията и електорално държание . Например в Североизточна България. Също по този начин с риск да се повторя, някои по-малки общности, които са обществено и стопански маргинализирани – като села, някои отдалечени квартали в градовете и така нататък са по-податливи на този развой. Затова молим политиците да извърнат по-специфично внимание. Не е безразсъдно да се допусна, че политическият хайлайф, в случай че не предизвиква непосредствено това положение на маргинализация, то най-малко го толерира, тъй като му обезпечава сигурни резервоари за гласове.
- Какво въздействие оказва купеният избор - в каква степен въздейства на крайния резултат?
- Едно от забавните изводи, които упорито срещахме в хода на проучвателните ни диалози с други специалисти, по отношение на въздействието на купения избор е компликацията, даже невъзможността партиите да сметнат какъв брой гласа би трябвало да си закупят, с цел да завоюват обещано място в съответен многоизбирателен регион, поради метода на пресмятане на резултатите. То се случва чрез т.нар способ на Хеър-Ниймайер, или методът на най-големия излишък. Без да встъпвам в прекомерно профилирани детайлности, формулата се счита въз основата на няколко итерации или стъпки и съответният брой мандати зависи директно от резултата на съперниците ти.
В подобен смисъл мисля, че най-съществените директни резултати са два. От една страна, по-лесно постигане на дребните партии до праговете за дотация – 1 % и прага за влизане в парламент 4 %. От друга, имиджовите изгоди на по-високия брой гласове, които партиите регистрират.
Друг забавен миг за въздействието на купения избор е прибягването до него в условия на вътрешнопартийна конкуренция. Това се случва, когато кандидат-депутатите от листа на една партия купуват гласове за да си обезпечат преференции и по този метод да разместят листите, да влязат в Народното събрание или да покажат по-завидни резултати, с цел да бъдат издигнати по-напред в листите от централите в последващи избори.
Все отново би трябвало да се подчертае, че въз основата на резултатите, които получихме от методологията, неизвестността тъкмо каква изгода под формата на мандати ще донесе на партиите, не ги стопира от това да се възползват от този нелегитимен механизъм.
- В рамките на проучването платен и следен избор имат ли разнообразни дефиниции?
- В университетския дискурс се открояват три понятия, които имат отношение към следения избор и са залегнали в нашата работа. Това са:
Най-общото разбиране, а точно следен избор. Това е всеки избор, който е подаден под напън или под тласък.
Купеният избор, избор подаден под финансов тласък или друга полза, да вземем за пример, хранителни пакети.
Корпоративен избор, това е избор, извършен заради напън от работодателя.
Нашите способи засичат по-ефективно първите два. Това е по този начин, тъй като при корпоративния избор, служащите, които са под обект на напън са основани в разнообразни квартали и затова в разнообразни секции и това не разрешава очевидни натрупвания, които статистиката може да наблюдава.
- Избирателната интензивност по какъв метод въздейства на общата картина?
- По отношение на следения избор интензивността е изключително авторитетната. Това е по този начин, тъй като по-ниската интензивност де факто занижава „ цената на един мандат “ . Или другояче казано - при по-ниска интензивност и надлежно по-нисък безспорен брой гласоподаватели, упражнили своя глас, достигането на изборната квота е по-лесно. Същевременно купеният/контролираният електорат е по-дисциплиниран. Затова и на тези избори, които ще минат под знака на пандемия, е изключително значимо и забавно каква ще е интензивността. Част от гласоподавателите евентуално ще бъдат разколебани да употребят своето право на глас, поради рисковете, които скупчването при гласоподаване носи.
В други страни обаче, това е довело до качествена смяна в политическата система като да вземем за пример на локалните избори в Каталуния, където избрани политически сили усилиха своята преднина точно поради дисциплинираността на електората им и надлежно по-ниската степен на готовност на политическите им съперници. Ако може да се направи тази прилика и за нашия подтекст, всевъзможни сходни опасения, които скупчването на хора носи, ще бъдат взети поради в по-ниска степен на дяла от електората, които нашият модел третира като обект на платен или следен избор (бел.: по обяснените нагоре критерии), колкото при останалата част от електората, при която липсва финансов или различен тласък или опасност.
Също по този начин би трябвало да се означи, че има взаимовръзка сред ниската степен на обучение и неприятното качество на живот и склонността на гласоподавателя да продаде гласа си или да го промени под напън от опасност от уволняване . С други думи, следва да се допусна, че гласоподавател под влияние на гореспоменатите феномени е по-склонен да пренебрегне опасности от заразяване за да получи непосредствена полза. Апелираме да се гласоподава за обезмислянето на следения и платен избор.
- 2554 е броят на рисковите секции. Това обаче е демократична оценка, което на процедура значи какво?
- Както споменахме към този момент, анализаторският ни екип заложи четири модела, които са индикатори за отклоняване в стандартното електорално държание. Посочените 2554 секции са такива, които са попаднали най-малко в един от тези модели . Консервативната ни оценка разчита от една страна, на повторяемост на съответни секции през годините като това значи, че при тях се следи стабилно рисково държание, т.е. една и съща секция е била рискова по някой от заложените критерии в най-малко два поредни референтни избори, а от друга, че се появяват като рискови в два или повече от нашите модели. С по-голяма сигурност, от позиция на статистиката, може да следим при консервативната оценка.
- Какво цели да покаже проучването - цели ли да адресира даден проблем и в случай че да, какъв?
- Академичната общественост, медийният и цивилен бранш от години се пробват да се оправят с феномена на следения и платен избор. Усещането за операция на изборния развой у жителите делегитимира политическия развой и участниците в него. От тази позиция обществеността има потребност от задоволително прецизни и ясни данни за мащаба и съответните проявления на този развой. Идеята на нашия план беше да се реализира превантивна активност от страна, както на гражданското общество, по този начин и на правоохранителните органи и прокуратурата, въз основа на карта с рисковите секции, която нашата методология демонстрира. Алиенацията от политическия развой и апатията на гласоподавателите, която води до релативно ниска интензивност в относителен проект би трябвало да бъде преборена , тъй като всички отрицателни следствия, в това число и корупцията на всички равнища на системата се дължи на съмнение в публичния контракт.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ